Административните съдилища и правото на Европейския съюз
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ, СЪДИЯ В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД Безспорен е ефектът от правораздавателната дейност на ВАС и на създадените през 2007 административни съдилища в България по отношение на приложението на Правото на ЕС в страната.Интензивният диалог между националните административни съдилища и СЕС е свързан с почти всички отрасли в Правото на ЕС: данъчни въпроси,убежище и бежанци,социално право,митнически кодекс,защита на личните данни,обща селскостопанска политика, приложение на ХОПЕС в отделни съдебни производства, принцип на лоялност и ефективност, обезщетение за вреди. Освен позитивния ефект от отправените преюдициални запитвания от ВАС и административните съдилища в частност касаещ еднаквото и непротиворечиво прилагане на правото на ЕС в страната ни,забележителни останаха някои произнасяния на СЕС,които дадоха възможност както на националния законодател,така и на европейския парламент да измени и коригира свои нормативни актове,така че те да отговорят на ефективността на правото на съюза.В тази насока следва да се отбележат и делата C-103/13/,вследствие на което се промени КСО, делото Елчинов С -173/09 ,довел до промяна не само в ЗЗО,но и в Регламент 883/2004 , делото Кантарев- С-571/16,предизвикал промяна в ЗОДОВ и въвеждането в позитивното процесуално право на възможност за ангажиране на отговорността на Държавата вследствие на нарушение на Правото на ЕС от нейните органи. В тази насока следва да се посочи,че приносът на ВАС и на административните съдилища за развитието на правото на ЕС чрез механизма за преюдициално запитване е осезаем. Тези преюдициални запитвания доведоха до значим правен ефект в правоприлагането- при постановено решение на СЕС значим брой сходни казуси се решават безпротиворечиво,промени се законодатеството,но най важното промяна настъпи в съдебната практика,която все повече държи сметка на приложението на разпоредби от Правото на ЕС и съвместимостта на националното законодателство с тях. Очевидно е,че през последните години се натрупаха значителен брой дела,след постановени решения на СЕС,които следва да намерят своя адекватен отговор чрез промяна на националното законодателство,доколкото в поредица свои решения СЕС постанови,че то не е в синхрон с Правото на ЕС.Примерите в тази насока са многобройни- като се започне санкционния механизъм спрямо юридическите лица по чл.83а от ЗАНН, автоматичната полицейска регистрация,производствата по обезщетение за вреди,в следствие на отменен или изменен подзаконов норативен акт/ решение по дело С -289/2021г.Всички тези въпроси касаят върховенството на правото в България,доколкото СЕС е установил,че националните правни норми противоречет на актове на Съюза.Изискването за предвидимост на разпоредбите,спрямо които субектите трябва да съобразяват поведението си налага промяна и в националното законодателство,тъй като по този начин ще се издигне и авторитета на държавата в правосъдната област. През годините ВАС и административните съдилища се откроиха чрез диалога си със СЕС в постоянството при отстояването на съдийската независимост,което следва да не се приема за даденост,а напротив да се продължават усилията в тази посока. Няма спор,че организацията на правосъдието в отделните държави членки е национален въпрос,но тъй като всеки съд би могъл в даден момент да прилага правото на Съюза,то за неговото съществуване следва да са налице достатъчно гаранции за независмост и безпристрасност.По този начин ЕС не препоръчва някакъв конкретен модел за съществуването на правосъдните системи на отделните държави членки,но поставя изискване за съблюдаване на принципа на върховенство на правото като основа за взаимното доверие в областта на правосъдието.Без наличието на взаимно доверие идеята за ЕС и солидарността […]
Прочети
