АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ – СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
Марио Димитров, съдия във Върховния административен съд С възстановяване на българската държава след 1878 г. се поставят основите на административното правосъдие със създаване на административни съдилища, представени в „Отчет на вътрешните дела“ от 16.VII.1878 г. на императорския комисар в България Александър Дондуков-Корсаков до княз Александър I. Тяхната компетентност е уредена с „Временни правила за устройство на съдебната част в България от 24.VIII.1878 г. Административните съдилища (окръжни и областни) са разглеждали административни пререкания, в които интересът на управлението и частните лица са водели до съприкосновение. Създаването на административните съдилища е насочено към създаване и осигуряване на условия за съдебна защита на интересите на населението от органите на администрацията. С Органическия устав на Източна Румелия – 14.IV.1879 г., в българската автономна област се въвежда административното правосъдие по френската система на самостоятелно съществуване на административното правосъдие. Създава се Върховно съдилище за административни разпри, със седалище гр. Пловдив и шест окръжни административни съдилища. В първоначалния проект на Конституция на Българското княжество от 1879 г. се предвиждало създаване на административни съдилища и на Държавен съвет, който да осъществява функциите на Върховен административен съд, но при гласуването проектът не е приет и тази компетентност е възложена на Върховния касационен съд. Първите административни съдилища са просъществували едва до 1880 г., когато се приема първият закон за устройство на съдилищата в България – 21.VI.1880 г., и се закриват административните съдилища, а тяхната компетентност се прехвърля на общите граждански съдилища. Въпреки противопоставянето Държавен съвет е създаден с Манифест на княз Александър I Батенберг за суспендиране на конституцията от 14.IX.1881 г. и на него са възложени и функции на същински върховен административен съд. Необходимостта от създаване на специализирани административни съдилища е ясно прокламирана на Първия събор на българските юристи през 1905 г. Отявлен радетел на административното правосъдие е д-р Стефан Киров, който в изнесения реферат заявява: „Не подлежи на оспорване, без административно правосъдие, без възможност на гражданина да оборва по законен ред незаконните действия на административната власт, не може да се говори за добър ред, още по-малко за правов ред в една държава“ . През 1912 г. д-р Киров става един от авторите на Закона за административното правосъдие от 8.III.1912 г., утвърден с указ №3 от 22.III.1912 г. на цар Фердинанд I. Учредява се Върховен административен съд, извън системата на общото правосъдие, но под прякото подчинение на Министерски съвет. В годините следват изменения в Закона за административното правосъдие, като едва с изменение на Закона за устройството на съдилищата от 27.VIII.1922 г., Върховният административен съд е включен в съдебната система на България. На 21.XII.1922 г. се отменя Законът за административното правосъдие и материята му се включва в Закона за устройството на съдилищата, като Върховен административен съд се заменя с Административен съд, като се принизява ролята на административното правосъдие и се утвърждава контрол от Министерство на правосъдието. След Деветоюнския преврат от 1923 г. се приемат законодателни актове, с които се възстановява значимостта на административното правосъдие в България и на Върховния административен съд. С Наредба–закон за административното правосъдие от 6.XI.1934 г. се регламентират организацията и дейността на Върховния административен съд. Приемат се редица закони, които утвърждават значимостта на административното правосъдие и подобряват неговото функциониране до м. септември 1944 г. С приемането на Наредба-закон […]
Прочети
Владимир Първанов: Проектът за изграждане на дигитална библиотека е уникален
Асоциацията активна ли е при формирането на становища и мнения за законодателни изменения? В основните задачи на АБАС е да участва със становища и мнения в инициативи за законодателни изменения. Предстои организацията да участва в работната група, сформирана от Министерството на правосъдието за измененията в Закона за съдебната власт. Отворени сме и за участие в други инициативи, насочени към реформи в законодателството, което касае административното правораздаване в страната. Асоциацията има 267 активни членове, което означава, че над 60 на сто от всички административни съдии в България са представени чрез организацията и очакват от нея да им помага и съдейства за обогатяване на техните познания и професионалната им квалификация в областта на административното правораздаване. В края на 2022 г. стартирахте създаването на дигитална библиотека. Какви резултати очаквате и към кого са насочени материалите в нея? Проектът е уникален, дава възможност за събиране на научни становища и мнения, които са от изключителна полза и са насочени, както към членовете на асоциацията и всички за съдии в България, така и към широката общественост. Проектът ни беше подкрепен финансово от Фондация „Америка за България“. Темите на публикациите са изключително разнообразни и са налични и достъпът до тях е напълно свободен чрез уеб сайта на АБАС. Избрани са след анализ, който е показал, че в тези области е необходимо да има повече теоретични анализи, практически съвети, насочени към решаване на специфичните проблеми на гражданското общество и отношенията му с администрацията в хода на водените производства. Чрез статиите в библиотеката се дава възможност за запознаване с мнението на експерти, които разработват теоретично спорни въпроси, както и на специалисти, които на практика прилагат определени норми, предизвикващи широк интерес или спорове в пряката работа. Като пример мога да дам публикуваната в библиотеката статия под заглавие „Незаконосъобразно ограничаване достъпа до съд при оспорване на индивидуални административни актове по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър“, които досега е прочетен от близо 7000 души. Това показва, че по определени теми има вакуум и необходимост от информация за предоставянето на която нашата библиотека се опитва да бъде полезна. Много е важно, че се дава възможност за изява на хора, които досега са оставали скрити някак от полезрението на юридическата среда в България и се правят специализирани разработки, свързани с административното правораздаване. Как популяризирате дигиталната библиотека? Стремим се статиите и анализите да достигнат до колкото се може по-широк кръг от граждани, фирми, организации, общини, университети и не на последно място – до юридическите среди. Използваме всички средства за комуникация – медии, събития, имейли. В края на април презентирахме библиотеката пред представителите на юридическата общност в рамките на проведена Научно-практическа дискусия на тема „Ролята на правния интерес в правосъдието“, организирана от Адвокатска колегия – Пловдив и Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Сътрудничим си много активно и с изявени имена от юридическите факултети, като сме си поставили амбициозната задача дигиталната библиотека на АБАС да се превърне в една от най-значимите, съдържаща материали, свързани с административното правораздаване.
Прочети
Покана за свикване на Общо събрание на Асоциация на българските административни съдии на 19 май 2023 г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, На основание чл. 13, ал. 1 от Устава на Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) и решение по Протокол № 1/05.04.2023 г. на Управителния съвет на АБАС, уведомявам членовете ѝ, че се свиква Общо събрание на Асоциацията при следния ДНЕВЕН РЕД:
Прочети
16 април – Ден на българската Конституция, юриста и съдебния служител
СКЪПИ КОЛЕГИ, От името на Асоциацията на българските административни съдии и лично от мое име бих искал да ви поздравя най-сърдечно по повод 16 април – Ден на българската Конституция, юриста и съдебния служител. Нашата общност е пазител на принципите на българската Конституция и има съществена роля в съхраняването и защитата на демократичните и гражданските права. Вярвам, че заедно като общност ще продължим да утвърждаваме върховенството на правото! Желая ви крепко здраве и професионални успехи! Честит празник! ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ
Прочети
АБАС ще изгражда дигитална библиотека с подкрепата на Фондация „Америка за България“
Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) започва изграждането на дигитална библиотека към уеб сайта си на адрес www.abaj.bg по проект „Повишена информираност на гражданите, бизнеса, публичния и неправителствен сектор чрез създаване и поддържане на актуална база данни, включваща съдебна практика и други материали в областта на административното правораздаване“. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“. Целта на систематизираната база данни е да се осигури свободен и неограничен достъп на обществеността – представители на бизнеса, неправителствени организации, студенти, граждани и магистрати до всеобхватна и актуална информация за видовете съдебни производства, процесуалните срокове в административното право, както и до най-новата съдебна практика по определени законови материи. Ще бъде поставен акцент върху уредбата на разрешителни и лицензионни режими, конкурентно право, околна среда, обществени поръчки, концесии, данъчно право, държавни помощи и др. Предвижда се да бъде създаден и регистър с решенията на ЕСПЧ по дела срещу България в съответната материя, както и публикуването на становища на юристи, статии от различни други източници, касаещи правата на човека и международната закрила. В рамките на проекта се очаква да бъдат изготвени и публикувани над 50 материала, до които ще бъде осигурен свободен достъп в интернет страницата на АБАС.
Прочети
