Административноправна защита на атмосферния въздух от замърсяване в Република България

– проф. д. ю. н. Георги Пенчев

Резюме: Настоящото научно изследване е посветено на административноправната защита на атмосферния въздух от замърсяване в Република България. Анализирани са правните мерки за опазването на този природен ресурс на законово равнище, както по Закона за чистотата на атмосферния въздух от 1996 г., така и по други закони, които имат субсидиарно значение в тази област. В заключението са направени някои по-общи изводи от разгледаната правна уредба, както и предложения за нейното усъвършенстване.

Ключови думи: административноправна защита, атмосферен въздух, правни мерки.

Увод

Атмосферният въздух е един от основните компоненти на околната среда. Първоначално в настоящото научно изследване ще бъде направена обща характеристика на опазването на атмосфертия въздух от замърсяване като екологичен и правен проблем, тъй като смятам, че тя има значение за по-задълбоченото изясняване на необходимостта от административноправната му защита.

През 1996 г. бе приет у нас първият самостоятелен, действащ и понастоящем, закон в разглежданата област, а именно Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ – обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г., в сила от 29.06.1996 г., попр., изм. и доп.). До тогава действаше един закон с по-комплексен характер – Законът за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване (обн., ДВ, бр. 84 от 1963 г., изм. и доп., отм.). Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че екологичното законодателство регулира обществените отношения, свързани с опазването на атмосферния въздух от замърсяване като природен ресурс и среда за живот¹. Обществените отношения обаче, свързани с използването на части от въздуха като стока (напр. сгъстен въздух в газови и други бутилки, компресори, пожарогасители, газови балони и др.) или с оглед на въздействието му върху човешкото здраве, са съответно обект на правно регулиране от гражданското (респ. търговското) и здравното законодателство, а с оглед на други негови ползвания – и на други отрасли на законодателството. Следователно екологичното законодателство не регулира всички видове обществени отношения, свързани с опазването и използването на атмосферния въздух. Друга характерна особеност на правния режим на атмосферния въздух е свързана с факта, че поради своята специфика като природен ресурс и невъзможността за индивидуализирането му като вещ, този природен ресурс не може да бъде обект на право на собственост².

По-нататък ще бъдат разгледани накратко по-важните характерни особености на административноправната уредба на опазването на атмосферния въздух от замърсяване по действащото ни законодателство, като вниманието ще бъде насочено главно към законовото ѝ равнище. Няма да бъда разгледана правната защита на атмосферния въздух на равнище право на ЕС и международно екологично право, тъй като тази проблематика трябва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания. Настоящото научно изследване е съобразено със законодаството на Република България към 1.07.2026 г.

І. Нормативни актове

Освен ЗЧАВ като устройствен закон в тази област, субсидиарно приложение в разглежданата област могат да намерят: Законът за опазване на околната среда (ЗООС – обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г., изм. и доп.), Законът за ограничаване изменението на климата (ЗОИК – обн., ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. и доп.), Законът за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г., изм. и доп.), Законът за движение по пътищата (ЗДвП – обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 1.09.1999 г., изм. и доп.), Законът за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм. и доп.), Законът за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (ЗСВДЗН – обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г., изм. и доп.), Законът за устройство на територията (ЗУТ – обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп.), Законът за здравето (ЗЗ – обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп.), Законът за енергетиката (ЗЕ – обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм. и доп.), Наказателният кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г., в сила от 1.05.1968 г., изм. и доп.), както и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.

ІІ. Правни мерки за опазване на атмосферния въздух от замърсяване

1. Правни мерки по Закона за чистотата на атмосферния въздух

По-долу ще бъдат изброени накратко следните по-важните правни мерки по този закон:

1. установяване на специални правила, свързани с нормирането на качеството на атмосферния въздух в урбанизираните (населени места и селищни образувания) и неурбанизираните територии (чл. 4-8б)³.

Пределно допустимите норми за качество на атмосферния въздух биват 2 основни вида: имисионни и емисионни. Имисионните норми са свързани с качеството на въздуха на определена територия, което се влияе от много източници на замърсяване. Емисионните норми са свързани с качеството на въздуха, което се влияе само от един (точков) източник на замърсяване.

В чл. 4, ал. 1 са изброени 11 показатели (става дума за вредни вещества и съединения – б. а.), характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой. Те са: суспендирани частици (т. 1), фини прахови частици (т. 2), серен диоксид (т. 3)⁴, азотен диоксид и/или азотни оксиди (т. 4), въглеровен оксид (т. 5), озон (т. 6), олово (аерозол) (т. 7), бензен (т. 8), полициклични ароматни въглеводороди (т. 9), тежки метали – кадмий, никел и живак (т. 10), и арсен (т. 11). По мое мнение, този подход на законодателя е дискусионен, тъй като той можеше да се ориентира към оправомощаване на Министерския съвет (МС) с наредба да установява такива показатели в зависимост от екологичната ситуация у нас. Необходимо е още да се посочи, че МОСВ е оправомощен по своя инициатива, или по предложение на министъра на здравеопазването (МЗ) или на общинските органи, да определя допълнителни показатели за качеството на атмосферния въздух в приземния слой за отделни райони на страната, отчитайки характера на източниците на замърсяване и здравния риск (чл. 4, ал. 2).

Могат да бъдат изтъкнати 4 разновидности на пределно допустими (имисионни по характер – б. а.) норми за качеството на атмосферния въздух в урбанизираните и неурбанизираните територии, а именно: а) норми за наличие на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, които се изразяват в концентрации на отделни „показатели“ в него (чл. 4, ал. 3); б) норми за отлагания на вредни вещества (замърсители) от въздуха на открита повърхност (чл. 5); в) „алармени прагове“ за нивата на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух по чл. 4, ал. 1 и 2 (чл. 7, ал. 1); г) норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители) (чл. 8, ал. 1).

Първите три вида пределно допустими норми се установяват от МОСВ и МЗ, а четвъртата им разновидност – от МС.

При прилагането на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1 от допълнителните разпоредби (ДР): „вредно вещество (замърсител)“ е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда“ (т. 2); „качество на атмосферния въздух“ е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените и съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход“ (т. 3); „алармен праг“ е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението, включително при кратковременна експозиция, и при превишаването на което се предприемат незабавни мерки“ (т. 6); „приземен слой“ е атмосферният въздух на височина до 100 м от повърхността на земята“ (т. 7); „отлагания“ са натоварванията на вредни вещества (замърсители) от атмосферния въздух върху открита повърхност“ (т. 11);

2. установяване на специални правила, свързани с ограничаването на емисиите от неподвижни източници на замърсяване на атмосферния въздух (чл. 9-11).

Сред тях могат да бъдат посочени: а) утвърждаване на норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от конкретни обекти или дейности – неподвижен източник на замърсяване, от МОСВ съвместно със „съответните заинтересувани министри“⁵ (чл. 9, ал. 1); б) правна възможност за утвърждаване, от МОСВ, на по-строги норми за допустими емисии от определени обекти и дейности в определени общини, райони или селищни образувания (чл. 9, ал. 5); в) оправомощаване на МС с наредба да уреди определянето на „задълженията на Република България за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители, мониторингът на отрицателните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите, както и изискванията за изготвянето, приемането и прилагането на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха“ (чл. 9е)⁶; г) разработване от МОСВ, съвместно със заинтересувани министри и приемане от МС на “програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии на дадени вредни вещества (замърсители)”, изпускани във въздуха от определени обекти или дейности (напр. големи горивни инсталации и др.) (чл. 10а, ал. 1); д) общо задължение производствените и вентилационните газови потоци – носители на емисии от неподвижни източници на замърсяване, да се изпускат в атмосферния въздух “организирано” (чл. 11, ал. 1); е) забрана за производството на дървени въглища по открит способ (чл. 11, ал. 5).

За прилагането на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1 от ДР: “емисия” е изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия“ (т. 8); „организирано изпускане“ е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство – комин, канал и др.“ (т. 9); „обща годишна емисия“ е общата маса на емисиите на дадено вредно вещество (замърсител), изпускани в атмосферния въздух от определени обекти или дейности в рамките на една календарна година“ (т. 14); „емисионен дебит“ е масата или друга физична величина на замърсителя, изпускан в атмосферния въздух за единица време“ (т. 15);

3. установяване на специални правила, свързани с ограничаването на емисиите от подвижни източници на замърсяване на атмосферния въздух (чл. 11а–14).

Сред тях могат да бъдат отбелязани: а) правомощие за МС с наредба да уреди ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с цел предотвратяване и намаляване на замърсяването на атмосферния въздух (чл. 11а, ал. 1 и 2); б) разрешителен режим за пускането на пазара на ограничени количества от определени бои, лакове и авторепаратурни продукти, несъответстващи на пределно допустимите норми за наличие на ЛОС в тях – за целите на възстановяването и поддръжката на паметници на културата, като разрешението се издава от МОСВ или оправомощено от него лице (чл. 11а, ал. 3–8); в) лимитативно изброяване на вредните вещества и съединения в отработилите газове на двигатели с вътрешно горене, въз основа на които се нормира качеството на атмосферния въздух (чл. 12)⁷; г) правомощие за министъра на транспорта и съобщенията (МТС), съвместно с МОСВ и МЗ, да утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители) в отработилите газове от моторните превозни средства (МПС) (чл. 13, ал. 1);

4. установяване на специални правила, свързани с проектирането, изграждането и експлоатацията на обекти с източници на емисии в атмосферния въздух (чл. 16–18г).

Сред тях могат да бъдат изтъкнати: а) правомощие за МОСВ с наредба да уреди мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 10.09.2009 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой (OB L 286, 31.10.2009 г.), както и правомощие за МОСВ и министерстъра на вътрешните работи (МВР) с наредба да уредят мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (OB L 150, 20.05.2014 г.) (чл. 17); б) задължение за изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) или оправомощено от него длъжностно лице да създаде и поддържа „информационна система за събиране и обработване на данни за флуорсъдържащите парникови газове“ (чл. 17г); в) задължение за юридическите и физическите лица, извършващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух, да провеждат собствен мониторинг на тези емисии (чл. 18, т. 1)⁸; г) специфични изисквания относно търговията с течни горива във връзка с количеството на определени вредни вещества (замърсители) в тях (чл. 18а и чл. 18б); д) специфични задължения за лицата, които пускат на пазара или които разпространяват твърди горива (чл. 18в и чл. 18г)⁹;

5. установяване на специални правила относно управлението и контрола върху дейности, свързани с качеството на атмосферния въздух (чл. 19, чл. 24 и чл. 27а).

Те се отнасят до компетентността на МОСВ, регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) към МОСВ, МВР, МТС и общинските органи (кметовете и общинските съвети)¹⁰ в областта на опазване на атмосферния въздух от замърсяване. В тази насока е необходимо да се изтъкне правомощието на МС да приема, по предложение на МОСВ, „Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух“ (чл. 27а, ал. 1)¹¹;

6. установяване на специални правила, свързани с мониторинга на атмосферния въздух (чл. 20–22 и чл. 25).

По принцип той се осъществява от МОСВ (чл. 20, ал. 1), но законодателят е предоставил правната възможност за общините, съгласувано с МОСВ, да изграждат свои системи за мониторинг на въздуха (чл. 20, ал. 2). От друга страна, мониторингът на трансграничния пренос на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух се извършва от МОСВ и Националния институт по метеорология и хидрология към МОСВ¹² (чл. 22, ал. 1).

По данни от специализираната екологична литература мониторингът на атмосферния въздух у нас се извършва чрез 85 пункта и 6 мобилни автоматични станции в обхвата на Националната система за мониторинг на околната среда, както и 74 измервателни пунктове, разположени в 38 населени места¹³. По данни обаче на ИАОС за 2015 г., в рамките на Националната автоматизирана система за контрол върху качеството на атмосферния въздух у нас са функционирали 50 стационарни пункта¹⁴, а в 34 населени места са били разположени пунктове за мониторинг на качеството на този природен ресурс¹⁵;

7. установяване на специални правила, свързани с информацията за състоянието на атмосферния въздух (чл. 23).

Тя се съхранява в МОСВ;

8. разработване на „оперативен план за действие“ в случаите, когато са налице „неблагоприятни метеорологични условия и други фактори“, застрашаващи здравето на населението и създаващи риск от превишаване на „установените норми или алармени прагове“ (чл. 30, ал. 1).

Той се разработва от общината, съгласувано със съответната РИОСВ, а привеждането му в изпълнение става, „при необходимост“, с акт на кмета на общината (чл. 30, ал. 3);

9. установяване на специални правила относно контрола върху качеството и търговията с течни горива (чл. 30а–30в и чл. 30д–30м)¹⁶.

Контролните органи в тази насока са ДАМТН към министъра на икономиката и индустрията (МИИ), Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ към МИИ; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към МТС, Агенция „Митници“ към министъра на финансите и Националния статистически институт (чл. 30а).

При прилагането на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие „течни горива“ фигурираща в § 1, т. 21 от ДР, където е указано, че това са „течни горими продукти от нефтен или биологичен произход или техни смеси: автомобилни бензини, горива за дизелови двигатели, биогорива, корабни дестилатни горива, газьоли за извънпътна техника, които се използват като източник на енергия за двигатели с вътрешно горене, както и газьоли и биогорива за промишлени и комунални цели, котелни и тежки горива, предназначени за други устройства с енергийна конверсия, подходящи за тази цел“;

10. прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) (чл. 26–29, чл. 30г и чл. 33а–33г).

Могат да бъдат посочени следните техни проявни форми:

а) даване на задължителни (писмени – б. а.) предписания от „контролните органи“ по закона (чл. 26). Касае се за възстановителна ПАМ;

б) утвърждаване, от общинския съвет, на „програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6“, които са задължителни за изпълнение в случаите, когато „в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания“, като тези програми се разработват и изпълняват от кмета на общината (чл. 27, ал. 1)¹⁷. Тази ПАМ също е възстановителна;

в) ограничаване или спиране на производствени и други дейности в следните три хипотези, изброени лимитативно в чл. 28, ал. 1:

аа) когато „видът и степента на замърсяването на атмосферния въздух“ от съответния източник „увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда“ (т. 1)¹⁸.

бб) когато не се изпълняват задължителните предписания по чл. 26 (т. 2);

вв) когато не се спазват „мерките от програмата по чл. 27“, поради което общата маса на емисиите в даден район довежда до превишаване на пределно допустимите норми за качество на атмосферния въздух (т. 3).

Тази ПАМ е преустановителна и се налага със заповед на „съответния орган“ (т. е. МОСВ, РИОСВ или общината – б. а.);

г) създаване и въвеждане на „зони с ниски емисии на вредни вещества“, ограничаване на употребата на определени видове горива или уреди за отопление, или ограничаване на движението на определени категории моторни превозни средства и/или на опделелени „екологични групи моторни превозни средства на територията на съответната община и/или в създадени и въведени зони с ниски емисии на вредни вещества при значително увеличаване на риска за човешкото здраве и/или околната среда в резултат на замърсяване на атмосферния въздух“ (чл. 28а), като тези мерки са превантивни и се налагат от общинските съвети;

д) ограничаване на движението на автомобилния транспорт в урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) за осигуряване на такова качество на въздуха, което отговаря на установените пределно допустими норми (чл. 29). Тази ПАМ се налага от съответната община съгласувано с органите на МВР, а нейният характер зависи от момента на замърсяването на въздуха, както следва: аа) когато ограничаването на движението е установено преди наднорменото замърсяване на въздуха, тя е превантивна; бб) когато това ограничаване е установено след наднорменото му замърсяване, тя е преустановителна;

е) временно спиране на пускането на пазара, разпространението, превоза или използването на течни или твърди горива, които не отговарят на изискванията за тяхното качество (чл. 30г, ал. 1, т. 1).

Тази ПАМ е преустановителна и се налага от органите на ДАМТН;

ж) забрана за пускането на пазара, разпространението, превоза или използването на течни или твърди горива, които не отговарят на изискванията за тяхното качество (чл. 30г, ал. 1, т. 2).

Тази ПАМ е превантивна и се прилага от ДАМТН;

з) изтеглянене на течни или твърди горива от пазара, когато: а) в случаите на оспорване по чл. 30в, ал. 1, т. 3 резултатите от изпитването на арбитражната проба потвърждават установеното несъответствие; б) в срока по чл. 30в, ал. 1, т. 3 резултатът от изпитването не е оспорен (чл. 30г, ал. 1, т. 3).

Тази ПАМ също е превантивна и се налага от ДАМТН.

и) регламентиране на разнообразни форми на ПАМ, свързани с ограничения в дейността на операторите на инсталации (чл. 33б, ал. 1)¹⁹.

Тези ПАМ са преустановителни, превантивни или възстановителни и се налагат от МОСВ или оправомощено от него длъжностно лице.

За прилагането на посочените ПАМ е необходимо да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1 от ДР: „замърсяване на атмосферния въздух“ е всяко постъпване на вредни вещества (замърсители) в него“ (т. 1); „пускане на пазара“ е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава – членка на Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване“ (т. 17); „използване на течни горива“ е изгаряне на течни горива, с изключение на отпадъчните, в инсталации за енергийна конверсия“ (т. 22); „разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5²⁰“ (т. 23); „разпространение на твърди горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително“ (т. 44).

2. Правни мерки по някои други закони

По-долу накратко ще бъдат посочени правни мерки по някои закони, които могат да намерят субсидиарно приложение в разглежданата област.

2.1. Правни мерки по Закона за движението по пътищата

Сред кръга на правните мерки по този закон, в разглежданата област по-важно значение имат:

1. установяване на задължение за лицата, които стопанисват пътищата, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от МПС (чл. 3, ал. 1, т. 2)²¹;

2. установяване на задължение за водача на пътно превозно средство (фактически на МПС – б. а.) да спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от МПС, както и другите норми и изисквания за опазване на околната среда (чл. 5, ал. 2, т. 2);

3. установяване на забрана за регистрация на: а) нови МПС, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4 (чл. 143, ал. 5, т. 1); б) трактори за селското и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на ЗРКЗГТ (чл. 143, ал. 5, точки 1 и 2) (чл. 143, ал. 5а (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г.), т. 3);

4. установяване на задължение за определените от МВР служби да упражняват контрол върху техническата изправност и движението на пътните превозни средства (чл. 165, ал. 1, т. 1);

5. установяване на задължение за МТС чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да упражнява контрол за техническата изправност и движението на пътните превозни средства, извършващи обществен превоз на пътници и товари, а логическото тълкуване на разпоредбите в последните две хипотези може да ни доведе до извода, че те имат значение и за опазването на въздуха от замърсяване (чл. 166, ал. 1, т. 1);

6. налагане на ПАМ (чл.чл. 165, 166, 171 и 173а).

Могат да бъдат отбелязани следните техни проявните форми:

а) спиране от движение на пътно превозно средство, вкл. за проверка на техническата му изправност (по арг. от чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1);

б) временно спиране от движение на МПС, когато съдържанието на вредните вещества в изгорелите газове или шумът са над установените пределно допустими норми (чл. 171, т. 2, буква „а“ – изм., ДВ, бр. 64 от 2025 г.).

И двете ПАМ са преустановителни и се налагат съответно от органите на МВР или МТС;

в) забрана за реализацията до представянето на валиден сертификат за съответствието с одобрения тип, при пускането им на пазара или търговия, на нови МПС, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 7 и 8 (т. е. при липса на сертификати, свързани с техническата им изправност – б. а.) (чл. 173а, ал. 1);

г) забрана за реализацията на нова система, компонент или отделен технически възел или партида от тях за МПС, когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания на тази система, компонент или отделен технически възел се установи, че те не отговарят на изискванията на „приложим регулаторен акт“ (а те са свързани с одобряването на техния тип и фактически с техническата им изправност – б. а.) (чл. 173а, ал. 2).

Последните две ПАМ също са преустановителни и се прилагат от Комисията по търговия и защита на потребителите към МИИ или от кмета на общината.

2.2. Правни мерки по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат споменати следните правни мерки по този закон:

1. установяване на специални правила, свързани с регулиране на дейностите по съхранение на въглероден двуокис (диоксид) в земните недра (чл. 8).

Те се отнасят предимно до правомощията на МС и на министъра на енергетиката (МЕ) в тази област (съответно ал. 1 и 2);

2. установяване на специални правила относно условията и реда за предоставяне на разрешения за проучване на местата за съхранение и на разрешения за съхранение на въглероден двуокис в земните недра (чл. 9–57).

Разрешенията и в двете насоки се издават от МЕ (чл. 9);

3. установяване на специални правила, свързани със задълженията при експлоатацията, затварянето и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден двуокис в земните недра (чл. 58–78);

4. установяване на специални правила относно достъпа на трети лица до преносните мрежи и местата за съхранение на въглероден двуокис в земните недра (чл. 79);

5. установяване на специални правила, свързани с прекратяването на разрешенията и уреждането на споровете (чл. 80–86).

2.3. Правни мерки по Закон за ограничаване изменението на климата

Могат да бъдат посочени следните правни мерки по този закон, които имат по-важно значение за разглежданата проблематика:

1. установяване на специални правила, свързани с политиката по ограничаване на изменението на климата (чл. 3-10).

Те се отнасят до: а) правомощията на компетентните органи (чл. 3-5); б) задължението за МОСВ, съвместно с МЕ, подпомагани от министрите по чл. 4, ал. 1²², да разработват „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България“ в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999²³ (чл. 8 – изм. – ДВ, бр. 25 от 2020 г., бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г. – ал. 1); в) задължението за МОСВ, подпомагат от министрите по чл. 4, ал. 1, да изготвя актуализации и доклади за напредъка на горепосочения Интегриран план (чл. 8, ал. 2); г) задължението за МС да приема Национална стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата (чл. 9, ал. 3, във вр. с ал. 1).

При прилагането на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие „изменение на климата“, фигурираща в § 1, т. 23 от ДР, където е указано, че това е „изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естественото вариране на климата, наблюдавано за сравними периоди от време“;

2. установяване на специални правила относно изпълнението на задълженията, произтичащи от международните договори (чл. 11-29).

Те са свързани с: а) националната инвентаризация на емисиите на парникови газове (чл. 11-15); б) международната търговия с предписани емисионни единици и Националната схема за зелени инвестиции (чл. 16-27); в) Механизма за съвместно изпълнение и чисто развитие по Протокола от Киото²⁴ (чл. 28-29).

За прилагането на тази правна мярка е необходимо да се има предвид дефиницията на правното понятие „емисия“, уредена в § 1, т. 17 от ДР, където е изтъкнато, че това е „отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация или отделянето от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 2, на определените по отношение на тази дейност газове“;

3. установяване на специални правила, свързани с Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове²⁵ (чл. 30-63).

Те се отнасят до: а) обхвата на тази схема (чл. 30); б) разрешителния режим за емисиите на парникови газове с оглед на експлоатацията на нови и действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 1 към закона (чл. 31-34), като разрешителното се издава от изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ (чл. 33, ал. 2), а неговите реквизити са изброени в чл. 33, ал. 1; в) мониторинга, докладването и верификацията (чл. 35-36); г) квотите за емисии (на парникови газове – б. а.) от авиационни дейности (чл. 37-41); д) квотите за емисии на парникови газове от инсталации (чл. 42-47); е) предаването, замяната и отмяната на квоти за емисии на парникови газове и валидността на квотите, сертифицираните единици редуцирани емисии и единиците редуцирани емисии (чл. 48-51); ж) търговете с квоти за емисии от парникови газове (чл. 52-54); з) приходите от търговете с квоти за емисии на парникови газове (чл. 55-58); и) администрирането на националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове (чл. 59-61); й) достъпа до информация на обществеността (чл. 62-63).

При прилагането на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие „парникови газове“, уредена в § 1, т. 41 от ДР, където е указано, че това „са: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O), флуоровъглеводороди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), и други естествени и антропогенни газообразни компоненти на атмосферата, които абсорбират и повторно излъчват инфрачервена радиация“;

4. установяване на специални правила относно другите мерки за намаляване на емисиите на парникови газове (чл. 64-70).

Те са свързани с: а) намаляването на емисиите от течни горива и енергия за транспорта (чл. 64-66); б) изпълнението на задълженията по някои правни актове на ЕС²⁶ (чл. 67); в) Схемата за доброволно намаляване на емисиите (чл. 68-70);

5. установяване на специални правила, свързани с функционирането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите, създаден с Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10.05.2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (OB L 130, 16.05.2023 г.) (чл. 70а-70в – нови – ДВ, бр. 28 от 2024 г.)²⁷;

6. прилагане на ПАМ (чл. 71)²⁸.

2.4. Правни мерки по Закона за енергетиката

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки в разглежданата област по този закон:

1. установяване на задължение за МС да одобрява Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България и негови актуализации в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, по предложение на МЕ и МОСВ (чл. 3, ал. 3 – нова – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.);

2. установяване на задължение за МЕ да разработва съвместно с МОСВ и да внася за одобрение от МС Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България (чл. 4, ал. 2, т. 9 – отм. – ДВ, бр. 49 от 2007 г., нова – бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съчетано със задължение за министъра на икономиката и индустрията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на външните работи, министъра на здравеопазването и министъра на културата да оказват съдействие на МЕ и МОСВ при изготвянето на този план (чл. 4, ал. 5 – нова – ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.);

3. установяване на задължение за МЕ да одобрява програми и стратегии за преструктуиране на енергетиката въз основа на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България (чл. 8, ал. 2 – изм. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., изм. и доп. – бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.);

4. установяване на задължение за енергийните предприятия „да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават…опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите“ (чл. 69 – изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Тази правна мярка е относима и към правната защита на водите, морската среда, почвата, земните недра, защитените природни територи, биологичното разнообразие, както и на околната среда при устройственото планиране и строителството. В тази насока е необходимо да се има предвид дефиницията на правното понятие „енергийно предприятие”, която фигурира в 1, т. 24 (доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 8.09.2006 г., бр. 41 от 2009 г., изм. – бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. – бр. 79 от 2019 г., в сила от 8.10.2019 г., изм. – бр. 11 от 2023 г., доп. – бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.)²⁹ от ЗЕ, където е указано, че: „Енергийно предприятие“ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, агрегирането, оптимизация на потреблението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва съхранение на електрическа енергия, и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон, или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.“

2.5. Правни мерки по Закона за здравето

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки по този закон, имащи значение в разглежданата област:

1. установяване на специални правила, свързани с осигуряването на „здравословна жизнена среда“ (чл. 31–48);

2. установяване на специални правила относно защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали (чл. 73–74);

3. налагане на ПАМ (чл.чл. 38 и 45).

В разглежданата област могат да бъдат изтъкнати следните техни проявни форми:

а) даване на задължителни предписания при неспазване на “здравните изисквания в обекти с обществено предназначение или при извършване на дейности със значение за здравето на човека” и определяне на срок за отстраняване на нарушенията (чл. 38, ал. 1).

Тези ПАМ са възстановителни и се налагат от държавните здравни инспектори към органите на МЗ;

б) спиране на експлоатацията на обекта или на части от него или спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията, при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок (чл. 38, ал. 2).

Тези ПАМ са преустановителни и се прилагат от директора на регионалната здравна инспекция към МЗ.

Логическото тълкуване на посочените разпоредби може да ни доведе до извода, че те се отнасят и до изискванията за качество на атмосферния въздух.

2.6. Правни мерки по Закона за устройство на територията

Сред кръга на правните мерки по този закон от значение за разглежданата проблематика могат да бъдат отбелязани:

1. установяване на специални правила, свързани с основите на устройството на територията (чл. 1–98);

2. установяване на специални правила относно устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителство (чл. 99–179).

2.7. Правни мерки по Закона за опазване на околната среда

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат посочени следните правни мерки по този закон:

1. установяване на общи правила за опазване на атмосферния въздух от замърсяване (чл. 55 и чл. 56).

Те са: а) общо задължение опазването на чистотата на атмосферния въздух да осигурява: аа) защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване на настъпването на опасности и „щети“ за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности; бб) запазване на качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони (чл. 55, точки 1 и 2); б) общо задължение опазването на атмосферния въздух да се основава на „принципите на устойчивото развитие“ и да се извършва при условията и по реда на глава седма от ЗООС³⁰ и на ЗЧАВ (чл. 56); в) задължение за лицата, притежаващи МПС, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата, да заплащат еднократно при първа регистрация екотакса, определена с акт на МС, която постъпва в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) (чл. 56а).

2. установяване на общи правила за опазване на околната среда от замърсяване с азбест (чл. 59а)³¹.

Сред тях могат да бъдат отбелязани: а) правомощие за МОСВ, съгласувано с МЗ да определя с наредба: аа) изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на въздуха с азбест; бб) методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии; вв) случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките, свързани с предотвратяване и намаляване на замърсяването на въздуха с азбест (ал. 1, точки 1, 2 и 4); б) правомощие за МОСВ да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати (ал. 2);

3. предоставяне на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към закона, включително тяхното разширение, водещо до съществено изменение в експлоатацията им, както и за такива извън обхвата на приложение № 4 към с. з., но по молба на съответните оператори (чл. 117–129), като тези разрешителни се издават от изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ (чл. 120, ал. 1), но контролът върху изпълнението на условията в разрешителното се извършва от директора на съответната РИОСВ (чл. 120, ал. 5)³²;

4. екологична оценка (чл. 81–91)³³;

5. оценка на въздействието върху околната среда (чл. 81–83 и чл. 92–102)³⁴;

6. право на информация за околната среда (чл. 17–31)³⁵;

7. право на Национална система за мониторинг на околната среда (чл. 143–147)³⁶.

Той се извършва чрез Националната система за мониторинг на околната среда, ръководена от МОСВ, с изключение на компонента ѝ относно мониторинга на шума в околната среда, който се ръководи от МЗ;

8. право на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (чл. 60–64)³⁷;

9. право на Национален доверителен екофонд (чл. 66–68)³⁸;

10. разработване и утвърждаване на стратегии и програми за опазване на околната среда (чл. 75–80), сред които например може да се посочи приемането от МС на т.нар. „Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове“ (чл. 77а)³⁹;

11. установяване на правомощие за МС да приема наредба за реда и реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (Женева, 13.11.1979 г.) (чл. 131л, т. 5)⁴⁰;

12. право на Национална схема за управление по околната среда и одитиране (чл. 132–136 и чл. 142)⁴¹;

13. право на Национална схема за екомаркировка (чл. 132 и чл. 137–142)⁴²;

14. налагане на ПАМ (чл. 158–161)⁴³.

ІІІ. Административнонаказателна отговорност на физическите лица и екологоправна имуществена отговорност на юридическите лица за нарушаване на ЗЧАВ

Първоначално, в разглежданата насока, е необходимо да се направи едно уточнение, свързано с отговор на въпроса дали юридическите лица и едноличните търговци са субект на административнонаказателна отговорност с оглед на имуществените санкции, които им се налагат за съответните извършени правонарушения, в случая на ЗЧАВ, в светлината на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – обн., ДВ, бр. 69 от 1969 г., изм. и доп.). Този проблем е дискусионен в правната ни доктрина и трябва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания⁴⁴. Авторът на настоящото научно изследване е лансирал аргументирано становище за самостоятелния характер на тяхната отговорност, т. е. различна от административнонаказателната, която е обозначена при нарушаване на екологичното законодателство, вкл. на въздушното в светлината на ЗЧАВ, като „екологоправна имуществена отговорност“, в контекста на чл. 83 от ЗАНН⁴⁵. По-долу ще бъдат отбелязани по-обобщено отделните разпоредби на ЗЧАВ в разглежданата насока.

Правната уредба в разглежданата област фигурира в чл. 34-43в от ЗЧАВ, като по-детайлното анализиране на тези разпоредби следва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания. Изпълнителното деяние по отделните нарушения на този закон се свежда до:

1. пускане на пазара на течни горива, които не отговарят на изискванията за качество, установени в наредбата по чл. 8, ал. 1 (чл. 34 – предишен чл. 31, изм. и доп. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

2. разпространяване от бензиностанции на течни горива, които не отговарят на вида гориво, посочено в декларацията за съответствие, или на предназначението им, установени в наредбата по чл. 8, ал. 1 (чл. 34а – нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

3. нарушаване на определени разпоредби членове 18а-18г (чл. 34б – нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

4. нарушаване на определени разпоредби членове 18а и 18б (чл. 34в – нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

5. възпрепятстване на контролни органи на ДАМТН да изпълняват правомощията си по членове 30б и 30в и неизпълнение на предписания по чл. 30г (чл. 34г – нов – ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

6. пускане на пазара на продукти, които не съответстват на наредбата по чл. 11а, ал. 1 (чл. 34д – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

7. неизпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, издадена от МОСВ, министъра на икономиката, МРРБ и МЗ (обн., ДВ, бр. 96 от 2003 г., изм. и доп.), или за емисионни норми, определени в комплексно разрешително на основание на същата наредба (чл. 34е – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.);

8. неизпълнение на изискванията на Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, издадена от МОСВ, министъра на промишлеността (понастоящем МИИ – б. а.), министъра на транспорта (понастоящем МТС – б. а.), МРРБ и МЗ (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г., в сила от 22.05.1999 г., изм. и доп.), в т.ч. неспазване на техническите изисквания и нормите за допустими емисии на ЛОС, изпускани в атмосферния въздух, в зависимост от производителността на съответните инсталации за съхранение на бензини в терминалите и бензиностанциите (чл. 34ж – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., предишен текст на чл. 34ж – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.);

9. възпрепятстване на контролни органи при изпълнение на правомощията им по чл. 30з (чл. 34з – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

10. производство и търговия с озоноразрушаващи вещества, търговия и употреба на флуорсъдържащи парникови газове, както и на продукти, съдържащи или зависещи от такива вещества, в нарушение на определени правни актове на ЕС (чл. 34и – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

11. възпрепятстване на органа по чл. 17, ал. 4, 5 или 6 при изпълнение на правомощията му по чл. 17, ал. 7, 8 или 9 (чл. 34к – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

12. повторно извършване на нарушение на членове 34д, 34е, 34ж, 34з, 34и и 34к (чл. 34л – нов – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

13. нерегистриране на инсталация по чл. 30л от оператор на такава инсталация (чл. 34м – нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.);

14. неизпълнение на изискванията на Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г., в сила от 10.04.1999 г., изм.) (чл. 34н – нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

15. неизпълнение на изискванията на наредбата по чл. 9г, ал. 1 (чл. 34о – нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

16. неизпълнение на изискванията на наредбата по чл. 9e (чл. 34п – нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г);

17. неорганизирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е възможно ограничаването му (чл. 35 – предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., предишен текст на чл. 35, ал. 1 – изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., ал. 2 – нова – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г.);

18. непровеждане на предвидения по закона емисионен контрол или редовни проверки и не изготвят и не осигуряват изпълнението на програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения за спазването на емисионните норми по разрешителното (чл. 36 – предишен текст на чл. 34 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., ал. 1 – изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г., ал. 2 – изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г.);

19. неизвършване на предвидените уведомления в съответствие с чл. 18, т. 2 и 3 (чл. 37 – предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г.);

20. неосигуряване на предвидените в чл. 18, т. 5 достъп и съдействие на контролните органи (чл. 38 – предишен текст на чл. 36 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.);

21. нарушаване на разпоредбите на чл. 18д от оператор на инсталация (чл. 38а – нов – ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 16.12.2019 г.);

22. повреждане на съоръжения на станциите от националната система и от местните системи за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда или за трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на въздуха, както и унищожаване или подправяне на данни и информация от системите за наблюдение и контрол върху околната среда (чл. 39 – предишен текст на чл. 37 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г.);

23. неосигуряване, от длъжностно лице, на свободен достъп до информацията по чл. 23, ал. 2 от закона (чл. 40 – предишен текст на чл. 38 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г.);

24. неосигуряване, от ръководител на обект или дейност с неподвижен източник, на измерване на емисиите в съответствие с реда и начина за тяхното измерване и/или неизпълнение на предписанията на контролните органи, както и на нареждане на кмет на община, дадено при условията на чл. 30, ал. 3 от закона, както и неизпълнение, от ръководител на обект – основен източник на замърсяване на атмосферния въздух – на задълженията си по чл. 20, ал. 3 от с.з. за изграждане на система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта (чл. 41 – предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 9.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.), като в тези разпоредби е видно специфично качество на правонарушителя;

25. „явно“ нарушаване на чистотата на атмосферния въздух чрез извършване на строителни или ремонтни дейности, дейности по разрушаване на сгради и транспортиране на насипни товари или строителни отпадъци и земни маси, както и нарушаване на мерките, забраните и ограниченията по чл. 28а от закона (чл. 41а – нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.), като наказателните постановления се издават от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице (чл. 41б – нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.);

26. нарушаване на разпоредбите на чл. 18а от закона (чл. 42 – нов – ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

27. нарушаване, от кмета на общината, на задълженията си по разработване и изпълнение на програмите, регламентирани в чл. 27 от закона (чл. 42а – нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.);

28. използване или допускане да бъде използвано в корабните горивоподаващи системи корабно гориво, което не съответства на изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 от закона (чл. 43в – нов – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.), като съставянето на актовете и издаването на наказателни постановления в тези случаи се извършва по реда на чл. 122-124 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. и доп.), а административнонаказващ орган е Изпълнителна агенция „Морска администрация” към МТС.

По отношение на горепосочените административнонаказателни разпоредби на ЗЧАВ могат да се отбележат следните техни особености: а) в разпоредбите на членове 37-41, 42а и 43в субект на нарушението е физическо лице, на членове чл. 34б, ал. 1 и 2, 34е, т. 2-4 и 38а субект на нарушението е юридическо лице; а в останалите разпоредби по членове 34-42 субект може да бъде или физическо лице или юридическо лице; б) в разпоредбите на членове 34з, 34м, 34о, 34п, 35 и 36 е предвиден еднакъв размер на глобата и имуществената санкция в диапазон „от-до“, като смятам този подход на законодателя за дискусионен, и по-скоро за несполучлив, тъй като, по мое мнение, размерът на имуществените санкции, налагани на юридически лица трябва да бъде по-голям от размера на глобите, налагани на физически лица, в случая, за нарушаване на ЗЧАВ поради спецификата на субекта на правонарушението.

В членове 43 и 43а от ЗЧАВ са регламентирани компетентните административнонаказващи органи при нарушения на ЗЧАВ. Става дума за органите на различни ведомства, а именно на МОСВ, РИОСВ при МОСВ, МВР, МЗ, Министерството на земеделието и храните, МТС, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към МТС и председателя на ДАМТН. Мислима е констатацията, че многото на брой административнонаказващи органи от различни ведомства в разглежданата област крие риска от снижаване на ефективността на упражнявания контрол по опазване на атмосферния въздух от замърсяване⁴⁶. Ето защо законодателят и правоприлагащите органи у нас трябва да обръщат особено внимание върху ефективността на административнонаказателната отговорност, в случая, за нарушаване на законодателството по опазване на атмосферния въздух от замърсяване. Във връзка с това, някои руски автори изтъкват, че при анализа на административните наказания за оценка на тяхната ефективност е необходимо да се използват както някои показатели с общ характер, като качеството на нормотворчеството и състоянието на законността, така и някои конкретни показатели, свързани с прилагането на действащото законодателство, вкл. при налагането на административните наказания върху правонарушителите⁴⁷, а други руски автори отбелязват, че в тази насока важно значение има правната уредба на отделните видове правонарушения, която трябва да отговаря на „съвременните изисквания за опазване на въздуха”⁴⁸.

Субсидиарно приложение в разглежданата област могат да намерят съответните административнонаказателни разпоредби на някои закони като ЗДвП, ЗООС, ЗОИК, ЗУТ, както и чл. 353, ал. 4 от НК. Като пример от съдебната ни практика относно приложението на ал. 4 на чл. 353 от НК може да се посочи Тълкувателно решение (ТР) № 53 от 11.04.1986 г. по н. д. № 49/1983 г. на Върховния съд (ВС), Общо събрание на наказателните колегии (ОСНК), което е свързано с компетентността на органите, преценяващи маловажността на деянието⁴⁹. Понастоящем то е актуално само спрямо горепосочената разпоредба от НК, тъй като разпоредбите на чл. 352, ал. 4 и чл. 352а, ал. 3 от НК, спрямо които то също се отнася, вече имат друга редакция, свързана с премахването на наказуемостта на маловажните случаи на престъпления по предходните алинеи на тези членове от НК⁵⁰. Същевременно това ТР има отношение и към правната защита на водите, морската среда и почвата от замърсяване.

Заключение

Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.

Първо, ефективното прилагане за законодателството по опазване на атмосферния въздух от замърсяване ще допринесе за успешното решаване на сложни екологични проблеми не само с национален, но и с регионален и глобален характер като изменението на климата, разрушаването на озоновия слой и киселинните дъждове. Следва да се отбележи обаче, че за периода 1996-2026 г. ЗЧАВ е претърпял десетки изменения и допълнения и една поправка – обстоятелство, което усложнява прилагането му, а и не е добър показател за нормотворчество.

Второ, фактът, че двете горепосочени решения на Съда на ЕС срещу нашата страна са свързани с влошаване на качеството на атмосферния въздух трябва да бъде повод не само за предприемане на допълнителни мерки от страна на компетентната администрация у нас за подобряване на неговото качество, но и за размисъл относно значимостта на пределно допустимите норми за състоянието на атмосферния въздух като компонент на околната среда и на тяхната актуализация в зависимост от равнището на развитието на науката.

Трето, тъй като спазването на разгледаната правна уредба изисква и немалки финансови средства, необходимо е да се използват различните възможности за финансиране на дейности по опазване на въздуха от замърсяване, както от национални, така и от външни (международни) източници⁵¹.

БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES

Башмаков, Г. Эффективность административной ответственности за экологические правонарушения. – В: Эффективность юридической ответственности в охране окружающей среды. Москва: Наука, 1985, с. 53-80. // Bashmakov, G. Эffektivnosty administrativnoy otvetstvennosti za эkologicheskie pravonarushenia. – In: Эffektivnosty yuridicheskoy otvetstvennosti v ohrane okruzhayushtey sredы. Moskva: Nauka, 1985, зз. 53-80.

Божанов, С. Законодателна уредба в областта на околната среда. София: Арго Пъблишинг, 200. // Bozhanov, S. Zakonodatelna uredba v oblastta na okolnata sreda. Sofiya: Agro Publishing, 2006.

Бринчук, М. Экологическое право. Москва: Городец, 2009. // Brinchuk, M. Ekologicheskoe pravo. Moskva: Gorodetz, 2009.

Бринчук, М. Экологическое право: объекты экологических отношений. Москва: РАН-ИГП, 2011. // Brinchuk, M. Ekologicheskoe pravo: obaekti ekologiceskih otnosheniy. Moskva: RAN–IGP, 2011.

Булгакова, Л. Эффективность административной ответственности за экологические правонарушения. – В: Эффективность юридической ответственности в охране окружающей среды. Москва: Наука, 1985, с. 53-80. // Bulgakova, L. Эffektivnosty administrativnoy otvetstvennosti za эkologicheskie pravonarushenia. – In: Эffektivnosty yuridicheskoy otvetstvennosti v ohrane okruzhayushtey sredы. Moskva: Nauka, 1985, pp. 53-80.

Доцова, М. Правни характеристики на общинските програми за чистота на въздуха. – В: Правото в XXI век – предизвикателства и перспективи. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2023, с. 76-82. // Dotzova, M. Pravni harakteristiki na obshtinskite programi za chistotata na vazduha. – In: Pravoto v XXI vek – predizvikatelstva I perspektivi. Plovdiv: UI “P. Hilendarski”, 2023, pp. 76-82.

Зиновиева, Д. Маловажен случай в административното наказване. София: Фенея, 2011. // Zinovieva, D. Malovazhen sluchay v administrativnoto nakazvane. Sofiya: Feneya, 2011.

Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи. 2. акт. изд. по АПК от 2018 г. София: Сиела, 2018. // Zinovieva, D. Kompetentnost na administrativnite organi. 2. Akt. izd. po APK ot 2018 g. Sofiya: Siela, 2018.

Наумова, С. Основни въпроси на екологичното право. 2. прераб. и доп. изд. София: Българска академия на науките – Институт за държавата и правото, 2012. // Naumova, S. Osnovni vaprosi na ekologichnoto pravo. 2. prerab. i dop. izd. Sofiya: Balgarska akademiya na naukite – Institut za darzhavata i pravoto, 2012.

Пенчев, Г. Правна защита на въздуха от замърсяване в Република България. – В: Развитие на публичното право: традиции и съвременност. Пловдив: УИ „П. Хилендарски“, 2013, с. 274–285. // Penchev, G. Pravna zashtita na vazduha ot zamarsyavane v Republika Balgariya. – In: Razvitie na publichnoto pravo: traditzii i savremennost. Plovdiv: UI “P. Hilendarski”, 2013, pp. 274-285.

Пенчев, Г. Правна защита на атмосферния въздух от замърсяване в Република България: някои актуални проблеми. – В: Научни четения на тема: „Социологията на правото и съвременните насоки в развитието на правното познание“. София: Институт за държавата и правото – БАН, Издателство „СНОУМОД”, 2021, с. 273-292. // Penchev, G. Pravna zashtita na atmosferniya vazduh ot zamarsyavane v Republika Balgariya: nyakoi aktualni problemi. – In: Nauchni cheteniya na tema: “Sotziologiyata na pravoto i savremennite nasoki v razvitieto na pravnoto poznanie”. Sofiya: Institut za darzhavata i pravoto – BAN, Izdatelstvo “SNOUMOD”, 2021, pp. 273-292.

Пенчев, Г. Екологично право. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo. Obshta chast. 3. prerab. i dop. izd. Sofiya: Siela, 2023.

Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo. Spetzialna chast. 3. prerab. i dop. izd. Sofiya: Siela, 2023.

Робинсон, Н. Правовое регулирование природопользования и охраны окружающей среды в США (перевод с английского). Москва: Прогресс, 1990. // Robinson, N. Pravovoe regulirovanie prirodopolzovaniya i ohrani okruzhayushchei sredi v SSHA (perevod s angliyskogo). Moskva: Progress, 1990.

Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: БАН, 1970. // Staynov, P. Zashtita na prirodata (pravni izsledvaniya). Sofiya: BAN, 1970.

Стоянов, И. Механизъм за управление на публичните финанси. София: Фенея, 2011. // Stoyanov, I. Mehanizam za upravlenie na publichnite finansi. Sofiya: Feneya, 2011.

Стоянов, И. Финансово право. Обща част. Специална част. 2. прераб. и доп. изд. София: Фенея, 2013. // Stoyanov, I. Finansovo pravo. Obshta chast. 2. prerab. i dop. izd. Sofiya: Feneya, 2013.

Христова, Н. Административноправен режим на защитените зони. София: Издателски комплекс-УНСС, 2024. // Hristova, N. Administrativnopraven rezhim na zashtitenite zoni. Sofiya: Izdatelski kompleks – UNSS, 2024.

Hughes, D. Environmental Law. 2^nd Edition. London: Butterworths, 1992.

Penchev, G. Legal Protection of the Ambient Air from Pollution in the Republic of Bulgaria: Current Problems. – Revista Europea de Derecho de la Navegación Marítima y Aeronáutica [online]. S.l. [Malaga], № XXXVIII, Nueva Serie VI, (2022), pp. 32-42.

Administrative Law Protection of Ambient Air from Pollution in Republic of Bulgaria

– Prof. Georgi Penchev, Dr. Habil.

ABSTRACT: The present research is devoted to the administrative law protection of the ambient air from pollution in the Republic of Bulgaria. It analyses the legal measures for the protection of this natural resource at the statutory level, both under the Clean Ambient Air Act of 1996 and under other acts that have subsidiary importance in this field. In the conclusion some more general conclusions are drawn from the legal framework examined, as well as suggestions for its improvement.

Keywords: ambient air, administrative law protection, legal measures.