ПРОФ. Д. Н. РАЙНА НИКОЛОВА, ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС В НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Увод

Националният превантивен механизъм е дейност, поверена на Омбудсмана на Република България, по наблюдение за спазване на правата на гражданите в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ към Министерството на правосъдието, местата за задържане на лица в структурите на Министерството на вътрешните работи, специалните домове за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ и Регистрационно-приемателните центрове на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, резидентните социални услуги за деца и пълнолетни лица, държавните психиатрични болници. 

Настоящият анализ е посветен на изискванията към административната дейност в първите две места, където се намират лица, лишени от свобода или където са задържани или настанени лица вследствие на акт на административен орган, които места тези лица не могат да напуснат по собствена воля. Той е посветен на нормативната уредба, която съдържа в материалноправен смисъл правото на хуманно отношение към лишените от свобода и задържаните, както и практиката на Европейския съд по правата на човека относно водени дела срещу България по този повод. Подробно е обобщена съдебната практика на административните съдилища и Върховния административен съд по този въпрос.

1. Нормативна уредба

Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации въвежда в чл. 5 забраната за изтезанията, унизително или нечовешко третиране:

Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.

В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права (обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976 г.): 

Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г.) е предвидена следната забрана:

Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Практиката на Европейския съд по правата на човека свидетелства за нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в различни затвори и общежития в България, но всички те се отнасят до повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение (Решение № 1936 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 1215 от 2016 г. на Административен съд – Бургас, потвърдено от Решение № 6225 от 14.05.2018 г. по адм. д. № 1090 от 2017 г. на ВАС, III отделение).

Въз основа на чл. 3 от международния акт на Съвета на Европа е приета и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, обн., ДВ, бр. 71 от 2.09.1994 г., която въвежда механизъм за надзор относно спазването на КЗПЧОС.

В Хартата на основните права на Европейския съюз (Официален вестник C 202, 7.6.2016, с. 389–405) този международен стандарт е възприет в чл. 4:

Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.

Националната уредба на това право е предвидена в следните конституционни норми:

Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация (чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България).

На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата (чл. 31, ал. 5 от Конституцията на Република България).

Административноправната уредба на личното материално право на хуманно отношение се съдържа в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., и в Правилника за прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС), обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г., издаден от министъра на правосъдието.

2. Административно право на хуманно отношение на лишените от свобода и задържаните под стража

Научната доктрина определя личните административни права като онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни духовни потребности, свързани с определени аспекти на тяхната физическа и/или психическа (персонална) същност и интегритет[1].

Административното материално лично право на хуманно отношение на лишените от свобода и задържаните под стража се съдържа в императивна правна норма (Решение № 4688 от 4.04.2013 г. по адм. д. № 7759 от 2012 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 1997 от 10.04.2012 г. по адм. д. № 9619 от 2010 г. на Административен съд – София – град). То се изразява във въведената в специален административен закон обща забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3 от ЗИНЗС):

(1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Въвеждането в закон на определени блага и ценности, които са защитени от нормативния акт, ги превръща в правно значими. Значимостта произтича от изискването да се обезпечи административното право на живот, лична свобода и сигурност на гражданите при ограничаване на тяхното придвижване и начина на живот по време на лишаването от свобода или задържането под стража. В конкретния случай основното благо (ценност) е хуманно отношение спрямо лишените от свобода или временно задържани лица, като се цели удовлетворяване на конкретни духовни потребности (телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние) на тази категория граждани (Решение № 1063 от 2.06.2016 г. по адм. д. № 1980 от 2015 г. на Административен съд – Бургас). Лишаването на осъден от правото на благоприятна жизнена среда представлява нечовешко и унизително отношение спрямо него (Решение № 11806 от 9.08.2019 г. по адм. д. № 9191 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 736 от 16.04.2018 г. по адм. д. № 2143 от 2017 г. на Административен съд – Бургас).

Установен от практиката на Европейския съд по правата на човека стандарт е, че лишеният от свобода трябва да изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, като начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, се изискват гаранции за спазването на законовите изисквания (Решение № 226 от 19.10.2020 г. по к. а. д. № 371 от 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, с което се оставя в сила Решение № 169 от 21.07.2020 г. по адм. д. № 75 от 2020 г. на Административен съд – Кюстендил).

 На административното право на лишените от свобода и на задържаните лица на хуманно отношение съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при прилагане на мерките за неотклонение „задържане под стража“ като административна дейност от страна на публичната администрация, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица (Решение № 25 от 19.01.2022 г. по адм. д. № 495 от 2021 г. на Административен съд – Стара Загора). Администрацията на местата за лишаване от свобода, както и тази на арестите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията за правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Република България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право. Следователно прилагането на принципа на чл. 3 от конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256-257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди (Решение № 17534 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 4854 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 60 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 542 от 2018 г. на Административен съд – Враца).

В чл. 3, ал. 2 е въведен принцип на законност и правов ред в норма, която има материалноправен характер и нарушението ѝ дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите (Решение № 4893 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10683 от 2013 г., III отделение, което отменя изцяло Решение от 4.07.2013 г. по адм. д. № 1014 от 2012 г. на Административен съд – Велико Търново). При преценка относно наличието на унизително отношение се взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства (Решение № 582 от 15.01.2019 г. по адм. д. № 5101 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се обезсилва Решение № 101 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 3183 от 2017 г. на Административен съд – Варна). Конкретно изброените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността ( Решение № 13976 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 15770 от 2014 г. на ВАС, III отделение.

Органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание (Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието), са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойноство (Решение № 7384 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 11376 от 2014 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 3590 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 836 от 2014 г. на Административен съд – София). Административното лично право на хуманно отношение към лице, което изтърпява наказание „лишаване от свобода“ или изтърпява мярка „задържане под стража“, има две материалноправни измерения. В общите разпоредби на нормативния акт е въведен принцип, с който не се допуска нехуманно третиране на тези лица при ограничаване на правото им на придвижване, а в особените разпоредби на закона са уредени специфични права по настаняване и преместване; право на трудова дейност; право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав; право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки – и на право на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон; право на здравно осигуряване от момента на задържането; право на престой на открито не по-малко от един час на ден; право на свиждания не по-малко от два пъти месечно; право на кореспонденция; право на  парични суми за задоволяване на лични нужди; право на телефонна връзка; комуникационни права; авторско право; право на молби и жалби. Освен това „социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа“ (Решение № 16991 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 463 от 2019 г. на ВАС, III отделение.. 

3. Съдебна практика по общия нормативен стандарт

Съдебната практика извежда две основни проявления на общия нормативен стандарт при упражняване на административното право на хуманно отношение, което принадлежи на лишените от свобода и задържаните под стража:

Недопускане на нехуманно, унизително отношение, което е изпитване на неудобство и притеснение по повод условията на живот.

Недопускане на изтезание, което е лишаването от достатъчна жилищна площ и условия за двигателна активност.

Лишаването от достатъчна жилищна площ и условия за двигателна активност се характеризират от закона като изтезание, в резултат на което всеки от лишените от свобода, поставен при такива условия, би претърпял емоционални страдания и би понесъл сериозни отрицателни въздействия върху психиката си (Решение № 6667 от 15.05.2013 г. по адм. д. № 13664 от 2012 г. на ВАС, III отделение, с което се отменя Решение № 4949 от 4.09.2012 г. по адм. д. № 9012 от 2010 г. на Административен съд – София – град).

Липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветрение в местата за лишаване от свобода и арестите е отклонение от подходящата жизнена среда за задържаното лице (Решение № 13140 от 10.10.2013 г. по адм. д. № 5881 от 2013 г. на ВАС, III отделение (https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=666276&code=vas), с което се отменя Решение № 29 от 15.03.2013 г. по адм. д. № 295 от 2012 г. на Административен съд – Ямбол).

Съдебната практика през годините показва, че липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и принудата поради това, да облекчава физиологичните си нужди през този период в кофа пред очите на останалите настанени в килията са условия, които сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че лицето е било поставен в унизително положение и е изпитвало неудобство и притеснения, надхвърлящи неизбежните при изтърпяване на този вид наказание. Налице е бездействие на затворническата администрация да осигури нормални битови условия (ползване на тоалетна при нужда през нощта), в резултат на което е причинено притеснение и унижение на човешкото достойнство, превишаващи присъщите на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ такива притеснение и унижение на достойнството (Решение № 8592 от 13.07.2015 г. по адм. д. № 12916 от 2014 г. на ВАС, III отделение, с което отменя Решение № 64 от 8.07.2014 г. по адм. д. № 27 от 2014 г. на Административен съд – Ловеч). Многократно в своята практика ЕСПЧ приема, че достъп до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на задържаните лица за лично достойнство (Решение № 125 от 7.03.2019 г. по адм. д. № 579 от 2019 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено от Решение № 16733 от 9.12.2019 г. по адм. д. № 5824 от 2019 г. на ВАС, III отделение.

Липсата на осигурени елементарни битови стандарти от гледна точка на минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество; пребиваването заедно с други 2 и 3 души в помещение от 8.37 кв. м, липсата на пряк достъп до свеж въздух, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост в определени случаи ищецът да ползва пластмасови бутилки за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието на останалите задържани лица, както и обстоятелството, че ищецът бил извеждан на баня само по един път седмично, неосигуряване на възможност за разходка на открит е унизително и обидно отношение и нечовешко третиране (Решение № 52 от 6.01.2020 г. по адм. д. № 7935 от 2018 г. на ВАС, III отделение, което оставя в сила Решение № 391 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 56 от 2018 г. на Административен съд – Хасково).

Нарушаването на нормалния приток на вода за пиене и хигиенни нужди за лишените от свобода (не са имали постоянен достъп до течаща вода), окобено като се вземе предвид, че водоподаването е било нарушено през най-горещия от месеците в годината, когато външните температури, измерени на сянка, са минавали 32 градуса по Целзий през деня, може да се направи обосновано предположение, че достъп до вода за 2-3 часа дневно или през нощта е крайно незадоволително с оглед необходимостта от поддържане на добра лична и обща хигиена в местата за изтърпяване на наложеното наказание, говори за отсъствието на добри хигиенни условия, поддържане на чистота на тялото, в помещението или в облеклото. Липсата на вода за елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на изтърпяване на наказанието, в среда, в която живеят и други лица със същата лоша хигиена, винаги е съпътствано с чувство на непълноценност, гняв, незащитеност, малоценност, тревожност (Решение № 89 от 6.01.2020 г. по адм. д. № 2921 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 478 от 13.12.2017 г. по адм. дело № 460 от 2017 г. на Административен съд – Враца).

По време на престоя му в ареста задържаният е бил настанен в килия с още две лица, а за близо 5 месеца от този период дори и с  още три лица. При така установеното, наред с посочената обща квадратура на килия от 8.06 кв. м. и при отчитане на площта от 4.60 кв. м., заета от мебели, разполагаемата жилищната площ за всяко от настанените в килията лица безспорно е под предвидения в българското законодателство стандарт от 4 кв. м. на лице. При това положение действителното свободно пространство в килията, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Когато затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу България. Съдът приема, че през целия си престой в ареста задържаният е бил поставен в условия, при които реално не е разполагал с минимум от 4 кв. м. жилищна площ. При наличието на мебели в килията, заемащи площ от 4.06 кв.м., то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на КПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания през заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт. Освен това според ЕСПЧ, дори и факторът „пренаселеност“ сам по себе си да не е толкова тежък или сериозен, че да се определя като водещ до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, той все пак може да обоснове извод за такова нарушение, ако се комбинира с някои от другите наведени аспекти на условията на задържане – например лоши санитарно-битови условия (така в пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България). Отсъства осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения. Независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на външната стена е неотваряем, няма възможност за естествено проветряване. Предвид последното и независимо от наличието на въздуховоди от вентилационна система, се налага се извода, че при престоя на задържаното лице в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух. Тези обстоятелства действително са причинили негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишава неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ (Решение № 154 от 7.01.2020 г. по адм. д. № 7743 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 300 от 24.04.2018 г. на Административен съд – Хасково).

При престоя си в в двете поделения на Министерство на правосъдието, специализирани настаняване на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, лишеният от свобода е бил настаняван в помещения, които по размери не отговарят на минимално изискуемата по закон площ. Осигурявано му е място за пребиваване с размери, неотговарящи на изискванията за минимална жилищна площ на лишените от свобода през периодите, в които не е бил в затворнически общежития. Макар и това изискване да не се абсолютизира и законодателят да е предвидил по-продължителен срок за осигуряване на минимална площ от 4 кв. м. на всеки затворник, не може и не следва да се изключи отрицателното въздействие на липсата на достатъчна жизнена среда върху лицата, чието право на свободно предвижване е принудително ограничено, макар и поради обстоятелството, че са извършили престъпление. В помещенията е липсвал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което безспорно е влошило хигиенно-битовите условия. Липсата на възможност за облекчаване на физиологични нужди през цялото денонощие в нарочно за това помещение или отделение на килията е поставило лицето в необходимост да ползва при необходимост през тъмната част от денонощието общ с останалите, пребиваващи в килията лица съд и в тяхно присъствие. Липсвала е и течаща вода, което е довело до невъзможност за поддържане на нормални хигиенни условия във връзка с ползването на тоалетна и намаляване на неприятните усещания, свързани с ходенето до тоалетна не само на осъдения, но и на съкилийниците му. Тези обстоятелства са безспорно несъвместими с въведената забрана за поставяне на лишените от свобода в унизително положение, уронващо неговото достойнство (Решение № 654 от 16.01.2019 г. по адм. д. № 6771 от 2017 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 755 от 25.04.2017 г. по адм. д. № 2077 от 2016 г. на Административен съд – Бургас).

Липсата на минимално изискуемата жилищна площ от 4 кв. м. означава неизпълнение на задължението, пряко произтичащо от разпоредбите на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС на лишения от свобода да се гарантират нормални условия на живот, съобразени, но ненадвишаващи неизбежния елемент на страдание, причинявано от вида на наложеното му наказание (Решение № 9252 от 6.07.2018 г. по адм. д. № 2075 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което частично се отменя Решение № 892 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 128 от 2017 г. на Административен съд – Хасково).

Килиите в които е пребивавал осъденият при изтърпяването на наказанието си в затвора, са били пренаселени, не е имало как да се получи ефективно проветряване поради твърде многото легла, дрехи и хора вътре, в резултат на което цялата влага и миризма е оставала в килията. Имало е и паразити/насекоми (дървеници и хлебарки), както и гризачи (мишки), а в периода след 20.00 часа до 6.00 часа съответната килия е била заключвана, а лишените от свобода са удовлетворявали естествените си физиологични нужди в кофи в килията, в същото помещение в което спят, които не са били отделени или закрити. От 8 часа до 13 часа в два дни от седмицата е пускана топла вода, като в банята е имало само два работещи душа и лишените от свобода са чакали с часове, за да се изкъпят, но поради недостатъчно налягане водата не е достигала до тях. В случая е налице смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговите права относно телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Лошите битови условия в затвора се отразявали зле на одъзеното лице, мъчели го и го изнервяли, в резултат на което то се депресирало и се чувствало зле, като се лекувало в стационара на затвора, тъй като е било депресирано. Не са осигурени условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, каквито са нормална обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята (Решение № 1449 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 8942 от 2016 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 1063 от 2.06.2016 г. по адм. д. № 1980 от 2015 г. на Административен съд – Бургас).

Килията, в която е настанен осъденият, както и всички килии на етажа, не отговаря на посочените изисквания, тъй като за нейните обитатели е бил препятстван достъпът до санитарен възел и течаща вода в продължение на 9 часа и 30 минути всяко денонощие (от 20.30 ч. до 6.00 ч.) и те в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи и шишета, които се намират в същото помещение, което в конкретният случай по данни на ответника е с площ 13,24 кв. м. и 16 кв. м. Тези помещения са били обитавани средно съответно от около от 8 до 12 лица на помещение. В тях са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Осъденият заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници, толкова доколкото от свидетелските показания се установи, че мястото в килиите, където са били поставени кофите за физиологични нужди, не е било преградено или отделено по подходящ начин от останалата част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода посредством която да се хигиенизират непосредствено след това (Решение № 2662 от 6.03.2017 г. по адм. д. № 2843 от 2016 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 1835 от 3.12.2015 г. по адм. д. № 2579 от 2014 г. на Административен съд – Бургас).

Начинът и методът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ изискват осъдените да не бъдат подлагани на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, като се имат предвид практическите нужди на задържането, здравословното и физическо състояние на лицето. Неизпълнение на законовите задължения относно критериите за дължими минимални жилищна площ и хигиенно-битови условия (помещението, където е пребивавал ищеца е с неостъклен прозорец, без санитарен възел и постоянен достъп до такъв и до течаща вода; относно отопление и проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода) представляват негативни преживявания, които излизат извън прага на строгост на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Решение № 1965 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 10455 от 2017 г. на ВАС, III отделение, с което се отменя Решение № 404 от 3.08.2017 г. по адм. д. № 147 от 2017 г. на Административен съд – Пазарджик).

Когато лицето пребивава в следствения арест без постоянен достъп до слънчева светлина, проветряване и възможност за двигателна активност, е налице унизително отношение. В килиите е нямало прозорци, нито подходяща вентилационна система, не е имало достъп до пряка слънчева светлина. Установени са различни насекоми в килиите, липса на постоянен достъп до течаща вода. За накърняващи достойнството и унизителни са счетени и условията за провеждане на телефонни разговори, на свиждания с близките (Решение № 17273 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 2935 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 565 от 11.01.2019 г. по адм. д. № 702 от 2018 г. на Административен съд – Велико Търново).

Поставянето на лишените от свобода в крайно лоши хигиенни – битови условия, при изтърпяване на наказанията им, осъществява хипотезата на унизително отнасяне (Решение № 10578 от 8.07.2019 г. по адм. д. № 10359 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 1396 от 13.07.2018 г. по адм. д. № 3470 от 2017 г. на Административен съд – Бургас).

Липсата на санитарен възел и течаща вода в помещенията, както и установените по делото условия, при които е пребивавал осъденият, са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му (Решение № 3328 от 15.03.2018 г. по адм. д. № 581 от 2017 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 383 от 3.11.2016 г. по адм. д. № 432 от 2016 г. на Административен съд – Враца).

Ограниченият достъп до санитарен възел и течаща вода в наказателните килии, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти (Решение № 3391 от 16.03.2018 г. по адм. д. № 519 от 2017 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 521 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 421 от 2016 г. на Административен съд – Пазарджик).

Когато битовите условия в ареста са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво, то е налице неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията в ареста са без санитарен възел и постоянно течаща вода, което създава сериозно битово неудобство. Неосигуряването на престой на открито и възможност за елементарен двигателен режим през деня, липсата на достъп до пряка дневна светлина и свеж въздух, водят до стрес, лишения и неудобства (Решение № 4392 от 7.04.2017 г. по адм. д. № 8041 от 2016 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 48 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 219 от 2015 г. на Административен съд – Сливен).

Когато не са осигурени съответните условия в помещението и е налице пренаселеност, лошите битови условия в помещението за временен престой и изолация в Софийски градски съд, изразяващи се и липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в наказателната килия (в арестантското помещение няма мивка и тоалетна, мръсотията е невероятна, през зимата е студено, а през лятото е много топло, ако се използва тоалетната, се изчаква наличието на надзирател, който отвежда задържаното лице до тоалетната), възникват негативни изживявания (Решение № 13360 от 8.10.2019 г. по адм. д. № 4333 от 2019 г. на ВАСhttps://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=933126&code=vas, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 570 от 30.01.2019 г. по адм. д. № 8582 от 2017 г. на Административен съд – София-град).

Според съответната квадратура от 26.73 кв. м. и от 27.93 кв. м. дори и при минималния брой на пребиваващите в тях (12 или 15) изчислената жилищна площ възлиза около 2 кв. м. или по-малко, въз основа на която е формиран извод за пренаселеност на затвора. Тази жилищна площ се счита като недостатъчна за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на настанените лица и за несъответстваща на предвидената минимална площ от 4 кв. м. за всеки лишен от свобода (Решение № 4685 от 28.03.2019 г. по адм. д. № 10867 от 2017 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 124 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 120 от 2017 г. на Административен съд – Ямбол).

Нормативната уредба допуска ползването на санитарен възел и течаща вода от лишените от свобода да се осъществява в спалните помещения, но изрично изключва нарушаването на хигиенните и здравните изисквания. Според съда те са нарушени, когато в спално помещение за повече от един човек тоалетната е преградена само с параван (Решение № 4688 от 4.04.2013 г. по адм. д. № 7759 от 2012 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 1997 от 10.04.2012 г. по адм. д. № 9619 от 2010 г. на Административен съд – София – град).

Битовите условия, в които е пребивавал осъденият по време на престоя му в затворническото общежитие (поради неосигуряване на постоянен достъп до питейна вода и санитарен възел, къпане и чисто бельо), са довели до стрес, трудности и страдание, които надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. Помещението, в което бил настанен одъзеният, е с площ от около 20 кв. м., обзаведено с легла и по едно шкафче. В него няма санитарен възел и питейна вода, няма и свободен достъп до такива. Питейна вода се черпи от дворна чешма, която замръзва през зимата, банята също е извън основната сграда и не се отоплява. Общата тоалетна се намира на двора, като същата е без врати и прозорци. Съобразно режима на изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат осигурено свободно право на придвижване от 9.00 ч. до 21.00 ч., когато се заключва. През времето, когато са заключени, те нямат достъп нито до питейна вода, нито до тоалетна, а ползват при нужда две пластмасови кофи, които се намират в коридорчето между двете килии, което създава дискомфорт и неудобство. Самите килии се отопляват с печки на твърдо гориво, без изградена коминна инсталация, което при вятър предизвиква задимяване в помещението. Спалното бельо не се пере, лишените от свобода вършат тази дейност сами, но са затруднени поради липсата на топла вода и възможности за сушене. Доклад за посещението на Националния превантивен механизъм в затворническото общежитие през 2012 г. съдържа констатации, които потвърждават изнесените от осъдените факти за крайно лоши битови условия в общежитието. В него е направено предложение същото да бъде закрито, тъй като не способства за осъществяване на поправителното въздействие на пребиваващите в него осъдени на лишаване от свобода (Решение № 5061 от 10.04.2014 г. по адм. д. № 13170 от 2013 г. на ВАС, III отделение, с което се отменя частично Решение от 5.07.2013 г. по адм. д. № 73 от 2013 г. на Административен съд – Враца).

Нечовешки и унизителни условия по време на престоя в затвора на осъден на лишаване от свобода са налице, когато липсват осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на осъдения да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията. Тези условия, както и ограничаването на достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество страдания. От идентичен характер са страданията поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и предвид факта, че осъденият е бил принуден с риск за здравето му да обитава спално помещение, населено с инсекти, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията, както и нормални условия за поддържане на лична хигиена – баня и тоалетна в съответствие със санитарно хигиенните изисквания (Решение № 5066 от 4.04.2019 г. по адм. д. № 15013 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 1763 от 16.10.2018 г. по адм. д. № 1429 от 2018 г. на Административен съд – Бургас).

Липсата на осигурени елементарни битови стандарти като минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество; пребиваването заедно с други 2 души в помещение от 8.37 кв. м., съответно 8. 64 кв. м., липсата на пряк достъп до свеж въздух, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост от 22:00 ч. до 6:00 ч. лицето да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в помещението, в присъствието на останалите задържани лица, както и обстоятелството, че е извеждано на баня само по един път седмично, неосигуряване на възможност за разходката на открито, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет създаденото му неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството“, доколкото минимално необходимата площ за живот и по-скоро нейната липса би могла да рефлектира неблагоприятно върху психическото здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че става въпрос за лице, задържано в арес, което по своето естество предполага ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не следва да бъде поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното наказание. Така установените санитарно-хигиенни и битови условия, при които е бил принуден да търпи наложеното му наказание, сами по себе си предполагат настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер за лицето (Решение № 690 от 31.10.2017 г. по адм. д. № 10 от 2017 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено от Решение № 7768 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 36 от 2018 г. на ВАС, III отделение.

Липсата на течаща вода и големи трудности при използването на баня, неосигуряване на нормална температура в спалните помещения през студените месеци, липсата на достатъчна жилищна площ в периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, както и неосигуряване на достатъчен приток на дневна светлина, представляват нечовешки и унизителни условия на живот в затвора (Решение № 7837 от 12.06.2018 г. по адм. д. № 12895 от 2016 г. на ВАС, III отделение, с което потвърждава Решение № 5310 от 21.07.2016 г. по адм. д. № 8556 от 2015 г. на Административен съд – София-град).

Макар спалните помещения в ареста да са били снабдени с прозорец, размерът и високото му разположение не позволяват да влиза достатъчно естествена светлина, тъй като има решетка, поради което недостатъчната дневна светлина се наложило да бъде компенсирана с ползване и на и3857зкуствено осветление чрез лампи. През прозорците в килиите не е влизал въздух. Проветряването се извършвало чрез капак. Килиите не били добре отоплявани през зимата. Изложеното сочи, че не е изпълнено изискването достъпът до светлина и въздух да е пряк (Решение № 359 от 23.11.2018 г. по адм. д. № 182 от 2018 г. на Административен съд – Стара Загора, потвърдено от Решение № 15247 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 813 от 2019 г. на ВАС, III отделение.

„Бездействието да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора , в резултат на което осъден е заболял от туберкулоза (к. м. – б. а.), не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които българският законодател дава в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. Практиката на Европейският съд по правата на човека обаче е в обратния смисъл. Ищецът по делото се позовава на Решение на Съда по делото D. v. R. (жалба № 25153/04), в което при сходни факти – заболяването на осъдения е установено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, при лоши битови условия, ЕСПЧ е приел, че пребиваването при лоши условия, което само по себе си е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, макар и при липсата на умисъл на властите да влошат положението на затворника, след като болестта (също туберкулоза) се е развила в затвора вследствие от лошите условия на живот, то е налице нарушене на чл. 3от ЕСПЧ.“ (Решение № 8655 от 24.06.2014 г. по адм. д. № 14727 от 2013 г. на ВАС, III отделение, с което отменя Решение № 520 от 2.10.2013 г. на по адм. д. № 102 от 2013 г. Административен съд – Пазарджик).

Неосигуряването на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот в затвора и неосигуряване в пълен обем на диетична храна и лекарства на лицето съобразно заболяванията, от които то страда, представляват довеждането му до унизително състояние и до застрашаване на здравето на лишения от свобода (Решение № 8769 от 5.07.2017 г. по адм. д. № 5590 от 2016 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 313 от 25.02.2016 г. по адм. д. № 706 от 2015 г. на Административен съд – Бургас).

Когато нито едно от помещенията, в които е настанявано в следствения арест лицето не е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода, лицата са извеждани само два пъти дневно, през останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно-охранителния състав по поискване, а при невъзможност за осигуряване на достъп, както и през нощта, лицата са използвали кофа за физиологичните нужди и не е било изпълнено и изискването за пряк достъп до светлина и въздух, е  налице унизително отношение към арестант (Решение № 8804 от 11.06.2019 г. по адм. д. № 12288 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 211 от 5.07.2018 г. по адм. д. № 545 от 2017 г. на Административен съд – Стара Загора).

Непредоставянето на навременна дължима медицинска (дентална) помощ е уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у лишения от свобода (Решение № 9103 от 14.06.2019 г. по адм. д. № 190 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 421 от 26.11.2018 г. по адм. д. № 477 от 2018 г. на Административен съд – Враца).

 Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, недоброто осветление и нейните размери, са причинили дискомфорт и неудобства за лишения от свобода, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството (Решение № 17545 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 2594 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което оставя в сила Решение № 2153 от 22.11.2018 г. по адм. д. № 2608 от 2018 г. на Административен съд – Бургас).

Свалянето на дрехите в присъствието на повече хора и оглед на голото тяло не биха могли да не доведат до неудобства и притеснения за обследваното лице. Преживяното неудобство е надвишило заложения в закона стандарт, така че да засегне достойнството на осъденото лице (Решение № 6020 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 7397 от 2014 г. на ВАС, III отделение, с което се отменя Решение № 83 от 28.02.2014 г. по адм. д. № 426 от 2013 г. на Административен съд – Враца).

Отсъствие на нехуманно, унизително отношение

Настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но това е изрично предвидено в закона с оглед принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления, защита на обществения ред (Решение № 16724 от 9.12.201д г. по адм. д. № 4716 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила  Решение № 22 от 15.02.2019 г. по адм. д. № 155 от 2018 г. на Административния съд – Габрово). Субективните преживявания на лицето (страх, нервност, напрегнатост, раздразненост, чувство на пренебрегнатост, усещане за деградиране) са естествени в условията на изтърпяване на наказание. Осъденият не е бил подложен на унизително и нечовешко отношение. В рамките на мястото за изтърпяване на наказание, какъвто е Централният софийски затвор, се търпят ограничения, свързани както със самото място, така и с режима и правилата на вътрешния ред (Решение № 8816 от 11.06.2019 г. по адм. д. № 8828 от 2018 г. на ВАС, III отделение.

Когато килията е в занемарен вид, лоша хигиена и винаги е непроветрена от лишения от свобода, отсъства унизително отношение, изразяващо се в неудобство и притеснение, надхвърлящи неизбежните  при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ (Решение № 36 от 3.01.2020 г. по адм. д. № 8683 от 2018 г. на ВАС, III отделение, което оставя в сила Решение № 106 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 160 от 2017 г. от Административен съд – Кюстендил).

Приема се, че условията в килията не са нанесли на лишения от свобода вредите (дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на сън и апетит, нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство), тъй като помещението е било обитавано от двама осъдени за кратък престой от 17 дни поради извършването на ремонт на килията, в която до този момент е пребивавал лишеният от свобода, и при първата възникнала възможност той е бил преместен на друг етаж и в друго помещение (Решение № 95 от 6.01.2020 г. по адм. д. № 13551 от 2018 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 5237 от 26.07.2018 г. по адм. дело № 3044 от 2017 г. от Административен съд – София-град).

Обстоятелството, че тоалетното помещение не е изградено със стени до тавана, не означава, че жизнената среда е нездравословна. Установеният битов проблем не може сам по себе си да предизвика негативните преживявания (нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение), доколкото за лишения от свобода е съществувала и възможност да използва основно ремонтираните на територията на групата му обща баня и тоалетни. Помещението е проветряемо поради наличието на прозорец и вентилационен отвор и в него, както и в санитарния възел, е имало течаща вода. Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката на ищеца, за да се приеме че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди (Решение № 475 от 13.01.2020 г. по адм. д. № 3502 от 2019 г. на ВАС, III отделение, което отменя Решение № 503 от 24.01.2019 г. по адм. д. № 9008 от 2018 г. на Административен съд – София – град).

Когато лишените от свобода имат достъп до студена вода, както и да ползват обща баня два пъти седмично по утвърден график, не е налице унизително отношение (Решение № 1301 от 28.01.2020 г. по адм. д. № 7337 от 2018 г. на ВАС, III отделение, което оставя в сила Решение № 2462 от 12.04.2018 г. по адм. д. № 9689 от 2016 г. на Административен съд – София – град).

Съобразена е конкретиката на личността на лишения от свобода, неговото поведение, опита му за бягство от затвора, при което е причинено нараняването (множествени счупвания на дясна подбедрицата) и характера на увреждането му. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Дадено е право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата – конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Определящи за преценката са опитът за бягство от затвора, наложеното наказание и определеният специален режим определят предприетите засилени, но адекватни мерки за неговата охрана, които е възможно в известна степен да предизвикват страдания, но продиктувани от конкретиката на случая и необходимостта да се осигури ред и сигурност, се явяват оправдани и следва да бъдат понесени от затворника (Решение № 2379 от 6.03.2015 г. по адм. д. № 5361 от 2014 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 141 от 28.01.2014 г. по адм. д. № 2950 от 2013 г. на Административен съд – Варна).

„Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение (к. м. – б. а.), като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни – да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. В случая и трите предпоставки на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват доказани. Липсва незаконосъобразно действие на специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а оттук не може да се твърди за причинени вреди от такова действие. Безспорно е, че с поведението си – обявяване на гладна стачка и влошаване на здравословното му състояние в следствие на това, С. С. е настанен в стационара на МЦ на затвора. Това е място, където се провежда краткотрайно лечение на лишените свобода, поради което се налага спазването на определени правила, които ограничават общите такива относно режима за изтърпяване на наказанието – забрана за внасяне на храна, престой на открито и др., с цел защита живота и здравето на лицето. Ето защо касационната инстанция приема за правилни изводите на въззивния съд, че нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС не е доказано, доколкото касатора не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в стационара на МЦ на затвора“ (Решение № 226 от 19.10.2020 г. по к. а. д. № 371 от 2020 г. на Административен съд – Кюстендил). Не се разглежда като нечовешко отношение забраната осъденият да вземе със себе си сокове, безалкохолни напитки, мляко, кафе, чай и вещи от битова необходимост в нарушение на Списъка с разрешените вещи и предмети на Министерство на правосъдието, както и забраната да излиза на престой на открито, след като е приведен в стационара на медицинския център на затвора заради предшествана гладна стачка (Решение № 6574 от 1.06.2021 г. по адм. д. № 1587 от 2021 г. на ВАС, III отделение.

Обстоятелството, че тоалетното помещение не е изградено със стени догоре, не подкрепя направения от съда извод, че жизнената среда е неблагоприятна и е способствала за проявата на неимуществени вреди за осъдения. Установеният битов проблем не може сам по себе си да предизвика негативните преживявания – психическо разстройство, безсъние и нарушен апетит, стрес, чувство за малоценност, гняв, безпокойство. Не може да не бъде отчетено, че помещението се проветрява и в него, както и в санитарния възел, има течаща вода. Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката на лицето, за да се приеме че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди, още повече, че дискомфортът е търпян в период от два месеца и десет дни (Решение № 13538 от 6.11.2018 г. по адм. д. № 4628 от 2018 г. на ВАС, III отделение.

Когато осъденият е бил консултиран, преглеждан и лекуван при всяко заявено от него оплакване и заболяване, възражението му, че не са му доставяни необходимите за лечението му медикаменти, след като от приложената по делото писмена справка, и от показанията на разпитания като свидетел медицински фелдшер, е видно, че на осъдения са доставяни предписаните от лекарите медикаменти, е неоснователно. Следователно не съществува неблагоприятно третиране на осъдения, което да надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода (Решение № 17327 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 1923 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което се оставя в сила Решение № 4 от 4.01.2019 г. по адм. д. № 210 от 2018 г. на Административен съд – Кюстендил).

Оплакванията за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ не могат да се възприемат от съда, ако водещата причина за повечето заболявания на лишения от свобода са генетични фактори и възрастови изменения в организма, които не са настъпили в резултат на твърдените от него лоши битови и хигиенни условия при престоя му в затвора. Във връзка с тези заболявания е бил многократно преглеждан и консултиран от лекари-специалисти, включително и от външни лечебни заведения. Съдът отчита обстоятелството, че препоръчаното му оперативно лечение на разширените вени и на дисковата херния на гръбначния стълб не е било извършено единствено поради липсата на съгласието му и нежеланието му да бъде опериран в лечебно заведение на територията на гр. Плевен и претенцията му за прекъсване на наказанието за лечение във външно лечебно заведение по негов избор (Решение № 17351 от 18.12.2019 г. по адм. д. № 10000 от 2019 г. на ВАС, III отделение, с което е оставено в сила Решение № 319 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 593 от 2018 г. на Административен съд – Плевен).

„Творческите и културни дейности в затворите не са самоцелни, нито имат за цел единствено да осигуряват развлечение на осъдените. Тези дейности са част от предвидени основни средства, чиято крайна цел е желаната от обществото ресоциализация и личностна промяна на изтърпяващите наказания. От събраните доказателства е установено, че на касатора е била предоставена възможност както за обучение и квалификация, така и за културна и спортна дейност, заедно с останалите затворници и индивидуално. Провеждани са разговори със затворника за включването му в работа. Поради това не може да се приеме, че той е бил изцяло лишен от творчески и културни дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна“ (Решение № 16991 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 463 от 2019 г. на ВАС, III отделение (https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=923090&code=vas). 

Заключение

Анализът на съдебната практика показва, че наблюдението на местата за лишаване от свобода и задържане под стража относно спазване на административното право на хуманното отношение на осъдените и задържаните лица, извършвано от Националния превантивен механизъм, констатира наличието в България все още на неподходящата за тях жизнена среда. Единични са случаите, които да сочат за подобряването ѝ:

Осъденият „е пребивавал в килии, в които жизненото му пространстно е осигурено съгласно предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. […] Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях, както и до банята, разположена на етажа. Килиите са оборудвани с прозорец, следователно е била осигурена естествена светлина и чист въдух“ (Решение № 2060 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 1525 от 2018 г. на Административен съд – Варна, потвърдено от Решение № 6785 от 8.05.2019 г. по адм. д. № 61 от 2019 г. на ВАС, III отделение.

Очевидно е необходима по-категоричната инвестиционна политика от страна на Министерство на правосъдието за подобряване на условията на живот в местата за лишаване от свобода и задържане под стража с  оглед пълноценното упражняване на административното право на хуманно отношение на лишените от свобода и задържаните лица.

[1] Виж по този въпрос в Николова, Р. Административни права и задължения на гражданите – същност и видове. В: Дигитална библиотека. [онлайн], 19.12.2022 г./