Гл. ас. д-р Калина Лупова, преподавател в Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

За постигане на желания погасителен ефект на финансовите задължения, законодателството предвижда множество и различни по своето естество гаранции[1]. Наличието на гаранции за изпълнение е свързано и със значението, което имат публичните вземания за бюджета, а от там и за съществуването и развитието на държавата. От една страна това са предвидените в цялото законодателство гаранции, които правната теория обозначава, като гаранции в широк смисъл и от друга – гаранциите, установени в самото изпълнително производство. [2]

Под гаранции в широк смисъл на думата се разбира съвкупността от правни норми, въведени в цялото законодателство, чрез които се обезпечава събирането на публичните вземания [3]. Тези гаранции  според проф. Кучев С., са насочени към охраняване на точното прилагане на правните норми, като съответно те имат превантивно значение. При тях държавната принуда не е приложена, а самото принудително изпълнение не е започнало, макар в определени случаи вземането да е станало ликвидно и изискуемо.  В по-голямата си част те са вменени като служебни задължения на определени държавни органи, които съответно знаят последващите  неблагоприятни последици от неточното приложение на правната норма. Следователно гаранциите се явяват способ за въздействие върху поведението на държавните органи, наред с това гаранциите въздействат и върху задължените лица при осъществяването от тях на сделки и действия.

 Гаранция се явява и въведеното задължение за представяне на декларация в случай на прехвърляне или учредяване на вещни права. Това ще рече, че прехвърлителят на вещни права, е длъжен да представи декларация, че към момента на извършване на сделката няма изискуеми публични задължения. Изискуемостта за представяне на декларация за липса на задължения  е както по отношение на сделките, касаещи прехвърляне на недвижими имоти, така и по отношение на учредяването на вещни права, това изискване се отнася за всички прехвърляния на вещни права, в това число и на дарения, продажба, замяна и др. Този режим е относим и при прехвърлянето на вещни права върху моторни превозни средства. [4]

Нормата на чл. 264  ДОПК /по сега действащата и редакция/ определя условия за разпореждане с имуществото на собственика, които са свързани с липсата или наличието на публични задължения.  Целта е да се гарантира публичният интерес при осъществяване на разпореждане с имущество. В тази връзка нормата предвижда в случаите на „прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски”. В посочените хипотези освен предвидената декларация, законът изисква и удостоверяване от страна държавен орган, за наличие или липса на публични задължени. Такова удостоверяване се извършва с данъчната оценка, която се издава от съответното звено „Местни данъци и такси”  при общината.

С измененията на текста на ал. 1 на чл. 264 ДОПК [5]  се предвижда прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, да  се допуска след проверка, извършена от нотариуса или съдията по вписванията. Проверката следва да бъде осъществявана по електронен път в НАП и следва да установи наличието или липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения спрямо прехвърлителя, или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Същевременно в текста на чл. 74 ДОПК, ал. 1, т. 9 /нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г./ е предвидено данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, да се предоставят по искане на нотариус или на съдия по вписванията, във връзка с проверка по чл. 264, ал. 1 и 2 за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, съответно на ипотекарен длъжник или залогодател. Горните изменения са приети с § 14 на ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г.

Действително с измененията на текста на чл. 264 се цели гарантиране събирането на изискуемите публични задължения, като същите са мотивирани с констатирани случаи на прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти и прехвърляне на собствеността върху МПС при условията на чл. 264, ал. 4 от ДОПК, в които длъжникът умишлено не декларира задълженията си при изповядване на сделката, с цел получените средства от продажбата да не бъдат преведени за погасяване на задълженията му към бюджета. Същевременно, макар наличието на изменение и в текста на чл. 74 ДОПК, да предвижда възможност както нотариуса, така и съдията по вписванията да могат, във връзка с проверката  по чл. 264 ДОПК, да отправят искане за предоставяне на данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, с цел установяване наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, съответно на ипотекарен длъжник или залогодател, същият не е съобразен с особеното производство по чл. 9 от Правилника за вписванията.  Според който текст вписването на актовете, подлежащи на вписване се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, незабавно след записване на акта в предназначения за това входящ регистър, като върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. От една страна съдията по вписванията следва да извърши проверка относно изискуеми публични задължения, и до колкото е предвидено тя да става след отправено искане, същата ще отнеме време, т.к. искането следва да е отправено писмено до НАП, от друга страна е въведеното му задължение за незабавно вписване на съответният акт удостоверяващ прехвърлителната сделка. В този смисъл макар проверката на дължимите публични задължения да се явява гаранция за тяхното изпълнение, следва текстовете да бъдат прецизирани. Противното би довело евентуално до откази от вписване на актовете, подлежащи на вписване по силата на закона, или до забавяне на самото вписване. Още повече предвид въведеното задължение в текста на чл. 265 ДОПК (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г.), нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2. 

Въведените допълнителни задължения на нотариуса и по-специално на съдията по вписванията, които по своя характер също се явяват гаранция за изпълнение на публичните задължения, не са съобразени с обстоятелството, че направената проверка може да е към конкретен  момент, но след час например в електронната система може да бъде отразено ново, подлежащо на принудително изпълнение вземане. Същевременно не става ясно и каква информация ще бъде отразена в тази електронна система. Забавянето на вписването, с цел изследване наличието или не на изискуеми публични задължения от страна на съдията по вписванията би нарушило гражданския оборот, доколкото и регистрите на актовете са публични. Вписването има оповестително – защитно  действие, което дава възможност на по-рано вписан акт да бъде противопоставен на по-късно вписан такъв от страна на трето лице.[6]                                         

Когато се осъществяват сделки по прехвърляне собствеността върху моторни превозни средства, изискването на ДОПК /по сега действащата редакция на текста на чл. 264, ал. 2 ДОПК/ отново е да се подпише декларация от страна на прехврлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични  задължения, в което число законът определя  други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. С измененията на текста на ал. 2, на чл. 264 ДОПК (бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г.) прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от ЗМДТ за платен данък върху превозното средство, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ. В случая е предвидено улеснение при удостоверяване липсата на публични задължения с възможността за проверка в системата за обмен.

С изм. на текста на чл. 264 , ал. 2 ДОПК / бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г./ Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства ще се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси, като е допълнен текста, и е въведено подобно на прехвърлитените сделки, касаещи недвижим имот, задължение за нотариуса да проверява електронно в НАП  за  наличието на  непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя. От текста отпада изискването той да представя декларация за наличие или липса на публични задължения. Що се отнася до наличието или липсата на платен данък върху конкретното моторно превозно средство, в случай че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.

Според действащата към настоящия момент норма на ал. 4 на чл.264 ДОПК, прехвърлителна сделка, при наличието на публични задължения, може да бъде осъществена, но при спазването на определени условия. Когато прехвърлителите декларират, при осъществяване на разпоредителната сделка, че имат публичните задължения, визирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 264 от ДОПК, самата сделка може да бъде осъществена, ако  те подпишат декларация, че са съгласни тези вземания да бъдат погасени от сумата по прехвърлителната сделка. В този случай купувачът трябва да внесе дължимата сума в съответния бюджет. В измененият  текст на чл. 264 , ал. 4 /в сила от 05.2024г./, „когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет“. Възниква въпросът, как съдията по вписванията следва да приложи новата ал. 4, при положение, че когато конкретният акт вече е представен за вписване, цената по сделката вече е заплатена от купувача.

Неспазването на посочените условия са основание за ангажиране отговорността на нотариуса, респективно съдията по вписванията за заплащане на публичните задължения, като е предвидена солидарна отговорност за задълженията, дължими от прехвърлителя или учредителя на вещни права.

По правило всяка разпоредителна сделка с възбранена или запорирана вещ ще бъде недействителна по отношение на взискателя.  В случай, че при извършване на прехвърлителна сделка, даденото надвишава значително полученото, ще възникне основанието, визирано в нормата на т.2, на ал. 1 на чл. 216 от ДОПК, за обявяване на недействителността на сделката по исков път. [7] Целта е да бъдат обхванати сделки, осъществени след датата на установяване на публичното задължение. Следователно началният момент, към който да бъде установено дали е налице основание за недействителност на сделката е преди започване на производството по принудително изпълнение.

Изводът, който може да бъде направен е, че въведеното задължително удостоверяване на задълженията при извършването на разпоредителни сделки охранява публичният интерес на държавата. Това се явява гаранция за изпълнението на публичните държавни вземания. Същевременно следва да бъде отбелязано, че новите редакции, на посочените в настоящата статия разпоредби, следва да бъдат прецезирани, доколкото опазването на публичния интерес в определени моменти, може да противостои на сигурността на  отношенията в гражданския оборот  и доколкото вписването на актовете по ПВ следва да става незабавно, а предвид редакциите на текстовете на чл. 264 и чл.74 ДОПК, проверката която следва да направи съдията по вписванията ще отнеме определено време, доколкото макар  и да е предвидена възможността за електронен достъп до данъчна информация, то за всеки конкретен случай, или за всяка конкретна сделка, подлежаща на вписване следва да се отправи нарочно искане до НАП.

Библиографски списък:

[1] Вж.  Златарев Е., Проф. Христофоров В., Финансово право на НРБ, С., 1983, стр. 114 и сл.

[2] Вж.  Петканов Г., Данъчен процес, С., 1996, стр. 155 и сл.

[3]  Вж.  Кучев С., Данъчно изпълнително право, С., 2000, стр. 128 и сл.

[4] В този смисъл вж. Петканов Г., Данъчен процес, С., 1996, стр. 156

[5] Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г.

[6] В този смисъл вж. Василев И., Действие на вписването по българското вещно право., С, 2018, стр. 59 и сл.

[7] Вж. Иванова П., Обезпечаване и събиране на публични и частни държавни и общински вземания, С. 2012, стр. 132