СПИРАНЕ НА СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ИСК ЗА НАРУШЕНИ ПРАВА ВЪРХУ ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН/МАРКА ПРИ ВИСЯЩО ПРЕД АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПРОИЗВОДСТВО ПО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИЗАЙНА/ЗАЛИЧАВАНЕ ИЛИ ОТМЯНА НА МАРКАТА
Доц. д-р Росен Карадимов
I. Противоречива практика на ВКС
- Според част от съдебната практика висящо съдебно производство пред административен съд по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн или марка не е основание за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производство по искове за нарушаване на права върху дизайн или марка. ( Определение № 323/17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г., I т.о., Определение № 371/9.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г., I т.о., Определение № 106/01.03.2018 г. по ч. т. д. № 3037/2017 г., І т. о., Определение № 434/17.07.2009 г. по ч. т. д. № 263/2009 г., I т. о.)
Мотиви на част от съдебните състави се основават на правния извод, че не може да се изведе преюдициална зависимост между иска за нарушаване на права върху марка (дизайн), като обусловен и образуваното пред АССГ административно дело, разглеждащо законосъобразност на решение на Председателя на Патентното ведомство за заличаване на същата марка (дизайн). [1] Този извод се основава на чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО, респ. чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО (отм.), идентични с нормата на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, доколкото тези изрични норми изключват извънредния извънинстанционен контрол, въпреки приетото обратно действие на заличаване на марката (дизайна) от датата на заявката, когато решението по иска за нарушаване на права е изпълнено. Изводът се основава и на аргумента, че административният съд разглежда не принадлежността на правото на марка (дизайн) – елемент от фактическия състав на иска за нарушаване на права върху марка (дизайн), а единствено законосъобразност на действията на Председателя на Патентното ведомство при постановяване на решението за заличаване на марката. Изводът се основава и на аргумента, че понеже заличаването на марка (дизайн) има конститутивен ефект, то преди настъпването му ищецът има напълно защитимо материално право, като притежател на марка (дизайн).( Определение № 323/17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г., I т.о., Определение № 371/9.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г., I т.о.
Мотивите на други съдебни състави се основават също на нормата на чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО, респ. чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО (отм.), идентични с нормата на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, но в смисъл, че след като отмяната и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото на марка, то спиране на производството по тях на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението.(Определение № 178 /18.04.2018 г по ч.т.д. 271/2018 г. I т.о, Определение № 106/01.03.2018 г. по ч. т. д. № 3037/2017 г., І т. о., Определение № 434/17.07.2009 г. по ч. т. д. № 263/2009 г., I т. о., Определение № 178 /18.04.2018 г по ч.т.д. 271/2018 г. I т.о.)
- Второто становище, застъпено в съдебната практика е, че висящото съдебно производство пред административен съд по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн или марка е основание за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производство по искове за нарушаване на права върху дизайн или марка. (Определение №769 от 23.12.2019 г. ВКС, Търговска колегия, II т.о. по ч. т. д. № 2036/ 2019г.,Определение № 146/25.03.2020 г. по ч. т. д. № 2542/2019 г., ІІ т.о., Определение № 84 от 17.02. 2020 г. ВКС, Търговска колегия, II т.о. ч. т. д. № 3003/2019г.)
Мотиви на съдебните състави се основават на правния извод, че е налице преюдициална зависимост между иска за нарушаване на права върху марка (дизайн) и образуваното пред АССГ административно дело, разглеждащо законосъобразност на решение на Председателя на Патентното ведомство за заличаване на същата марка (дизайн).[2] Този извод се основава директно на тълкувателната практика на ВКС и по специално на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк.д. № 8/2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк.д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Съдебните състави еднозначно приемат, че заличаването на марката (дизайна) с обратна сила е юридически факт, който е релевантен за съществуването на субективното право на ищеца в производството по иск за нарушаване на това право и решението на административния съд по висящото производство има значение за правилното решение на делото.[3] Съгласно тази практика нормите на чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО, респ. чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО (отм.), идентични с нормата на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД нямат отношение към въпроса за преюдициалността на спора и приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, защото се отнасят за влезли в сила решения по искове за нарушаване на права, при това само при условие, че са изпълнени.[4]
II. Аргументи в подкрепа на спиране на съдебното производство
Анализът на противоречивата практика води до извода, че противоречието е в резултат на опита да се отговори едновременно на два самостоятелни правни въпроса, чийто отговори се основават на два различни правни института. Правилен е подходът, при който на тези правни въпроси се отговаря поотделно, без да се конкурират двата правни института.
Първият въпрос е дали висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на дизайн (заличаване или отмяна на регистрацията на марка) се явява преюдициално спрямо основното производство по исковете за нарушаване на същия дизайн (марка). Положителният отговор на този въпрос обосновава приложимостта на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по иска за нарушаване на правото върху дизайн (марка).
Вторият въпрос е как се съотнасят нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.), съгласно които заличаването на дизайна (отмяната и заличаването на регистрация на марката) не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването (отмяната) към нормата на чл.229, ал.1, т.4. Конкретно въпросът е тези норми обосновават ли извод за дерогиране и неприложимост на чл.229, ал.1, т.4, независимо от наличието на установената в него предпоставка за спиране на съдебното производство ( преюдициалност на правен спор пред съд).
§. По първия въпрос
Отговорът на правния въпрос, кога е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е изяснен в тълкувателната практика на ВКС. Преюдициално е висящо производство и процес относно спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.[5] Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.[6]
В конкретната хипотеза преюдициалността на висящото пред административен съд производство се обосновава от ретроактивното действие на заличаването на дизайн (чл.30, ал.1 ЗПрД), съответно на заличаването или отмяната на марка ( чл.38, ал.1,ал.2 и ал.3 ЗМГО, чл.28, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗМГО отм.). Съгласно чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт, с който се заличава дизайн (марка) или се отменя марка е валиден и законосъобразен. При положение, че правата на ищеца по иск за нарушаване на права върху дизайн (марка) отпаднат с обратна сила, то със сила на пресъдено нещо ще бъдат отречени негови права, релевантни за субективното му право по спряното производство. И това е както по отношение на активната му процесуална легитимация и допустимостта на иска, така и по отношение на основателността на иска по обусловеното дело. Поради това висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на дизайн (марка) или за отмяна на регистрацията на марка, ако датата на отмяната попада в процесния период, се явява преюдициално спрямо основното производство по исковете за нарушаване на същия дизайн (същата марка) и е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по иска.
§. По втория въпрос
- Опит за изясняване на правната логика на института, въведен с нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.)
Нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД и чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) са приложими при наличието на две кумулативно въведени от закона предпоставки първо, влязло в сила решение по иск за нарушаване на право върху дизайн (марка) и второ, това решение да е изпълнено. Правната логика на този специален за правата върху обекти на индустриална собственост институт е да гарантира стабилност на влезли в сила и изпълнени съдебни актове по искове за нарушаване на права върху обекти на индустриална собственост. Той е въведен във всички закони, регламентиращи права върху обекти на индустриална собственост. Нормата на чл.30, ал.2, т.1 ЗПр.Д е възпроизведена буквално, относимо към съответния обект в чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (респ. чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.), чл. 26, ал.8 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ),[7] чл.24, ал.2 от Закона за топологията на интегралните схеми (ЗТИС).[8]
Правната необходимост от въвеждането на такъв особен институт е обусловена от четири особености на правата върху обекти на индустриалната собственост. Първата особеност е изключително широкият кръг легитимирани лица, които могат да атакуват правата върху обекти на индустриалната собственост. Освен лицата с правен интерес и всяко трето лице е легитимирано да атакува тези права без да обосновава правен интерес.[9] Втората особеност е, че възможността да се атакуват правата не е преклудирана и е допустима за целия период на закрила на съответния обект на индустриално собственост.[10] Третата особеност е в продължителността на сроковете на закрила на правата върху обекти на индустриалната собственост[11], в които е допустимо атакуването на правата. И четвъртата и най- важна особеност е в ретроактивното, обратно действие на отмяната на правата,[12] като правило от датата на подаване на заявката.
Взети в своята съвкупност тези предпоставки обуславят изключителна нестабилност на правата върху обекти на индустриалната собственост за целия срок на тяхната закрила.[13] Юридически тази нестабилност е обоснована и оправдана като контрапункт на изключителния и абсолютен характер на тези права, които са противопоставими и ограничават правата на всяко трето лице. В същото време тази латентна недействителност на правата и особено темпоралната и неопределеност ( за целия период на закрила, а при марката неограничено във времето, ако марката бъде подновявана) противоречи на стабилността на СПН на влязло в сила и изпълнено съдебно решение по искове за нарушаване на такива права. Това противоречие се решава чрез въвеждането на специалните текстове в законите, уреждащи права върху обекти на индустриалната собственост (чл.30, ал.2 ЗПД, чл.38, ал.4 ЗМГО, респ. чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм., чл.26, ал.8 ЗПРПМ, чл. 24, ал.2 ЗТИС).
- Нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) следва да се определят като специални, съотнесени към нормата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК като обща.
Нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) и нормата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК покриват идентични хипотези- влязло в сила съдебно решение и наличие на ново обстоятелство[14] от съществено значение за делото. Нормата на чл.303, ал.1, т1 ГПК е обща, защото се отнася за всички случаи, докато нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) са специални, защото се отнасят за отделна група случаи в рамките на един род.[15] За да се изпълни хипотезата на специалната норма, обаче следва да е налице и втората законово въведена предпоставка- решението да е изпълнено. Едва при този изпълнен фактически състав специалната норма дерогира общата и правото фингира предимство на неправилния, но влязъл в сила и изпълнен съдебен акт, за да гарантира неговата стабилност. Тази фикция не само не отрича, но потвърждава преюдициалния характер на висящия в административния съд спор и приложимостта на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, защото специалните норми имат за цел да гарантират стабилността на влезлия в сила и изпълнен, макар и неправилен съдебния акт, а не да допуснат възможност съдът да постанови такъв при оспорени права на притежателят на дизайн (марка) в рамките на висящ процес по искове за нарушаване на тези права. Ако поради латентната недействителност на правата върху обекти на индустриална собственост законът прави компромис по отношение на влезлите в сила и изпълнение съдебни решения, толкова повече такъв компромис е недопустим по отношение на висящите производства, които следва да приключат с допустимо и правилно съдебно решение.
- Нормативно решение на втория въпрос в европейското законодателство с пряко действие и обоснована приложимост в националното правоприлагане.
3.1. Нормативно решение в европейското законодателство с пряко действие
Институтът, заложен с нормата на 30, ал.2, т.1 ЗПрД е въведен с чл.26, §2., буква „а“ от Регламент (ЕО) № 6 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (Обн. L ОВ. бр.3 от 5 януари 2002 г.).[16] Институтът, заложен в нормата на чл.38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) е въведен за първи път с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността[17], последователно е проведен в последващия Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността[18] и в чл.62, §3., буква „а“ от действащия понастоящем Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (обн. L ОВ. бр.154 от 16 юни 2017г.).[19]
И двата регламента предвиждат спиране на съдебните производства по искове за нарушаване на права върху дизайн или марка при оспорени права на ищеца в рамките на административно или друго съдебно производство, което има и за предмет действителността на дизайна или марката.[20] Съгласно чл.91, §1. от Регламент (ЕО) № 6 относно промишления дизайн на Общността съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, разглеждащ иск, посочен в член 81[21], различен от иск за ненарушение, доколкото няма особени причини за продължаване на производството, спира по собствена инициатива производството след изслушване на страните или по искане на една от страните и след изслушване на другата страна, когато действителността на промишления дизайн на Общността вече е оспорена с насрещен иск пред друг съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността или, когато се касае за регистриран промишлен дизайн на Общността, за който в Службата[22] вече е направено искане за обявяване на недействителност.
Съгласно чл.132, ал.1 от Регламент (EC) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз когато съдът за марките на ЕС е сезиран с един от исковете, посочени в член 124[23], с изключение на иска за констатиране на ненарушение, съдът спира производството, по своя инициатива, след изслушване на страните, или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред друг съд за марките на ЕС с насрещен иск, или когато иск за отмяна или за обявяване на недействителност е бил подаден пред Службата. Съгласно чл.127, т.7 от Регламент (EC) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз когато съдът за марките на ЕС е сезиран с насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност, може да спре производството по иска на притежателя на марката на ЕС и след изслушване на другите страни да покани ответника да представи иск за отмяна или за обявяване на недействителност пред Службата, в срока, който той му определи. Ако искът не бъде представен в този срок, производството продължава, а насрещният иск се счита за оттеглен.
Цитираните норми от Регламент (ЕО) № 6 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и Регламент (EC) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз недвусмислено изразяват неотносимостта на чл.26, §2. от Регламент (ЕО) № 6 и чл.69, т.3, буква “а“ от Регламента(EC) 2017/1001(еквивалентни на нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.) към висящи производства по искове за нарушаване на права върху дизайн (марка), като постановяват спиране на производството по висящи производства дори когато преюдициалният спор е още на административна фаза пред административния орган (EUIPO). Нещо повече Регламентът (EC) 2017/1001 (чл.127, т.7) изрично овластява съда[24] да спре производството и да покани ответника да предяви пред Службата на ЕС за интелектуална собственост искане за отмяна или заличаване на марката. При тази хипотеза спирането на производството по висящото исково производство се постановява дори преди да е инициирано и за да бъде инициирано административно производство по отмяната на марката пред административния орган (EUIPO).
3.2. Обоснована приложимост в националното правоприлагане
Материално-правните предпоставки за регистрация и основанията за недействителност на дизайн на Общността по Регламент (ЕО) № 6 на Съвета са идентични с материално-правните предпоставки за регистрация и основанията за заличаване на регистрацията на национален дизайн по ЗПр.Д. Материално-правните предпоставки за регистрация и основанията за недействителност на марка на Общността по Регламент (EC) 2017/1001 са идентични с материално-правните предпоставки за регистрация и основанията за заличаване и/или отмяна на регистрацията на национална марка по ЗМГО. И при режима на Регламент (ЕО) № 6 на Съвета и Регламент (EC) 2017/1001 и по режима на ЗПр.Д и ЗМГО заличаването на дизайн, заличаването или отмяната на марка имат ретроактивно действие. И двата Регламента предвиждат, че видовете исковете за нарушаване на права върху дизайн на Общността и марка на Общността се определят съобразно националните законодателства, в зависимост от предвидените от тях искове за защита на национален дизайн и марка. Компетентен съд по искове за нарушаване на права върху дизайн на Общността и марка на ЕС е Софийски Градски Съд, който се явява съд за дизайна на Общността и съд за марките на ЕС.[25] Искове за нарушаване на права върху национален дизайн и национална марка са със специална местна и родова подсъдност и са подсъдни на Софийски Градски Съд.[26] И двата Регламента предвиждат, че случай, че искове и мерки, свързани със защитата на дизайн на Общността или марка на Европейския съюз, се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламентите не е предвидено друго.[27]
Нормите уреждат изцяло идентични фактически състави. Предявен иск за нарушаване на права върху дизайн на Общността (национален дизайн), марка на ЕС (национална марка) пред СГС. Приложимо българско законодателство. Образувано производство в Службата на ЕС за интелектуална собственост по искане за обявяване на недействителност на дизайна на Общността, марката на ЕС. Образувано производство в Патентното ведомство по искане за заличаване на национален дизайн, заличаване или отмяна на национална марка. И Регламент (ЕО) № 6 на Съвета и Регламент 2017/1001[28] и ЗПр.Д и ЗМГО[29] предвиждат неотносимост на заличаването на дизайна и заличаването или отмяната на марка към влезли в сила и изпълнени съдебни решения по искове за нарушаване на права върху дизайн и марка. И Регламент (ЕО) № 6 на Съвета и Регламент 2017/1001 предвиждат спиране на исковото производство. ЗПр.Д и ЗМГО не предвиждат изрично спиране. В ЗПрД и ЗМГО е налице е празнота по този въпрос, но институтът е общо уреден с чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следователно налице са всички основания и предпоставки да се приложи общия режим в допустимите от процесуалния закон граници. Тези граници се определят от ограничената, спрямо предвиденото в двата Регламента, хипотеза на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а именно административният спор да е преминал в съдебната фаза на висящо административно дело по обжалване на акт на Председателя на ПВ на РБ за заличаване на национален дизайн, заличаване или отмяна на национална марка.
- Нормативно решение на втория въпрос в националното законодателство по отношение на други обекти на индустриална собственост и обоснована приложимост по отношение на дизайна и марката
Съгласно чл. 64, ал.2 от ЗПРПМ когато ответникът по иск за нарушение е подал в Патентното ведомство искане за обявяване недействителност на патента или за заличаване регистрацията на полезен модел или е подал в Европейското патентно ведомство или пред Единния патентен съд възражение срещу европейския патент на основание чл. 99 или 105 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) съдът спира делото до постановяване на окончателно решение по искането.
Нормата урежда изцяло идентичен фактически състав. Твърдяни права върху регистриран обект на индустриална собственост (патент), предявен иск за нарушаване на тези права, специална родова и местна подсъдност (СГС), оспорени права на ищеца по административен ред пред Патентното Ведомство (искане за обявяване на недействителност на патента), обратно действие на отмяната на правата от датата на заявката. ЗПРПМ (чл.26, ал.8) [30] дословно възпроизвежда нормите на чл. 30, ал.2, т.1 ЗПр.Д, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.), но нормата на чл.64, ал.1 въвежда императивно изискване за спиране на исковото производство. Нормата на чл.64, ал.2 ЗПРПМ е въведена като специална по отношение на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, защото законът изисква спиране на производството по иска за нарушени права, макар преюдициалният спор да е на административна фаза- пред Патентното ведомство, а не на съдебна фаза, както изисква чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следователно, при прилагане на специалните закони ( ЗПр.Д и ЗМГО), в които специалната норма на чл.64, ал.1 ЗПРПМ няма аналог следва да се приложи на общата норма на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и исковото производство да се спре, когато административният спор да е преминал в съдебната фаза на висящо административно дело по обжалване на акт на Председателя на ПВ на РБ за заличаване на национален дизайн, заличаване или отмяна на национална марка.
На основата на изложеното може да се обобщи:
а) Когато правата на ищеца по искове за защита на права върху обекти на индустриалната собственост са оспорени в друго производство, то произнасянето по този въпрос има преюдициален характер както по отношение на активната процесуална на ищеца, така и по отношение на основателността на иска по висящото производство и производството следва да бъде спряно;
б) Нормите относно неотносимостта на заличаването или отмяната към влезли в сила и изпълнени съдебни решения по искове за нарушаване на права върху обекти на индустриална собственост са неотносими и неприложими към висящи производства за нарушаване на такива права;
в) Налице е отчетлива специална нормативна тенденция за разширяване на приложното поле на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като спирането на производството по висящото исково производство се постановява, макар оспорването на правата на ищеца да е на фазата на административно производство преди преюдициалният спор да е достигнал до съдебна фаза.
- 3. Предотвратяване на злоупотреба с права и шиканиране на процеса
В мотивите на част от съдебната практика, която не приема, че исковото производство следва да се спре се откроява и аргументът от възможно шиканиране на процеса от страна на ответника. Този аргумент е напълно разбираем, като се има предвид, че кръгът на лицата, които са легитимирани да атакуват правата върху промишлен дизайн (марка) е неограничен, както и, че основанията за оспорване на тези права са различни и самостоятелни. Този потенциален проблем следва и може да бъде решен чрез прилагането на специалния, за правата върху дизайн и марка, институт на привременни мерки.[31] Въведени в резултат на имплементиран европейски регламент предвидените привременни мерки нямат пряк аналог в процесуалното законодателство и обезпечават невъзможността на ответника да продължи нарушаването на защитаваните с иска права. Съгласно чл.91, § 3. от Регламент (ЕО) № 6 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността когато съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността спре производството, може да разпореди временни или защитни мерки за периода на спирането. По режима на ЗПр.Д и ЗМГО мерките се налагат по искане на ищеца или лицето, което има право на иск. ЗПр.Д и ЗМГО не въвеждат ограничение по отношение на фазата на процеса, в която могат да се поискат и допуснат привременните мерки. Следователно те могат да се допуснат и с определението на съда за спиране на исковото производство на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.
[1] “С оглед разгледаните предпоставки се налага извод, че двете производства са паралелно осъществявани, с различен предмет и по различен ред, като до постановяване на окончателно решение по заличаване на марката са налице защитими права, а решението по административното дело би имало значение с влизането му в сила и при евентуална висящност на спора по чл.76 ЗМГО на установен в хода на производството факт, различен от заявения с исковата молба, който съобразно чл.235, ал.3 ГПК трябва да бъде взет предвид при постановяване на решението.„ ( Определение № 323/17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г., I т.о., Определение № 371/9.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г., I т.о.)
[2] „По тези съображения се налага изводът, че връзката между двете производства е на обусловеност, като изходът на административното дело обуславя изхода на исковото производство.“ (Определение №769 от 23.12.2019 г. ВКС, Търговска колегия, II т.о. по ч. т. д. № 2036/ 2019 г.)
[3] “Заличаването на дизайна с решение на ПВ е юридически факт, който е релевантен за съществуването на субективното право на ищеца като притежател на дизайна, предявено за защита в исковото производство. Следователно решението по висящото производство пред административния съд, при липса на възможност за произнасяне по законосъобразността на акта на ПВ съгласно чл.17 ГПК, има значение за правилното решаване на делото по предявените искове за нарушение.“ (Определение №769 от 23.12.2019 г. ВКС, Търговска колегия, II т.о. по ч. т. д. № 2036/ 2019г.)
[4] “ Разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗПрД (чл.28, ал.4 ЗМГО /отм./, възпроизведена и в чл.38, ал.4 от ЗМГО , според която заличаването на регистрацията на дизайна (марката) не засяга влезлите в сила решения по искове за нарушения, доколкото са били изпълнени преди заличаването, не обуславя различен извод. Това правило се отнася само до влезлите в сила и изпълнени решения по искове за нарушения и в тази връзка изключва възможността за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК на такива решения. Следователно посочената разпоредба няма за цел отричане на обусловеността на изхода на исковото производство по чл.57 ЗПрД (чл.76 ЗМГО отм.) от заличаването на дизайна (марката), а цели с оглед правна сигурност, съобразно вида на търсената с исковете защита, да изключи възможността да бъдат засегнати само влезлите в сила решения по искове за нарушение, и то, ако са изпълнени.“ ( Определение №769 от 23.12.2019 г. ВКС, Търговска колегия, II т.о. по ч. т. д. № 2036/ 2019г., Определение № 146/25.03.2020 г. по ч. т. д. № 2542/2019 г., ІІ т.о.
[5] ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк.д.№8/2013 на ОСГТК на ВКС и ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 Г., ОСГТК НА ВКС
[6] ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 Г., ОСГТК НА ВКС
[7] Чл.26, ал.8 Обявяването на недействителността на патента не засяга:
- влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
- лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.
[8] Чл.24, ал.2 Заличаването на регистрацията на топологията не засяга:
- влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването;
- лицензионните договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако е уговорено друго
[9] Чл. 55, ал.2 и чл.74б ЗПРПМ, чл.35 и чл.36 ЗМГО, чл.29, ал.1 ЗПД
[10] Чл. 55, ал.2 ЗПРПМ, чл.70, ал.2 ЗМГО, чл.42, ал.2 ЗПД
[11] 20 години от датата на подаване на заявка за патент (Чл. 16 ЗПРПМ), 10 години (4+3+3) от датата на подаване на заявка за полезния модел (чл.74 ЗПРПМ), 10 години от подаване на заявката с възможност за неограничено подновяване за следващи периоди от 10 години за марка (чл.22 ЗМГО), 25 години (10+5+5+5) от датата на подаване на заявка за промишления дизайн (чл.22 ЗПД)
[12] Чл. 26, ал.6 ЗПРПМ, чл.38, ал.1 и чл.38, ал.3 ЗМГО, чл.30, ал.1 ЗПД
[13] В правната литература тази темпорална нестабилност е известна като латентна недействителност.
[14] Заличаването на дизайн с обратна сила, заличаване или отмяната на марка с обратна сила, недействителност на патента с обратна сила, заличаването на регистрация на топология с обратна сила, чийто нарушаване е предмет на съдебното решение.
[15] Влязло в сила съдебно решение по искове за нарушаване на права върху обекти на индустриалната собственост
[16] Член 26 Последици от недействителността
- Промишленият дизайн на Общността се счита, от самото начало, че не поражда точно определените с настоящия регламент последици, до степента, до която е обявен за недействителен.
- Освен ако няма изрични национални разпоредби, било по отношение на иск за възстановяване на причинени вреди поради вина или недобросъвестност на притежателя на промишления дизайн на Общността, било за незаконно обогатяване, последиците с обратна сила на обявяването на недействителност не засягат:
а) всяко решение за нарушение, придобило силата на окончателно решение и е, изпълнено преди решението за обявяването на недействителност;
[17] Чл. 54, §3., буква „а“
[18] Чл.55, §3. буква „а“
[19] Член 62 Последици от отмяната и обявяването на недействителността
- 3. При спазване на националните разпоредби относно исканията за възстановяване на вредите, причинени в резултат на грешка или поради недобросъвестност на притежателя на марката или относно неоснователно обогатяване, обратното действие на отмяната или на недействителността на марката не засяга:
а) решение за нарушение, придобило сила на пресъденото нещо и изпълнено преди решението за отмяна или за обявяване на недействителността;
[20] И по двата регламента ответникът в процес по иск за нарушаване на права върху дизайн или марка може да предяви насрещен иск, с който да поиска съдът да прогласи на недействителността на дизайна или марката. Тази възможност на ответника е факултативна на възможността да поиска недействителността на дизайна или марката за бъде обявена от Службата на ЕС за интелектуална собственост(EUIPO)
[21] Член 81 Юрисдикция за нарушения и обявяване на недействителност
Съдилищата, произнасящи се по промишлени дизайни на Общността имат изключителна юрисдикция: а) по искове за нарушения и – ако е предвидено по националното право – за заплаха от нарушение на промишлен дизайн на Общността; б) по искове за констатиране на липса на нарушение на промишлени дизайни на Общността, ако националното право го допуска; в) по искове за обявяване на недействителност на нерегистриран промишлен дизайн на Общността; г) по насрещни искове за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на Общността, подаден във връзка с исковете по буква а).
[22] Службата на ЕС за интелектуална собственост(EUIPO)
[23] Член 124 Компетентност при нарушение и валидност
Съдилищата за марките на ЕС имат изключителна компетентност: а) за всички искове за нарушение и, ако националният закон го позволява, при опасност от нарушение на правата върху марки на ЕС; б) за всички искове за констатиране на ненарушение, ако националният закон го позволява; в) за всички искове, заведени в резултат на обстоятелствата, посочени в член 11, параграф 2; г) за насрещни искове за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на ЕС съгласно член 128.
[24] Вкл., българския съд- СГС, съд на марките на ЕС по смисъла на Регламента
[25] чл.54в, ал.3 ЗПр.Д и чл.111, ал.7 ЗМГО
[26] чл.61 ЗПр.Д и чл.125 ЗМГО
[27] чл.54в, ал.2 ЗПр.Д и чл.111, ал.6 ЗМГО
[28] чл.26, §2., буква „а“ и чл.62, §3., буква „ а“
[29] чл. 30, ал.2, т.1 ЗПрД, чл. 38, ал.4, т.1 ЗМГО (чл. 28, ал.4, т.1 ЗМГО отм.)
[30] Чл.26, ал.8 Обявяването на недействителността на патента не засяга:
- влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;
- лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.
[31] чл. 57 ж ЗПр.Д и чл.124 ЗМГО