Осигурителното административно материално право
Резюме: Научното съчинение се занимава с административноправната уредба на социалния и либерален модел на осигуряване в Република България. Статията разглежда предмета на осигурителното административно право, който се изразява в регулиране на обществените отношения, възникващи при административното управление, организацията и контрола на общественото и здравното осигуряване. Трудът изяснява съдържанието на отношенията по създаването и функционирането на осигурителната система. Ключови думи: здравно осигуряване, контрол, либерален модел на осигуряване, осигурително административно право, социален модел на осигуряване. проф. Райна Николова, д. н. 1. Същност на осигурителното административно право Осигурителното право е сложна, съставна и комплексна система от правни норми, които регулират материалното „осигуряване на гражданите, когато в резултат на предвидени в закона причини те не могат да придобиват средства за издръжката си срещу личния си труд или трябва да посрещат нови, допълнителни към обичайните им разходи“i. В правната теория се застъпва становището, че осигурителното право няма собствен единен и общ метод на правно регулиране, като взаимства от административноправното регулиране централистичния властнически императивен метод на правна уредба на обществените отношения и диспозитивното регулиране на обществените отношения по повод допълнителното доброволно осигуряване, обединени в „смесения“ метод на правно регулиранеii, както и че „административното право присъства постоянно при упражняването на осигурителните права и изпълнението на осигурителните задължения“iii, като вярно е по-скоро обратното – осигурителното право присъства в специалната част на административното материалноiv и процесуалноv право. От гледна точка на метода на правното регулиране както множество другиvi „отрасли“vii, така и осигурителното право се развива на две хоризонтални паралелно съществуващи нива. Затова можем да кажем, че в своята социална природа представлява квазиотрасъл на правото. Социалната политика е формирана от няколко компонента – нулев, първо, втори, трети и четвърти стълбviii: Нулев стълб – социално подпомагане и грижи, които са предмет на разглеждане на социалното административно материално и процесуално право и финансовото право. Първи стълб – обществена солидарна форма на социалното осигуряване, която е обект на изследване от осигурителното административно материално и процесуално право и финансовото, данъчното материално и процесуално право. Втори стълб – задължителна капиталова форма на социалното осигуряване е предмет на анализ отново от осигурителното административно материално и процесуално право и финансовото, данъчното материално и процесуално право. Трети стълб – доброволна капиталова форма на социалното осигуряване е обект на регулиране от осигурителното административно материално и процесуално право и търговското право. Четвърти стълб – благотворителност на организации с идеална цел, взаимопомощ в и между семействата – попада в сферата на регулация на облигационното право чрез гражданскоправния институт на дарението, макар след Първата световна война да са направени опити за административноправно и данъчноправно регулиране на проблема по повод появата на стотици хиляди сирашки семейства чрез законодателна инициатива в този смисъл (Законопроект за благотворителносттаix). Според нашето мнение осигурителното право има две основни проявления – публичноправно (конституционноправноx, административноправно материално и процесуално и финансовоправноxi, вкл. данъчноправно материалноxii и процесуалноxiii) и частноправно (в областта на търговското право) в зависимост от модела на осигуряване – социалният (общественият) или либералният, поради факта, че моделите на осигуряване имат различно юридическо основание, развито в практиката на Конституционния съд на Република Българияxiv. Социалният (общественият) модел на осигуряване „съответства на прогласената в преамбюла на Основния закон цел за създаването на социална държава“ и е задължителен. Намира изява чрез т. нар. разходопокривен […]
Read moreАдминистративни актове с неизяснен правен статут в здравеопазването
Резюме: Статията разглежда правната природа на актове в здравеопазването с неизяснен правен статут, като Правилата за добра практика и етичните кодекси на професионално-съсловните организации. Анализира се съотношението между специалното законодателство, разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Закона за нормативните актове, както и съдебната практика по въпроса. Изследват се критериите за разграничаване между подзаконов нормативен акт и актове от типа „soft law“, като се прави извод за необходимостта от по-ясна законодателна уредба на техния правен статут. Ключови думи: актове с вътрешнослужебен характер, актове в здравеопазването, общ административен акт, подзаконов нормативен акт, soft law актове. проф. Дарина Зиновиева, д. н. Дарина Зиновиева завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. Професор е по административно право и процес. Специализира в Белгия, Англия, САЩ, Испания. Работи в Института за държавата и правото при БАН и в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на десетки монографии, студии и статии. Заемала е длъжностите: ръководител катедра „Публичноправни науки“, декан на ЮФ в ПУ „П. Хилендарски“. Била е правен експерт към Комисията по здравеопазване в 39-ото Народно събрание, на НЗОК, министъра на здравеопазването; член на Етичната комисия по трансплантация към Министерския съвет. Била е експерт по законодателството към Министерския съвет, член на Правния съвет на Президента на Република България, независим експерт към Европейската комисия, на Консултативния съвет по законодателството към 44-ото Народно събрание. В сферата на здравеопазване се приемат редица административни актове, които детайлизират правната уредба на закон или подзаконов нормативен акт. С оглед обширната и разнородна материя в здравеопазването, тези актове са свързани с фармацевтичната правна регулация, със съсловните организации на медицинските специалисти, със здравноосигурителните отношения, с лечебната дейност и др. Такива актове са например Кодексът за професионална етика на лекарите, приет от Българския лекарски съюз, както и аналогичните по съдържание „етични кодекси“ на няколко професионално-съсловни организации – Български фармацевтичен съюз, Български зъболекарски съюз, Съюз на специалистите по здравни грижи. Освен етичните кодекси съществуват Правила за добра практика, които се приемат от професионално-съсловните организации. Законово изискване е тези Правила за добра практика задължително да се съставят, приемат и прилагат. Във фармацевтичния сектор има спорове относно правната характеристика на Позитивния лекарствен списък. Също в този сектор на здравеопазването съществува спор относно Механизъм за финансово разпределяне на печалбата. В здравното осигуряване дългогодишен беше спорът за правната характеристика на Националния Рамков Договор (НРД), докато не се прие нормата на чл. 4а от Закона за здравното осигуряване, с която статутът му бе определен като подзаконов нормативен акт. Тълкуването на правната характеристика на тези актове, които условно тук ще наречем „актове с неизяснен правен статут“ има значение с оглед правните последици, които създават, както и с оглед оспорването им и всички специфики на приложимите процесуални норми в съответното дело. Практиката до момента показва, че в Закона за нормативните актове (ЗНА) липсват норми, които изцяло да припокриват критериите за определяне на някой от изброените по-горе административни актове като нормативни. В Административнопроцесуалния кодекс (АПК) също липсва пълно припокриване на елементите, които определят вида на административния акт с елементите на съдържанието на актовете с неизяснен правен статут. По тези причини, съдебната практика е водеща при анализа и определянето вида на тези актове, когато те са предмет на административно съдебно производство. Прегледът на тази съдебна практика […]
Read moreСъщност на медицинското административно право
Резюме: Статията разглежда предмета на медицинското административно право и включените в него основни групи обществени отношения. Централно място в изследването заемат общите административноправни институти относно организацията и управлението на здравеопазването – дейността на държавните органи по планиране и управление на здравната система. Във фокуса на вниманието са режимите по регистрация, лицензиране и акредитация на лечебни заведения и медицински дейности. Статията обсъжда контролът и надзорът върху качеството на медицинската помощ и спазването на здравното законодателство. Обсъжда административната отговорност при нарушения в областта на здравеопазването. Ключови думи: акредитация, здравеопазване, контрол, лечебни заведения, лицензиране, медицински дейности, медицинска помощ, медицинско административно право, надзор, регистрация. проф. Райна Николова, д. н. Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печаг. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти. 1. Характеристики на медицинското административно право В българската административноправна теория проф. д. н. Дарина Зиновиева поставя основите на задълбочените изследвания, посветени на административноправното регулиране в областта на здравеопазванетоi. По-сетне в научната литература се появяват и други монографични произведения по тематаii. Въпрос, поставян на дискусия в научната литература, е доколко медицинското право е самостоятелен правен отрасъл, предвид административноправните, гражданскоправните и наказателноправните измерения на обществените отношения, свързани с правото на здраве и системата на здравеопазване в Република България. Основателно е мнението, че медицинското право не може да претендира за самостоятелност като правен отрасъл, нито да бъде причислено към друг такъв в системата на българското правоiii. То, обаче, може да отговори на критериите на всеки един от изброените правни отрасли в сферата на здравните грижи спрямо конкретни и специфични правни институти, поради което е напълно приемливо да разглеждаме съдържанието на медицинското административно право, медицинското гражданско право и медицинското наказателно право. Както методът на правно регулиране – властнически по своята същност, така и особеностите на обществените отношения, които регулира, насочени към защита на обществения интерес, превръщат медицинското административно право в елемент на публичното право. Доколкото става въпрос за изпълнителната дейност на административни органи, които прилагат административно законодателство, принадлежността му към административното материално право – специална част е неоспоримаiv. В исторически план административноправната доктрина го разглежда именно като компонент на специалната част на административното правоv, който обхваща комплекс от мерки за осигуряване на здравето на населението: създаване на благоприятни санитарни условия за населението; лечебно-профилактична помощ; развитие на мрежата на здравните заведения; създаване на кадри по здравеопазването; опазване здравето на майката и детето; санитарно-курортно лечение; организация на физическата култура и спорта; медицинска експертиза; сигуряване на необходимите лекарства и протезна помощ. 2. Предмет на регулация на медицинското административно право В по-ново време предметът на медицинското административно право го поставя в структурата […]
Read moreАБАС представи първия брой на списание „Административно правораздаване“
Общо 27 хил. процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стойност няколко милиарда лева са реализирани в страната през миналата година, като 6400 от тях са финансирани със средства от европейските фондове. Това съобщи Аделина Ковачева, доскорошен съдия във Върховния административен съд по време на представянето от Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) на първия брой на електронното списание „Административно правораздаване“. Тя е автор на две от статиите в пилотния брой, с основен акцент върху обществените поръчки и конкуренцията. Първият брой на списанието е фокусиран върху административното стопанско право, за да покажем нагледно влиянието на административното право върху икономическата среда и конкуренцията, каза Любомир Гайдов, председател на УС на АБАС. Административното правораздаване има ключова роля, тъй като това е механизмът, чрез който се осъществява защитата на правата и интересите на бизнеса и гражданите при процедурите по ЗОП и срещу актовете на администрацията като цяло, и подпомага икономическия растеж в страната. Електронното списание, което се издава от най-голямата съдийска професионална организация на административните съдии, си поставя за цел да осигури обществен достъп до подбрана правна информация, анализи и съдебна практика в областта на административното правораздаване, обясни още г-н Гайдов. Той посочи, че за обществото е важно административното правораздаване да е видимо и разбираемо. Главният редактор на списанието проф. Райна Николова заяви, че изданието национално, научно признато, периодично, тримесечно издание, което публикува научните резултати на българските учени, съдии, експерти в съответната област и се опитва да събере в едно академичното познание с опита на съдебната практика. Редакционната колегия е съставена от проф. Райна Николова, проф. Ганета Минкова, д-р Сибила Симеонова, Галина Солакова и Младен Семов. На събитието присъстваха и.ф. председателят на Върховния административен съд Мариника Чернева, конституционният съдия Атанас Семов, председателят на КЗК доц. Росен Карадимов, представители на Съюза на съдиите, на Висшия адвокатски съвет, на академичната общност и на неправителствения сектор. Асоциацията на българските административни съдии изпълнява 12-месечен проект „Дигитален достъп до административно правосъдие“, който се реализира в партньорство с вестник „Капитал“ и с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Read moreАБАС стартира проект за по-лесен дигитален достъп до надеждна информация и анализи за административно правосъдие
Асоциация на българските административни съдии (АБАС) изпълнява 12-месечен проект „Дигитален достъп до административно правосъдие“, който се реализира в партньорство с вестник „Капитал“ и с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Проектът цели да осигури по-широк и устойчив обществен достъп до подбрана правна информация, анализи и съдебна практика по актуални теми в областта на административното правораздаване, така че граждани, бизнес, НПО и професионалната общност да разполагат с точна, разбираема и компетентно представена информация. Основен акцент в инициативата е създаването и разпространението на 4 броя електронно списание „Административно правораздаване“, в които ще бъдат публикувани авторски материали, включително анализи, научно-практически статии и подбор на значими съдебни актове (национални и европейски), практика на Конституционния съд на Република България, както и актуална съдебна практика на административните съдилища. По проекта се предвижда също безплатен онлайн достъп до списанието на уеб сайта на АБАС на адрес www.abaj.bg; организиране на две публични събития – в София и Варна, с участие на представители на бизнес, институции и неправителствен сектор. „С този проект надграждаме вече постигнатото и създаваме устойчив модел за достъпна и достоверна информация за административното правосъдие, важна за гражданите и бизнеса“, каза председателят на Управителния съвет на АБАС съдия Любомир Гайдов. Първият брой на списанието вече е достъпен за свободно ползване на сайта на АБАС на www.abaj.bg, като е предвидена възможност и за безплатен абонамент. Темата на първия брой е „Административно стопанско право“. Включени са и акценти от практиката на Конституционния съд.
Read more
Съвременни измерения на системата на административното материално право – специална част в България
Райна Николова Резюме: Статията представя нов научен подход за систематизация на подотраслите на административното право – специална част, които се обособяват като: административно право на гражданите, административно териториално право, административно стопанско право и административно нестопанско право. За разграничителни критерии се използват основните конститутивни елементи на държавата: население, територия, държавна власт. В публикацията се изразява надежда, че този теоретичен метод ще съдейства за постигането на кодификация на многобройните (над 250) нормативни актове, които формират позитивното българско административно законодателство. Ключови думи: Административно материално право – специална част, Административно нестопанско право, Административно право на гражданите, Административно стопанско право, Административно териториално право. проф. Райна Николова, д. н. Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на държавната служба, общинско право, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, екологично право, медийно право и др. в департамент „Право“ на Нов български университет, секция „Публичноправни науки“. Магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996) и доктор по специалността административно право и административен процес (шифър 05.05.07) на Висшата атестационна комисия при МС (2004). Съдебен кандидат при Софийски градски съд и юрисконсулт в Централния кооперативен съюз (1996-1997). Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Член на Специализиран научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет на Република България (2007-2010). Член на Комисията по журналистическа етика (2014-2018) към фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Автор на проект на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия (2022). Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печат, съставител на сборници с научна правна тематика. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти. Въведение Преди няколко години административноправната доктрина постави началото на нова категоризация на елементите на административното материално право – специална част, посочвайки обществено-икономическите и правни основания за това. Системата на административното право е научно обоснована последователност на подреждане на административноправните институти и норми при осъществяване на изпълнителната дейност, организирана въз основа на определени принципи. Кой е принципът, въз основа на който се извършва тази систематизация? Съвременната структура на административното право – специална част следва основните съставни елементи на държавата, познати на конституционното право, доколкото този публичноправен отрасъл поставя рамката за развитие на другите подотрасли на публичното право, като административно материално право, административно процесуално право, финансово право, данъчно право, данъчен процес: а) население; б) територия и в) държавна власт. Административно право на гражданите При използването на признака „население“ за целите на систематизацията на административното материално законодателство се има предвид не едновременното приложение на правните норми спрямо всички фицически лица в цялост, обитаващи територията на Република България, а тяхното въздействие върху отделните граждани, субекти на административното право, които се ползват с определени права и на които се възлагат конкретни задължения. Административното право на гражданите е един от подотраслите на административното […]
Read more
Договори между възложители и изпълнители, сключени чрез вертикално възлагане (договори in house)
Аделина Ковачева Резюме: Статията обсъжда един изключително важен въпрос, свързан с разходването на публичен финансов ресурс при вертикално възлагане на обществена поръчка (in house). Публикацията анализира съдържанието на понятието „обществена поръчка“ като сключване на възмезден договор с предвидени взаимни задължения за подписалите го. Тя обръща внимание на задължителните условия за възлагане in house и коментира новата ал. 6 на чл. 14, приета със Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки от 20.10.2023 г., през призмата на разглеждани от Съда на Европейския съюз дела. Авторът изразява увереност, че само доброто познаване на Закона за обществените поръчки, Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз може да даде сигурност за възложителите, че сключените от тях договори при вътрешно вертикално възлагане, ще са законосъобразни. Ключови думи: възложител, вътрешно вертикално възлагане (in house) ,директива, изпълнител, обществена поръчка, Съд на Европейския съюз Аделина Ковачева е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има четиридесет и две години стаж като съдия последователно в Районен съд – Перник, Окръжен съд – Перник и Върховен административен съд. В Четвърто отделение на Върховния административен съд е съдия от септември на 1999 г. до септември на 2021 г., когато се пенсионира. Автор е на четири книги, анализиращи Закона за обществените поръчки, и на редица публикации в специализирани списания. Лектор на семинари и обучения по тълкуване и прилагане на ЗОП. Въведение Темата за сключване на договори между публични възложители и контролирани от тях икономически субекти, без провеждане на предвидените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) конкурентни процедури, от много години е в центъра на общественото внимание и не слиза от страниците на медиите. За съжаление коментарите са традиционно негативни – тенденция, която сама по себе си поражда тревога, тъй като никое общество, независимо на кое ниво на демокрацията се намира, не може да се лиши от използването на този механизъм. Сключването на договори между възложители и контролирани от тях икономически субекти, без процедури за обществени поръчки, е известно като „вътрешно вертикално“ възлагане. Добило е популярност още и като възлагане in house (ин хаус). Под каквото и наименование да го срещнем, важно е да го отличаваме от т. нар. „хоризонталното“ възлагане – сключване на договори между публични възложители при осъществяване на сътрудничество между тях с цел постигане на поставени пред тях общи цели. Хоризонталното сътрудничество, наричано още „публично-публично“ партньорство и предвидено в чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗОП, ще остане извън настоящия коментар, независимо от факта, че също има своето запазено място в обществено-икономическия живот на всяка страна, в това число и на нашата. Избрах да пиша по тази тема, поради факта, че национална съдебна практика за правилното тълкуване и прилагане на чл. 14 ЗОП почти липсва. Това е лесно обяснимо, доколкото преди сключването на такива договори не се провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, съответно няма обжалвания и постановени въз основа на тях съдебни решения от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), Четвърто отделение в качеството му на касационна съдебна инстанция по чл. 216 и следващите от закона. Отделно […]
Read more
Мултидисциплинарни отрасли на административното стопанско право
Райна Николова Резюме: Статията е посветена на общовалидни администравноправни подотрасли на науката с мултидисциплинарен характер, които изпълняват активна роля за пълноценното упражняване на предприемаческата дейност от правните субекти във всички аспекти на административното стопанско право – аграрно, индустриално и административно право на услугите. Това са: конкурентното административно право, потребителското административно право, изобретателското административно право, стандартизационното административно право, трудовото административно право. Публикацията проследява историческите измерения на развитие на законодателството в тази материя; предмета на регулация; принципите, въз основа на които се развиват тези общи за административното стопанско право институти; нормативната уредба, която урежда обществените отношения в тях; както и компетентните административни органи, които извършват административен надзор. Ключови думи: административен надзор, изобретателско административно право, конкурентно административно право, мултидисциплинарни отрасли, потребителско административно право, стандартизационно административно право, трудово административно право. Въведение Съществуват няколко базови компонента, които са задължителни за извършването на която и да е предприемаческа дейност по занятие. Те се комбинират и допълват, като осигуряват равенство във възможностите на всички участници на пазара. На първо място, това са механизми, които защитават лоялната конкуренция и гарантират свободата на стопанската дейност. Нелоялните търговски практики влияят отрицателно върху икономическите интереси на потребителите. От важно значение за добросъвестната търговска практика е запазване на уникалността и оригиналността на произвежданите стоки и предоставяните услуги, като се цели генерирането на печалба от тяхната размяна. Към това следва да се добавят всички задължителни стандарти за качеството на стоките и услугите, предлагани на потребителите. Благоприятната работна среда, при която се произвеждат стоките и доставят услугите, и икономическите гаранции за упражняването на труд са ключов фактор за благоденствието на обществото и благосъстоянието на работоспособните граждани. Принципите, на които се подчинява административното стопанско право, се съдържат в правилата относно: – осъществяването на конкуренцията и предприемачеството при действието на „защитните икономически механизми на свободния пазар“ (конкурентно административно право) и защитата на потребителите (потребителско административно право); – закрилата на индустриалната собственост и стандартизацията на стоките и услугите (изобретателско административно право и стандартизационно административно право); – административноправното регулиране на трудовия пазар (трудово административно право). В рамките на Европейския съюз (ЕС) разпределение на компетентността между ЕС и националните административни органи в областта на административното стопанското право е следната: а) Изключителна е компетентността, когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза. Изключителна компетентност ЕС има в областта на конкуренцията и Общата търговска политика. б) Споделена компетентност е налице, когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите-членки упражняват отново своята компетентност, доколкото Съюзът е решил да спре да упражнява своята. Такава е тя относно социална политика; селско стопанство и рибарство, с изключение на опазването на морските биологични ресурси; защита на потребителите; транспорт; енергетика. в) Подпомагаща е компетентността на ЕС, когато в определени области и при условията, предвидени от Договорите, Съюзът разполага с компетентност да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки, […]
Read more
Необичайно благоприятна оферта
Аделина Ковачева Резюме: Статията обръща внимание на един изключително съществен момент в процеса на договаряне при възлагането на обществена поръчка. Публикацията проследява пътя на синхронизиране на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за обществените поръчки с Директива 2014/24/ЕС по повод института на необичайно ниска оферта. Анализира практиката на Комисията за защита на конкуренцията и обсъжда множество казуси от съдебната практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Разглежда преюдициално запитване до Съда на ЕС по дело С-669/2020. Обръща внимание и разглежда различни хипотези при предлагането на необичайно благоприятна оферта. Коментира процедурата при проверка на подадената информация и даваните разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Ключови думи: Върховен административен съд, необичайно благоприятна оферта, Комисия за защита на конкуренцията, обществени поръчки, преюдициално запитване, разходи, Съд на Европейския съюз, цена. Увод Необичайно благоприятната оферта е неразделно свързана с прилагането на критериите за възлагане. Регламентирана в чл. 72 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тя систематически завършва Глава осма от закона „Критерии за възлагане на поръчките“. Така се следва концепцията, застъпена в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), където чл. 69 е част от Подраздел 3 „Възлагане на поръчките“. Идеята е ясна – независимо дали възложителят ще избере за критерий „най-ниската цена“ или „оптималното съотношение качество/цена“, и в двата случая цената представлява съществен елемент от оценката на офертите. По аналогичен начин стои въпросът и с нивото на разходите. Това никак не е случайно. Представянето на оферта с необичайно ниска стойност, позволяваща избора на оферента за изпълнител, оказва негативно влияние върху конкурентите и нарушава принципа на свободна конкуренция, прогласен в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Икономически неоправданото и самоцелно намаляване на цената под едни установени от съответния пазар параметри, винаги се е считало като проявление на нелоялна конкуренция, наказуемо от гледна точка на правилата за защита на конкуренцията. Това е причината във всеки нормативен акт от първичен или вторичен характер, уреждащ функционирането на общия пазар на Европейския съюз, да съществува разпоредба, съдържаща правила за поведение на възлагащите органи в случаи на подадени оферти с необичайно ниски стойности. Предназначението им е едно – да определят коя оферта е икономически най-изгодна, без да е необичайно ниска по начин, застрашаващ конкурентите. Това обяснява факта, че изясняването на произхода на необичайно благоприятната оферта винаги е стояло на вниманието на европейския, а от там и на националния законодател и е намерило своето отражение в европейската и националната съдебна практика. Никое изследване на института на необичайно ниската цена не може да претендира за пълнота, ако не се спомене решението по Дело C-285/99 и C-286/99 – известно, като делото Lombardini и Mantovani. То е от изключителна важност и към днешна дата, доколкото дава общоважим отговор на въпрос, който много възложители приемат за даденост и дори не го идентифицират като въпрос. В ядрото на спора е италианското законодателство, според което, при изясняване произхода на необосновано ниската цена, публичната администрация може да взема предвид само обяснения, основани на икономичността на строителния метод или избраните технически решения, или изключително благоприятните условия, налични за оферента, но не и обяснения, свързани […]
Read more
Административноправен режим на дейността на обменните бюра и на търговците, извършващи добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
Валери Димитров Резюме: Административният режим, регулиращ обменните бюра и „златарите“, както е установен във Валутния закон (ВЦ) и в издадените за неговото прилагане подзаконови актове, представлява типичен административен и контролен режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Този режим се състои, първо, от административно регулиране на дейността на тези търговци със специален предмет на дейност, изразен чрез забрани и задължения, и второ, от специализиран административен контрол, осигуряващ спазването и прилагането на регулаторните забрани и задължения. Целта на този режим е да защити интересите на потребителите на услугите, предоставяни от обменните бюра и златарите. Ключови думи: административен контрол, административен режим, административно регулиране, валутно право, „златари“, обменни бюра. проф. д-р Валери Димитров Валери Димитров е професор, доктор по право. Преподава банково право, борсово право и финансово право в катедра „Публичноправни науки“ при Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. В периода 1991-2000 г. е правен съветник на управителя и юридически секретар на управителния съвет на Българската народна банка. В периода 1996 -2000 г., като представител на БНБ, е член на съвета на директорите на Централния депозитар. В периода 2001-2005 г. е народен представител и е председател на Комисията за икономическа политика, член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси. В периода 2005-2014 г. е председател на Сметната палата Административноправният режим на обменните бюра и на търговците, извършващи добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях се съдържа във Валутния закон (ВЗ). Законовите норми са доразвити и конкретизирани на подзаконово равнище чрез две наредби. Това са съответно: Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (Наредба № 4 за обменните бюра), издадена от министъра на финансите, и Наредба от 2004 г. за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие (Наредба за „златарите“), издадена от Министерския съвет. Анализът на законовата и подзаконовата уредба ясно показва, че тази уредба съдържа на първо място специален административен регулативен режим за дейността на обменните бюра и на златарите. Този режим се изразява в административни забрани и задължения, които трябва да спазват и, съответно, изпълняват посочените две категории търговци. На следващо място, спазването и изпълняването на регулативните изисквания се осигурява от функционирането на валутен контрол, упражняван от министъра на финансите, министъра на икономиката и от органите на Националната агенция за приходите (НАП). Забраните и задълженията, адресирани до обменните бюра и до златарите, са типично административно регулиране по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Според тази разпоредба административното регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. Именно такъв контрол е валутният контрол, упражняван от министъра на финансите, от министъра на икономиката и от НАП по отношение на двата вида търговци, осъществяващи специализиран предмет на дейност. В този смисъл ВЗ в частта си, отнасяща […]
Read more
