Проф. д. н. Райна Николова

Политическите административни права са онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни духовни потребности, свързани с формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори, референдуми, граждански инициативи или по други демократични начини по повод осъществяването на държавната власт и държавното управление.

Политическите административни задължения са публичноправно изрично институционализирани в специален административен закон изисквания на субективно дължимо поведение на гражданите, изразяващи се в потребност да изтърпят конкретни неизбежно необходими, временни по своята продължителност, обхват (обем) и интензитет неблагоприятни мерки по ограничаване на определена област от дейността на човека, за изпълнението на които са предвидени правни гаранции при формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори, референдуми, граждански инициативи или по други демократични начини по повод осъществяването на държавната власт и държавното управление[1].

Нормативната уредба на политическите административни права и задължения се съдържа в: Изборен кодекс, Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Закон за политическата и гражданската реабилитация, Закон за радиото и телевизията, Закон за Българската телеграфна агенция, Закон за достъпа до обществена информация, Закон за събранията, митингите и манифестациите, Закон за политическите партии, Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите, Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, Закон за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите; Закон за търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел, Административнопроцесуален кодекс и други.

Без претенции за изчерпателност каталогът на политическите административни права и задължения включва:

1. Право на изразяване на мнение (политически изказвания, изразяване на гражданско мнение, търговско изразяване).
2. Задължения, свързани с ограничаване правото на изразяване на мнение.
3. Право на информация.
4. Задължения, свързани с ограничаване на правото на информация.
5. Избирателно право.
6. Задължения на гражданите, свързани с упражняване на избирателно право.

7. Право на пряко участие на гражданите при осъществяване на държавната и местна власт (допитване).

8. Задължение всеки гражданин да гласува по предвидения в закона ред при пряко участие при осъществяването на държавната и местната власт.
9. Право на събрания, митинги и манифестации.
10. Задължения, свързани с участието в събрания, митинги и манифестации, които подлежат на уведомителен режим.
11. Право на сдружаване в политически партии.
12. Задължения, свързани с ограничаване на правото на сдружаване в политически партии.

13. Право на заемане на държавна служба, публична длъжност и осъществяване на публична дейност.

14. Задължение за спазване на изискванията за несъвместимост, които се поставят към държавната служба, съответната публична длъжност и дейност.

15. Право на предложения и сигнали.
16. Задължение подаваните предложения и сигнали да не са анонимни.

[1] Николова, Р. Административни права и задължения на гражданите – същност и видове. Административно правосъдие, 2022, № 6, с. 26.