КРИТЕРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕЦЕНКАТА ДАЛИ УСЛОВИЯТА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА ЕДИН ОГРАНИЧИТЕЛЕН РЕЖИМ МОГАТ ДА СА В НАРУШЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ
ПРОФ. Д. Н. РАЙНА НИКОЛОВА, ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОЦЕС В НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по повод прилагането на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи изработва критерии от значение за преценката дали условията на изтърпяване на един ограничителен режим могат до достигнат до третиране в нарушение на международния акт. Различните аспекти на тези критерии се съдържат в решения на Съда, по които страна е била Република България.
Решение от 28.10.1998 г. на ЕСПЧ по делото на Асенов и други срещу България по жалба № 90/1997/874/1086 (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-157195%22]}):
„135. Задача на Съда, обаче, е да прецени дали тези условия са били достатъчно тежки, че да достигнат нивото, необходимо за заключение за нарушение на чл.3 (вж. §94 по-горе). При тази преценка Съдът трябва да отчете всички обстоятелства, като размера на килията и степента на пренаселеност, санитарните условия, възможностите за почивка и упражнения, лечение и надзор и здравословното състояние на жалбоподателя.“
Решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България по жалба № 41211/1998 г., Първо отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22fulltext%22:[%22%D0%99%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22],%22sort%22:[%22appnoyear%20Ascending,appnocode%20Ascending%22],%22languageisocode%22:[%22BUL%22],%22documentcollectionid2%22:[%22JUDGMENTS%22,%22DECISIONS%22],%22itemid%22:[%22001-157106%22]}):
„124. Съдът припомня преди всичко, че член 3 от Конвенцията прокламира една от основните ценности на демократичното общество. Тя забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително третиране или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. (измежду наскоро приетите решения, виж Ван дер Вен срещу Холандия [Van der Ven v. the Netherlands], № 50901/99, ал. 46, ЕСПЧ 2003‑II; и Полторацки срещу Украина [Poltoratskiy v. Ukraine], № 38812/97, ал. 130, ЕСПЧ 2003‑V).
- За да попадне в обхвата на член 3, малтретирането следва да достигне до определена степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по делото, като продължителност на третирането, неговото въздействие върху физиката и психиката, както и – в някои случаи, пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (виж двете цитирани по-горе решенияВан дер Вен [Van der Ven], ал. 47; и Полторацки [Poltoratskiy], ал. 131).
- Съдът е намирал, че е налице „нечовешко“ отнасяне поради това, че наред с другото, то е било преднамерено, прилагано в продължение на часове наред и е причинило или телесни увреждания, или силно физическо или умствено страдание. Оценявал е отнасянето като „унизително“ защото е било такова, че да възбуди у жертвите чувство на страх, тревога и малоценност, годни да ги унизят и обидят. (виж Кудла срещу Полша[Kudla v. Poland] [GC], №30210/96, ал. 92, ЕСПЧ 2000‑XI). Въпросът дали целта на такова отнасяне е била да унизи, или обиди жертвата е допълнителен фактор, който трябва бъде взет под внимание, но липсата на подобна цел не може да доведе до изключване на нарушение на член 3 (виж Пиърс срещу Гърция [Peers v. Greece], № 28524/95, ал. 74, ЕСПЧ 2001‑III; и Калашников срещу Русия [Kalashnikov v. Russia], № 47095/99, ал. 101, ЕСПЧ 2002‑VI).
- Страданието и унижението, за които става дума, следва да достигнат отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране, или наказание. Мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент. Но не може да се каже, че само по себе си задържането под стража повдига въпроси по член 3. Независимо от това, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането и че – като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени. (виж Дугас срещу Гърция[Dougoz v. Greece], №40907/98, ал. 46, ЕСПЧ 2001‑II; и Kalashnikov ал. 102, цитирано по-горе). Съдът следва да вземе предвид особено здравословното състояние на задържаното лице (виж Асенов и други срещу България [Assenov and Others], цитирано по-горе, стр. 3296, ал. 135)
- Заедно с материалните условия, режимът на задържане също е важен фактор. При оценката дали ограничителният режим по даден случай може да съставлява третиране в нарушение на член 3, следва да се имат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и ефекта му върху засегнатото лице (виж Месина срещу Италия[Messina v. Italy] (решение по допустимост), № 25498/94, ЕСПЧ 1999‑V; Ван дер Вен [Van der Ven], цитирано по-горе, ал. 51; Йоргов срещу България [Iorgov v. Bulgaria] № 40653/98, пар. 82‑84 и 86, 11 март 2004; и Г.Б. срещу България [G.B. v. Bulgaria], №42346/98, пар. 83‑85 и 87, 11 март 2004).“
Решение от 11.03.2004 г. на ЕСПЧ по делото Г. Б. срещу България по жалба № 42346/98 г. (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-157175%22]}):
„69. Както Съдът е приел в множество случаи, чл. 3 закриля една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество. Той забранява по императивен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и от поведението на жертвата (вж. Лабита срещу Италия [GC] № 26772/95, § 119, ECHR 2000-IV).
- Според практиката на Съда лошото третиране следва да достига минимално ниво на строгост, ако то попада в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Преценката на това минимално ниво на строгост е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по делото, каквито са продължителността на третирането, неговите физически и интелектуални въздействия, и в някои случаи, полът, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Нещо повече, като отчита дали третирането е било “унизително” по смисъла на чл. 3, Съдът ще трябва да прецени дали целта му е да унизи и принижи самочувствието на засегнататото лице, и дали, доколкото се отнася до последиците, то се е отразило неблагоприятно на неговата/нейна личност по един несъвместим с чл. 3 начин. Липсата на такава цел не би могла обаче решително да изключи констатирането на нарушаване на тази разпоредба (вж. Пиърс срещу Гърция, № 28524/95, §§ 67-68, 74, ECHR 2001 – III и Валасинас срещу Литва, № 44558/98, § 101, ECHR 2001 – VIII).
- Съдът последователно подчертава, че причинените страдания и унижения би следвало във всеки един случай да надхвърлят този неизбежен елемент на страдание и унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи лицето от личната му свобода, често могат да включват такъв елемент. В съответствие с тази разпоредба държавата трябва да подсигури, че лицето е задържано при условия, съответстващи на изискванията във връзка с уважението на човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на мъки и затруднения, превишаващи нивото на страдание, присъщо на задържането и че съобразно практическите изисквания на задържането неговото здраве и добро състояние са били адекватно подсигурени (вж. Кудла срещу Полша [GC], № 30210/96, §§ 92-94, ECHR 2000-XI).“
Решение от 11.03.2004 г. на ЕСПЧ по делото Йоргов срещу България по жалба № 40653/98 г., Първо отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-157174%22]}):
„82. Жалбоподателят се оплаквал обаче, че между юни 1995 и края на 1998 бил сам в килия и подложен на твърде ограничителен режим на задържане, включващ много малко човешки контакти. През този период прекарвал близо двадесет и три часа на ден сам в килията си. Не му било позволено да се смесва с други категории затворници за хранене в стола или за други занимания. Храната била сервирана в килията. Жалбоподателят имал право най-много на две посещения месечно. За него човешките отношения били практически сведени до разговори с други затворници по време на едночасовата дневна разходка и случайни контакти със затворническия персонал (Вж. абзаци 40‑43 по-горе).
- Съдът посочва, че забраната на контакти с други затворници по съображения за сигурност, дисциплина или безопасност сама по себе си не представлява нечовешко отношение или наказание (Вж., освен другите решения,Mесина с/у Италия (дек.), № 25498/94, ЕКПЧ 1999‑V [Messina v. Italy (dec.), no. 25498/94, ECHR 1999‑V]). Според КПИ обаче всички форми на изолация, без подходящото умствено и физическо насърчаване, в дългосрочен план е възможно да доведат до увреждания, изразяващи се в отслабване на умствените способности и уменията за общуване (Вж. абзац 49 по-горе).
- Съдът подчертава, че макар да са били известни вредните последици на ограничителния режим за жалбоподателя, този режим бил прилаган години наред. Приложимите законови и подзаконови нормативни актове относно режима на осъдените на смърт лица не били изменени. Уредбата, приета посредством вътрешни непубликувани инструкции, очевидно не довела до изясняване на всички аспекти на режима на задържане и не създала ясни и предвидими правила (Вж. абзаци 29-32 по-горе). Освен това от съществено значение е, че Правителството не се е позовало на никакви съображения за сигурност, налагащи изолацията на жалбоподателя, и не е посочило причина за невъзможността да се преразгледа режима на затворниците в положението на жалбоподателя, така че да им се осигурят подходящи възможности за човешки контакти и смислени занимания.
- Що се отнася до качеството на осигуреното на жалбоподателя медицинско обслужване, Съдът отбелязва, че здравословното му състояние било редовно проверявано и в повечето случаи му било оказвано необходимото лечение. Доказателствата обаче във връзка с лечението на увеличените слюнчени жлези на жалбоподателя, макар и неубедителни, сочат към неоправдано отлагане на съответната медицинска помощ. В това отношение следва да се подчертае, че твърдяното грубо поведение на жалбоподателя към медицинския персонал, както и всъщност всяко нарушение на правилата и дисциплината в затвора от страна на лишения от свобода, не могат при никакви обстоятелства да оправдаят отказ от предоставяне на медицински грижи (Вж. абзаци 44‑46 и 50 по-горе).
- В обобщение, Съдът счита, че строгият режим на задържане, наложен на жалбоподателят след 1995, както и материалните условия през срока на неговото задържане, са му причинили страдание, надхвърлящо неизбежното за задържането. Поради това Съдът счита, че предвиденият в член 3 минимален праг на строгост е бил достигнат и че жалбоподателят е бил жертва на нечовешко и унизително отношение.“
Решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България по жалба № 41653035/98 г., Първо отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-157135%22]}):
„62. За да попадне в обхвата на член 3, малтретирането трябва да достигне определен минимален предел. Оценката на този минимален предел е относителна; тя зависи от всички обстоятелства на случая, като например продължителността на третирането, неговите физически или психически последици, а в някои случаи – полът, възрастта и здравословното състояние на пострадалия (Вж., наред с други решения, Ирландия с/у Обединеното кралство, решение от 18 януари 1978, Поредица А № 25, стp. 65, абзац 162 [Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162]).
- Съдът е приел, че отнасянето е “нечовешко” когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е преценено като “унизително” когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат (Вж., например, Kудла с/у Полша[ГО], № 30210/96, абзац 92, ЕКПЧ 2000-XI [Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECHR 2000-XI]). Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна” по смисъла на член 3, Съдът трябва да определи дали целта й е да унижи и подтисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим с член 3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително възможността за установяване на нарушение на член 3 (Вж., например, Ранинен с/у Финландия, решение от 16 декември 1997, Сборник с доклади и решения, 1997-VIII, стp. 2821-22, абзац 55 [Raninen v. Finland, judgment of 16 December 1997, Reports of Judgments and Decisions, 1997-VIII, pp. 2821-22, § 55], и Пиърс с/у Гърция, № 28524/95, абзац 74, ЕКПЧ 2001‑III [Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECHR 2001‑III]).
- Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с законното отнасяне или наказване. Мерките, изразяващи се в лишаване на определено лице от свобода, често съдържат такъв елемент. Все пак не може да се каже, че задържането под стража само по себе си повдига въпрос по член 3 от Конвенцията. Независимо от това, съгласно тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състоянието е съответно обезпечено. При преценяване условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането (Вж. Дугоз с/у Гърция, № 40907/98, абзац 46, ЕКПЧ 2001-II [Dougoz v. Greece, no. 40907/98, § 46, ECHR 2001-II] и Калашников с/у Русия, № 47095/99, абзац 102, ЕКПЧ 2002-VI [Kalashnikov v. Russia, no. 47095/99, § 102, ECHR 2002-VI]).
- Наред с материалните условия важен фактор е и режимът на задържане. При преценката дали даден ограничителен режим може да доведе до несъвместимо с член 3 третиране следва да се обърне внимание на особените условия, строгостта и срока на режима, преследваната с него цел и последиците му върху съответното лице (Вж. Mесина с/у Италия (дек.), № 25498/94, ЕКПЧ 1999‑V [Messina v. Italy (dec.), no. 25498/94, ECHR 1999‑V], Ван дер Вен с/у Холандия,№ 50901/99, абзац 51, ЕКПЧ 2003‑II [Van der Ven v. the Netherlands, no. 50901/99, § 51, ECHR 2003‑II] и Йоргов с/у България, № 40653/98, абзац 83-87, 11 март 2004 [Iorgov v. Bulgaria, no. 40653/98, §§ 83-87, 11 March 2004]).“
Решение от 10.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йорданов срещу България по жалба № 56856/00 г., Пето отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22fulltext%22:[%22%D0%99%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22],%22sort%22:[%22appnoyear%20Ascending,appnocode%20Ascending%22],%22languageisocode%22:[%22BUL%22],%22documentcollectionid2%22:[%22JUDGMENTS%22,%22DECISIONS%22],%22itemid%22:[%22001-157083%22]}):
„86. За да попада в обхвата на Член 3, лошото отношение трябва да се характеризира с минимално ниво на жестокост. Преценката на този минимум е относителна- тя зависи от всички обстоятелства по делото като продължителност на отношението, неговото физическо и психическо влияние и, в някои случаи, пола, възрастта и здравословното състояние на потърпевшия (виж Van der Ven, § 47, и Poltoratskiy, § 131, цитирани по-горе).
- Съдът определя едно отношение като “нечовешко” когато, inter alia, то е умишлено, прилагано е в продължение на часове и е причинило или фактическа телесна повреда, или силно физическо и психическо страдание. Той счита едно отношение за „унизително“, когато то е било такова, че е предизвикало в жертвите усещания за страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и обидят (виж Kudła v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000‑XI). Въпросът дали целта на отношението е била да унижи или обиди жертвата е още едни фактор, който следва да се вземе предвид, но липсата на каквато и да е цел не може убедително да изключи нарушение на Член 3 (виж Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECПЧ 2001‑III, и Kaлашников срещу Русия, no. 47095/99, § 101, ECПЧ 2002‑VI).
- Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание и унижение, свързан с определена форма на законово отношение или наказание. Мерките, лишаващи лице от неговата свобода често може да включват такъв елемент. Все пак, не може да се твърди, че самото досъдебно задържане поражда спорен въпрос по Член 3. Въпреки това по тази разпоредба държавата трябва да гарантира, че лицето е задържано в условия, съвместими със зачитането на неговото човешко достойнство, че начините и методите на изпълнение на тази мярка не го подлагат на страдание или изпитание, чиято сила надвишава неминуемото ниво на страдание, присъщо за задържането и че определени практически нужди на лишения от свобода, неговото здраве и добро физическо състояние са гарантирани адекватно. При оценка на условията на задържане трябва да се вземат предвид кумулативните ефекти от тези условия, както и продължителността на задържането (виж Dougoz v. Greece, no. 40907/98, § 46, ECПЧ 2001‑II; и горецитирания Kалашников, § 95). В частност Съдът трябва да вземе предвид здравословното състояние на задържаното лице (виж горецитирания Aсенов и други, § 135).
- Важен фактор, заедно с материалните условия, е режимът на задържане. Когато оценяваме дали един рестриктивен режим може да се определи като отношение, противоречащо на Член 3 в даден случай, трябва да се отчетат конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и последствията върху засегнатото лице (виж Messina v. Italy(реш.), no. 25498/94, ECПЧ 1999-V; горецитирания Van der Ven, § 51; Йоргов срещу България, no. 40653/98, §§ 82-84 и 86, 11 март 2004; и Г.Б. срещу България, no. 42346/98, §§ 83-85 и 87, 11 март 2004).“
Решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Навущанов срещу България по жалба № 57847/2000 г., Пето отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22fulltext%22:[%22%D0%99%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%22],%22sort%22:[%22appnoyear%20Ascending,appnocode%20Ascending%22],%22languageisocode%22:[%22BUL%22],%22documentcollectionid2%22:[%22JUDGMENTS%22,%22DECISIONS%22],%22itemid%22:[%22001-157036%22]}):
„108. Първо Съдът припомня, че член 3 от Конвенцията съдържа една от най-основните ценности на демократичното общество. Той абсолютно забранява изтезанията, или нечовешкото или унизителното отношение или наказание независимо от обстоятелствата и от поведението на жертвата (виж между другото Кудла срещи Полша [ГО], No. 30210/96, точка 90, ЕКПЧ, 2000-XI и (Kudła v. Poland [GC], no. 30210/96, § 90, ECHR 2000‑XI) Полторацкий срещу Украйна, No. 38812/97, точка 130, ЕКПЧ 2003-V) (Poltoratskiy v. Ukraine, no. 38812/97, § 130, ECHR 2003‑V)).
- За да попадне в обхвата на Член 3, малтретирането трябва да има минимална степен на суровост. Оценката на този минимум е относителна, тя зависи от всички обстоятелства по случая като например продължителността на малтретирането, неговото физическо и душевно въздействие и, в някои случаи, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (виж Кудла, точка 91 и Полторацкий, точка 131, и двете цитирани по-горе).
- Съдът приема отношението за „нечовешко“, тъй като между другото то е било предварително замислено, прилагано за продължително време и е предизвиквало или действителна телесна повреда, или силно физическо и душевно страдание. Изглежда то е било и „унизително“, тъй като то е имало за цел да предизвика у жертвите чувства на страх, терзание и малоценност и да ги унижи (виж Кудла, цитиран по-горе, точка 92). Въпросът дали целта на това отношение е била да унижи, или да предизвика чувство за малоценност у жертвата, е още един фактор, който да бъде взет предвид, но липсата на всякаква такава цел не може в края на краищата да отрече нарушението на Член 3 (виж Калашников срещу Русия, No. 47095/99, точка95 и 101, ЕКПЧ 2002-VI). (Kalashnikov v. Russia, no. 47095/99, §§ 95 and 101, ECHR 2002‑VI)).
- Претърпените страдания и унижениятрябва да са по-големи от неизбежните елементи на страдание или унижение, свързани с определена форма на законно наказателно въздействие върху нарушителя или наказание. Мерките, с които едно лице се лишава от свобода често може да замесят един такъв елемент. Така че не може да се каже, че задържането само по себе си поставя проблем във връзка с Член 3. Въпреки това, според тази разпоредба, държавата трябва да осигури задържането на едно лице да става в условия, при които може да бъде запазено неговото човешко достойнство, методът и начинът на изпълнение на мярката да не го подлагат на такива страдания или лишения, които превишават неизбежното ниво на страдание при лишаване от свобода и че, като се имат пред вид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и физическо състояние да бъдат гарантирани по подходящ начин, между другото като му бъде осигурена необходимата медицинска помощ (виж Кудла, цитиран по-горе, точки 92-94).
- При оценяване на условията на задържане трябва да се вземат предвид иобщото въздействие на тези условия, и продължителността на задържането (виж Калашников, цитиран по-горе, точки 95 и 102; Кехайов срещу България, No. 41035/98, точка 64, 18 януари 2005г. (Kehayov v. Bulgaria, no. 41035/98, § 64, 18 January 2005); и Йовчев, цитиран по-горе, точка 127). По-специално, Съдът трябва да има предвид и здравословното състояние на задържаното лице (виж Асенов и другите, посочен по-горе, точка 135).
- Наред с материалните условия важен фактор е и режимът на задържане. При преценката дали даден ограничителен режим може в определен случай да доведе до третиране, несъвместимо с член 3, следва да се имат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и неговото въздействие върху въпросното лице (виж Кехайов, точка 65 и Йовчев, точка 128, и двамата цитирани по-горе и, с необходимите изменения, Ван дер Вен срещу Холандия, No. 50901/99, точка 51, ЕКПЧ 2003-II); (Van der Ven v. the Netherlands,no. 50901/99, § 51, ECHR 2003‑II)).“
Решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото на Малечков срещу България по жалба № 57830/00, Камара, Пети състав (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22fulltext%22:[%22\%22CASE%20OF%20MALECHKOV%20v.%20BULGARIA%20-%20[Bulgarian%20Translation]%20by%20the%20Bulgarian%20Ministry%20of%20Justice%20\%22%22],%22itemid%22:[%22001-157027%22]}):
„131. Като начало Съдът отново изтъква, че в чл. 3 от Конвенцията е заложена една от най-важните ценности на демократичното общество. Тя абсолютно забранява изтезанията или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и от поведението на пострадалия. (вж. като нови източници Ван дер Вен с/у Нидерландия, № 50901/99, пар. 46, ЕКПЧ 2003-ІІ [Van der Ven v. the Netherlands, no. 50901/99, § 46, ECHR 2003‑II] и Полторатский с/у Украйна, № 38812/97, пар. 130, ЕКПЧ 2003‑V [Poltoratskiy v. Ukraine, no. 38812/97, § 130, ECHR 2003‑V]).
- За да попадне в обхвата на чл. 3, лошото отнасяне трябва да достигне минимална степен на жестокост. Преценката на този минимум е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по делото като продължителност на отнасянето, физическите и психическите последици от него, а в някои случаи и от пола, възрастта и здравословното състояние на пострадалия (вж. Ван дер Вен, пар. 47 [Van der Ven, § 47] и Полторатский, пар. 131 [Poltoratskiy, § 131], двете цитирани по-горе).
- Съдът приема, че отнасянето е било „нечовешко“, защото inter aliaто е било умишлено, било е прилагано часове наред и е причинило или действително телесно увреждане, или интензивно физическо и психическо страдание. Той приема, че отнасянето е било „унизително”, тъй като то е било такова, че е предизвикало чувства на страх, мъка и малоценност у пострадалите, които могат да ги унижат и принизят ( вж. Кудла с/у Полша, цитирано по-горе, пар. 92 [Kudła, cited above, § 92]). Въпросът дали целта на отнасянето е била да унижи или принизи пострадалия, е друг фактор, който следва да бъде взет под внимание, но от липсата на такава цел не може да се изведе изключване на нарушение на чл. 3 (вж. Пиърс с/у Гърция № 28524/95, пар. 74, ЕКПЧ 2001-ІІІ [Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECHR 2001‑III] и Калашников с/у Русия, № 47095/99, пар. 101, ЕКПЧ – 2002-VІ [Kalashnikov v. Russia, no. 47095/99, § 101, ECHR 2002‑VI]).
- Причиненото страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Мерките, лишаващи от свобода едно лице, често могат да включват такъв елемент. Все пак не може да се каже, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ сама по себе си повдига въпрос по чл. 3. Независимо от това, съобразно тази разпоредба, държавата трябва да прави необходимото едно лице да бъде задържано при условия, отговарящи на уважението към неговото човешко достойнство, начинът и методът на изпълнение на тази мярка да не го подлагат на изключителен стрес или изпитание с интензивност, надхвърляща неизбежната степен на страдание, присъщо на задържането, а също и като се вземат пред вид практическите изисквания, свързани с поставянето в затвор, здравето и доброто му състояние да бъдат осигурени в достатъчна степен. При преценка условията на задържане трябва да се отчете кумулативното въздействие на тези условия и продължителността на задържането (вж. Дугоз с/у Гърция, № 40907/98, пар. 46, ЕКПЧ 2001-ІІ [Dougoz v. Greece, no. 40907/98, § 46, ECHR 2001‑II] и Калашников, цитирано по-горе, пар. 95 [Kalashnikov, cited above, § 95]). По-конкретно, Съдът трябва да вземе пред вид здравословното състояние на задържаното лице (вж. Асенов и др. с/у България (реш. от 28 октомври 1998, Текстове 1998-VІІІ, стр. 3296, пар. 135 [Assenov and Others v. Bulgaria, judgment of 28 October 1998, Reports 1998‑VIII, p. 3296, § 135]).
- Важен фактор наред с реалните условия е режимът на задържането под стража. При преценката дали един ограничителен режим в определен случай може да достигне до отнасяне, противно на това по чл. 3, трябва да се вземат пред вид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и последиците от него върху съответното лице (вж. Месина с/у Италия (реш.) № 25498/94, ЕКПЧ 1999-V [Messina v. Italy(dec.), no. 25498/94, ECHR 1999-V]; Ван дер Вен, цитирано по-горе, пар. 51 [Van der Ven, cited above, § 51]; Йоргов с/у България, № 40653/98, пар. 82-84 и 86, 11 март 2004 [Iorgov v. Bulgaria, no. 40653/98, §§ 82-84 and 86, 11 March 2004]; и Г.Б. с/у България, № 42346/98, пар. 83-85 и 87, 11 март 2004 [G.B. v. Bulgaria, no. 42346/98, §§ 83-85 and 87, 11 March 2004]).“
Решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото на Славчо Костов срещу България, по жалба № 28674/2003 г., станало окончателно на 27.02.2009 г., Пето отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22fulltext%22:[%2228674/03%22],%22sort%22:[%22appnoyear%20Ascending,appnocode%20Ascending%22],%22languageisocode%22:[%22BUL%22],%22documentcollectionid2%22:[%22JUDGMENTS%22,%22DECISIONS%22],%22itemid%22:[%22001-156943%22]}):
„50. Относимите общи принципи по член 3 от Конвенцията са обобщени в решенията на Съда по делата Навущанов срещу България (№ 57847/00, §§ 108-13, 24 май 2007 г.), Добрев (цитирано по-горе, §§ 120-24) и Йорданов срещу България (№ 56856/00, §§ 85-89, 10 август 2006 г.).
- Съдътотбелязва, че жалбоподателят е бил задържан в ареста на Сливенска окръжна следствена служба от 16 септември и 12 октомври 1995 г. (виж параграф 9 по-горе), така че периодът, които следва да бъде взет предвид, е двадесет и шест дни.
- Съдътотбелязва, че в производството по ЗОДОВ, националните съдилища са установили, че жалбоподателят е бил държан при „изключително тежки условия“ в ареста на Сливенска окръжна следствена служба (виж параграф 12 по-горе). По-специално те установяват, че посочените условия са му причинили физическа и психическа болка и страдания и че са имали отрицателно въздействие върху неговото достойнство, тъй като той е бил държан в пренаселена килия с други шест лица, без достъп до тоалетна, баня или каквито и да било други удобства, необходими за поддържането на поне елементарна хигиена, получавал е храна само веднъж на ден, не са му били позволявани посещения от приятели или роднини и не е имал достъп до вестници или каквито и да било други медии (виж параграфи 12 и 14 по-горе).
- Освен това, Съдът отбелязва, че макар правителството да изразява силно несъгласие с описанието, дадено от жалбоподателя, на условията, при които е държан, в своя доклад от посещението си през 2006 г. в ареста на Сливенска окръжна следствена служба КПИ установява редица недостатъци по отношение на условията там, някои от които са сходни на претенциите на жалбоподателя и установените от националните съдилища в производството по ЗОДОВ (виж параграфи 10, 12, 14, 27–32 и 35-37 по-горе).
- При тези обстоятелства Съда счита, че стресът и трудностите, претърпени от жалбоподателя, надхвърлят неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, и отиват отвъд допустимата строгост по член 3.
- Поради това е налице нарушение на член 3 от Конвенцията при задържането на жалбоподателят в ареста на Сливенската окръжна следствена служба.“
Решение от 8.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото Харакчиев и Толумов срещу България по жалби № 15018/11 и 61199/12, Четвърто отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-156576%22]}):
„199. Общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията за режима и условията на задържане на осъдени на доживотен затвор – със специално позоваване на единична изолация, отдих и занимания на открито – наскоро са изложени подробно в решението на Съда по делото на Бабар Ахмад и др. срещу Обединеното кралство. (№№ 24027/07, 11949/08, 36742/08, 66911/09 и 67354/09, §§ 200-14, 10 април 2012 г.). Съдът приема в частност, че режимът на лишения, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения (вижте също Йоргов, посочено по-горе, §§ 83-84), както и че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала (вижте Бабар Ахмад и други, цитирано по-горе, §§ 207-11).
- Друго потвърждение на тези принципи по отношение на режима и условията на задържане на лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор без замяна в България, може да бъде намерено в решението на Съда в случая на Червенковсрещу България (№ 45358/04, §§ 60-66, 27 ноември, 2012 г.).
- Много подробно скорошно преразглеждане на общите принципи, уреждащи разглеждането на материалните условия на задържане по силата на чл. 3 от Конвенцията, може да бъде намерено в решението на Съда по делото на Ананиев и други(цитирано по-горе, §§ 139-59).
- Трябва също да се отбележи, че в случаите, произтичащи от отделните жалби, Съдът трябва да насочи вниманието си не върху самото вътрешно законодателство, а върху начина, по който то е било прилагано по отношение на жалбоподателя (вижте Савичсрещу Латвия, № 17892/03, § 134, 27 ноември 2012 г., конкретно във връзка със затворническия режим на осъдени на доживотен затвор). Също така трябва – за разлика от подхода на някои български съдилища при разглеждането на искове по чл. 1 от Закона от 1988 г. (вижте параграфи 30-36 по-горе и Шаханов, цитирано по-горе, § 40) – да вземат под внимание кумулативния ефект от условията на задържане, от които жалбоподателят се жалва (вижте Доугоз срещу Гърция, № 40907/98, § 46, ЕСПЧ 2001-II и по-скорошното Идалов срещу Русия [ГК], № 5826/03, § 94, 22 май 2012 г.).“
Решение от 24.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Йордан Петров срещу България по жалба № 22926/04, Четвърто отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-156760%22]}):
„78. Съдът припомня, че за да попадне в обсега на член 3, малтретирането трябва да достигне минимална степен на сериозност. Преценката на този минимум по същество е относителна; тя зависи от всички данни по делото и по-специално от продължителността на третирането, от неговите физически и психологически последици, както и понякога от пола, възрастта и здравното състояние на жертвата. Когато един човек бъде лишен от свобода, използването на физическа сила спрямо него, при положение, че тя не е наложителна с оглед на поведението му, накърнява човешкото достойнство и по принцип представлява нарушение на правото, гарантирано от член 3 (Лабита срещу Италия [GC], № 26772/95, § 120, ЕСПЧ 2000‑IV).
- Член 3 не забранява използването на сила от страна на полицаите по време назадържане.То обаче трябва да е пропорционално и абсолютно необходимо с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж., наред с много други, Рехбок срещу Словения, № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000‑XII, и Алтай срещу Турция № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.).
- Твърденията за малтретиране трябва да бъдат потвърдени пред Съда с подходящи доказателства. За установяване на фактите Съдът си служи с критерия за доказателството „извън всяко основателно съмнение“ (Ирландия срещу Обединеното кралство, 18 януари 1978, § 161 in fine, серия А № 25).
- Що се отнася до квалификацията на различните видове малтретиране, попадащи в обсега на член 3, Съдът припомня, че е преценил, че отношението е „нечовешко“ по-специално, когато е било приложено с умисъл в продължение на часове и е причинило телесни наранявания или силни физически и морални страдания. Той е преценил, че отношението е „унизително“, когато може да създаде у жертвите чувства на страх, тревожност и непълноценност, които могат да ги унизят и оскърбят (Лабита, по-горе, § 120).
- Съдът, като не забравя субсидирания характер на своята задача и императива да не поема ролята на юрисдикция от първа инстанция при установяване на фактите, освен ако обстоятелствата го налагат, припомня, че твърденията за малтретиране са обект на особена бдителност от негова страна (Рибич срещу Австрия, 4 декември 1995 г., § 32, серия А № 336). Съдът отбелязва, че за разлика от обстоятелствата по делото Клаас срещу Германия(22 септември 1993 г., § 30, серия А № 269), тези, свързани с арестуването на жалбоподателя, не са били обект на независима и пълна преценка от вътрешните съдилища (параграфи 15–19 по-горе). Ето защо Съдът счита, че в конкретния случай той трябва да извърши собствена преценка на фактите въз основа на фактите, с които разполага и като спазва правилата, установени от неговата съдебна практика за тази цел.
- Съдът посочва, че жалбоподателят е бил прегледан за пръв път от лекар малко след арестуването му на 18 януари 2001 г. сутринта. По време на този преглед единствените рани, открити по тялото на лицето, а именно по двата му крака, са били причинените от огнестрелни оръжия (параграф 8 по-горе). Същите тези рани са били наблюдавани и от съдебния лекар, който е прегледал жалбоподателя на 22 януари 2001 г. В направеният след този втори медицински преглед доклад се посочвало, че въпросните рани е възможно да са причинени на 16 януари 2001 г. (параграф 13 по-горе). Заключенията на двата медицински прегледа не се оспорват нито от Правителството, нито от жалбоподателя (параграфи 76 и 77 по-горе). Съдът подчертава също така, че в показанията си, дадени на 6 март 2002 г. пред Варненския районен съд, който е гледал на първа инстанция неговото наказателно дело, жалбоподателят е уточнил, че е бил ранен в двата крака от един от полицаите, които той е заплашил с оръжие при престрелката на 16 януари 2001 г. (параграф 36 по-горе).
- Това са доказателства, които показват, че раните в краката на жалбоподателя, причинени от стоп патрони, са причинени не при арестуването на лицето, а два дни по-рано, по време на сблъсък с полицейски патрул, при който двама полицаи са били тежко ранени. Като взема предвид тези обстоятелства, Съдът счита, че употребата на стоп патрони от страна на полицаите по време на въоръженото нападение, на които те са били обект на 16 януари 2001 г., не създава проблем в контекста на член 3 от Конвенцията.
- Съдът отбелязва, че лекарят, който е прегледал лицето на 18 януари 2001 г., не е открил друга рана по тялото му, докато в доклада за медицинския преглед, направен на 22 януари 2001 г. се описват няколко рани, драскотини и контузии по главата, гръдния кош и горните крайници, които вероятно датират от 18 януари 2001 г. и са били в резултат на удари, нанесени с юмруци или с тъпи предмети (параграфи 8 и 13 по-горе). Що се отнася до жалбоподателя, той съобщава за грубо и предумишлено третиране от страна на полицаите по време на предварителните му разпити на 18 и 19 януари 2001 г., третиране, чиято единствена цел според него е била да го принудят да признае, че е участвал в няколко престъпления (параграфи 9-11 по-горе).
- Доказателствата, с които разполага Съдът, не му дават възможност да определи извън всякакво разумно съмнение дали жалбоподателят действително е бил малтретиран по описания от него начин, тоест дали е бил принуден да стои в поза с разтворени крака с лице към стената, докато рухне на пода. Все пак медицинските доказателства от преписката показват, че лицето е получило няколко силни удара по главата, гръдния кош и горните крайници, вероятно на 18 януари 2001 г. и във всеки случай в периода между двата медицински прегледа, на които е бил подложен на 18 и 22 януари 2001 г. Съдът счита, че сериозността на установените телесни наранявания показва, че жалбоподателят е бил подложен на третиране, чиито последици надхвърлят необходимия предел на сериозност, за да попадне в обхвата на член 3 от Конвенцията, и че то представлява нечовешко и унизително отношение. В течение на целия този период лицето се е намирало или в ръцете на полицаите от Габрово и Варна, или под властта на надзирателите на следствения арест във Варна (параграфи 7–11 по-горе). При подобна ситуация Правителството ответник трябва да представи убедително обяснение за произхода на въпросните рани (вж. mutatis mutandis, Селмуни срещу Франция [GC], № 25803/94, § 87, ЕСПЧ 1999‑V).
- Следва да се посочи, че Правителството не е направило забележки относно тази част от жалбата. Освен това Съдът подчертава, че в нито един документ от преписката не се посочва, че жалбоподателят е показал агресивно поведение през първите дни от задържането му, че се е опитал да избяга или пък да се самонарани. Ето защо Съдът счита, че като се имат предвид всички обстоятелства по случая, държавата ответник трябва да носи отговорност за нечовешкото и унизително отношение спрямо лицето през първите два дни от задържането му.
- Следователно е налице нарушение на член 3 от Конвенцията по тази точка на обвинението.“
Решение от 27.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото Червенков срещу България по жалба № 45358/04, Четвърто отделение (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-156638%22]}):
„60. Съдът припомня, че член 3 от Конвенцията налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора, и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани, по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи (Кудла срещу Полша (Kudła c. Pologne) [GC], № 30210/96, §§ 92-94, ЕСПЧ 2000‑XI; Калашников срещу Русия (Kalachnikov c. Russie), № 47095/99, § 95, ЕСПЧ 2002‑VI, Ван дер Вен срещу Холандия (Van der Ven c. Pays-Bas), № 50901/99, § 50, Йоргов срещу България (Iorgov c. Bulgarie), № 40653/98, § 71, 11 март 2004 и Пехович срещу Полша (Piechowicz c. Pologne), № 2007 1/07, § 162, 17 април 2012).
- Мерките за лишаване от свободачесто предполагат елемент на страдание и унижение. Въпреки това не може да се твърди, че затварянето в места за лишаване от свобода при много строг режим поставя само по себе си въпрос от гледна точка на член 3 от Конвенцията. Така например, изключването на лишен от свобода от затворническия колектив не представлява само по себе си форма на нечовешко отношение. В много държави, страни по Конвенцията, съществуват режими с по-голяма степен на строгост спрямо лишени от свобода, за които се предполага, че са опасни. Предназначени да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив, тези режими се базират на отстраняване от затворническата общност, придружено от засилени мерки на контрол (вж. например 2006‑IX, Месина срещу Италия (Messina c. Italie) (№ 2), № 25498/94, § 42-54, ЕСПЧ 2000‑X, Лабита срещу Италия (Labita c. Italie) [GC], № 26772/95, §§ 103-109, ЕСПЧ 2000‑IV, Роде срещу Дания (Rohde c. Danemark), № 69332/01, § 78, 21 юли 2005, Ван дер Вен, горецитирано, §§ 26-31 и 50, и Чульог срещу Унгария (Csüllög c. Hongrie), № 30042/08, §§ 13-16, 7 юни 2011).
- Когато Съдът разглежда съответствието между условията на лишаване от свобода и изискванията на член 3 от Конвенцията, той следва да вземе предвид кумулираните последици от тях, както и специфичните твърдения на жалбоподателя (Дугоз срещу Гърция Dougoz c. Grèce), № 40907/98, § 46, ЕСПЧ 2001‑II).
- Въпреки че забраната за контакти с други лишени от свобода по причини, свързани със сигурността, дисциплината или охраната, би могла при определени обстоятелства да е оправдана, оставането дори в относителна изолация не може да се налага до безкрай на затворника. Желателно би било да се потърсят алтернативни решения на изолацията за лица, считани за опасни, за които се приема, че изтърпяване на наказанието в обикновен затвор и при нормални условия е неподходящо (Рамирес Санчес (Ramirez Sanchez), горецитирано, §§ 145-146, и Пехович, горецитирано, § 164).
- Нещо повече, за да се избегне и най-малкият риск от произвол, решението за продължаване на дългия престой в изолация следва да е сериозно мотивирано. Така например от решението трябва да личи, че властите са направили преглед, отчитащ промените в положението на жалбоподателя или в неговото поведение. Колкото повече време минава, толкова по-подробни и обосновани трябва да са мотивите. По същия начин социалната изолация, която се явява като „затвор в затвора“, следва да се прилага по изключение и само след като бъдат взети всички предпазни мерки, както е посочено в параграф 53.1 от Европейските правила за затворите (Пехович, горецитирано, § 165, и други препратки, посочени там; виж също така параграф 44, по-горе).
- Съдът е приемал също така, че всяка форма на изолация, непридружена от умствено или физическо стимулиране, би могла да доведе в дългосрочен план до пагубни последици, изразяващи се във влошаване на умствените способности и социалните умения (Йоргов, горецитирано, § 83, Чульог, горецитирано, § 30, и Пехович, горецитирано, § 173).
- Твърденията за отношение, несъответстващо на член 3, следва да бъдат доказани „извън всякакво разумно съмнение“, а доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумции, достатъчно тежки, точни и сходни (Фарбтус срещу Латвия (Farbtuhs c. Lettonie), № 4672/02, § 54, 2 декември 2004). При установяването на съответните обстоятелства Съдът следва да се опре на съвкупността от доказателства, представени от страните или получени служебно от него при необходимост (пак там).
- В конкретния случай жалбоподателят е описал много подробно материалните условия, при които е изтърпявал наказанието си (параграфи 7-11 по-горе). Представил е също така декларация от 2005 г., подписана от друг лишен от свобода, излежаващ доживотна присъда в същия затвор (параграф 14 по-горе). Въпросната декларация потвърждава твърденията на жалбоподателя относно социалната изолация, липсата на достатъчно хигиена, използването на пластмасови кофи за физиологични нужди и недостатъчното качество и количество на полагащата се храна на лишените от свобода. От друга страна, направените от КПИ констатации при посещенията му в Бургаския затвор през 1999 и 2002 г. също потвърждават твърденията, въпреки че през 2002 г. са отбелязани някои подобрения, що се отнася до стартирането на проект за интеграция на излежаващите доживотна присъда в друг български затвор (параграфи 37 и 42 по-горе). Нещо повече, Съдът отбелязва, че в доклада на Българския хелзинкски комитет от 2011 г. също се споменава, че практиката с кофата за физиологични нужди продължава да съществува (параграф 46 по-горе).
- В това отношение би следвало да се направи разлика между настоящия случай и делото Йоргов (№ 2), горецитирано, в рамките на което Съдът установи положително развитие в условията за изтърпяване на наказанието и режима на заинтересованото лице (горецитираното решение, §§ 65-66). По делото, което му е предоставено за разглеждане, Съдът констатира, че Правителството не е оспорило направеното от заинтересованото лице описание на материалните условия на изтърпяване на наказанието в Бургаския затвор през периода от 1996 до 2007 г. (вж. параграф 52 по-горе).
- Правителството не оспорва и факта, че мярката социална изолация е съпътствала автоматично изпълнението на доживотната присъда. От бележките на Правителството от началото на 2012 г. е видно, че изолацията не е била оправдана през целия период от ноември 1996 до юни 2007 г. И наистина, жалбоподателят е останал на този режим повече от десет години, тъй като промяна е настъпила пет години след влизането в сила на изменението на Закона за изпълнение на наказанията (параграф 24 по-горе) и Правителството не посочва той да е бил междувременно преразглеждан в посока смекчаване. Това потвърждава автоматичния характер на режима за петгодишен срок след влизането в сила на законодателната промяна от 2002 г.
- Съдът вече е установявал при разглеждането на други дела срещу България, че продължителното прилагане на ограничителен затворнически режим, в съчетание с пагубните последици от неадекватните материални условия в затвора, има за резултат подлагането на лишените от свобода на изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (виж, mutatis mutandis, Йоргов, горецитирано, § 86, 11 март 2004, и Йордан Петров срещу България(Iordan Petrov c. la Bulgarie), № 22926/04, § 128, 24 януари 2012). В това отношение КПИ е поискал поставянето в изолация да се базира на персонална оценка и да се прилага възможно най-кратко (параграф 43 по-горе). Съответните препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа са в същата посока (вж. параграфи 44 и 45 по-горе). С оглед на материалите, които са му предоставени, Съдът счита, че и по настоящото дело жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
- Следователно налице е нарушение на член 3 от Конвенцията на това основание.“
Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България по жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13, Четвърто отделение (file:///C:/Users/Admin/Downloads/CASE%20OF%20NESHKOV%20AND%20OTHERS%20v.%20BULGARIA%20-%20[Bulgarian%20Translation]%20by%20the%20Bulgarian%20Ministry%20of%20Justice%20(1).pdf):
„225. Общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията за условията на задържане, са изложени в големи подробности в параграфи 139-59 от решението на Съда по Ананиев и други (цитирано по-горе) и параграфи 65-69 от решението на Съда по Torreggiani and Others (цитирано по-горе).
(а) По отношение на цялостния подход към оценката на условията на задържане по силата на чл. 3 от Конвенцията
- Чл. 3 от Конвенцията защитава една от основните ценности на демократичното общество. Той забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 139, с допълнителни препратки).
- За да попадне в обхвата на този член, малтретирането трябва да достигне минимално ниво на суровост. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението, физическите и психическите последици и в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Въпреки че малтретиране, което постига този минимум, често включва действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание, дори и при липса на такива, когато отношението унижава или принизява човек, показвайки липса на уважение или води до засягане на неговото човешко достойнство, или предизвиква чувство на страх, страдание или малоценност, което може да разбие моралната и физическата устойчивост на този човек, то също може да попадне в обхвата на забраната на чл. 3 (пак там, §§ 139-40, с допълнителни препратки).
- За да попадне задържането специално под чл. 3 от Конвенцията, страданието и унижението трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани със самото лишаване от свобода. В този случай властите трябва да гарантират, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или друг вид мярка за задържане не подлага човека на стрес или трудности с интензитет, надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, здравето и благосъстоянието на този човек са гарантирани в достатъчна степен (пак там, § 141, с допълнителни препратки).
- В оценката на условията на задържане по чл. 3 от Конвенцията е особено важно да бъде взето предвид кумулативното въздействие на тези условия, както и конкретните твърдения, направени от въпросното лице, и времето, което той или тя е прекарал/а в тези условия (пак там, § 142, с допълнителни препратки). Дори когато всеки отделен аспект от тези условия е в съответствие с националното законодателство, техния кумулативен ефект може да бъде такъв, че да доведе до нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. По същата причина високо ниво на престъпност, липса на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата за такива условия. Както Съдът многократно подчертава, задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до такива условия, независимо от финансовите или логистични затруднения (пак там, § 229).
- Липсата на намерение за унижаване или принизяване на задържания чрез поставянето му в лоши условия, въпреки че е фактор, който следва да бъде взет под внимание, не изключва категорично установяване на нарушение на чл. 3 от Конвенцията (виж наред с много други дела Peers v. Greece, № 28524/95, § 74, ЕСПЧ 2001-III, и Кехайов срещу България, № 41035/98, § 63, 18 януари 2005 г.).
(б) По отношение на пренаселеността
- Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).
- От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки).
(в) По отношение на другите аспекти на условията на задържане
- Освен размерът на наличното пространство, други аспекти на физическото състояние на задържане също са от значение за оценката на съответствие с чл. 3 от Конвенцията. Тези елементи включват поспециално достъп до упражнения на открито, естествена светлина или въздух, наличие на вентилация, адекватност на отоплението, възможност за използване на тоалетната в уединение и съответствие с основни санитарни и хигиенни изисквания. По този начин, дори и в случаите на затворнически килии, които осигуряват 3-4 квадратни метра жилищна площ на един лишен от свобода, може да има нарушение на този член, ако факторът на пространството е съчетан с липса на вентилация и осветление (пак там, § 149, с допълнителни препратки).
(i) Упражнения на открито
- Сред другите елементи, свързани с оценката на условията на задържане чрез позоваване на чл. 3 от Конвенцията, специално внимание трябва да се обърне на наличието и продължителността на упражнения на открито, както и условията, в които лишените от свобода могат да ги правят. Стандартите за лишаване от свобода, определени от КПИ, посочват конкретно такива упражнения и ги смятат за основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях, без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията. Тези стандарти също казват, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство и, когато е възможно, да предоставят подслон при студено време (пак там, § 150, с допълнителни препратки; вижте също параграф 48 от Втория общ доклад на КПИ, цитиран в параграф 145 по-горе).
- Кратката продължителност на упражнения на открито може да бъде фактор, който изостря положението на затворник, ограничен в своята килия през останалата част от времето (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 151, с допълнителни препратки).
- Физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. Например двор за упражнения, който е само два квадратни метра по-голям от килията, заобиколен е от стени с височина от три метра и има отвор към небето, покрит с метални пръти и дебела мрежа, не предлага на затворниците подходящи възможности за почивка и възстановяване (пак там, § 152, с допълнителни препратки).
(ii) Достъп до естествена светлина и чист въздух
- Много е важно да се предостави на затворниците безпрепятствен и достатъчен достъп до естествена светлина и свеж въздух в килиите им. Например метални щори или плоскости от ламарина, монтирани на прозорците, имат за последица лишаването на затворниците от достъп до естествена светлина, а така също представляват пречка за навлизането в килиите на свеж въздух, и създават благоприятни условия за разпространението на болести, поспециално на туберкулоза (пак там, § 153, с допълнителни препратки; вижте също параграф 30 от Единадесетия общ доклад на КПИ, параграф 147 по-горе).
- Ограниченията за достъп до естествена светлина и въздух в резултат на монтирането на метални щори може сериозно да влоши положението на затворниците, държани в една вече пренаселена килия, и може да окаже голяма тежест в полза на констатиране на нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Въпреки това, при липсата на индикации за пренаселеност или неправилно функциониране на системата за вентилация и изкуственото осветление, негативният ефект на щорите не достига сам по себе си прага на тежест, изискван по този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 154, с допълнителни препратки).
- От друга страна, свободното движение на въздуха не трябва да се бърка с неподходящо излагане на неблагоприятни външни условия, включително прекомерна топлина през лятото или минусови температури през зимата. Например, задържаните могат да се окажат в особено тежки условия, тъй като прозорецът на тяхната килия е снабден с щори, но му липсва остъкляване, в резултат на което те страдат както от недостатъчен достъп на слънчева светлина и въздух, така и от излагане на ниски температури (пак там, § 155, с допълнителни препратки).
(iii) Достъп до санитарни помещения
- Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство (виж също параграф 49 от Втория общ доклад на КПИ, цитиран в параграф 145 по-горе). Не само че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто (пак там, § 156, с допълнителни препратки; вижте също параграфи 19.4 до 19.7 на Европейските правила за затворите, цитирано в параграф 144 по-горе).
- Що се отнася по-специално до достъпа до тоалетни, тоалетни чинии, поставени в ъгъла на килията и лишени от каквото и да било отделяне от жилищната площ или отделена от една преграда с височина от един метър или метър и половина е не само неприятно от хигиенна гледна точка, но и лишава задържания от възможността за използване на тоалетната в каквото и да било уединение, защото той или тя остава постоянно видима за другите лишени от свобода, седящи на леглата, а също и за надзирателите на затвора, гледащи през шпионката. Това може да се окаже особено тежко за лишените от свобода, страдащи от заболявания, които засягат храносмилателната им система (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 157, с допълнителни препратки).
- Проблеми могат да възникнат и по отношение на практическото разпределение и времето, определено за вземане на душ, особено когато броят на функциониращите душове е ограничен и лишените от свобода са водени до банята на групи (пак там, § 158, с допълнителни препратки).
- Друг санитарен проблем в поправителните заведения е наличието на хлебарки, гризачи, бълхи, въшки, дървеници и други вредители. Затворническите власти трябва да се справят с този проблем чрез осигуряване на адекватни дезинфекционни съоръжения, почистващи продукти, както и редовно обезпаразитяване и проверки на килиите, по-специално на спалното бельо, дюшеците и пространствата, използвани за съхранение на храна (пак там, § 159, с допълнителни препратки ).
(iv) Медицински грижи при задържане
- По отношение на лишените от свобода, които страдат от заболяване, независимо дали физическо или психическо, трябва да се вземат предвид три елемента във връзка със съвместимостта на здравето им със задържането:
(а) здравословното състояние на затворника,
(б) адекватността на оказваната медицинска помощ при задържане и
(в) целесъобразността от поддържане на мярката за задържане с оглед на състоянието на здравето на затворника (виж Sławomir Musiał v. Poland, № 28300/06, § 88, 20 януари 2009 г., с допълнителни препратки). Особено внимание в тази връзка трябва да се обърне на препоръките, съдържащи се в точки 39-48 от Европейските правила за затворите (вижте параграф 144 по-горе), въпреки техния незадължителен характер (пак там, § 96).“
Решение от 21.07.2020 г. на ЕСПЧ по делото Димитър Ангелов срещу България по жалба 58400/16 (https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-216906%22]}):
„74. В съответствие с подхода и стандартите, разработени от Съда в неговата практика, националните съдилища посочват в решенията си необходимостта да разгледат кумулативното въздействие на условията на задържане, включително продължителността им, както и факта, че неимуществените вреди се предполагат, ако се установят неподходящи условия. Националните съдилища прилагат този подход по отношение на материалните условия на задържане като вземат предвид конкретните условия в тяхната цялост преди да установят нарушение на съответната разпоредба от националното законодателство.
- Съдилищата не са извършили подобен изчерпателен анализ на оплакванията на жалбоподателя, свързани с това, че той не е имал достъп до смислени дейности, докато изтърпява наказанието си. Вместо това те отбелязват накратко, че няма доказателства той да е поискал да работи или учи през съответния период. Не са разгледали конкретно дали и какви възможности, ако има такива, са били на разположение на жалбоподателя в този конкретен затвор, било по отношение на образование или работа или по отношение на другите видове дейности, за които той твърди, че не са му били предоставени. Изобщо не са разгледали оплакването му, че е трябвало да прекарва почти двадесет и четири часа на ден в изолация (виж параграфи 11 и 12 по-горе).
- Съдът вече е констатирал, че „специалният режим“ в българските затвори не позволява участие в смислени дейности и се счита за законосъобразен по смисъла на националното законодателство, както и че краткият период за упражнения на открито, ограничен до един час на ден, е фактор това допълнително да изостря положението на затворник, държан в килията си през останалото време (виж, наред с други власти,Халил Адем Хасан срещу България, №4374/05, § 53, 10 март 2015 г., с допълнителни препратки). Важно е, че оплакванията, свързани с жалбоподателя, са разгледани от националните съдилища след изменение на съответните законови разпоредби, които са насочени към отстраняване на недостатъците в регулаторната рамка, констатирани от Съда в подобни по-ранни случаи. Въпреки наскоро изяснената дефиниция на нечовешко и унизително отношение в чл. 3 от ЗИНЗС обаче не може да се каже, че е обърнато необходимото внимание от страна на съда на оплакванията на жалбоподателя относно липсата на смислени дейности и почти пълната изолация, както и на техните ефекти върху неговото психическо и физическо състояние. Съдът заключава в тази ситуация, че въз основа на същността на специалния режим, установена в предишната му съдебна практика (виж Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, наред с много други), и фактът, че жалбоподателят изтърпява наказанието си при „специалния режим“, той е държан в продължителна изолация и при липса на смислени дейности през въпросния период.
- Друг аспект на решенията на националните съдилища се отнася до размера на обезщетението, присъдено на жалбоподателя в края на производството, свързано с твърдения за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. В решениетоАтанасов и Апостолов(цитирано по-горе, § 64) Съдът приема, че размерът на обезщетенията не може да бъде необоснован в сравнение със справедливото обезщетение, присъждано от този Съд съгласно чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи. В настоящия случай Съдът отбелязва, че сумата, присъдена на жалбоподателя през май 2018 г., а именно 500 евро, за лоши условия на задържане за период от малко под четири години и половина (виж параграф 10 по-горе), е няколко пъти по-ниска от тази, която би постановил Съдът по подобни дела (за разлика от Нешков и други, цитирано по-горе, §§ 300-02, 27 януари 2015 г., в допълнение към Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 296).
- Следователно, с оглед на гореизложеното, по-специално недостатъчното разглеждане на оплакването на жалбоподателя относно неговата изолация и липсата на дейности при „специалния режим“ от страна на националния съд, както и очевидно ниския размер на вредите, присъдени му по отношение на материалните условия на задържане, Съдът намира, че жалбоподателят може да твърди, че е жертва на нарушение на Конвенцията. Като се вземат предвид кумулативният ефект от условията, при които жалбоподателят е бил задържан в Пазарджишкия затвор между 4 ноември 2013 г. и 24 януари 2019 г. (последната дата е тази на окончателното решение по отношение на иска за обезщетение), и фактът, че не е получил достатъчно обезщетение, Съдът намира, че има нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
- Съдът подчертава, че заключението му за нарушение на чл. 3 от Конвенцията не засяга констатациите му в частта за допустимостта, а именно, че наличните средства за защита по принцип са били ефективни и се е очаквало да ги използва преди да се обърне към Съда. Причината за това е, че правото на ефективно средство за защита не трябва да се тълкува като право на благоприятен резултат за лицето, което го използва, и че самият факт, че обезщетението, присъдено на жалбоподателя, е ниско, само по себе си не повдига въпрос за ефективността на разгледаните по-горе средства за защита (виж подобноDelle Cave and Corradoсрещу Италия, № 14626/03, §§ 43 и 45, 5 юни 2007 г.).“