АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Проф. д. н. Райна Николова

Българското законодателство предвижда система от органи и ведомства за защита на административните права на гражданите. Тези органи упражняват своята компетентност изцяло в сферата на правата на човека (омбудсман, Национално бюро за правна помощ, органи по въпросите на равенството) или се занимават с отделни видове административни права на гражданите (Комисия за защита на личните данни, Съвет за електронни медии, Комисия за регулиране на съобщенията, Комисия за защита на потребителите, Агенция за хора с увреждания, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и др.).

  1. Омбудсман

Нормативната уредба в областта на защитата на правата на гражданите е всеобхватна, но с водеща компетентност в тази област е омбудсманът. Той е конституционно създаден, едноличен, производен, изборен (чл. 91а, ал. 1 от Конституцията на Република България, КРБ), мандатен (чл. 8 от Закона за омбудсмана[1]), бюджетно финансиран и специализиран административен орган, който е обществен защитник, насърчаващ правата на човека и основните свободи, застъпник на административните права на гражданите (арг. чл. 2, ал. 2). Тази обща рамка на неговата компетентност се допълва от предоставените му по закон административноправни средства за защита, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти.

Омбудсманът:

  1. приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;
  2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
  3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;
  4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;
  5. посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им
  6. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба (чл. 19, ал. 1, т. 1-4, т. 6-7 от Закона за омбудсмана).

Омбудсманът изпълнява функции на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет на 18 декември 2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 34 от 2011 г.), (ДВ, бр. 52 от 2011 г.) при осъществяване на надзор над организацията на затворническото дело, извършвано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (чл. 19, ал. 2 и чл. 28а от Закона за омбудсмана).

  1. Национално бюро за правна помощ

 Нормативна уредба на правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури, се съдържа в Закона за правната помощ[2] (ЗПП). Целта е да се гарантира равен достъп на гражданите до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ (чл. 3) и да се обезпечи конституционното право на защита на гражданите (чл. 56 от КРБ).

 Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган – юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София (чл. 6, ал. 3 от ЗПП). То е създадено със специален административен закон, със специализирана компетентност – в областта на държавното управление на правната помощ, колективен (5-членен по състав), мандатен (чл. 12 от ЗПП), изборен (трима от членовете се избират от Висшия адвокатски съвет, а председателят и заместник-председателят се избират от Министерски съвет) и назначаем (председателят и заместник-председателят се назначават със заповед на министър-председателя въз основа на решение за избора им от Министерски съвет), т. е. производен орган, който се финансира от държавния бюджет.

Видовете правна помощ, която се предоставят, са:

  1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред;
  2. процесуално представителство;
  3. представителство в извънсъдебни процедури – представителство в административнонаказателни производства, в производството по издаване на индивидуален административен акт, в производството по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред;
  4. представителство при задържане почл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, почл. 16а от Закона за митниците и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
  5. Органи по въпросите на равенството

 Основните административни органи по въпросите на равенството в Република България са Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерски съвет.

3.1. Комисия за защита от дискриминация

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София. Нормативната основа за функционирането на органа е Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр)[3]. Комисията е със специална компетентност – в областта на държавното управление на защитата от дискриминация и обезпечаване на равенството, колективен (9-членен по състав), мандатен (чл. 41 от ЗЗДискр), изборен (петима от членовете се избират от Народното събрание) и назначаем (четирима се назначават от президента на републиката), т. е. производен орган, който се финансира от държавния бюджет.

Компетентността на административния орган е следната:

  1. установява нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;
  2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;
  3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
  4. дава задължителни предписания с оглед спазването на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането;
  5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането;
  6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането;
  7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;
  8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;
  9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;
  10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;
  11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;
  12. информира обществеността чрез средствата за масово осведомяване за действащите разпоредби в областта на защитата от дискриминация;
  13. осъществява други компетенции, предвидени вправилниказа устройството и дейността ѝ.

3.2. Национален съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерски съвет

Националният съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерски съвет е колективен междуведомствен орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество.Той осъществява своята дейност на основание Закона за равнопоставеност на жените и мъжете[4].

Равнопоставеност на жените и мъжете означава равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол. Равни възможности е създаване на условия за реализиране на равни шансове и осигуряване на гаранции за достъп до всички сфери (области) на обществения живот и постигане на личностна и професионална реализация и развитие. Балансирано представителство на жените и мъжете е разпределението на позициите между жените и мъжете във властта и вземането на решения във всяка област на живота и съставлява важно условие за равнопоставеност на половете. Балансираното представителство е осигуряване на количествено и качествено равновесие в участието на жените и мъжете в политиката, управлението и вземането на решения.

Съветът се състои от представители на:

  1. министерства, държавни и изпълнителни агенции и други органи, създадени със закон;
  2. представителните организации на работниците и служителите на национално равнище;
  3. представителните организации на работодателите на национално равнище;
  4. Националното сдружение на общините в Република България;
  5. юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е в съответствие с приоритетите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, определени при условията, критериите и по реда, регламентирани в правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.

Негов председател е министърът на труда и социалната политика.

Националният съвет по равнопоставеност на жените и мъжете:

  1. предоставя становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, преди внасянето им в Министерския съвет;
  2. участва в разработването на Националната стратегия за равнопоставеност на жените и мъжете;
  3. предлага мерки за насърчаване на държавната политика за равнопоставеност на жените и мъжете;
  4. участва в разработването на количествени и качествени показатели, необходими за системата за наблюдение на равнопоставеността на жените и мъжете и координира изготвянето на доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в Република България.

 Специализирани административни органи и ведомства за защита на правата на човека

 4.1. Комисия за защита на личните данни.

4.2. Съвет за електронни медии.

4.3. Комисия за регулиране на съобщенията.

4.4. Комисия за защита на потребителите.

4.5. Агенция за хора с увреждания.

4.6. Държавна агенция за закрила на детето.

4.7. Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

  1. Други специализирани органи за защита на правата на човека

 Други специализирани органи за защита на правата на човека са:

5.1. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.

5.2. Национална комисия за борба с трафика на хора към Министерски съвет и комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерски съвет, общини и райони.

5.3. Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към министъра на правосъдието.

[1] Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г.

[2] Обн., ДВ, бр. 79 от 4.10.2005 г.

[3] Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г.

[4] Обн., ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.