Модернизирането на административното правосъдие бе представено на събитие на Американска търговска камара и Асоциацията на българските административни съдии
Продължавайки да поддържа високо в публичното пространство на дискусията за належащи промени в сферата на върховенство на правото, които имат реално отражение върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас, Американска търговска камара в България (АТК) организира кръгла маса съвместно с Асоциацията на българските административни съдии (АБАС), която се проведе на 22 февруари 2024 г. Събитието събра над 100 представители на 40 организации, бизнес и регулатори. На фокус бяха две теми: Дигиталната трансформация в административното правосъдие и Ефективност на административното правосъдие в България. По време на събитието бе представен проектът на Върховния административен съд за цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси, който трябва да бъде реализиран до края на 2026 г. Той е на стойност близо 8,5 млн. лева, като средствата се отпускат по Националния план за възстановяване и устойчивост. Виртуални съдебни зали, електронна комуникация със страните, електронни административни преписки, спестени месеци време на гражданите и бизнеса. Това са само част от целите, които си поставя проектът за дигитална трансформация на административното правосъдие. В 28-те административни съдилища ще бъдат изградени зали, в които да се провеждат дистанционни онлайн съдебни заседания. Всяка ще има проектор и прожекционна стена, на които участниците да виждат видеоизлъчването, ще има камера с възможност за насочване към отделните участници в залата с достатъчен ресурс за ясно визуално разграничаване на лицата на участниците и на документите, които се показват, ще има сканиращо устройство, чрез което ще могат да се предоставят на останалите страни и на съдебния състав на документи, сочени в рамките на откритото съдебно заседание. Основните резултати, които ще бъдат постигнати с реализирането на инвестицията ще бъдат: – оптимизиране на работата на магистратите и съдебните служители от системата на административното правораздаване чрез изграждане на умения и повишаване на знанията на магистратите и съдебните служители и внедряване на нови дигитално процеси, водещо до подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса; – подобряване на бизнес средата посредством осигуряване на непрекъснат съдебен процес, значително по-независим от извънредни положения, което заедно с електронното призоваване и възможността за подаване на електронни документи следва да доведе до още по-бърз процес; – подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса, посредством осигуряване на възможност за провеждане на дистанционни открити съдебни заседания, електронно подаване и получаване на документи; – улесняване на призоваването и уведомяването по административни дела, чрез въвеждане на система за електронно призоваване и уведомяване. Постигане на икономии и по-екологично ефективен процес по правораздаване. Получената в рамките на събитието обратна връзка и коментари от страната на бизнеса, институциите и неправителствените организации ще бъде обобщена и адресирана с конкретни предложения за подобряване на административното правосъдие в Република България и за намиране на реални законови начини за преодоляване на идентифицираните проблеми. В началото на годината АТК представи своя Доклад с предложения за подобрения в някои аспекти на върховенството на правото и бизнес средата в България. Неговата цел бе да се обогати и насърчи обществената и професионална дискусия с цел реални промени в нормативната уредба, касаеща както гражданите, така и бизнеса у нас. Този проект е подкрепен от Центъра за международна подкрепа на предприемачеството (CIPE).
Прочети
Събиране на становища и предложения по законопроектите за Конституцията на Р България и АПК
Колеги, молим в най — кратки срокове да дадете становище и предложения по двата законопроекта, които можете да изпращате на ел.поща на Асоциацията abaj.bulgaria@gmail.com 1. Проект на ЗИД на Конституцията на Република България; 2. Проект на ЗИД на АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. Молим за спешност по т. 1
Прочети
АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ – СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
Марио Димитров, съдия във Върховния административен съд С възстановяване на българската държава след 1878 г. се поставят основите на административното правосъдие със създаване на административни съдилища, представени в „Отчет на вътрешните дела“ от 16.VII.1878 г. на императорския комисар в България Александър Дондуков-Корсаков до княз Александър I. Тяхната компетентност е уредена с „Временни правила за устройство на съдебната част в България от 24.VIII.1878 г. Административните съдилища (окръжни и областни) са разглеждали административни пререкания, в които интересът на управлението и частните лица са водели до съприкосновение. Създаването на административните съдилища е насочено към създаване и осигуряване на условия за съдебна защита на интересите на населението от органите на администрацията. С Органическия устав на Източна Румелия – 14.IV.1879 г., в българската автономна област се въвежда административното правосъдие по френската система на самостоятелно съществуване на административното правосъдие. Създава се Върховно съдилище за административни разпри, със седалище гр. Пловдив и шест окръжни административни съдилища. В първоначалния проект на Конституция на Българското княжество от 1879 г. се предвиждало създаване на административни съдилища и на Държавен съвет, който да осъществява функциите на Върховен административен съд, но при гласуването проектът не е приет и тази компетентност е възложена на Върховния касационен съд. Първите административни съдилища са просъществували едва до 1880 г., когато се приема първият закон за устройство на съдилищата в България – 21.VI.1880 г., и се закриват административните съдилища, а тяхната компетентност се прехвърля на общите граждански съдилища. Въпреки противопоставянето Държавен съвет е създаден с Манифест на княз Александър I Батенберг за суспендиране на конституцията от 14.IX.1881 г. и на него са възложени и функции на същински върховен административен съд. Необходимостта от създаване на специализирани административни съдилища е ясно прокламирана на Първия събор на българските юристи през 1905 г. Отявлен радетел на административното правосъдие е д-р Стефан Киров, който в изнесения реферат заявява: „Не подлежи на оспорване, без административно правосъдие, без възможност на гражданина да оборва по законен ред незаконните действия на административната власт, не може да се говори за добър ред, още по-малко за правов ред в една държава“ . През 1912 г. д-р Киров става един от авторите на Закона за административното правосъдие от 8.III.1912 г., утвърден с указ №3 от 22.III.1912 г. на цар Фердинанд I. Учредява се Върховен административен съд, извън системата на общото правосъдие, но под прякото подчинение на Министерски съвет. В годините следват изменения в Закона за административното правосъдие, като едва с изменение на Закона за устройството на съдилищата от 27.VIII.1922 г., Върховният административен съд е включен в съдебната система на България. На 21.XII.1922 г. се отменя Законът за административното правосъдие и материята му се включва в Закона за устройството на съдилищата, като Върховен административен съд се заменя с Административен съд, като се принизява ролята на административното правосъдие и се утвърждава контрол от Министерство на правосъдието. След Деветоюнския преврат от 1923 г. се приемат законодателни актове, с които се възстановява значимостта на административното правосъдие в България и на Върховния административен съд. С Наредба–закон за административното правосъдие от 6.XI.1934 г. се регламентират организацията и дейността на Върховния административен съд. Приемат се редица закони, които утвърждават значимостта на административното правосъдие и подобряват неговото функциониране до м. септември 1944 г. С приемането на Наредба-закон […]
Прочети
