Гл. ас. д-р Калина Лупова, преподавател в Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

ДОПК урежда някои специфични случаи на продажба и това са: продажбата на съсобствени вещи; изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност; изпълнение върху влогове – съпружеска  имуществена общност; изпълнение върху вложени ценности в трезори и изпълнение върху влогове – съпружеска имуществена общност, при които има някои специфики, неотносими към общите хипотези.

По принцип принудителното изпълнение се насочва върху вещи, които са собственост на длъжника, възможно е обаче усложнение, при което длъжника да притежава определени вещи при условията на съсобственост[1]. Предвид разпоредбата на чл. 30 от ЗС правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Възможно е в придобивното основание да не е посочена каква е частта на всеки съсобственик, в този случай приложима ще е презумпцията, установена в ал.2 на чл. 30 от ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното[2]. Вещта, която е в  режим на съсобственост, предвид обстоятелството, че идеални части не могат да бъдат описвани, т.к. не са реално обособени и като такива не могат да бъдат индивидуализирани, се описва като цяло. Т.к. се описва съсобствена вещ, то разпореждането за определяне на окончателна оценка, освен на длъжника и на взискателя, следва да бъде връчено и на съсобственика – недлъжник. До отмяната на текста на чл. 236 ДОПК , в сила от 01.01.2016г. съсобственикът недлъжник имаше възможност да поиска преразглеждане на изготвената оценка от страна на публичния изпълнител. [3] Както беше вече отбелязано, стореното изменение е с цел бързина на производството по принудително изпълнение, доколкото се защитава публичният интерес.

Наличието на влязло в сила разпореждане за определяне на окончателна оценка е предпоставка публичният изпълнител да предложи на всеки един от съсобствениците на вещта да изкупи идеалната част на длъжника. Законодателно е установен 30-дневен преклузивен срок, в който съсобственика – недлъжник трябва да заяви дали приема отправеното предложение. Това волеизявление съсобственикът – недлъжник трябва да обективира в писмена форма. Ако в сочения 30-дневен срок  недлъжник заяви съгласието си да заплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане. След извършване на плащане от страна на съсобственика – недлъжник, публичният изпълнител му възлага  вещта с постановление. В този  случай текстът на чл. 258, ал. 2 от ДОПК би бил по-коректен, ако вместо „… му възлага вещта с постановление” стане „…..му възлага частта на длъжника”. Очевидно след като е налице режим на съсобственост по отношение на конкретната вещ, то част от нея е собственост  на съсобственика – недлъжник, поради което логично е да му бъде възложена онази част, която е придобил по реда на ДОПК.

Възможна е хипотеза, при която  съсобственикът – недлъжник откаже да изплати частта на длъжника, или не спази 30-дневния срок за плащане, който законодателят е установил като преклузивен. В този случай  публичният изпълнител обявява търг, при който са възможни две хипотези. Когато съсобствеността е по отношение на движима вещ – търгът се обявява за цялата вещ. След продажбата  на съсобственика – недлъжник се изплаща съразмерна част от получената цена. Следва да се има предвид, че той не се натоварва с разноските  търга, които остават за сметка на длъжника. Когато се касае за недвижими вещи, на търг могат да бъдат обявени само идеалните части на съсобственика – длъжник. В тази хипотеза възниква въпросът, до колко реално би се осъществила такава продажба в масовия случай, ако се касае напр. за апартамент.  Законодателят е предвидил и друга възможност – в 30-дневният срок по ал. 1 на чл. 258 от ДОПК, съсобствениците – недлъжници  да изявят писменото си съгласие вещта да бъде продадена изцяло. В тази хипотеза вещта ще бъде обявена на търг, като след продажбата, на съсобствениците – недлъжници ще бъде изплатена стойността на притежаваните от тях идеални части.

Независимо кой от способите ще бъде приложен, след реализацията на идеалната част от вещта – собственост на длъжника, или след продажбата на цялата вещ, стойността равняваща се на притежаваната част от длъжника, ще послужи за погасяване на публичното задължение и направените разноски. Ако получената сума е по-голяма от публичното задължение, след осъществяване на разпределението, разликата се възстановява на длъжника, при условията на ДОПК.

Принудителното изпълнение на публичните вземания може да бъде насочено и спрямо вещи, които се намират в съпружеска  имуществена общност[4]. Към такова изпълнение се пристъпва  по отношение на личен дълг на единият съпруг и то само в случаите, когато съпругът недлъжник не притежава лично имущество или то се окаже недостатъчно, за да бъде погасено публичното задължение[5]. По време на брака съпружеската имуществена общност е неделима и бездялова собственост, но по отношение на публичните взискатели законът е възприел тя да бъде третирана, като съсобственост при равни идеални части. [6] Особеното в случая е, че съпругът недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че  има по-голям принос при придобиването на вещта, поради  което да има право на по-голям дял от съпруга длъжник, нещо което е въпрос на доказване в един бракоразводен процес например[7]. Единствената възможна хипотеза  е наличието на влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение, да е установен по-голям принос на съпруга недлъжник по отношение на конкретната вещ. Едновременно с това и публичният изпълнител е лишен от възможност да доказва по-голям принос по отношение на съпруга недлъжник. [8] Така законодателят е дал възможност принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо дела от общата вещ на съпруга – длъжник, или спрямо дела му от общия паричен влог.

Принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. При тази хипотеза законът задължава публичният изпълнител, едновременно с налагането на  запора или възбраната, да уведоми съпруга недлъжник, че спрямо вещ, намираща се в съпружеска имуществена общност, е насочено принудително изпълнение. Необходимо условие е да са били предприети действия спрямо личното имущество на съпруга длъжник. В случай, че то се окаже недостатъчно да погаси публичния дълг, може да се пристъпи към изпълнение по отношение на вещи, намиращи се в съпружеска имуществена общност. Кои вещи са лична собственост на съпруга длъжник се определят по правилата на СК, съгласно който придобитите преди брака вещи са лична собственост на всеки един от съпрузите. Що се отнася до вещите, придобити по време на брака – лична собственост са тези, придобити по наследство и по дарение. [9] Следва да бъде отбелязано, че докато трае изпълнението спрямо вещи – индивидуална собственост на съпруга длъжник, няма законовоустановена пречка да бъдат налагани обезпечителни мерки, спрямо имущество, намиращо се в съпружеска имуществена общност. С оглед факта, че изпълнението е насочено спрямо обща вещ и за двамата съпрузи, и с цел охраняване интересите на съпруга недлъжник, то всички актове, които издава публичният изпълнител в хода на производството, касаещи общата вещ, трябва да бъдат връчвани и на съпруга недлъжник.

Продажбата на вещи – съпружеска имуществена общност по правило се осъществява  посредством търг с явно наддаване, освен ако съпрузите не предложат друг ред, предвиден в ДОПК. В писмено предложение, отправено към публичния изпълнител, съпрузите могат да определят вещта, спрямо която да се насочи изпълнението, което предложение има обвързващо действие за изпълнителния орган.

Законът предвижда, че за изпълнението върху вещи в съпружеска имуществена общност, приложими се явяват правилата при продажба на съсобствени вещи и съответно правните норми относими към тях. Едновременно с това точният текст на чл. 259, ал. 4 от ДОПК гласи: „Ако до определянето на купувач съпругът недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява”. Прилагайки буквално тълкуване по отношение на цитираната разпоредба, нормата постановява, че до определянето на купувач при осъществяване на продажба чрез търг, ако съпругът недлъжник плати задължението на длъжника, заедно с направените разноски, принудителното изпълнение спрямо общата вещ ще бъде прекратено.  Съпоставяйки   този текст с нормата на ал. 2, на чл. 258 от ДОПК, според който  собственикът недлъжник в 30-дневен срок се съгласи да плати „Частта на длъжника” и при осъществено плащане в указания срок, то вещта му се възлага от публичния изпълнител. Обратното при  хипотезата визирана чл. 259, ал. 4 от ДОПК  съпругът недлъжник трябва да плати не стойността на вещта, отговаряща на собствеността на съпруга длъжник, а  цялото му публично задължение. Възможно е стойността на тази обща  вещ да е значително по-малка от стойността на публичния дълг, което не би оправдало едно такова изкупуване.   Струва ни се, че това не е била идеята на законодателя, още повече след като изрично е установил при продажбата на вещи да са приложими разпоредбите за продажба на съсобствени вещи. В този смисъл би било удачно текста на ал. 4 на чл. 259 от ДОПК да бъде прецизиран.  Още повече това убеждение се засилва изследвайки останалите текстове на чл. 259 от ДОПК.

С  цел охраняване интересите на  съпруга недлъжник е предвидена възможност той да бъде обявен за купувач, ако в 14-дневен срок от датата на провеждане на търга, заяви писмено, че желае да закупи частта от вещта на най-високата, предложена на търга цена. Необходимо условие е тази цена да бъде внесена при спазването на 30-дневен срок от датата на провеждането на търга. Публичният изпълнител не може да издаде постановление за възлагане на купувача, спечелил търга, до изтичане на упоменатия срок. Ако все пак купувачът плати цената, то тя следва да му бъде възстановена от публичният изпълнител в тридневен срок. Тази възможност, предвидена от законодателя охранява интереса на съпруга недлъжник, като му предоставя възможност да придобие частта от общата вещ, принадлежаща на съпруга длъжник. В този случай, това се явява хипотеза на прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака. Съответно от датата на постановлението за възлагане на вещ – съпружеска имуществена общност, тази вещ се изключва от съпружеската имуществена общност и  трансформира в индивидуална собственост на съпруга недлъжник.

В случай, че вещта бъде продадена на спечелилият търга участник,  преди да бъдат приспаднати разноските, половината сума трябва да бъде изплатена на съпруга недлъжник. В този смисъл направените в производството разноски остават единствено за сметка на съпруга длъжник.   

Принудително изпълнение за публични задължения на съпруга недлъжник може да бъде насочено и върху паричен влог, който е съпружеска имуществена общност. [10] В този случай изпълнението се насочва върху половината от паричния влог. Съпругът недлъжник може да поиска останалата една втора от влога да бъде трансформирана в негов личен влог. Необходимо е да представи на обслужващата банка постановлението за принудително събиране. Следва да бъде отбелязано, че подобно на принудителното изпълнение насочено срещу вещи – съпружеска имуществена общност и тук съпругът недлъжник е лишен от възможността да доказва наличието на по-голям принос.  По отношение на частта на съпруга длъжник, намират приложение разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК, касаеща несеквестируемите вземания на длъжника.

 ДОПК, предоставя  възможност на публичния изпълнител изпълнението да бъде насочено и върху съдържанието на вложени ценности в трезори[11], като това може да са както публични така и частни трезори, както и върху съдържанието на сейфове. В случай, че се открие валута, то приложими са разпоредбите на ДОПК по описването, изземването и реализирането й. Ако обаче бъдат открити нумизматични ценности, бижута или произведения с художествена стойност, то публичният изпълнител ги описва и  протокол ги оставя на съхранение в банката до тяхната реализация.

Възможно е в жилището на длъжника – физическо лице или в служебните помещения на длъжник – юридическо лице да бъде намерена  валута. В този случай публичният изпълнител я описва и изземва, след което се внася по сметка на публичния изпълнител. Необходимо е да се посочи, че при изчисляване курса на чуждестранната валута приложим се явява курса  на съответната търговска банка, чрез която се извършва операцията по продажба на валутата.

Производството по принудително изпълнение на публичните вземания има за цел да осигури реално постъпления на средства в бюджета. Принудата е проявление на властническите правомощия на държавата. Насочване на изпълнението към специфични вещи или по-скоро особените случаи на продажба по ДОПК, разгледани в настоящата статия цели удовлетворяване на публичния интерес.  

[1] Вж. чл. 258 от ДОПК

[2] Вж. Иванова П., Обезпечаване и събиране на публични и частни държавни и общински вземания, С. 2012, стр. 124

[3] Съсобственикът нелъжник можеше да иска извършването на нова оценка единствено по реда на чл. 236, т. 1 от ДОПК, що се отнася до длъжникът и взискателят, по отношение на тях беше предвидена правната възможност да искат извършването на оценка на съсобствената вещ, както по реда на чл. 236, ал. 1, така и по реда на чл. 236, ал. 2 от ДОПК, ако изпълнението е насочено спрямо вещ за която е предвидено извършване и на контролна експертиза., в тази вр. Вж. Иванова П., Обезпечаване и събиране на публични и частни държавни и общински вземания, С. 2012, стр. 125

[4] Вж. чл. 259 от ДОПК

[5] В този смисъл Определение № 126 от 21.03.2008 г. на АдмС – Велико Търново по адм. д. № 170/2008г.

[6] Вж. Иванова П., Обезпечаване и събиране на публични и частни държавни и общински вземания, С. 2012, стр. 128

[7] Съдебната практика е категорична относно основните характеристики на съпружеската имуществена общност – тя е бездялова и неделима. Според върховните съдии вещите и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос. Този принос се предполага, но законовата презумпция е оборима. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. В този см. е и  Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВКС

[8] В този смисъл  Определение № 6998 от 22.05.2013 г. по адм. д. № 4711 / 2013 на ВАС

[9] Вж. чл. 22 от СК, както и Минкова Г., Данъчно право, кн. втора Процесуално право, С., 1997, стр. 248. Следва да бъде отбелязано, че в текста на  ал. 1 на чл. 22 от СК, като лични  се третират вещите и  вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Не можем да не отбележим, че принудителното изпълнение на публични държавни вземания, насочено срещу  вещи – съпружеска имуществена общност също води до нейното прекратяване и трансформирането  на тези вещи в индивидуална собственост на съпруга – недлъжник. В тази връзка de lege ferenda, с цел прецизиране на нормативната уредба, следва в разпоредбата на чл. 22 от СК да бъде добавен  текст:  „Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато публичният изпълнител е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава  и шеста от ДОПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност”.

[10] Вж. чл. 260 от ДОПК

[11] Вж. чл. 262 и чл. 263 от ДОПК