ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ С ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНА ТЪРГОВИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕС
Проф. д-р Евелина Димитрова, Юридически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” I. Според общата система на ДДС в ЕС доставките, осъществяващи трансграничната търговия на територията на вътрешния пазар от или към него, са тези, при които данъкът е дължим в една държава членка (ДЧ), а доставчикът е установен в друга държава членка, на трета територия[1] или в трета страна[2]. Като данъчни събития тези юридически факти имат общата характеристика на юридическите постъпки с характеристиката им на типизирани правомерни юридически действия в тесен смисъл. Основните данъчни събития, свързани с трансграничната търговия на територията на вътрешния пазар, и вътреобщностната доставка, и вътреобщностното придобиване, и тристранната операция, и дистанционната продажба на стоки, са част от националната система на ДДС от 2007 г. и за тази висока аудитория предизвикателствата от приложението на тези специални режими на облагане с ДДС са добре известни. От гледна точка на позитивното данъчно право специалните режими на облагане с данък върху добавената стойност са система от правни норми, които, чрез дерогация на съответните им по ранг и предмет общи правила, въвеждат специален ред за реализиране на изискуемостта на данъка върху добавената стойност и за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, без да се нарушава ipso jure неутралния характер на данъка, тъй като специалните режими уреждат всички правомерни юридически действия в тесен смисъл от един вид по еднакъв начин. Когато, по причини от обективно естество – липса на елемент на нормения комплекс, който изгражда специалния режим на облагане, или от субективно естество – с оглед на преценката на данъчно задължените лица, когато приложението на специалния режим на облагане е по избор, този режим остане неприложен, общите правила на закона относно същите елементи на родовия обект (доставката на стоки с превоз), определят режима на облагане на данъчното събитие, обхванат от специалния режим на облагане. Специалните правила на закона установяват валидно особените режими на облагане когато е спазен принципа за неутралност на данъка, без дискриминация при облагането на сходни стопански дейности и без да водят до несъразмерни или несъответни (на вида на дейността) разходи, свързани с отчитането на данъка. В конкурентна среда специалните данъчни режими не следва да оказват влияние при вземане на икономическите решения. Обект на краткото представяне е правната уредба на дистанционната продажба на стоки, която е съществено изменена с правилата за облагане на електронната търговия, въведени с актовете на правото на ЕС от т. нар. пакет за ДДС в областта на трансграничната електронна търговия, в сила от 1 юли 2021г.: Директива 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки; Директива 2019/1995 на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки; Регламент за изпълнение 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на […]
Прочети
Административните съдилища и правото на Европейския съюз
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ, СЪДИЯ В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД Безспорен е ефектът от правораздавателната дейност на ВАС и на създадените през 2007 административни съдилища в България по отношение на приложението на Правото на ЕС в страната.Интензивният диалог между националните административни съдилища и СЕС е свързан с почти всички отрасли в Правото на ЕС: данъчни въпроси,убежище и бежанци,социално право,митнически кодекс,защита на личните данни,обща селскостопанска политика, приложение на ХОПЕС в отделни съдебни производства, принцип на лоялност и ефективност, обезщетение за вреди. Освен позитивния ефект от отправените преюдициални запитвания от ВАС и административните съдилища в частност касаещ еднаквото и непротиворечиво прилагане на правото на ЕС в страната ни,забележителни останаха някои произнасяния на СЕС,които дадоха възможност както на националния законодател,така и на европейския парламент да измени и коригира свои нормативни актове,така че те да отговорят на ефективността на правото на съюза.В тази насока следва да се отбележат и делата C-103/13/,вследствие на което се промени КСО, делото Елчинов С -173/09 ,довел до промяна не само в ЗЗО,но и в Регламент 883/2004 , делото Кантарев- С-571/16,предизвикал промяна в ЗОДОВ и въвеждането в позитивното процесуално право на възможност за ангажиране на отговорността на Държавата вследствие на нарушение на Правото на ЕС от нейните органи. В тази насока следва да се посочи,че приносът на ВАС и на административните съдилища за развитието на правото на ЕС чрез механизма за преюдициално запитване е осезаем. Тези преюдициални запитвания доведоха до значим правен ефект в правоприлагането- при постановено решение на СЕС значим брой сходни казуси се решават безпротиворечиво,промени се законодатеството,но най важното промяна настъпи в съдебната практика,която все повече държи сметка на приложението на разпоредби от Правото на ЕС и съвместимостта на националното законодателство с тях. Очевидно е,че през последните години се натрупаха значителен брой дела,след постановени решения на СЕС,които следва да намерят своя адекватен отговор чрез промяна на националното законодателство,доколкото в поредица свои решения СЕС постанови,че то не е в синхрон с Правото на ЕС.Примерите в тази насока са многобройни- като се започне санкционния механизъм спрямо юридическите лица по чл.83а от ЗАНН, автоматичната полицейска регистрация,производствата по обезщетение за вреди,в следствие на отменен или изменен подзаконов норативен акт/ решение по дело С -289/2021г.Всички тези въпроси касаят върховенството на правото в България,доколкото СЕС е установил,че националните правни норми противоречет на актове на Съюза.Изискването за предвидимост на разпоредбите,спрямо които субектите трябва да съобразяват поведението си налага промяна и в националното законодателство,тъй като по този начин ще се издигне и авторитета на държавата в правосъдната област. През годините ВАС и административните съдилища се откроиха чрез диалога си със СЕС в постоянството при отстояването на съдийската независимост,което следва да не се приема за даденост,а напротив да се продължават усилията в тази посока. Няма спор,че организацията на правосъдието в отделните държави членки е национален въпрос,но тъй като всеки съд би могъл в даден момент да прилага правото на Съюза,то за неговото съществуване следва да са налице достатъчно гаранции за независмост и безпристрасност.По този начин ЕС не препоръчва някакъв конкретен модел за съществуването на правосъдните системи на отделните държави членки,но поставя изискване за съблюдаване на принципа на върховенство на правото като основа за взаимното доверие в областта на правосъдието.Без наличието на взаимно доверие идеята за ЕС и солидарността […]
Прочети