проф. д-р ю.н. МАРИЯ СЛАВОВА, преподавател по адмиистративно право

Резюме

Осъзнаването на необходимостта от усъвършенстване на българското юридическо образование е предпоставка за извеждането на концепция с ясни параметри за постигането на ефективно управление на обществото и държавата и  за добруване на българските граждани. Усъвършенстването на правната уредба на образованието, поставянето на прагматични цели, свързани с потребностите на практиката, икономически, политически и юридически гаранции за контрол върху образователните институции са основни цели на концепцията.

Summary

The awareness of the need to improve Bulgarian Law education is a prerequisite for creating a concept with clear parameters for achieving effective governance of the society and the state and for the welfare of the people. The improvement of the legislation of the education, stating pragmatic aims, connected with the needs of the practice, the economic, political and juridical guarantees for control over education institutions are the purpose of the concept.

1. Голямата картина

Проблемите на съвременното българско общество се побират в гордиевия възел на българското образование. Като в омагьосан кръг повтаряме, че образованието е лошо, но и лошото образование е причина за несгодите ни като държава и народ.  Усъвършенстването на българското образование е необходимост, която се налага обективно от измененията в образователните приоритети в национален, регионален и общностен, европейски план. Въпреки изцяло новото законодателство в сферата на образованието, прието след 1991 г., правната му уредба носи белезите на просветната традиция от миналия ХХ век, но и белезите от грешките на растежа днес.

Правната уредба на образованието у нас е особено многобройна, противоречива, недокрай хармонизирана с правото на Европейския съюз, несъобразена с някои добри образователни практики и, не на последно място, лишена от финансови и правни гаранции за осъществяването си. Освен конституционните разпоредби, посветени на образованието, правната му уредба включва осем устройствени закона и четиринадесет закона за ратификация, три нормативни указа от времето на Конституцията от 1971 г., 124 Постановления на Министерския съвет, 32 Правилника, 95 Наредби, 12 Инструкции, 17 Спогодби, 18 Програми за международно сътрудничество в областта на образованието и множество подзаконови актове. Към тази съвкупност следва да се добави Acqus Communautaire[1]. Самият факт на съществуването на толкова обемна правната уредба предпоставя не доброто й познаване и нееднаквото и точното й прилагане. Резултатите са налице. Достатъчно е да се анализира състоянието на училищното ообразование и на трите регулирани професии – архитектура, медицина и право, за да се разбере качеството на управлението, на услугите и на пазара на труда. Качеството на образованието е основен фактор за миграцията, за бедността, корупцията, несполуките на съдебната и административната реформа и демограрфския срив. 

Състоянието на българското образование днес у нас може да се определи като незадоволително поради:

• девалвация на качеството на образователните услуги при недостатъчния брой преподаватели, които отговарят на съвременните образователни стандарти;
• непривлекателността на учителската професия поради ниското възнаграждение на преподавателския труд;
• неадекватна материална база и слабо развита сиситема за собствено финанасиране на образователните институции;
• слабият контрол на държавните институции върху поникналите многобройни частни образователни институции във всички форми на образованието;
• липса на знания за оценяване на дигиталните предизвикателства пред учениците, студентите и преподавателите и слабото гражданско участие при оценката на образованието.

Наред с това недоволството от качеството на българското образование расте поради повишените изисквания от потребителите на образователни услуги и очевидното разминаване с представите за бърза и добра професионална реализация на образованите българи. Констатира се респективно необходимостта от практическо, а не само на книга, привеждането на образователния процес на всички просветни и научни равнища в съответствие с европейските стандарти. Самите европейски стандарти не чакат да ги усвоим, те също се усъвършенстват. Независимо от способността ни да разбираме и прилагаме Болонския процес[2], той вече се развива към нови форми на образователно взаимодействие и развитие. Очакванията на българските граждани са децата им да бъдат образовани от професионално добре подготвени и мотивирани преподаватели, за да се създадат конкурентноспособни бъдещи специалисти и добри граждани на страната, които да могат да живеят и работят в нея.

В съответствие с очакванията на потребителите на образователни услуги и на самите участници в образователния процес, както и с оглед на повишеното обществено внимание към проблемите на образованието, отразени в Закона за бюджета за 2019 г., българското образовние следва да се реформира в следните насоки:

• определяне на съвременни критерии за подбор на преподавателския състав и правната форма на обвързването на преподавателите с училищата;
• актуализиране на учебните планове на  всички образователни равнища;
• намаляване на общата натовареност на учебния процес за сметка на специализиране и прагматизиране на учебните дисциплини в съответсвие с дигиталните форми на образоване и проверка на знанията;
• инвестиране в създаването на съвременна материална и техническа база в образователните институции.

Изискванията към българското образование и към органите му за управление на централно и местно равнище следва да се възприемат като основен национален приоритет не само в политическите декларации в предизборните кампании, а да се подкрепят с икономически, политически и юридически гаранции. В условията на демографска криза държавата и обществените организации следва да предприемат конкретни мерки за превръщане на образованието от традиционна историческа българка ценност в задача с ясни параметри.

Така изведените насоки следва да се конкретизират чрез следните конкретни дейности:

1. обновяване на учебното съдържание чрез обсъждане на положителния образователен опит по включването на нови и практически дисциплини в учебния план и оптимизиране на хорариума на съществуващите задължителни дисциплини;
2. преглед на учебниците и учебните помагала от независим обществен съвет и изготвянето на програма за обновяването и унифицирането на основните образователни курсове;
3. усъвършестване на правната уредба в сферата на конкурсите за нови учебници и помагала, чрез въвеждането на стандартизирани процедури, публичност и прозрачност в подбора и ограничаването на предварителния финансов ангажимент на участниците, с цел да се намали ентропията на учебници на пазара;
4. преосмисляне на целите на практическото обучение и ранното му обвързване с потребители на специалисти;
5. обвързване на следдипломното образование/дистанционно, продължаващо и други алтернативни форми на обучение/ с Европейските образователни програми;
6. подпомагане на своевременното професионално ориентиране чрез ежегоден преглед на тенденциите на професионалния пазар на труда;
7. създаване на специализирани отдели в администрацията на учебните заведения за връзки с работодателите и възможност за професионална специализация в рамките на обучението според техния/на работодателите/ интерес;
8. обвързване на учебните планове с програмните схеми на обществените медии и създаванетона насърчителни фондове за медиина подкрепа на образователната реформа;
9. въвеждане на санкционни последици за саботиране на образователната реформа чрез кулвивиране на масово комерсиално съзнание, псевдосвобода и незачитане на националните духовни ценности и държавните институции- особено актуално в контекста на обсъждането на Истанбулската конвенция;
10. въвеждане на нови методи на преподаване, които да включват активно участие на учениците и студентите във всички форми на преподаване по подобие на Сократовия метод; симулативни игри; изложение и дискусии на теми on line;
11. нови методи на оценяване чрез писмен изпит или писмени заключителни работи, включително on line;
12. развиване на преподавателския персонал към въвеждане на практически ориентирани курсове/здравословен начин на живот, здравословен секс, запознаване с антикорупционни и антитерористични практики, справяне с кризисните ситуации, права на малцинствата, регионално сътрудничество, свободно движение на хора и капитали, защита на дигитални права / и курсове, насочени към третия сектор/право на сдружаване регионална културна среда, визията за България, как да бъдем добри граждани, родители, данъкоплатци, правозащитна дейност/.

Следва да не се забравя, че макар и започнал, процесът на обновление на българското образование не е сред най-популярните в професионалните  среди, поради съпротивата на традиционните форми на обучение и придържането към установени с годините учебни планове. В българското образование се наблюдава най-тежкото натрупване на задължителни изисквания за получаване на държавна диплома и практически се анулира възможността за избор на дисциплини,  поради особено високия хорариум на задължителните дисциплини  и отсъствието на кадрови ресурс.

Следва да се добави и резистентността на младата професионална общност, която е пренаситена с млади специалисти, еднакво неподготвени за потребностите на обществото и еднакво неконкуренти в образователната си изравненост. В тази среда е трудно да се предприемат действия по европейзиране на образованието  без външна финансова подкрепа за насърчаване на модерноно разбиране за приоритети в образователната стратегия.

Този извод неизбежно налага разсъждения за публично-частно партньорство в сферата на образованието, където приоритетно на готовността за поемане на част от държавните и общинските образователни услуги от частния сектор, следва да се създадат благоприятни условия и данъчни облекчения.

Реализирането на концепцията се схваща като продължителен процес, чието начало обаче следва да се институционализира, чрез активност от органите на изпълнителната власт както следва:

1. Санкция на Министерство на образованието и науката и Националната агенция по оценяване и акредитация/НАОА/ и организиране на дискусионни форуми, но не с традиционните телевизионни експерти и експертите от безплодните работни групи, а с реални участници в образователния процес;
2. Провеждане на дискусии  по усъвършенстване на учебния план, а не затвърждаване на образователната парадигма, без оглед на потребностите на работодателя;
3. Медийно отразяване в процеса на обсъждане на промените и на резултатите от дейностите в специализираната периодика;
4. Информиране на професионалната общност с цел увеличаване на обществения ефект от промените чрез участие във форумите на неправителствени организации от образователната сфера.

Не на последно място необходим е нов закон за висшето образование, обвързан с добрата практика от приложението на законите в предходните форми на образование и … гражданско участие. 

2. Юридическото образование

Усъвършенстването на българското юридическо образование е необходимост, която се налага обективно от измененията в образователните приоритети в национален, регионален и общностен  план. Висшите училища, учебните програми и  преподавателите не са на равнището на предизвикателствата на пазара на труда и професионалната конкуренция. Така на претендентите за доктори, доценти и професори, спешени от Закона за развитието на академичния състав в Република България  (ЗРАСРБ), особено след изменението му от 2018 г., се наложи да се приспособяват към „либералната среда на журирането“ от собствените им апалогети, което, естествено, не е в полза на утвърждаването на образователните и научни колоси на държавата. Как да искаш корона, като нямаш глава да я носиш, но пък си демократичен!

Усъвършенстването на българското юридическо образование е част от процеса на усъвършенстване на образованието у нас. Правната уредба на образованието е противоречива, недокрай хармонизирана с правото на Европейския съюз (ЕС), несъобразена с някои добри образователни практики и, не на последно място, лишена от финансови  и правни гаранции за осъществяването й. 

Състоянието на българскотоюридическо образование днес  е незадоволително поради девалвацията на образователните услуги, при недостатъчния брой преподаватели, които да отговарят на дигиталните образователни стандарти и непривлекателността за един юрист при ниското възнаграждение на преподавателския труд.

Проклятието на традицията застрашава култивирането на професионален интерес у студентите. Студентите се уморяват от огромния брой теоретични дисциплини, преподавани, без връзка с аудиторията, и не вярват, че практически ориентираните нови дисциплини ще са различни. Поредните опити за административно определяне на предпочитаните от пазара на труда специалности доведе до грешки в управленито на висшето образовние, особено на регулираните професии, и в частност на юридическото образование.

Реализирането на концепцията за реформа на юридическото образование  се схваща като продължителен процес, чието начало се поставя от кредитната система, все още неразбрана и непоследователно приложена във висшите училища у нас. Концепцията за реформа на юридическото образование трябва да се институционализира  от органите на изпълнителната власт в следната последователност:

• изготвяне на стратегия от Министерство на образованието и науката, Министерството на правосъдието и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) с участието на представители на професионалните юридически организации  за единен приемен и единен държавен изпит, което да доведе до намаляване на студентите по право и на висшите училища, които го преподават ;
• обособяване на бакалавърска степен в образованието по право за нуждите на съдебната администрация, юрисконсултския, нотариалния и съдебноизпълнителския профил на професията;
• изготвяне на учебна програма за бакалавърската и магистърската степен, с ясна практическа ориентация;
• реално практическо обучение след семестриалното завършване и реален изпит за правоспособност пред анонимна комисия;
• заемане на длъжности в съда, прокуратурата, следствието и адвокатурата само от завършилите магистърска степен по право;
• медийно отразяване в процеса на обсъждане на промените и на резултатите от дейностите;
• обсъждане от професионалната общност на реформата, с цел увеличаване на обществения ефект от промените чрез участие във форумите на професионалните юридически организации и организациите от образователната сфера.

Изложените дотук действия трябва да бъдат отразени в изменение и допълнение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“.

Перспективата на юридическото образование у нас е нерадостна. При девет висши училища по право и пренасищането на пазара на труда, включително и от завършили право в чужбина, девалвацията на професията и изпреварващите корупционни нагласи сред младите юристи  са неизбежни. Решението се очертава едва при реализиране на поредица от непопулярни мерки, сред които:

• преглед на учебниците и учебните помагала от независим професионален съвет и изготвянето на програма за обновяване и унифициране на основните образователни курсове;
• въвеждане на конкурсно начало за нови учебници и помагала по задължителните дисциплини с цел да се ограничи преиздаването на лишени от стойност учебници на пазара;
• въвеждане на изборни, практически ориентирани дисциплини и ранно обвързване на обучението с работодателите;
• въвеждане на квотен принцип за магистърска степен по право съответно 65% от хуманитарните специалности и 35% от техническите, художествените и природонаучните специалности при заявен интерес от работодателя за обучение на индивидуален план и с повишена такса, при минимум 1000 лв. на семестър;
• включване на психологически тест в единния приемен изпит за нагласата за работа с граждани и интервю за моралните ценности на кандидата ;
• едногодишен стаж, последван от единен държавен изпит за всички училища по право – държавни и частни, с реален изпит пред анонимна комисия, съставена от представители на юридическите професии за придобиване на правоспособност;
• атестация на преподавателите по право от анонимна комисия, съставена от представители на юридическите професии;
• извеждане на нови критерии за оценка и акредитация за регулираните професии (право, медицина и архитектура) от Националната агенция за оценяване и акредитация;
• аутсорсване на проучването на студентското мнение за преподавателите за постигане на обективна преценка на качествата им и публикуване на резултатите от проучването на страницата на висшето училище ;
• единен приемен и единен държавен изпит и писмени семестриални изпити, с архив за удостоверяване на мотивите за оценката;
• добиване на научни степени и длъжности по смисъла на ЗРАСРБ от анонимна комисия, съставена от представители на юридическите професии, по формални критерии и публикации в реферирани издания с импакт фактор ;
• повишаване на възнаграждението на преподавателите и техническата осигуреност на обучението, библиотека, онлайн достъп до юридическите бази данни, договори с професионалните институции за сътрудничество и провеждане на практиката по време на обучението през лятото, а не през учебната година.

Реализирането на концепцията за реформа на юридическото образование е трудно дело. Самото му мислене обаче е крачка и към истинските ценности на правото, и към гарантирането на качеството на образованието.

[1] Достигнатото равнище на правото на Европейския съюз

[2] Bolognia process offers a model, developed by the Centre of Competences and announced in 1999 by the Bolognia Declaration – to establish a system of credits /ETCTS/, on the experience of the Humbold University Education school, devoted to research-learning by experiment, aiming at. studying the needs of the practice and put it into education.