НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ, СЪДИЯ В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД

Безспорен е ефектът от правораздавателната дейност на ВАС и на създадените през 2007 административни съдилища в България по отношение на приложението на Правото на ЕС в страната.Интензивният диалог между националните административни съдилища  и СЕС  е свързан с почти всички отрасли в Правото на ЕС: данъчни въпроси,убежище и бежанци,социално право,митнически кодекс,защита на личните данни,обща селскостопанска политика, приложение  на ХОПЕС в отделни съдебни производства, принцип на лоялност и ефективност, обезщетение за вреди.

Освен позитивния ефект от отправените преюдициални запитвания от ВАС и административните съдилища в частност касаещ еднаквото и непротиворечиво прилагане на правото на ЕС в страната ни,забележителни останаха някои произнасяния на СЕС,които дадоха възможност както на националния законодател,така и на европейския парламент да измени и коригира свои нормативни актове,така че те да отговорят на ефективността на правото на съюза.В тази насока следва да се отбележат и делата C-103/13/,вследствие на което се промени КСО, делото Елчинов С -173/09 ,довел до промяна не само в ЗЗО,но и в Регламент 883/2004 , делото Кантарев- С-571/16,предизвикал промяна в ЗОДОВ и въвеждането в позитивното процесуално право на възможност за ангажиране на отговорността на Държавата вследствие на нарушение на Правото на ЕС от нейните органи.  В тази насока следва да се посочи,че приносът на ВАС и на административните съдилища  за развитието на правото на ЕС чрез механизма за преюдициално запитване е осезаем.

Тези преюдициални запитвания доведоха до значим правен ефект в правоприлагането- при постановено решение на СЕС значим брой сходни казуси се решават безпротиворечиво,промени се законодатеството,но най важното промяна настъпи в съдебната практика,която все повече държи сметка на приложението на разпоредби от Правото на ЕС и съвместимостта на националното законодателство с тях.  

Очевидно е,че през последните години се натрупаха значителен брой дела,след постановени решения на СЕС,които следва да намерят своя адекватен отговор чрез промяна на националното законодателство,доколкото в поредица свои решения СЕС постанови,че то не е в синхрон с Правото на ЕС.Примерите в тази насока са многобройни- като се започне санкционния механизъм спрямо юридическите лица по чл.83а от ЗАНН, автоматичната полицейска регистрация,производствата по обезщетение за вреди,в следствие на отменен или изменен подзаконов норативен акт/ решение по дело С -289/2021г.Всички тези въпроси касаят върховенството на правото в България,доколкото СЕС е установил,че националните правни норми противоречет на актове на Съюза.Изискването за предвидимост на разпоредбите,спрямо които субектите трябва да съобразяват поведението си налага промяна и в националното законодателство,тъй като по този начин ще се издигне и авторитета на държавата в правосъдната област.

През годините ВАС и административните съдилища се откроиха чрез диалога си със СЕС в постоянството при  отстояването на съдийската независимост,което следва да не се приема за даденост,а напротив да се продължават усилията в тази посока. Няма спор,че организацията на правосъдието в отделните държави членки е национален въпрос,но тъй като всеки съд би могъл в даден момент да прилага правото на Съюза,то за неговото съществуване следва да са налице достатъчно гаранции за независмост и безпристрасност.По този начин ЕС не препоръчва някакъв конкретен модел за съществуването на правосъдните системи на отделните държави членки,но поставя изискване за съблюдаване на принципа на върховенство на правото като основа за взаимното доверие в областта на правосъдието.Без наличието на взаимно доверие идеята за ЕС и солидарността между държавите,която произтича от нея не би могла за съществува.

Напоследък в тази насока все по често се обсъжда и въпросът за „ясната правна норма“, която може да освободи националните съдилища от последна инстанция от задължението им да отправят преюдициално запитване. Отговорът на този въпрос не е лесен,но насока в тази връзка ни дава решението на СЕС по дело Силфит 2- С-561/19г от 06.10.2021г на Голям състав на СЕС. Установеният с чл.267 ДФЕС механизъм за преюдициални запитвания цели да гарантира при всички обстоятелства, че правото на Съюза поражда едни и същи последици във всички държави членки и по този начин да предотврати различията в тълкуването му, което националните юрисдикции следва да прилагат, и да гарантира това прилагане, като предостави на националния съд средство за отстраняване на трудностите, до които би могло да доведе изискването за осигуряване на пълното действие на правото на Съюза в рамките на съдебните системи на държавите членки. Така националните юрисдикции разполагат с възможно най-широката възможност, и дори със задължението да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които въпроси е необходимо да вземат решение.

От практиката на СЕС следва, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос относно тълкуването на правото на Съюза и да поеме отговорността за неговото решаване, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 16 и 21 и от 9 септември 2015 т., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 38). Преди да стигне до извода, че случаят е такъв, националната юрисдикция, действаща като последна инстанция, трябва да се убеди, че отговорът е също толкова очевиден за другите юрисдикции от последна инстанция на държавите членки и за Съда. Съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед на специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебната практика в рамките на Съюза.

Тълкуването,дадено от СЕС ще даде значителен тласък в позитивното приложение на Правото на ЕС и до утвърждаването на принципа на върховенство на правото в националните съдебни юрисдикции,давайки възможност  на всеки гражданин и компания ,регистрирана на територията на ЕС да се възползва в пълен смисъл от правата и свободите,гарантирани от ДФЕС.