05.10.2023

Събиране на становища и предложения по законопроектите за Конституцията на Р България и АПК

Колеги, молим в най — кратки срокове да дадете становище и предложения по двата законопроекта, които можете да изпращате на ел.поща на Асоциацията abaj.bulgaria@gmail.com   1. Проект на ЗИД на Конституцията на Република България; 2. Проект на ЗИД на АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.   Молим за спешност по т. 1  

Прочети
01.06.2023

АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ – СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

Марио Димитров, съдия във Върховния административен съд С възстановяване на българската държава след 1878 г. се поставят основите на административното правосъдие със създаване на административни съдилища, представени в „Отчет на вътрешните дела“ от 16.VII.1878 г. на императорския комисар в България Александър Дондуков-Корсаков до княз Александър I. Тяхната компетентност е уредена с „Временни правила за устройство на съдебната част в България от 24.VIII.1878 г. Административните съдилища (окръжни и областни) са разглеждали административни пререкания, в които интересът на управлението и частните лица са водели до съприкосновение. Създаването на административните съдилища е насочено към създаване и осигуряване на условия за съдебна защита на интересите на населението от органите на администрацията. С Органическия устав на Източна Румелия – 14.IV.1879 г., в българската автономна област се въвежда административното правосъдие по френската система на самостоятелно съществуване на административното правосъдие. Създава се Върховно съдилище за административни разпри, със седалище гр. Пловдив и шест окръжни административни съдилища. В първоначалния проект на Конституция на Българското княжество от 1879 г. се предвиждало създаване на административни съдилища и на Държавен съвет, който да осъществява функциите на Върховен административен съд, но при гласуването проектът не е приет и тази компетентност е възложена на Върховния касационен съд. Първите административни съдилища са просъществували едва до 1880 г., когато се приема първият закон за устройство на съдилищата в България – 21.VI.1880 г., и се закриват административните съдилища, а тяхната компетентност се прехвърля на общите граждански съдилища. Въпреки противопоставянето Държавен съвет е създаден с Манифест на княз Александър I Батенберг за суспендиране на конституцията от 14.IX.1881 г. и на него са възложени и функции на същински върховен административен съд. Необходимостта от създаване на специализирани административни съдилища е ясно прокламирана на Първия събор на българските юристи през 1905 г. Отявлен радетел на административното правосъдие е д-р Стефан Киров, който в изнесения реферат заявява: „Не подлежи на оспорване, без административно правосъдие, без възможност на гражданина да оборва по законен ред незаконните действия на административната власт, не може да се говори за добър ред, още по-малко за правов ред в една държава“ . През 1912 г. д-р Киров става един от авторите на Закона за административното правосъдие от 8.III.1912 г., утвърден с указ №3 от 22.III.1912 г. на цар Фердинанд I. Учредява се  Върховен административен съд, извън системата на общото правосъдие, но под прякото подчинение на Министерски съвет. В годините следват изменения в Закона за административното правосъдие, като едва с изменение на Закона за устройството на съдилищата от 27.VIII.1922 г., Върховният административен съд е включен в съдебната система на България. На 21.XII.1922 г. се отменя Законът за административното правосъдие и материята му се включва в Закона за устройството на съдилищата, като Върховен административен съд се заменя с Административен съд, като се принизява ролята на административното правосъдие и се утвърждава контрол от Министерство на правосъдието. След Деветоюнския преврат  от 1923 г. се приемат законодателни актове, с които се възстановява значимостта на административното правосъдие в България и на Върховния административен съд. С Наредба–закон за административното правосъдие от 6.XI.1934 г. се регламентират организацията и дейността на Върховния административен съд. Приемат се редица закони, които утвърждават значимостта на административното правосъдие и подобряват неговото функциониране до м. септември 1944 г. С приемането на Наредба-закон […]

Прочети