МИРОСЛАВА ЧИФЧИЕВА, доктор по право, заместник – районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Перник

В предходното изложение, в контекста на принципите на законността и правовата държава административната принуда бе разгледана в два аспекта – като средство за обезпечаване на законността и правовия ред и като средство за ограничаване на основните права и свободи на гражданите. Благодарение на различните проявления на административната принуда, постигането на балансирана защита на конституционно признатите права и свободи и обществените потребности, е напълно възможно. Когато дължимото поведение липсва и обществените отношения са застрашени или увредени, тогава в зависимост от конкретното правоотношение, в действие следва да се приведе съответната мярка за административна принуда.

Понятията „административна принуда” и „мерки за административна принуда” очевидно не са тъждествени. Те обаче се намират в диалектическа взаимна зависимост и не могат да съществуват едно без друго.          

Мерките за административна принуда са конкретните способи, предвидени в закона, които се прилагат при наличието на определени предпоставки, за да се реализира самата принуда. Като проявна форма на административната принуда, тези мерки притежават всички нейни белези и в същото време представляват своеобразна самостоятелна обособеност. Обединява ги предметната им същност на способи за административна принуда, предвидени в закона, и най – вече общото им предназначение да обезпечават опазването на законността и правовия ред. Това, разбира се,  не означава, че е налице самостоятелно единство с идентични по същност и непосредствено предназначение мерки за административна принуда. Ако беше така, ако нямаше различия помежду им, нямаше да говорим за „мерки”. Употребата на съществителното име трябваше да е в единствено число, a мярката само една. Факт е обаче, че всяка мярка за административна принуда притежава общите белези на цялото и в същото време има свои специфични черти, неподвластни на унифициране с общото. Именно това позволява тези мерки да бъдат обособени в самостоятелни видове като част от цялото, наречено административна принуда.

Класификация на мерките за административна принуда.

1. През годините са изработени различни класификации на мерките за административна принуда съобразно различни класифициращи белези – обект на въздействие, правни последици, насоченост на принудата и т. н. Анализът на тези класификации е необходим, за да се прецени доколко систематизирането на мерките съобразно различните критерии разкрива в пълнота особеностите на отделните им видове, доколко позволява разграничаването помежду им и доколко обезпечава прилагането им. Няма съмнение, че теоретично и практическо значение би имала само тази класификация, която подрежда мерките за административна принуда така, че да се даде ясен отговор на посочените въпроси. Дали изработените в административноправната теория класификации систематизират мерките по начин, който отговаря на тези „стандарти”, предстои да се установи в настоящото изложение.

Петко Стайнов нарича административната принуда, упражнявана направо от органите на администрацията  – административна принуда в широк смисъл, като обособява четири проявни форми: 1) непосредствена административна принуда или принуда в тесен смисъл; 2) заменоизпълнение; 3) административно наказване и 4) комбиниране на административното наказване и административното изпълнение – т. н. изпълнителни (повторни) глоби. Според П. Стайнов непосредствената принуда или принудата в тесен смисъл е същинската, истинската административна принуда. Тя се състои от мерките, средствата и действията за физическо заставяне, които се предприемат от органите на администрацията, за да може последните да осигурят сами, направо, без да се прибягва предварително до съд, изпълнението на издадените от тях административни актове или изобщо на административните норми. Средствата или действията, до които те прибягват, за да постигнат това се състоят главно в: 1) физически действия върху личността на задълженото лице; 2) физически действия срещу имущества на задълженото лице; 3) изпълнителни действия при парични взискания и 4) заменоизпълнение.^[1] Упражняването на тази непосредствена административна принуда не представлява наказание – то няма репресивен характер, а  по – скоро осигурителен и предотвратителен характер.^[2]

Петко Стайнов е категоричен, че основното разграничение, което трябва да се прави, говорейки за видовете административна принуда, е разграничението между прякото административно принуждаване (същинската административна принуда) и административното наказване.^[3]

Георги Костадинов счита за „правилно утвърдилото се в юридическата литература схващане за административната принуда като състояща се от два вида административно – принудителни мерки – мерки на административно принуждение, разбрано в тесен смисъл, и мерки на административно наказване. Според Г. Костадинов, за да се пристъпи към упражнението на административно принуждение от страна на оправомощените органи, е необходимо да е налице нарушение или неизпълнение на съответните правни актове. Във връзка със защитата на собствеността Г. Костадинов прави следната систематизация на мерките за административно принуждение: 1) принудителни действия по отношение на личността; 2) принудителни действия във връзка с имуществото – мерки, свързани с веществено – натуралната форма на имуществото и мерки, свързани с паричната форма на имуществото; административно – финансови мерки; 3) лишаване от комунални услуги и  4) административно – технически мерки на принуждение.^[4]

Иван Дерменджиев, като анализира принудителното изпълнение на административноправни задължения, посочва, че „на нашата теория са познати главно следните видове принудителни изпълнения: принуда, засягаща имуществото на задълженото лице и принуда, насочена към личността на длъжника. На свой ред уточняването на посочените разновидности на принудата води на практика до очертаването на четири най – често срещани способа на изпълнение: 1) принудително изпълнение на парични задължения; 2) заменоизпълнение; 3) изпълнителни глоби и 4) непосредствено изпълнение.”^[5] Според Ив. Дерменджиев другият вид „принуждение”, което „се изразява в налагане на точно определени в закона по вид и размер наказания от органите на административната власт за извършени административни нарушения при спазване на предвиденото в закона производство”, е административното наказание.^[6]

Среща се и становище, според което основните форми на административна принуда са административните наказания, редът за налагането, на които е очертан в Закона за административните нарушения и наказания ( ЗАНН ), и мерките за административна обществена защита. Последните са мерки на административна принуда, насочени към изпълнение на административните актове и по същината си не са наказания. Самите предпазни мерки за обществена защита в зависимост от насочеността им в определена сфера на обществения живот биват: административно – медицински и санитарни мерки; административно – технически; административно – финансови; мерки по задържане или конфискация и мерки по лично задържане на граждани за не повече от 48 часа.^[7]

Като анализира прилагането на административната принуда от органите на Народната милиция, Н. Бояджиев обособява три нейни самостоятелни форми: 1) административно – превантивни мерки; 2) мерки за пресичане и 3) административни наказания.^[8]

2. Прави впечатление, че изложените дотук класификации са прекомерно общи и неподвластни на единен критерий за разграничаване на видовете административна принуда. Единствено административното наказание, като ответна реакция на виновно извършеното административно нарушение, успява да се открои и да получи самостоятелен облик като мярка за административна принуда. Опитите за систематизация на останалите форми на административна принуда въз основа на класифициращи белези като правните последици на самите мерки, сферата им на въздействие и т.н., вместо да допринесат за тяхното изчерпателно посочване, само представят широкия набор от принудителни средства за изпълнение на административноправните задължения.

Очевидно е, че обособената като самостоятелна мярка за принуда т.нар. „непосредствена административна принуда” съдържа в себе си различни не само по характер, но и по предназначение проявни форми на административна принуда. Някои от тях са насочени към принудително изпълнение на конкретни административноправни задължения, други като претърсването и изземването, целят да обезпечат извършването на определени процесуални действия от страна на компетентните органи – събирането на документи, приобщаването на доказателства и други.^[9] Преобладаващата част от мерките, включени в групата на „непосредствената административна принуда”, като личното задържане, запечатването на заведения, прибягването до употреба на оръжие и т. н., се прилагат, за да се обезпечи изпълнението на издадените административни нареждания, да се запази обществения ред и обезпечи изпълнението на закона^[10]. Точно заради това тези мерки могат да се упражнят не само при нарушение и неизпълнение на правните актове, а и при наличието на възможност, на опасност от нарушаването и неизпълнението им.^[11]

3. Кино Лазаров, като отчита, че „класификацията на видовете административна принуда трябва да се основава на предметната им същност, която се разкрива най – добре от тяхното основно, непосредствено предназначение”^[12] подразделя мерките в пет групи: а) мерки за предотвратяване на административни ( в нормативно установените случаи – и на други) правонарушения и на вредните последици от тях – превантивни административни мерки; б) мерки за преустановяване на административни (и на други) правонарушения и на вредните последици от тях – преустановителни административни мерки; в) мерки за отстраняване на вредните последици от административни (и на други) правонарушения – възстановителни административни мерки; г ) мерки на административнопроцесуална принуда и д ) административни наказания.^[13] Мерките от първите три групи очевидно са проявна форма на един и същи вид административна принуда. Всяка една от тези мерки е в съотношение на част и цяло, на вид и род спрямо понятието „принудителни административни мерки”, което от своя страна е в същото съотношение с понятието „мерки за административна принуда”. Именно заради това, при изготвянето на една такава обща класификация на мерките за административна принуда, обособяването на видовете принудителни административни мерки в отделни групи, според мен, е излишно. Противното би означавало да се обособят в отделни групи глобата, общественото порицание, временното лишаване от право да се упражнява определена дейност или професия и безвъзмездният труд в полза на обществото[14], бидейки проявни форми на административното наказание като мярка за административна принуда.

Впоследствие К. Лазаров „коригира” своята класификация, като към вече обособените от него пет групи мерки за административна принуда добавя още една – принудителното изпълнение по административен ред, което е предназначено да доведе до изпълнение на неизпълнените доброволно административноправни задължения, породени от наказателни постановления, съдебни решения или административни актове.^[15] Според Р. Генев именно тази класификация на мерките за административна принуда „е най – пълна и точна”, предвид факта, че „в съществуващата процесуална уредба регламентирането на реда за принудително изпълнение е направено в самостоятелни производства.”^[16]

Според Ив. Дерменджиев „от гледна точка на всеобхватност на класификацията, изградена върху единен критерий – предмет и предназначение на принудителната мярка (вкл. административните наказания) е препоръчително принудителните мерки на администрацията да се подразделят на: 1) мерки за предотвратяване ( превенция) на административни и други закононарушения; 2) мерки за преустановяване ( пресичане) на такива закононарушения; 3) мерки за отстраняване на вредните последици от тях и 4) мерки за пряко изпълнение на задължения, произтичащи от административноправните норми (материални и процесуални).”^[17]

4. Няма съмнение, че мерките за административна принуда могат да бъдат систематизирани въз основа на различни класифициращи белези. Само и единствено обаче критерий, който изхожда от същностната характеристика на мерките, може да разкрие в пълнота особеностите на отделните видове, да ги разграничи един от друг и да обезпечи тяхното прилагане. Такъв същностен, предметен и материален критерий е използваният от К. Лазаров критерий – непосредственото предназначение на мерките за административна принуда. Само и единствено класификация, основана на такъв единен критерий би имала теоретична стойност и практическо значение.

Изхождайки от този критерий и като се имат предвид представените в административноправната теория класификации, мерките за административна принуда следва да бъдат обособени в четири групи: 1) принудителни административни мерки; 2) мерки за административно наказване; 3) мерки на административнопроцесуална принуда и 4) мерки за принудително изпълнение на административноправни задължения, породени от влезли в сила административни актове, наказателни постановления или съдебни решения.

4.1. По своите насоченост и цели принудителните административни мерки са подчинени на борбата с допуснатите или възможни закононарушения^[18]. Механизмът на принудата  при тях се привежда в действие не, за да се търси юридическа отговорност и наложи наказание, а за да се прекрати правната аномалия и да се възстанови нормалното развитие на обществените отношения.[19] Прилагането на принудителните административни мерки е насочено към бъдещето, към осигуряване на предстоящото и до момента незавършено изпълнение на повелението, съдържащо се в материалноправната норма. По изключение и при изрични указания на правната норма принудителни административни мерки могат да бъдат взети и за предотвратяване или преустановяване на юридически събития.^[20]Различното им непосредствено предназначение – да предотвратят опасността от настъпването на неправомерни деяния или събития, да преустановят развитието им, ако то вече е започнало, и да възстановят вредните последици от правонарушенията,  позволява систематизирането им в три групи: превантивни, преустановителни и възстановителни административни мерки.[21] Прилагат се винаги с нов, самостоятелен административен акт, който поражда за адресатите си отделни, самостоятелни задължения, които на свой ред подлежат на изпълнение, осъществявано по принцип чрез принудата. Прилагането им не зависи от административното наказание[22] или от която и да е друга проявна форма на административна принуда, поради което тези мерки имат своето място и значима роля в обективната действителност като самостоятелна мярка за административна принуда.

4.2. За наименование на втората група е използвано не по грешка и не по случайност понятието „административно наказване”. Административното наказване, според мен, освен като „система от материални и процесуални норми”^[23], следва да се разглежда и като съвкупност от мерки за юридическа отговорност, която обхваща освен „административното наказание”, което се налага на физическите лица за виновно извършени от тях административни нарушения, и „имуществената санкция”, която се налага на юридическите лица и едноличните търговци заради неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.^[24] Разликата между административните наказания и имуществените санкции се свежда до субекта на отговорността, като именно от тази разлика в субекта, и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност.^[25]И административните наказания, и имуществените санкции  са проявна форма на административна принуда, която се отнася за нещо, станало в миналото, и което като неправомерно се последва от санкция.

4.3. Мерките за административнопроцесуална принуда целят да обезпечат изпълнението на административнопроцесуалните задължения, т. е. да осигурят безпрепятствено и законосъобразно развитие на процесуалните правоотношения. Тези мерки осигуряват приобщаването на относимите към предмета на делото доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, съдействат участниците в процеса да осъществяват процесуалните си задължения, а в определени случаи – санкционират заради извършено правонарушение в хода на самия процес. Мерките за административнопроцесуална принуда са в състояние  да  обезпечат развитието не само на производствата по прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания/имуществени санкции, но и на всяко друго административно производство. Макар и да имат съпътстващ, спомагателен характер, тези мерки са в достатъчна степен същностно обособени, поради което следва да им се признае качеството на самостоятелен вид мерки за административна принуда.^[26]

4.4. Дългогодишните проблеми, свързани с изпълнението на административните актове, предвид неговата оскъдна уредба в Закона за административното производство (ЗАП), бяха разрешени с приемането на Административнопроцесуалния кодекс ( АПК), който в Глава ХVІІ уреди подробно всички основни институти на принудителното изпълнение в административния процес.^[27] Като способи за изпълнение на заместими и незаместими задължения легална уредба получиха заменоизпълнението и т.нар. изпълнителни глоби и имуществени санкции.^[28] Изпълнението на наказателните постановления и решенията на съдилищата, като последна фаза на административнонаказателния процес, от своя страна е уредено в Раздел IX ЗАНН.^[29]

Доброволното изпълнение на задълженията е нормалното развитие на породените от административните актове правни отношения. Неговата липса обаче налага да се пристъпи към заместващото го принудително изпълнение.^[30] Същественият въпрос е притежава ли принудителното изпълнение по административен ред достатъчна самостоятелна обособеност, като се има предвид, че в повечето случаи активирането му има вторичен характер. Механизмът на принудата вече веднъж е бил приведен в действие, за да обслужи изпълнението на изначално неизпълненото от лицето задължение. С издаването на акта за прилагане на мярката за принуда ( наказателно постановление или заповед за прилагане на принудителна административна мярка) несъмнено възникват нови задължения. Изпълнението именно на тези задължения законодателят гарантира със средствата и способите на процесуалното принудително  изпълнение. Така например, когато собствениците на строежи не ги поддържат в добро техническо състояние, поради което се създава непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите, кметът на общината може да ги задължи със заповед да премахнат строежите. Налице е принуда под формата на принудителна административна мярка. Не премахнат ли обаче опасния строеж в указания в заповедта срок, лицата са изправени пред угрозата от втора по ред принуда – строежът следва да се премахне по принудителен ред от общината. Налице са две взаимосвързани задължения, последователното неизпълнение на които води до наслагване на различни проявни форми на принуда в правната сфера на субекта. Ако лицето не изпълни доброволно обективираното в съответния акт изискуемо задължение^[31], се пристъпва към принудително изпълнение по реда и със способите на АПК.

 * * * * *

Класификация като гореизложената дава, според мен, нагледна представа за различните проявни форми на административната принуда, като отчита конкретните правни последици на всяка от тях. Едно такова систематично подреждане на мерките за административна принуда би подпомогнало не само законотворческия процес, но и процеса на правоприлагане и правораздаване.                         

 [1] Стайнов, П., А. Ангелов. Административно право на Народна република България. Обща част. С.: Наука и изкуство, 1957, с. 267 – 274.

[2] като примери за мерки за непосредствена принуда П. Стайнов посочва личното задържане от органите на администрацията; отвеждането под стража; прибягване до употреба на оръжие; изпращането на ново местожителство; изземване, претърсване; събарянето на сгради; затваряне, запечатване на заведения, инсталации, спиране движението на моторни коли с инсталации – Стайнов, П., А. Ангелов. Цит. съч., с. 274 – 278.

[3] Стайнов, П., А. Ангелов. Цит. съч., с. 264; Стайнов, П. Принос към изучаване ролята на убеждаването и на административната принуда в социалистическата държава. // Известия на Икономическия и правния институт. БАН, 1951, № 1-2, с. 160 –в статията П. Стайнов посочва, че „самите закони правят разлика между административни мерки, т. е. мерки на принуда от предпазен или от чисто изпълнителен вид и административни наказания, но вече като възмездие за извършени административноправни нарушения.”

[4] Костадинов, Г. Административноправна защита на социалистическата собственост в НР България. С.: Наука и изкуство, 1962, с. 159 – 165.

[5] Ангелов, А., Ив.  Дерменджиев, Г. Костадинов. Административно право на Народна република България. Обща част. С.: СУ „Св. Климент Охридски”, 1967, с. 320.

[6] Дерменджиев, Ив. Производство за налагане на административни наказания в НР България. С.: Наука и изкуство, 1963, с. 5.

[7] Геновски, М., Д. Димитров, В. Христофоров, П. Атанасов, П. Арсов. Право на НР България. Първа част. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 328.

[8] Бояджиев, Н. Някои въпроси на административната принуда и нейното приложение от органите на НМ.С.: 1981, с. 50 – 51.

[9] Костадинов, Г. Цит. съч., с. 161.

[10] Стайнов, П. Принос към …, с. 161 – 162.

[11] Костадинов, Г. Цит. съч., с. 160 – 161. Г. Костадинов дава пример с мярката за принудително установяване на ново местожителство по чл. 14 Указа за народната милиция от 1955 г. /отм. /, която се прилага спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната милиция, спрямо рецидивисти, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство или систематически скитат из страната, които в случая „не са извършили нарушение, нито пък правят опит или са пред прага на нарушението, но личните им качества са от такъв характер, че  пребиваването им в определено място създава възможност за нарушаване на обществения ред и опасност от посегателство върху социалистическата собственост.”

[12] Лазаров, К. Принудителни административни мерки. С.: Наука и изкуство, 1981, с. 29.

[13] Лазаров, К. Административна принуда – понятие и видове. //Социалистическо право., 1980, №  4, с. 40; Лазаров, К. Принудителни…, с. 29 – 30.

[14] Наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ е въведено в ЗАНН в края на 2020 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). До преди това чл. 13 предвиждаше три наказания – обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Законът за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) още от 2004 г. въведе наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за определени противообществени прояви – т. нар. спортно хулиганство.

[15] Лазаров, К. Административно право на Народна република България. Свищов, 1988, с. 88 – 91; Лазаров, К. Административна принуда – понятие и видове, публ. на сайта: https://www.bglegis.com/legalworld-2009-1.

[16] Генев, Р. Към въпроса за видовете административна принуда.// Правна мисъл, 1992,  № 3, с. 59.

[17] Дерменджиев, Ив. Административно право на Народна република България. Обща част. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1989, с. 316 – 385; Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д. Хрусанов. Aдминистративно право на Република България. Обща част. С.: Сиби, 2004, с. 364 – 365 – административната принуда и горепосоченото разделение на „принудителните мерки на администрацията” в учебните курсове по административно право – обща част са  поместени в Глава Втора, озаглавена „Принудителни административни мерки”, а административното наказание като един от видовете административна принуда е разгледано самостоятелно в Глава Първа на учебния курс, озаглавена „Административнонаказателна отговорност”. 

[18] Наличието на опасност – явна и непосредствена, а в определени случаи – и потенциална, от осъществяването на определено правонарушение, е достатъчно основание за активиране на тази проявна форма на административна принуда. – вж.  Лазаров, К. Принудителни…, с. 32 – 87; Димитров, Д. Административно право. Обща част, С.: Сиби, 1993, с. 202 – 203; Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д. Хрусанов. Цит. съч., с. 362; Решение на СЕС по съединени дела T-74/00, T-76/00, T-83/00, T-84/00, T-85/00, T-132/00, T-137/00 and T-141/00, Artegodan GmbH and Others v Commission of the European Communities;  Решение от 10/23.07.2020 г. по к. д. № 7/2020 г. на КС на РБ; Решение на СЕС по дело T  – 13/99, Pfizer Animal Health SA v Council; Решение № 9086 от 08.07.2020 г. по адм. д. № 14250/2019 г. на ВАС, VIII отд.; Решение №7803 от 26.06.2008 г. по адм. д. № 11325 / 2007 г. 5 – членен състав, I колегия.

[19] За активирането на принудителните административни мерки наличието или липсата на вина, както и кумулативното наличие на всички обективни признаци /обществена опасност, противоправност, наказуемост/  не е необходимо. Деянието, дори и „да не субсумира всички обективни елементи от състава на конкретно престъпление или административно нарушение, щом като представлява правно необосновано засягане на защитени от правото интереси, което субектът на последните не е длъжен да търпи, то е противоправно, нарушава нормалните връзки и отношения в обществото” и трябва да бъде преустановено. – вж. Ненов, Ив. Наказателно право на Република България. Обща част. Книга втора. С.: Софи – Р, 1992, с. 67; Решение № 13777 от 02.11.2012 г. по адм. дело № 7474/2012 г. на ВАС, VII отд.; Решение № 11931 от 23.11.2021 г. по адм. д. № 4794/2021 г. на ВАС, VIII отд.; Решение № 5765 от 13.05.2021 г. по адм. д. № 11991/2020 г. на ВАС, VIII отд.

[20] Член 195, ал. 6, т. 1 Закона за устройство на територията (ЗУТ); чл. 159, ал. 2, вр. чл. 158, т. 2 Закона за опазване на околната среда (ЗООС );  вж. Решение от 22.03.2008 г. на ЕСПЧ по делото Будаева и други срещу Русия (Budayeva and Others v. Russia; Решение № 1809 от 26.02.2002 г. по адм. д. № 7656/2001 г. на ВАС, IV отд.

[21] вж. повече за изработените през годините класификации на принудителните административни мерки в: Стоев, С. Научно – практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания. С.: Наука и изкуство, 1975, с. 74 – 80; Геновски, М. Д. Димитров, В. Христофоров, П. Атанасов, П. Арсов. Цит. съч., с. 259; Димитров, Д. Цит. съч., с. 200; Лазаров, К. Принудителни…, с. 70 – 89; Петканов, Г.,Д. Хрусанов, Принудителни административни мерки във финансовото право. // Правна мисъл, 1986, № 5, с. 29 – 35; Дерменджиев, Ив. Правна характеристика на административните наказания. //Лекции следдипломна квалификация, СУ „Св. Климент Охридски”, 1981, т. XX, с. 159; Дерменджиев, Ив. Административно право…, с. 373 – 375; Гогов, Д. Относно предназначението на принудителните административни мерки. /Адвокатски преглед, 2013, № 4 – 5, с. 55 – 56; Мръчков, В. Адекватност на принудителните административни мерки по Кодекса на труда и съдебният контрол за тяхното прилагане. – В: Сборник доклади. 100 години Върховен административен съд. С.: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2014, с. 312 – 326; Зиновиева, Д. Принудителните административни мерки – прилагане, оспорване и изпълнение.// Административно правосъдие, 2017, № 3, с.  9 – 14; Чифчиева, М. Принудителни административни мерки. С.: Сиби, 2022; с. 61 – 84.

[22] Някои специални закони като Закона за акцизите и данъчните складове ( ЗАДС) и Валутния закон ( ВЗ)  обвързват активирането на принудителните административни мерки ( вж. чл. 124б, ал. 1 и чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС  и чл. 18, ал. 9 ВЗ ) с налагането на  административно наказание. Законът не поставя условие наказателното постановление, с което се налага административното наказание да е влязло в сила, за да е налице правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. ( вж. Решение № 17455 от 27.12.2013 г. по адм. д. № 6885/2013 г. на ВАС,  I отд.; Решение № 4773 от 21.04.2016 г. по адм. д. № 757/2015 г.  на ВАС,  VIII отд.; Решение № 12037 от 09.10.2018 г. по адм. д. № 6319/2018 г.  на ВАС, I отд.) В случай че наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, по повод на което те са приложени, бъде отменено, мярката бива лишена от фактическо основание. ( вж. Решение № 14677 от 28.11.2018 г. по адм. д. № 5019/2018 г. на ВАС,  VIII отд. Решение № 3734 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 9735/2012 г. на ВАС,  VIII отд.) Тези мерки очевидно не се интересуват от правопораждащия правоотношението факт – извършеното правонарушение, а са изцяло зависими от административното наказание. Не се интересуват и от настъпилите в обективната действителност изменения, поради което и не полагат усилия за възстановяване на процесите в обществото. Принудителните административни мерки не са мерки на юридическа отговорност, поради което и не следва да изпълняват функции, присъщи  на наказателната репресия и да обслужват целите на административното наказване. Мерки като тези по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС, и чл. 18, ал. 9 ВЗ нарушават стандарта за законност и нямат място в нормативната ни уредба. 

[23] Сивков, Цв. Административно наказване. Материалноправни и процесуални проблеми. С.: Софи – Р, 1998, с. 9.

[24] за „имуществената санкция” по чл. 83 ЗАНН вж. повече в Сивков, Цв. Цит. съч, с. 27 – 31.

[25] Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВАС.

[26] през 80 – те години на миналия век С. Стоев предлага да се създаде отделна разпоредба – чл. 46а ЗАНН, която да регламентира мерките за административнопроцесуална принуда в административнонаказателния процес: „В случаи, предвидени в специален закон или указ с цел за преустановяване на административни нарушения, за бързо и правилно установяване и разглеждане на административнонаказателните дела се допуска административно задържане, личен оглед, оглед на вещи и изземване на вещи.” вж. Стоев, С. Усъвършенстване на ЗАНН – етап към Кодекс на административните нарушения и наказания в НРБ // Правна мисъл, 1986, № 3, с.52.

[27] Дерменджиев, Ив. Въпроси на изпълнението на административноправни задължения.//Правна мисъл, 1965, № 3, с. 64 – 71; Еленков, А. – В: Лазаров, К., Е. Къндева, А. Еленков. Коментар на Административнопроцесуалния кодекс. С.: Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев”, 2007, с. 354 – 356; Лазаров, К., Ив. Тодоров. Административен процес. С.: Сиела, 2016, с. 412 – 434.

[28] П. Стайнов определя заменоизпълнението и изпълнителните глоби като самостоятелни проявни форми на  административната принуда в широк смисъл – Стайнов, П., А. Ангелов. Цит. съч., с. 267 – 268; в най – новата административноправна теория се прави разграничение между изпълнителните глоби и имуществените санкции, налагани при неизвършване на дължимо действие и глобите и имуществените санкции, налагани при неизпълнение на задължения за бездействие. Според В. Петров първите не са наказания  – „правната им същност на ненаказания е очевидна”, имайки предвид, че виновното неизпълнение от страна на длъжника на задължението, не представлява окончателно неизпълнение – изпълнението още е възможно и именно към това се стремят изпълнителните глоби и имуществени санкции – „целят да сломят съпротивата на длъжника да изпълни”,  докато глобите и имуществените санкции, налагани при неизпълнение на задължения за бездействие по своята същност са „наказания за извършени виновни нарушения на административноправни задължения” – те не целят да предизвикат изпълнение, то е невъзможно, предвид че с извършването от страна на длъжника на действието, което му е запретено да извършва, е налице окончателно изпълнение. –   Петров, В. Общият административен акт. С.: Сиела, с.302 – 305.

[29] Сивков, Цв. Цит. съч., с. 107 – 113.

[30] Еленков, А. – В: Лазаров, К., Е. Къндева, А. Еленков. Цит. съч., с. 354; Еленков, А. Система на изпълнение на съдебни решения по административни дела в България.//Административно правосъдие, 2003, № 5, с. 6 – 12.

[31] Изискуемостта настъпва от момента, когато изпълнението вече не зависи от волята на адресата на акта. За индивидуалните административни актове това става обикновено с влизането им в сила, независимо че Кодексът изисква да се даде срок за доброволно изпълнение. – Лазаров, К., И. Тодоров. Цит.съч., с. 414.