Проф. д. н. Райна Николова

Икономическите административни права са онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни материални и духовни потребности, насочени към това гражданите да упражняват доходоносна лична, трудова или стопанска дейност; да поддържат възможно най-високо жизнено ниво и подобряват своя и на семейството си стандарт на живот; да постигат желаното от тях лично и семейно благосъстояние и икономически просперитет в областта на заетостта и професията.

Икономическите административни задължения са публичноправно изрично институционализирани в специален административен закон изисквания на субективно дължимо поведение на гражданите, изразяващи се в потребност да се изтърпят конкретни неизбежно необходими, временни по своята продължителност, обхват (обем) и интензитет неблагоприятни мерки по ограничаване на трудовата, стопанска или лична дейност на гражданина и собственото му или семейно жизнено равнище, свързани със защита на обществения интерес при осъществяването на гражданския и стопански оборот и заплащането на публични държавни или общински вземания, за изпълнението на които са предвидени правни гаранции[1].

Нормативната уредба на икономическите административни права и задължения се съдържа във: Валутен закон, Закон за авторското право и сродните му права, Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, Закон за митниците, Закон за защита на потребителите, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за счетоводството и други.

Без претенции за изчерпателност каталогът на икономическите административни права и задължения включва:

1. Право на собственост.

2. Задължения, свързани със собствеността.

3. Право на общо ползване на имотите – публична собственост от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение.

4. Права в областта на трудовата дейност.

5. Задължения, свързани с икономическите измерения на трудовата дейност.

6. Митнически права.

7. Митнически задължения.

8. Данъчни и осигурителни права.

9. Данъчни, акцизни и осигурителни задължения.

10. Задължания за неплатените в сроковете, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, заедно със законната лихва.

11. Задължения за заплащане на такси.

12. Задължения за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи.

13. Задължения за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата.

14. Задължения по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

15. Задължения по влезли в сила наказателни постановления.

16. Задължения за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз и други публични източници.

17. Задължения за изплащане на лихви върху публични вземания.

18. Валутни права.

19. Валутни задължения.

20. Право на парично обезщетение.

24. Право на държавни помощи.

25. Право на добавка за чужда помощ.

26. Право на социални помощи.

27. Право на кредит за издръжка по време на обучение.

28. Право на пенсия.

29. Право на стопанска инициатива (право да се упражнява определена стопанска дейност).

30. Потребителски права.

31. Икономически права на пациента.

[1] Николова, Р. Административни права и задължения на гражданите – същност и видове. Административно правосъдие, 2022, № 6, с. 26-27.