Система на екологичното административно право

– проф. д. н. Райна Николова

Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печат. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти.

Резюме: Студията извършва нова вътрешна систематизация на екологичното административно право. Като негови основни елементи поставя административноправното регулиране на обществените отношения по опазване на абиотичните компоненти на околната среда и административноправното регулиране на биологичните компоненти на околната среда. Във всяка от тези две групи отношения са обсъдени общите нормативни актове и отделните специални административни закони, които уреждат съдържанието на всеки един компонент. Анализът на всеки един от тези компоненти използва единен подход, като се разглеждат първо предметният обхват, а след това различни административни режими, контролните органи, които извършват специализиран административен надзор с помощта на принудителните административни мерки и административни наказания. Специално място е отделено на характеристиките на административната отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети във високо рискови дейности.

Ключови думи: абиотични компоненти; биологични компоненти, околна среда, отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети

Административноправната теория разглежда през последните години екологичното административно право като част от административното нестопанско право¹. То регулира обществените отношения в областта на околната среда, свързани с управлението, контрола и опазването на биологичното разнообразие и защитените природни територии и урежда отстраняването на замърсявания на почви, води, въздух на мястото на замърсяването, веднага или впоследствие, с помощта на механични, химични или биологически методи². Настоящото изследване ще се опита да представи основните структурни особености на този толкова важен компонент на материалното административно право.

І. Система на екологичното административно право

В правната теория се застъпва становището, че екологичното право е самостоятелен отрасъл на правото³. Посочва се, че „с оглед на своето специфично съдържание обществените отношения, които са предмет на правно регулиране от екологичното право, се подразделят на две основни групи: а) отношения по опазване на компонентите на околната среда от замърсяване или увреждане, т. е. отнасящи се до качествената страна на екологичните проблеми; б) отношения по рационалното използване на природните ресурси, т. е. свързани с количествената страна екологичните проблеми“⁴. В настоящото изложение поддържаме тезата, че единствено качествените измерения на определен кръг правоотношения могат да са предмет на правна уредба. В този смисъл нашето виждане е, че екологичното административно право има за предмет регулация на обществените отношения по опазването на компонентите на околната среда – абиотиочни и биологични. С рационалното и което и да е друго проявление на тези обществените отношения от областта на административното право – специална част се занимава административното териториално право, което е „съвкупност от административноправни норми, които уреждат еднородни и социално-значими обществени отношения при използването и защитата на сухопътната, водната, подземната и въздушната част от територията на Република България, в качеството ѝ на природен ресурс и обект на собственост, с цел осигуряване на устойчивото развитие на държавата и оптималното съчетаване на интересите на гражданите и обществото“⁵.

Както и при коментара ни, с който се противопоставихме относно правните виждания, че осигурителното право е самостоятелен правен отрасъл⁶, така и тук ще акцентираме върху факта, че с темата в хоризонтален аспект се занимават основно три публичноправни отрасъла – административното право, наказателното право и международното публично право. В преимущствената си част от случаите държавата чрез своите административни органи използва механизмите от областта на административното право⁷, за да регулира съответните обществени отношения, чрез упражняването на двете форми на административна принуда – прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания (понасяне на административнонаказателна отговорност). Тези инструменти принадлежат само и единствено на административното право и са неделима част от този правен отрасъл. Престъпленията, свързани с нарушаването на правния режим на опазването на околната среда, също се обсъждат в правната литература, но те се отнасят до онези противоправни обществени явления, които са с по-висока степен на обществена опасност на застрашаване на държавното управление в сравнение с административните нарушения. Вън от всякакво съмнение е, което се вижда и от достиженията на научната доктрина през ХХ век, че екологичното право е част от административното материално право – специална част. За да го обособим от неговите международноправни⁸ и наказателноправни проявления, обаче, използваме идентифициращото го понятие „екологично административно право“.

Системата на екологичното административно право е основана на действащата национална нормативна уредба и актове на ЕС. Тя може да бъде структурирана в три части:

1. Административноправно регулиране на защитата на компоненти на околната среда, като тук се включват както общите институти и въпроси, уредени в рамковия Закон за опазване на околната среда, така и в специални административни закони, които опазват отделните небиологични (абиотични) компоненти на околната среда (въздух, вкл. и шум, води, почви, земни недра с подземни изкопаеми, климат, радиация). Те осигуряват развитието на живите организми на Земята (растения, животни, гъби и микроорганизми). Съществено значение има и Законът да управление на отпадъците, насочен основно към защитата на абиотичните компоненти на околната среда (почви, води, въздух), но чрез тяхното опазване допринасящ и за защитата на биотичните компоненти и екосистемите; а също и Законът за генетично модифицираните организми.

2. По отношение на защитата на биологичните компоненти на околната среда действат такива общи закони, като Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие и Законът за защитените територии⁹ и Законът за генетично модифицираните организми. Наред с тях нормативната уредба се допълва от специални административни законодателни актове, които регулират обществените отношения по опазването на разнообразието на всички живи организми на Земята, каквитото са растенията, включително лечебните растения и горите, животните, включително пчелите, дивеча, рибите.

3. Самостоятелен въпрос на административноправно регулиране, пряко свързан с опазването на околната среда от замърсяване, е този за обективната имуществена административна отговорност, която възниква по повод на нанесени екологични щети.

ІІ. Административноправно регулиране на защитата на абиотичните компоненти на околната среда

Нормативната уредба относно защитата на абиотичните (небиологични) компонентите на околната среда се съдържа както в рамков закон, така и в специални национални актове, които конкретно се занимават с отделни компоненти-обект на закрила. Паралелно с това пряко действат и регламенти на Европейския съюз.

1. Обща нормативна уредба на опазването на абиотичните компоненти на околната среда

1.1. Административноправно регулиране на опазването на небиологичните компоненти на околната среда

Обобщаващ характер относно защитата на всички небиологични компоненти на околната среда има Законът за опазване на околната среда (ЗООС)¹⁰ и се отнася до въздух, шум, води, почви, климат, радиация. Той урежда обществените отношения, свързани със защитата, опазването и възстановяването на компонентите на околната среда. Законът предвижда правомощията на административните органи, правата и задълженията на юридическите лица и гражданите при опазването на природните ресурси. Определя реда за предотвратяване и ограничаване на замърсяването и на вредните въздействия върху околната среда. С него се уреждат процедурите за екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и екологичен контрол. Освен това въвежда принципите на устойчивото развитие, превенцията и отговорността за причинени екологични вреди.

Законът се прилага съвместно със следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 година за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (E–PRTR)¹¹;

– Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията¹²;

– Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията от 30 май 2008 година за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH)¹³ – предоставя стандартизирани научни методи за изпитване, чрез които се определят физико-химичните свойства, токсичността и екотоксичността на химичните вещества;

– Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006¹⁴;

– Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията¹⁵ – създава Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) като доброволен инструмент за организации, желаещи да подобрят екологичните си резултати (механизъм на саморегулация);

– Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС¹⁶ – установява доброволна схема за екомаркировка, чрез която потребителите могат да разпознават продукти и услуги с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл — от добива на суровини до производството, употребата и изхвърлянето;

– Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003¹⁷ – регламентът въвежда хармонизирани пределни стойности за вредни вещества в торовете, най-вече кадмий във фосфатните торове – тежък метал, който се натрупва в почвата и застрашава дългосрочното ѝ плодородие;

– Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011¹⁸ – не определя самите екологични изисквания към продуктите (те се съдържат в специализирани актове като директиви/регламенти за екопроектиране, енергийна ефективност, химикали и др.), но осигурява механизмите за контрол, санкции и трансгранично сътрудничество, чрез които тези екологични изисквания реално се прилагат на практика;

– Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013¹⁹ – правното основание, което урежда новото поколение на програма LIFE за периода 2021–2027 г. за целите в областта на климата;

– Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (когато дейността попада в неговия обхват)²⁰;

– Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 година за флуорсъдържащите парникови газове, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 517/20²¹.

Надзорът в областта на опазването на околната среда се осъществява от:

– министъра на околната среда и водите, който реализира държавната политика и общия контрол по прилагането на закона;

– директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), които извършват непосредствен контрол върху спазването на екологичното законодателство и прилагат принудителни административни мерки;

– изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), упражняващ мониторинг на околната среда и контролни функции в рамките на своите правомощия;

– директорите на Басейновите дирекции, контролиращи опазването и управлението на водите в съответните речни басейни;

– кметовете на общините, които извършват контрол по въпроси от местно значение, свързани с опазването на околната среда и управлението на отпадъците.

По силата на ЗООС се извършват следните видове надзор:

а) превантивен контрол – осъществява се преди започване на дейности²², които могат да окажат въздействие върху околната среда, чрез екологична оценка (ЕО), оценка на въздействието върху околната среда²³ (ОВОС), издаване на разрешителни и комплексни разрешителни²⁴.

б) Текущ (оперативен) контрол – извършва се по време на осъществяване на дейностите чрез проверки, мониторинг, измервания и наблюдение за спазване на екологичното законодателство.

в) Последващ контрол – осъществява се след извършване на дейността с цел да се установи дали са изпълнени дадените предписания, условията в разрешителните и нормативните изисквания.

По закона се прилагат следните принудителните административни мерки (чл. 158-159):

а) спиране на дейности, производства или експлоатация на обекти, когато дадена дейност или обект нарушава изискванията за опазване на околната среда или създава опасност от замърсяване и увреждане по чл. 158, т. 1 от ЗООС;

б) ограничаване или забрана за извършване на определени дейности по чл. 158, т. 2 от ЗООС при природно или друго бедствие, при което е застрашена околната среда;

в) спиране на производствена дейност или на достъп до територия/съоръжение, включително чрез пломбиране или запечатване при възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на компоненти на околната среда – атмосферен въздух, води, почва, земни недра, ландшафт, биологично разнообразие по чл. 158, т. 3 от ЗООС;

г) предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения по чл. 158, т. 4 от ЗООС, както и

д) принудителна административна мерка по чл. 164в от ЗООС, насочена изрично към предприятия/съоръжения с нисък или висок рисков потенциал по смисъла на класификацията по чл. 103 от ЗООС.

Основните видове нарушения в областта на екологичното право могат да се обобщят като:

а) всички нарушения на задълженията, установени в ЗООС, когато за конкретното нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба по чл. 162, ал. 1-3 от ЗООС;

б) нарушение по чл. 162а (неразрешено изпускане на опасни вещества/отпадъци);

в) нарушение по чл. 163, ал. 1, извършено от член на обществен екологичен контрол;

г) нарушение по чл. 163, ал. 2 (неправомерно ползване на екомаркировка на ЕС);

д) нарушение по чл. 163, ал. 3 (неправомерно ползване на логото на EMAS в нарушение на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009);

е) нарушение по чл. 164, ал. 1 (неизпълнение на изисквания по комплексно разрешително по чл. 123в, чл. 125);

ж) нарушение на чл. 164, ал. 2 (недокладване на данни за изпускането и преноса на замърсители по чл. 22а и невярна информация);

з) нарушение по чл. 164, ал. 3 (дейност без комплексно разрешително за обекти по Приложение № 4);

и) нарушение по чл. 164б (незаплатена екотакса за моторно превозно средство);

к) нарушения по чл. 165, ал. 1-2 (възпрепятстване на контролен орган);

л) нарушение по чл. 166а, ал. 1 (дейност без потвърден Доклад за политика за предотвратяване на големи аварии /одобрен доклад за безопасност);

м) нарушение по чл. 166а, ал. 2 (неспазване на потвърдени мерки за безопасност и конкретни задължения);

н) нарушение по чл. 166а, ал. 3 (непредоставяне на информация относно рисковете околната среда, произтичащи от наличието на опасни вещества в предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал и въздържане от обмяна на информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията/съоръженията);

о) нарушение по чл. 166а, ал. 4 (неспазване на уведомителни/регистрационни задължения по идентифициране на предприятието като обект с нисък или висок рисков потенциал).

1.2. Административноправно регулиране на опазване на околната среда от отпадъци

Законът за управление на отпадъците (ЗУО)²⁵ съдържа правилата за предотвратяване образуването на отпадъци, тяхното събиране, транспортиране, третиране, оползотворяване и обезвреждане. Чрез тези правила законът цели да предотврати замърсяването на почвите, водите и въздуха от неправилно управление на отпадъците. Той въвежда изисквания към площадките за третиране на отпадъци, депата и съоръженията, така че да се ограничат вредните въздействия върху околната среда. Законът определя отговорности на държавните органи, общините, бизнеса и гражданите за законосъобразно управление на отпадъците. По този начин осигурява защита на основните абиотични компоненти на околната среда чрез намаляване на риска от замърсяване и увреждане на природните ресурси.

Освен ЗУО с пряко действие по отношение на управлението на отпадъците като средство за опазване на околната среда се прилагат и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията²⁶ – макар да не е регламент за отпадъците, той има важно значение за тяхното управление, тъй като урежда регистрацията, оценката и ограниченията на химичните вещества, които впоследствие могат да се превърнат в отпадъци и да създадат риск за абиотичните компоненти на околната среда;

– Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно устойчивите органични замърсители²⁷ (POPs) – определя специални правила за управление и обезвреждане на отпадъци, съдържащи устойчиви органични замърсители, за да се предотврати замърсяването на почвите, водите и атмосферния въздух;

– Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 година за флуорсъдържащите парникови газове, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 517/20²⁸ – съдържа изисквания за събирането, рециклирането, регенерирането и обезвреждането на флуорсъдържащи газове от отпадъчно оборудване с цел предотвратяване на емисии във въздуха;

– Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1013/2006²⁹ – засилва контрола върху превозите на отпадъци, насърчава кръговата икономика и ограничава износа на отпадъци към държави извън ЕС, когато това създава риск за околната среда.

Административните режими по ЗУО, свързани с опазването на абиотичните компоненти на околната среда, могат да се групират в две основни категории:

а) разрешителни режими за:

– извършване на дейности по третиране на отпадъци – изисква се за дейности като оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, включително експлоатация на съоръжения и инсталации, които могат да окажат въздействие върху почви, води и въздух;

– експлоатация на депа за отпадъци – включва специални изисквания към изграждането и функционирането на депата с цел предотвратяване на замърсяване на почвата и подземните води и ограничаване на вредните емисии;

– дейности с опасни отпадъци – прилага се поради високия риск от замърсяване на абиотичните компоненти с опасни вещества;

– комплексни разрешителни (когато са приложими) – за определени инсталации, при които управлението на отпадъци е част от по-широк контрол върху въздействието върху околната среда по ЗООС;

б) регистрационни режими на:

– лицата, извършващи дейности по събиране и транспортиране на отпадъци – осигурява проследимост на движението на отпадъците и контрол върху риска от нерегламентирано изхвърляне;

– определени дейности с отпадъци, за които ЗУО не изисква разрешение – позволява на компетентните органи да упражняват контрол върху дейностите с по-нисък риск за околната среда;

– задължения за операторите на дейности с отпадъци – чрез водене на отчетност и предоставяне на информация се подпомага контролът върху възможните въздействия върху почви, води и въздух.

Принудителните административни мерки, които се прилагат по ЗУО, с оглед опазването на небиологичните компоненти на околната среда, са:

а) спиране на дейности с отпадъци (събиране; съхраняване; транспортиране; оползотворяване; обезвреждане на отпадъци) по чл. 127, т. 1, буква „а“ от ЗУО и по чл. 128, т. 2 от ЗУО (преустановителна);

б) спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци (преустановява се работата на инсталации за обезвреждане; инсталации за оползотворяване; други инсталации за третиране на отпадъци по чл. 127, т. 1, б. „б“ от ЗУО и по чл. 128, т. 3 от ЗУО (превантивна);

в) спиране на дейности с отпадъци от черни и цветни метали а определена площадка, когато установеното нарушение не бъде отстранено в 7-дневен срок по чл. 127, т. 1, б. „в“ от ЗУО (преустановителна);

г) разпореждане за извършване на определени действия, свързани с екологосъобразното третиране; връщането; транспортирането; обезвреждането на отпадъци, включително при незаконни трансгранични превози по Регламент (ЕО) № 1013/2006 по чл. 127, т. 2 от ЗУО (възстановителна);

д) задължително предписание за отстраняване на отпадъците и възстановяване на околната среда, като отпадъците от незаконни сметища; нерегламентирано изхвърлени или замърсени почви и терени бъдат премахнати за сметка на нарушителя и задължи нарушителя да възстанови качествата на околната среда по чл. 128, т. 1 от ЗУО от директор на РИОСВ (възстановителна).

Принудителните административни мерки се прилагат от министъра на околната среда и водите или оправомощено лице и директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица.

Административни наказания по ЗУО се налагат за извършването на следните административни нарушения:

а) незаконно изхвърляне на отпадъци по чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО:

– на неразрешени за това места;

– в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количеството битови отпадъци;

б) предаване на отпадъци на неправоспособни лица по чл. 133, ал. 1, т. 2 от ЗУО, които не притежават разрешение; комплексно разрешително; регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО;

в) неправомерно управление на излезли от употреба моторни превозни средства по чл. 133, ал. 1, т. 3 от ЗУО, което се изразява в непредаване на излязло от употреба моторно превозно средство на определените площадки или центрове за разкомплектуване;

г) нарушения на режима за разделно събиране по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗУО, което се изразява в:

– изхвърляне на масово разпространени отпадъци в контейнерите за смесени битови отпадъци;

– смесването им с други отпадъци;

– изхвърляне на битови отпадъци в съдовете за разделно събиране;

д) нарушения при строителните отпадъци по чл. 133, ал. 1, т. 5 от ЗУО, изразяващо се в неизпълнение на нормативните изисквания относно повторната употреба, рециклирането и оползотворяването на строителните отпадъци;

е) незаконни дейности с отпадъци по чл. 136 от ЗУО, които се изразяват в:

– нарушаване разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци;

– нарушаване изискванията за разделно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка;

– нарушаване изискванията на нормативните актове за пакетиране и етикетиране на опасни отпадъци;

– допускане разреждането или смесването на производствени и опасни отпадъци с други отпадъци или вещества с цел постигане на критериите за приемане на отпадъци за съответното депо;

ж) нарушения при изграждането и/или експлоатацията на инсталации за изгаряне на отпадъци (чл. 137 от ЗУО);

з) нарушения, свързани с експлоатацията на депа и съоръжения за обезвреждане на отпадъци (чл. 138 от ЗУО);

и) нарушения при управлението на отпадъците, генерирани от лечебните заведения, особено на опасните медицински отпадъци (чл. 139 от ЗУО);

к) нарушения, свързани с управлението на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) по чл. 140 от ЗУО;

л) нарушения, свързани с управлението на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (чл. 141 от ЗУО);

м) нарушения, свързани с оползотворяването на утайки от пречистването на отпадъчни води за земеделски нужди (чл. 142 от ЗУО);

н) нарушения, свързани с управлението на излезли от употреба моторни превозни средства, излезли от употреба гуми и отпадъци от опаковки (чл. 143 от ЗУО);

о) нарушения, свързани с управлението на отработени масла, отпадъчни нефтопродукти и оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (чл. 144 от ЗУО);

п) нарушения, свързани с дейностите по събиране, съхраняване, търговия и третиране на отпадъци от черни и цветни метали (чл. 145 от ЗУО) и др.

Наказателните постановления се издават от директора на съответната РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице или от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

1.3. Административноправно регулиране на опазването на околната среда от ГМО

Законът за генетично модифицираните организми (ЗГМО)³⁰ има отношение пряко към качеството на почвата. Той въвежда в чл. 43 изричен принцип за оценка на „кумулативните дългосрочни последици“, които обхващат натрупаните последици на разрешенията върху околната среда, включително върху плодородността на почвата и разграждането на органичен материал в почвата (§1, т. 29 от Допълнителнителните разпоредби, ДР на ЗГМО). Оценката на риска взема предвид взаимодействие с почвата – основната абиотична среда, в която се извършва освобождаването на ГМО растения, с влияние върху почвените микроорганизми, хранителния баланс и процесите в почвената екосистема. Водите могат да бъдат засегнати при възможно попадане на ГМО материали или свързани с тях вещества във водни екосистеми. Въздухът хипотетично би могъл да бъде обект на въздействие на ГМО чрез разпространение на полени от генетично модифицирани растения, но отсъства голяма вероятност това обстоятелство да въздейства сериозно и да има важни екологични последици.

2. Административноправно регулиране на опазването на чистотата на атмосферния въздух и шумово замърсяване

Конкретни обществени отношения относно опазването на отделните небиологични компоненти на околната среда се уреждат от специализирани за съответната сфера административни закони.

2.1. Административноправно регулиране на опазването на чистотата на атмосферния въздух

Нормативната уредба в областта на опазването на атмосферния въздух се съдържа в няколко нормативни акта. Всеки един от тях има конкретно отношение към чистотата на въздуха. С главно значение е Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ)³¹ има за цел да предотврати и намали щетите за човешкото здраве и за обществото при влошаване на качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности. Той предвижда норми и стандарти за качеството на атмосферния въздух и допустимите нива на замърсители, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Урежда компетентността на държавните и общинските органи, свързани с контрола, управлението и поддържането на качеството на въздуха, както и правата и задълженията на юридическите лица и гражданите. В предметния му обхват са изисквания към продукти, като категоризация на бои, лакове и авторепаратурни продукти по съдържание на летливи органични съединения (ЛОС), норми за допустимо съдържание на ЛОС и правила за етикетиране. Качеството на течните горива и контролът за спазване на изискванията за качеството на течните горива при пускането им на пазара, разпространението, транспортирането и използването им е друг аспект от регулацията на закона. Той въвежда ограничения в емисиите на серен диоксид при използване на течни горива, ограничения за допустимото сярно съдържание на петролните деривати, включително начинът на изгарянето им от плавателни съдове в българските пристанища и по река Дунав.

Наред със ЗЧАВ се прилагат и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби³², относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на CO₂ от морския транспорт (MRV) – изисква измерване и докладване на емисиите на парникови газове от корабите;

– Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 година за флуорсъдържащите парникови газове, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 517/2014³³ – неговата цел е да предотврати емисиите на флуорсъдържащи парникови газове и да допринесе за целите на ЕС в областта на климата;

– Регламент (ЕС) 2024/590 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 година относно веществата, които нарушават озоновия слой, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1005/2009³⁴ – определя правилата за производството, вноса, износа, продажбата, употребата, възстановяването, рециклирането, регенерирането и унищожаването на вещества, които увреждат озоновия слой.

Надзорът се осъществява чрез прилагане на принудителни административни мерки, въведени в няколко норми³⁵:

а) по чл. 26 от органите на РИОСВ – задължителни предписания (преустановителни);

б) по чл. 28 от органите на РИОСВ:

– ограничаване на дейности (ал. 1, т. 1) при повишен риск за околната среда (превантивна);

– спиране на дейности (ал. 1, т. 2) при неизпълнение на предписания по чл. 26 (преустановителна);

– спиране или ограничаване (ал. 1, т. 3) при неспазване на програма по чл. 27 (преустановителна);

– действия по чл. 171, т. 2, буква „а“ от Закона за движението по пътищата (чл. 28, ал. 3), а именно временно спиране от движение на пътно превозно средство, когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове са над установените норми (преустановителна), прилагана от органите на МВР;

в) по чл. 30г, ал. 1, прилагани от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) или оправомощени от него длъжностни лица:

– временно спиране на пускането на пазара, разпространението, транспортирането или използването на течни горива, съответно пускането/предоставянето на пазара и разпространението на твърди горива (при липса на декларация за съответствие, при непълноти в нея или при неблагоприятен резултат от подвижна лаборатория) по т. 1 (преустановителна);

– забрана за пускане, разпространение, транспортиране или използване на течни/твърди горива при установено несъответствие от стационарна лаборатория по т. 2 (преустановителна);

– разпореждане за изтегляне от пазара на течни и твърди горива при потвърдено несъответствие, неоспорен резултат или непакетирани съгласно изискванията твърди горива по т. 3 (възстановителна);

г) по чл. 30з, ал. 2, т. 3 с препращане към някои разпоредби на чл. 14, § 4 на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (наричан „Регламента“)³⁶, прилагани от ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица:

– по б. „ж“: изискване към оператора да предприеме действия за преустановяване на несъответствие или отстраняване на риска (преустановителна);

– по б. „з“: забрана, ограничаване предоставянето на пазара, разпореждане за изтегляне или изземване при непредприемане на коригиращи действия (преустановителна/възстановителна);

– по б. „к“: премахване на съдържание от онлайн интерфейс, предупреждение към ползватели или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс (преустановителна);

д) по чл. 33б, ал. 1, т. 1-6, прилагани от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице:

– временно спиране или ограничаване на дейността на операторите на инсталации по т. 1 (преустановителна);

– ограничаване на достъпа до инсталации на операторите, включително чрез пломбиране или запечатване по т. 2 (преустановителна);

– даване на задължителни писмени указания за преустановяване извършването на определени действия по т. 3, предл. 1 (възстановителна);

– даване на задължителни писмени указания за задължително предприемане на определени действия в определен срок (например привеждане в съответствие) по т. 3, предл. 2 (възстановителна);

– разпореждане за извършване на анализи, експертизи, проверки, изпитания на вещества и продукти, инсталации, съоръжения и техни части, системи или компоненти по т. 4 (превантивна);

– ограничаване или забрана за пускане на пазара на вещества, продукти, съоръжения и инсталации от обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009, Регламент (ЕС) № 517/2014 и наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б, чл. 11а, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и 2 по т. 5, предл. 1 (превантивна);

– ограничаване или забрана за разпространение, използване, изтегляне или изземване от пазара на вещества, продукти, съоръжения и инсталации, вече пуснати в обращение, от обхвата на посочените регламенти и наредби по т. 5, предл. 2 (преустановителна);

– разпореждане за унищожаване на вещества и продукти, които не са в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2, Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕС) № 517/2014 по т. 6 (възстановителна).

За нарушение на законовите норми се носи административнонаказателна отговорност, като се налагат глоби за гражданите като административни наказания, и имуществена отговорност, като се налагат имуществени санкции на едноличните търговци и юридическите юридическите лица³⁷.

Наказателните постановления се издават от съответния компетентен орган:

– за нарушенията относно течни горива (качество, разпространение, декларации за съответствие и др.) това е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) или от оправомощено от него длъжностно лице като събраните глоби и имуществени санкции по определени членове постъпват в бюджета на ДАМТН;

– за нарушенията, свързани със замърсяване от строителни/ремонтни дейности, компетентни администартивнонаказващи органи са кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица, като събраните глоби и имуществени санкции по определени членове постъпват в съответния общински бюджет;

– за нарушенията, свързани с такси върху котелно гориво/мазут, наличие на превишения на нормите (озоноразрушаващи вещества, F-газове, ЛОС от разтворители), компетентен е министърът на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) или оправомощени от тях длъжностни лица), като събраните глоби и имуществени санкции по определени членове постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС);

– в случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми³⁸, приемани от общинските съвети, като от 2020 г. в чл. 27, ал. 9 от ЗЧАВ е предвидена и специфична санкция, ако дадена община не постигне изискваното ежегодно намаление на превишенията на нормите за замърсители³⁹, директорът на РИОСВ да налага глоба на общината, освен ако неизпълнението не се дължи на действие на трето лице за извършено чрез бездействие административно нарушение⁴⁰.

2.2. Опазване на околната среда от шумово замърсяване – административноправни аспекти

Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС)⁴¹ има за предмет правното регулиране на оценката, управлението и контрола на шума от индустриални предприятия в околната среда, а целта му е защита на здравето на хората и опазване на околната среда чрез ограничаване на вредното шумово въздействие. Неговият фокус е върху опазването на компонентите на околната среда от шумово замърсяване, защото шумът се разглежда като фактор на замърсяване, който може да оказва неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и качеството на околната среда.

Паралелно със ЗЗШОС се прилага Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета⁴², който изменя Директива 2002/49/ЕО от модел на разпръснато, хартиено докладване към централизирана цифрова система за данни (ReportNet), синхронизира сроковете за докладване и осъвременяване на картите на шума.

По този закон повече правомощия са поверени на министъра на здравеопазването, доколкото неговата основна цел е опазване на здравето и поддържане на благоприятна жизнена среда на населението, с които се занимава медицинското административно право. От гледна точко на екологичното административно право контролът на шума от промишлени инсталации и съоръжения (вкл. предприятия с комплексни разрешителни) се упражнява на основание чл. 12, т. 1 от ЗЗШОС от министъра на околната среда и водите чрез директорите на РИОСВ, като той произтича от съответните правомощия в ЗООС. Отделно от това на основание чл. 16, т. 2 от ЗЗШОС промишлените оператори предоставят информация за излъчвания шум на РИОСВ, като по този начин извършват собствен мониторинг.

Законът за защита от шума в околната среда предвижда принудителни административни мерки, прилагани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица:

а) по чл. 31, ал. 1, т. 1: предписване на мерки за отстраняване на констатирани нарушения (възстановителна);

б) по чл. 31, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2: спиране на дейности на инсталации и съоръжения при нарушаване изискванията на закона (преустановителна).

Санкционират се юридически лица за превишаване на граничните стойности на шум на основание чл. 34 от закона от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица (чл. 37 във връзка с чл. 18).

3. Административноправно регулиране на опазването на водите

Нормативната уредба на водите се съдържа в два законодателни акта.

3.1. Административноправноправно регулиране на опазването на водите в Република България

Законът за водите (ЗВ)⁴³ е специалният нормативен акт на регулация на водите като основен компонент на околната среда и природен ресурс. Той въвежда правила за тяхното устойчиво управление, опазване и използване. Основните разпоредби относно опазването на водите са уредени в глава осма „Опазване на водите и водните обекти“ и свързаните с нея разпоредби.

Законът за водите се прилага във връзка със следните наднационални източници (регламенти на ЕС) с отношение към други дейности, които резултират по повод качеството на водите:

– Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци⁴⁴ – има значение при дейности, свързани с утайки от пречиствателни станции и други отпадъци, които могат да окажат въздействие върху водите;

– Регламент (ЕС) 2020/741 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно минималните изисквания за повторното използване на водата⁴⁵ – урежда качеството на пречистените отпадъчни води, използвани за напояване и въвежда два вида мониториг: регулярен и за валидиране;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869⁴⁶ – предвижда мерки за възстановяване на сладководните екосистеми, реките, влажните зони и други водни обекти, които се изпълняват чрез националното законодателство, включително Закона за водите.

Основните цели на опазването на водите са постигане и поддържане на добро състояние на водните обекти. Това включва:

а) предотвратяване на влошаването на състоянието на повърхностните и подземните води;

б) опазване, подобряване и възстановяване на водните екосистеми;

в) постигане на добро екологично и химично състояние на водите;

г) устойчиво използване на водните ресурси.

Предпазването от замърсяване и увреждане предвижда мерки за:

а) ограничаване и предотвратяване на замърсяването на водите;

б) контрол върху заустването на отпадъчни води;

в) ограничаване на емисиите на вредни и опасни вещества;

г) защита на водите от промишлено, битово и селскостопанско замърсяване (чл. 118).

Опазването на повърхностните и подземните води се постига чрез прилагането на различни режими за повърхностни водни тела (реки, езера, язовири, крайбрежни води); подземни води; зони за защита на водите, например зони за питейно водоснабдяване и защитени територии. Управлението чрез планове за управление на речните басейни позволява водите да се управляват според естествените граници на речните басейни, а не според административните граници. За всеки район за басейново управление се разработват планове, които определят състоянието на водите; екологичните цели; мерките за опазване и възстановяване. Не на последно място много важни за опазването на водите са контролът и разрешителните режими за дейности, които могат да окажат влияние върху водите, включително за водовземане от повърхностни и подземни води; за ползване на воден обект (например изграждане на съоръжения, заустване, корекции на реки); за заустване на отпадъчни води във водни обекти⁴⁷; за изграждане на съоръжения за водовземане; регистрация на кладенци за собствени потребности (в определени случаи).

Съгласно закона министърът на околната среда и водите може да прилага принудителни административни мерки при определени хипотези. Основанията за това по чл. 199, ал. 1 са:

а) аварийни и бедствени ситуации, предизвикани от действия или бездействие на водоползватели в процеса на водовземането и/или ползването на водните обекти и експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения;

б) непосредствена опасност от замърсявания, увреждания или погиване на околната среда, на хора или на имущества на държавата, общините, физически или юридически лица, в резултат на действия или бездействие на водоползватели;

в) водовземане от минерални води без издадено разрешително или предоставена концесия.

Конкретните видове принудителни мерки са посочени в чл. 199а, ал. 1 и ал. 2:

– прекратяване на водовземането и/или ползването на водните обекти;

– спиране на дейностите, в резултат на които се замърсяват водите или се разрушават леглата или бреговете на реките;

– спиране на дейностите, в резултат на които се нарушават обществени интереси и/или придобити права.

Съдържанието на мерките е предвидено в чл. 199а, ал. 2:

– пломбиране на съоръженията за водовземане;

– запечатване на обекти, от чиято дейност се замърсяват водите;

– пломбиране на машини и съоръжения, чрез които се разрушават леглата или бреговете на реките.

Освен тези общи принудителни административни мерки, Законът за водите предвижда и специални мерки относно язовирните стени и съоръженията към тях – например временно извеждане от експлоатация при неизпълнение на техническите изисквания.

Предвидени са глоби и имуществени санкции⁴⁸ за лица, които предизвикват на основание чл. 200, ал. 1:

а) замърсяване и физическо увреждане на водни обекти, като:

– по т. 3 извършват замърсяване на водите, разрушаване на легла или брегове на реки (нарушения на чл. 132, 134, 143 и 144);

– по т. 6 изхвърлят отпадъчни води с нарушаване на емисионни норми;

– по т. 23 извършват изземване на наносни отложения с механизация без разрешително, оказвайки пряка намеса в речното легло;

б) намеса в защитни или санитарно-охранителни зони, като:

– по т. 19 нарушават охранителните режими в санитарно-охранителни зони;

– по т. 20 не поддържат охранителните съоръжения и маркировката на санитарно-охранителната зона;

– по т. 21 извършват строителство в 50-метровата ивица покрай водни течения;

– по т. 26 извършват експлоатация на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-хигиенна зона;

в) не предприемат предотвратяване на замърсяване от изоставени съоръжения по т. 28, като не консервират и не ликвидират неизползваеми водовземни съоръжения за подземни води;

г) неизпълнение на мерки от програмите опазване на водите по т. 25 и неосъществяване на собствен мониторинг на количеството и качеството на водите по т. 29;

д) косвено обслужващи опазването, но не представляващи пряко увреждане на водите, като:

– неосигуряване на достъп за контрол (т. 10);

– укриване на информация или документация (т. 8, 9);

– неспазване на реда за деклариране (т. 4);

– възпрепятстване на контролни органи (т. 18, 31, 32);

– неизпълнение на задължения за уведомяване (т. 12, 14);

– повреда на измервателна/хидрометрична техника (т. 5, 13, 13а, 30) и др., административни наказания⁴⁹ и санкции които се налагат от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица и др. (от директорите на басейновите дирекции).

3.2. Административноправна уредба на опазването на морските води и вътрешните водни пътища

Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ)⁵⁰ има пряко отношение към опазването на водите, тъй като урежда режима на ползване и опазване на морските пространства, вътрешните водни пътища (включително река Дунав) и пристанищните територии. Законът съдържа специални правила за предотвратяване и ограничаване на замърсяването на морската и речната среда.

Заедно с националното законодателство се прилагат следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на регламентите относно безопасността на морския транспорт и предотвратяването на замърсяването от кораби⁵¹ – създава институционален и процедурен механизъм, чрез който се осигурява ефективното прилагане и актуализиране на европейското законодателство за предотвратяване на замърсяването от кораби (нефт, вредни течни горива, опасни товари, отпадъци и отпадъчни води от кораби)⁵²;

– Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 година относно забраната за използване на органотични съединения на корабите⁵³ – забранява използването на токсични противообрастващи покрития (антифаулинг бои);

– Регламент (ЕО) № 336/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета⁵⁴ – макар да е насочен към безопасността, включва изисквания за предотвратяване на замърсяването на морската среда;

– Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО⁵⁵ относно рециклирането на кораби – регламентира безопасното и екологосъобразно рециклиране на кораби под знамето на държава – членка на ЕС;

– Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата⁵⁶ – въвежда екологични критерии в икономическите и регулаторните инструменти, с които борави (такси, минимални изисквания, ограничения на достъп), и по този начин функционира като способ за прилагане на по-широката транспортна и екологична политика на ЕС чрез финансови стимули (диференцирани такси), регулаторни бариери (изисквания за съответствие) и гъвкавост за защита на обществения интерес (ограничения и обществени задължения);

– Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО⁵⁷ – така се намаляват емисиите на парникови газове от корабите, като се прилага за кораби, използващи пристанища на ЕС.

Основните направления на регулация са:

Сред целите на закона са опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие, както и прилагането на екосистемен подход за постигане на устойчиво развитие на морската икономика.

а) Предотвратяване на замърсяването на морската и речната среда чрез:

– предотвратяване на изхвърлянето на нефтопродукти, отпадъци, вредни вещества и други замърсители от кораби;

– спазване на международните стандарти за предотвратяване на замърсяването от корабоплаването;

– предприемане на действия при аварийни замърсявания.

б) Упражняване на контрол върху корабоплаването и корабите от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, който може да предприема мерки, когато техническото им състояние създава риск за замърсяване.

в) Уредба на задължения при аварийно замърсяване, като капитаните на кораби са длъжни незабавно да уведомят компетентните органи и пристанищните власти при допуснато замърсяване или опасност от такова (разливи на нефт и нефтопродукти; аварии с опасни вещества; други инциденти, застрашаващи морската среда).

г) Опазване на пристанищните води, включително приемането и обработката на отпадъци от кораби, като целта е да се предотврати изхвърлянето им във водите. Въвежда се разрешителен режим за нефтени отпадъци; отпадъчни води от кораби; твърди отпадъци; опасни вещества.

Законът предвижда принудителни административни мерки, включително и такива, които имат значение за опазването на водите и предотвратяването на замърсяването на морската среда. В контекста на опазването на водите основните видове мерки са:

а) по чл. 54, ал. 1, т. 4, когато съществуват основания да се смята, че невоенен кораб е нарушил разпоредбите на закона, друг нормативен акт или международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица задържат кораба;

б) по чл. 57 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица задържа кораб, намиращ се във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако:

– техническото състояние на кораба или действията на екипажа не осигуряват спазването на приетите норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда, или

– техническото състояние и документите му не отговарят на изискванията.

в) по чл. 89, ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ задържа кораб в дунавско пристанище или на рейд, ако техническото му състояние не осигурява спазването на нормите и стандартите за предотвратяване и ограничаване замърсяването на речната среда, както и в случаите по чл. 363, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване.

Административните нарушения се извършват чрез следните деяния:

а) замърсяване на морските пространства и вътрешните водни пътища от кораби чрез изпускане на нефт, нефтени смеси, вредни течни вещества, отпадъчни води, отпадъци или други замърсители в нарушение на закона и международните правила (чл. 118);

б) нарушаване на забраните, свързани с изхвърлянето, потапянето и други действия, водещи до замърсяване на морската среда (чл. 119, ал. 1);

в) извършване или допускане на промишлен риболов от чуждестранен невоенен кораб в нарушение на режима на изключителната икономическа зона (чл. 119, ал. 2);

г) провеждане на морски научни изследвания или проучвателна дейност без разрешение, когато такава дейност подлежи на разрешителен режим (чл. 120, ал. 2).

Административното наказване по закона се свързва с налагане на административното наказание „глоба“ на гражданин, допускащ замърсяване или не изпълняващ задължения, свързани с предотвратяване на замърсяването. Имуществената санкция се налага на юридическо лице – корабособственик; пристанищен оператор; дружество, което експлоатира пристанищно съоръжение; оператор, който нарушава изискванията за предотвратяване на замърсяване. Санкционирането се извършва от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ или оправомощено от него лице, а при брегови източници на замърсяване – от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица.

4. Административноправно регулиране на опазването на почвите

Административноправната регулация на почвата представлява съвкупността от правни норми, чрез които държавата урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда. Почвата се третира като национално богатство – ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс, чието опазване е приоритет и задължение както на държавните и общинските органи, така и на гражданите и техните организации.

Основният нормативен акт в тази сфера на екологично регулиране е Законът за почвите (ЗП)⁵⁸. Той урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.

Основните цели на закона са:

а) предотвратяване на уврежданията;

б) запазване на почвените функции и

в) възстановяване на вече нарушените почви.

Освен Закона за почвите действат пряко и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията⁵⁹ – има значение за предотвратяване на замърсяването на почвите с опасни химични вещества и се прилага при използване, производство и разпространение на химикали, които могат да попаднат в почвата;

– Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006⁶⁰ урежда класификацията на опасните вещества, включително такива, които могат да представляват риск за почвите;

– Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003⁶¹ определя изискванията към торове, подобрители на почвата и други продукти, използвани в земеделието, свързан е с предотвратяване на натрупването на замърсители в почвите;

– Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013⁶² има значение за устойчивото управление на земеделските земи; като включва изисквания за опазване на почвеното плодородие, предотвратяване на ерозията и устойчиво земеползване;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869⁶³ въвежда цели за възстановяване на деградирали екосистеми, включително сухоземни екосистеми, при които качеството на почвите е съществен фактор.

Законът се основава на следните принципи:

а) устойчиво развитие (устойчиво ползване на почвите);

б) превенция (предварително предотвратяване на увреждането);

в) екосистемен (интегриран) подход и

г) „замърсителят плаща“.

Законът за почвите въвежда и собствени превантивни механизми, каквито са:

а) режими за ползване на почвите, които определят как могат да бъдат използвани различните видове почви според тяхното състояние и предназначение, като целта е още преди извършването на дадена дейност да се намали рискът от нови увреждания:

– ограничения за използване на силно ерозирали почви;

– правила за рекултивация на нарушени терени;

– ограничения при промяна предназначението на земеделските земи;

– изисквания за опазване на хумусния пласт;

– специални режими при увредени или замърсени почви;

б) забрани за извършване на определени дейности, които предотвратяват увреждането на почвите:

– унищожаване на противоерозионни съоръжения;

– използване на технологии, които причиняват ерозия и уплътняване;

– напояване със замърсени води;

– внасяне на неподходящи утайки, торове или препарати;

– нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на отпадъци;

– изгаряне на стърнища;

– унищожаване или замърсяване на хумусния слой;

– неправилно съхраняване на хумусния пласт.

Освен ЗП няколко други закона предвиждат мерки на предварителен надзор:

Законът за опазване на околната среда е основният закон, чрез който се осъществява превантивният контрол върху дейности, които могат да окажат въздействие върху почвите чрез няколко важни правни инструмента:

а) Екологична оценка (ЕО) на планове и програми.

б) Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

в) Комплексни разрешителни.

Текущият контрол се осъществява чрез извършване на проверка по документи и/или на място и обхваща:

1. състоянието на почвите;

2. дейностите, които могат да увредят почвите;

3. изпълнението на:

а) плановете и програмите за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;

б) мерките в становищата по екологичните оценки в решенията по оценка на въздействието на околната среда и в издадените разрешителни съгласно ЗООС;

в) инвестиционните проекти и предложения.

При осъществяването на текущия контрол съответните компетентни органи при необходимост дават задължителни предписания въз основа на изготвени констативни протоколи за установените нарушения.

Последващият контрол се осъществява чрез проверка на изпълнението на издадените предписания.

Надзорни органи по отношение състоянието на почвите са:

а) министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, които контролират:

– производствени дейности и по-специално дали промишлените предприятия не извършват дейности, които причиняват замърсяване на почвите; засоляване; вкисляване; натрупване на опасни вещества; като извършва проверки в предприятия; вземане на почвени проби; проверка на технологии и пречиствателни съоръжения; контрол върху емисиите и отпадъците (чл. 13, т. 10 от ЗП);

– дали собствениците и ползвателите на земи не увреждат собствените си земи; не причиняват увреждания на съседни имоти⁶⁴; предприемат мерки за предотвратяване на замърсяване (чл. 16 от ЗП);

– дали инфраструктурата се поддържа така, че да не допуска изтичане на вещества и увреждане на почвите и се контролират собствениците на нефтопроводи; газопроводи; електропроводи; канализационни мрежи; други технически съоръжения (чл. 17 от ЗП);

– експлоатацията на депа за отпадъци; хвостохранилища; сгуроотвали; площадки за опасни отпадъци; складове за опасни химикали, като се проверява има ли изолация; има ли инфилтрация в почвата; изпълнява ли се мониторингът; спазват ли се условията на разрешителните (чл. 18 от ЗП);

– изпълнението на Националната програма за опазване на почвите; изпълнението на областните програми; изпълнението на поставените мерки и срокове;

б) министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица контролират:

– дали земеделските практики не засоляват почвите; не ги вкисляват; не ги замърсяват⁶⁵ (чл. 13, т. 3 от ЗП);

– обработката на земята или използваната земеделска техника, като се проверява дали не се причиняват ерозия; уплътняване; разрушаване структурата на почвата (чл. 13, т. 4 от ЗП);

– напояването, като се проверява качеството на използваната вода или дали водата съдържа вредни вещества над допустимите норми (чл. 13, т. 6 от ЗП);

– използването на утайки от пречиствателни станции и дали отговарят на нормативните изисквания (чл. 13, т. 7 от ЗП);

– дали продуктите са разрешени (торовете; компоста; подобрителите; хранителните субстрати) и безопасни (чл. 13, т. 8 от ЗП);

– продуктите за растителна защита дали са разрешени и се използват правилно (чл. 13, т. 9 от ЗП);

– изгарянето на стърнища и на растителни остатъци (чл. 13, т. 12 от ЗП);

– отнемането на хумусния пласт; неговото съхраняване; използването му при рекултивация (чл. 15 от ЗП);

– дали земеделските стопани не увреждат⁶⁶ почвите (чл. 16 от ЗП);

в) министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от него длъжностни лица контролират:

– дали не се разрушават инженерните (противоерозионни и хидромелиоративни) съоръжения (чл. 13, т. 1 от ЗП);

– противосвлачищни съоръжения и укрепителни конструкции (чл. 13, т. 2 от ЗП);

г) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице контролират:

– противоерозионни и противосвлачищни съоръжения в горските територии (чл. 13, т. 1-2 от ЗП);

– горскостопанските дейности, които могат да причинят ерозия (чл. 13, т. 4 от ЗП);

– опазването на защитните горски пояси (чл. 13, т. 5 от ЗП);

– изхвърляне или изгаряне на отпадъци в горите (чл. 13, т. 11 от ЗП);

– изгаряне на растителни остатъци (чл. 13, т. 12 от ЗП);

д) областните управители контролират дали общините изпълняват програмите за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за общината; дали мерките се реализират; дали се изпълняват заложените срокове; дали има координация между институциите;

е) кметовете на общини контролират по чл. 13, т. 11 от ЗП нерегламентираното изхвърляне на отпадъци; незаконни сметища; изгаряне на отпадъци върху почвата; изоставяне на строителни и битови отпадъци; замърсяване на общински терени, като организират проверки чрез общинските инспекторати; почистване на незаконни сметища; издаване на предписания; съставяне на актове за нарушения; налагане на глоби съгласно предоставените им правомощия.

Принудителните административни мерки по закона са:

а) издаването на задължителни предписания (чл. 34, ал. 2);

б) временно спиране на дейности, създаващи условия за увреждане или увреждащи почвите (чл. 36, ал. 1).

Административното наказване в областта на защитата на почвите включва административни наказания (глоби) и имуществени санкции за следните видове административни нарушения⁶⁷ и неизпълнение на административни задължения:

а) Посочени в Закона за почвите административни нарушения:

– По чл. 37, ал. 1 за лице, което вследствие на извършвана от него дейност уврежда почвите, или след причинено от него увреждане не възстанови почвите в състоянието, определено от компетентните органи.

– По чл. 37, ал. 2 за нарушаване на задължението на собствениците/ползвателите на инфраструктурни мрежи и съоръжения да ги поддържат технически изправни и да не допускат увреждане на почвите (чл. 17); на задължението на собствениците/операторите на депа за отпадъци (вкл. хвостохранилища, сгуроотвали) и на съоръжения за опасни вещества да ги експлоатират по начин, изключващ увреждане на почвите (чл. 18).

– По чл. 37, ал. 3 за нарушаване на забраните по чл. 13, т. 10 и 11: извършване на производствени дейности, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества (т. 10); изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане, изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвена повърхност, вкл. селскостопански отпадъци извън обхвата на ЗУО (т. 11).

– По чл. 37, ал. 4 при повторно нарушение.

б) Препращащи норми към други закони

– По чл. 38 за нарушения по чл. 13, т. 1–9 и 12, чл. 15, ал. 1 и чл. 16 (напр. унищожаване на противоерозионни съоръжения, вредни земеделски практики, неправилно ползване на хумусния пласт и др.) санкциите се налагат по реда на Закона за опазване на земеделските земи, Закона за защита на растенията, Закона за устройство на територията и Закона за горите.

– По чл. 39 за нарушения по чл. 29, ал. 2, 3, 4, 5 и 7 (собствен мониторинг) и чл. 31, ал. 2 (недопускане на достъп за контрол) санкциите се налагат по реда на Закона за опазване на околната среда.

– По чл. 40 за всички останали нарушения на закона (извън чл. 37–39) се прилага редът по Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми.

5. Административноправно регулиране на опазването на околната среда при търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства

Законът за подземните богатства (ЗПБ)⁶⁸ урежда опазване на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при проучване и добив; предотвратяване и ограничаване на вредните въздействия от миннодобивните дейности върху природната среда; управление на минните отпадъци от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства; прилагане на мерки за възстановяване и опазване на земните недра и околната среда след приключване на дейностите. Целта му е да съчетае използването на подземните ресурси с изискванията за опазване на околната среда и устойчиво управление на природните ресурси.

Принципите, които са насочени към опазване на околната среда, са следните:

-рационално използване на природните ресурси;

– превенция и ограничаване на замърсяването;

– възстановяване на увредените терени;

– принцип „замърсителят плаща“, чрез задълженията за рекултивация и финансовите гаранции;

– устойчиво управление на подземните богатства.

Освен ЗПБ пряко действие във връзка с подземните богатства и екологичната защита имат и някои наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията⁶⁹ – прилага се при добива и първичната преработка, когато се използват или отделят химични вещества (например реагенти при обогатяване на руди, тежки метали, опасни вещества);

– Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006⁷⁰ – има значение при класифициране на опасни вещества, получени или използвани в минната дейност, включително химически продукти при обогатяване и преработка;

– Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно устойчивите органични замърсители⁷¹ – прилага се при наличие на устойчиви органични замърсители в минни отпадъци или замърсени терени;

– Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020⁷² – въвежда изисквания за устойчив добив, преработка, рециклиране и възстановяване на критични суровини, включително от минни отпадъци, и изисква проектите за стратегически суровини да отчитат екологични критерии и принципи на кръговата икономика.

Законът за подземните богатства съдържа специални изисквания относно режима на управление на минните отпадъци, получени при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства:

– изготвяне на план за управление на минните отпадъци;

– безопасна експлоатация на съоръженията за минни отпадъци;

– предотвратяване на замърсяване на почви, води и въздух;

– закриване и последващ контрол на съоръженията.

След приключване на добивните дейности титулярът е длъжен да извърши техническа и биологична рекултивация на нарушените терени. Целта е възстановяване на засегнатите земи и ограничаване на дълготрайните екологични щети. Това е дейност по рекултивация и възстановяване.

Компетентните органи упражняват контрол върху:

– спазването на условията на разрешенията и концесиите;

– изпълнението на екологичните мерки;

– безопасността на добивните дейности;

– управлението на минните отпадъци.

Министърът на енергетиката (оправомощено от него длъжностно лице от Главна дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“) упражнява държавния геоложки контрол върху рационалното използване на подземните богатства.

Министърът на околната среда и водите, чрез директорите на РИОСВ извършва мониторинг на минните отпадъци и съоръженията за минни отпадъци. Той осъществява контрол върху дейностите по предоставените разрешения за търсене и проучване и за проучване и по предоставените концесии за добив и върху действащи и закрити съоръжения за минни отпадъци, включително на изоставените във връзка с изпълнението на условията на решенията, разрешителните и становищата, издадени при условията и по реда на законодателството за опазване на околната среда. Контролът се извършва във вид и в обем, предвидени в глава девета от ЗООС и в съответните разпоредби на Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, ЗВ и на ЗУО.

Принудителните административни мерки, с оглед опазването на околната среда със специално предназначение, са следните

а) временно спиране по чл. 91, т. 4, след писмено предупреждение, на дейностите по търсене, проучване, добив, преработка и ползване на подземни богатства, когато не се изпълняват предписанията (преустановителна);

б) издаване по чл. 91, т. 3 от директор на РИОСВ или министъра на околната среда и водите на задължителни предписания за отстраняване на нарушения при мониторинга или управлението на минните отпадъци (възстановителна);

в) спиране по чл. 68, ал. 1-3 на действието на разрешението за търсене и проучване или на концесията от министъра на енергетиката, когато титулярът извършва дейности в противоречие със закона (преустановителна).

Административните наказания се налагат за две основни категории административни нарушения:

а) при опазването на подземните богатства:

– нерационален добив (чл. 94, ал. 1);

– увреждане или разхищаване на находището⁷³ (94, ал. 1);

– неизпълнение на мерките за опазване на земните недра (чл. 94, ал. 1);

б) при управлението на минните отпадъци:

– неизготвяне или неизпълнение на план за управление на минните отпадъци (чл. 22г);

– експлоатация на съоръжение за минни отпадъци в нарушение на нормативните изисквания (чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 22д);

– неизпълнение на задълженията за мониторинг и контрол на съоръженията (чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 22г);

– неизпълнение на мерките за предотвратяване на замърсяване (чл. 94 във връзка с чл. 22а).

Административните наказания по чл. 94 от ЗПБ се налагат от министъра на енергетиката. Възпрепятстването на достъп до концесионен обект по чл. 93, ал. 4 от ЗПБ се санкционира от министъра на околната среда и водите.

6. Административноправно регулиране на изменението на климата

Законът за ограничаване изменението на климата (ЗОИК)⁷⁴ урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за ограничаване на изменението на климата, и създава правна рамка за прилагане на механизми за това, включително системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове и изискванията за мониторинг, докладване и проверка на емисиите. Той определя правомощията на компетентните органи (министърът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и директорите на РИОСВ) и задълженията на операторите на инсталации, въздухоплавателни оператори и други адресати. Законът има за цел да насърчава намаляването на въглеродните емисии, повишаването на енергийната ефективност и прехода към нисковъглеродна икономика. В областта на екологичното административно право той представлява основен национален нормативен акт за защита на климата и прилага принципите на устойчивото развитие и предотвратяване на вредните въздействия върху околната среда. Чрез него България изпълнява задълженията си като държава членка на ЕС за постигане на целите по Европейския зелен пакт и климатична неутралност до 2050 г.

Освен ЗОИК пряко отношение към регулацията на ограничаването на изменението на климата имат и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО⁷⁵ – има значение за климата, тъй като чрез въвеждането на задължителен мониторинг, докладване и проверка на емисиите на CO₂ от морския транспорт допринася за ограничаване на парниковите газове и за постигане на климатичните цели на Европейския съюз;

– Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС⁷⁶ – урежда правилата за отчитане и управление на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, с цел принос към изпълнението на целите на Европейския съюз за ограничаване на изменението на климата и устойчиво управление на природните ресурси;

– Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (Регламент за споделяне на усилията)⁷⁷ – определя национални цели за намаляване на емисиите в сектори извън системата за търговия с емисии (транспорт, сгради, земеделие, отпадъци);

– Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета⁷⁸ – изисква национални планове в областта на енергетиката и климата и отчетност за постигане на климатичните цели;

– Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) ⁷⁹ – установява цел за климатична неутралност на ЕС до 2050 г. и междинна цел за намаляване на нетните емисии;

– Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите⁸⁰ – въвежда изисквания за внос на определени стоки с висок въглероден отпечатък и отчитане на свързаните емисии;

– Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (когато дейността попада в неговия обхват)⁸¹ – отнасящ се до климата чрез предотвратяване на обезлесяване; контрол върху продукти, свързани със загуба на горски площи;

– Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС⁸² – установява задължителни правила за развитието на инфраструктура за алтернативни горива (като електрическа енергия, водород и други нисковъглеродни горива) с цел намаляване на емисиите на парникови газове от транспортния сектор, насърчаване на устойчивата мобилност и подпомагане на прехода към климатична неутралност;

– Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (инициатива ReFuelEU — сектор Авиация)⁸³ – урежда въвеждането на задължителни изисквания за използване на устойчиви авиационни горива и намаляване на въглеродния отпечатък на въздушния транспорт, като представлява инструмент на екологичното и климатичното право на ЕС за декарбонизация на авиацията и постигане на целите за ограничаване на емисиите на парникови газове и климатична неутралност.

Принудителните административни мерки са:

а) издаване на задължителни писмени указания към операторите на основание чл. 71, ал. 2, т. 1 (преустановителна):

-да преустановят извършването на определени действия;

– да предприемат конкретни действия в определен срок;

– да отстранят установени нарушения;

б) разпореждане за извършване на експертизи; проверки; изпитвания на инсталации и съоръжения; проверки на отделни части, системи или компоненти, чиято целта е да се установи съответствието с изискванията за ограничаване на емисиите на основание чл. 71, ал. 2, т. 2 (превантивна);

в) временно спиране или ограничаване на дейността на оператори на инсталации или авиационни оператори; да се предотврати продължаването на нарушение, свързано с емисии на парникови газове по чл. 71, ал. 2, т. 3 (преустановителна);

г) спиране на достъпа до партиди в регистъра за търговия с емисии на оператори на инсталации и авиационни оператори, когато не изпълняват задълженията си по схемата за търговия с емисии по чл. 71, ал. 2, т. 4 (преустановителна).

Административните наказания се налагат поради извършването на следните нарушения:

а) нарушение по чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 31 от ЗОИК на разрешителния режим за емисии на парникови газове, като оператор на инсталация извършва дейност, при която се отделят парникови газове, без издадено изискуемо разрешение за емисии на парникови газове;

б) нарушение по чл. 73 във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗОИК на задълженията по разрешението за емисии, при което операторът не изпълнява в срок задълженията, свързани с условията и изискванията по разрешението;

в) нарушение по чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 35 от ЗОИК и Регламент (ЕС) 2018/2066 на правилата за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, като оператор на инсталация, авиационен оператор или друго задължено лице не спазва изискванията за наблюдение, измерване и докладване на емисиите;

г) нарушение по чл. 74, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 36, ал. 5 от ЗОИК на изискванията за независима проверка (верификация) на емисиите, като верификаторът не изпълнява изискванията при проверка на докладите за емисиите или извършва системни нарушения;

д) нарушение по чл. 75 от ЗОИК във връзка с чл. 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/2066 на задължението за съхраняване на информация за емисиите;

е) нарушение по чл. 76, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗОИК на задължението за предаване на квоти за емисии, като операторът не предава необходимия брой квоти, съответстващи на реално отделените емисии CO₂;

ж) нарушение по чл. 77 от ЗОИК във връзка с чл. 35 и чл. 48 от ЗОИК на климатичните задължения на авиационни оператори, като авиационен оператор не изпълнява задълженията си за мониторинг, докладване или предаване на квоти;

з) нарушения по чл. 78 и чл. 79 от ЗОИК при търговията с квоти за емисии чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, непосочване на промени в обстоятелствата или неправомерно разкриване на вътрешна информация;

и) нарушения по чл. 81 във връзка с чл. 64 и чл. 66 от ЗОИК, свързани с устойчивите горива и енергията за транспорта;

к) нарушения по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) по чл. 81а и чл. 81б от ЗОИК във връзка с Регламент (ЕС) 2023/956 чрез непредаване на сертификати за въглеродни емисии или неподаване/неточно подаване на доклади за въплътените емисии при внос.

Контролни и административнонаказващи органи са министърът на околната среда и водите; директорите на РИОСВ; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда.

7. Административноправно регулиране на опазването от радиация

Предметът на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ)⁸⁴ е безопасното използване на ядрената енергия чрез контрол върху ядрените дейности, радиационната защита и управлението на радиоактивните материали и отпадъци с цел защита на човека и околната среда.

Наднационални източници (регламенти на ЕС) на екологичните стандарти на защита от радиация са:

– Регламент (Eвратом) № 1493/93 на Cъвета oт 8 юни 1993 година oтносно доставките на радиоактивни вещества между държавите-членки⁸⁵ – въвежда превантивен режим за управление на рискове, свързани с радиоактивното замърсяване, като изисква проследимост и контрол при доставките на радиоактивни източници и радиоактивни вещества;

– Регламент (Евратом) № 302/2005 на Комисията от 8 февруари 2005 година за прилагане на предпазните мерки по Евратом⁸⁶ – чрез системата за контрол и отчетност на ядрените материали той допринася за предотвратяване на ядрени инциденти и замърсяване, като по този начин реализира принципите на превенцията и устойчивото управление на опасни дейности;

– Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008⁸⁷ – ключов акт на ЕС в областта на химическата екологична защита, защото чрез ограниченията върху употребата и движението на живака, както и чрез правилата за управление на живачните отпадъци, той реализира основни принципи на екологичното право на ЕС – превенция, предпазване, високо равнище на защита на околната среда и устойчиво управление на опасни вещества;

– Регламент (Евратом) 2025/974 на Комисията от 26 май 2025 година за прилагането на гаранциите по Евратом⁸⁸ – чрез контрола върху ядрените материали той намалява вероятността от ядрени инциденти и радиоактивно замърсяване, без да има пряк ефект за ещологичното административно право.

Основните насоки на административноправно регулиране на обществените отношения по повод опазването на компонентите на околната среда от радиация са следните:

а) осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита, като

– определя изисквания за безопасна експлоатация на ядрени съоръжения;

– предотвратява аварии и ограничава последиците от тях;

– защитава населението и природната среда от йонизиращи лъчения;

б) надзор на ядрените съоръжения и дейности при тяхното:

– изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация;

– използване, съхраняване и транспортиране на ядрени материали и радиоактивни вещества;

– управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво;

в) предотвратяване на замърсяването на околната среда, като:

– въвежда правила за ограничаване на радиоактивните емисии и отпадъци;

– се спазват мерки за защита на въздуха, водите, почвите и екосистемите от радиоактивно замърсяване.

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) контролира радиологичния аспект на замърсяването – радиоактивни изпускания, радиоактивни отпадъци и радиационен риск. При установяване на нарушения на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита той може да предприеме мерки, сред които с пряко отношение към екологичното административно право са:

а) спиране на дейност или част от дейност, свързана с използване на ядрена енергия по чл. 150, т. 1 (превантивна или преустановителна⁸⁹);

б) разпореждане за извършване на изменения на проекти и конструкции, които имат значение за радиационната защита (на екосистемите от радиоактивно замърсяване) по чл. 150, т. 3, б. „в“ (превантивна).

Административните наказания (глоби) и имуществените санкции се налагат за извършването на следните административни нарушения с пряко отношение към екологичното административно право:

а) дейност без лиценз/разрешение с ядрени съоръжения или източници на йонизиращи лъчения по чл. 138, които лиценз или разрешение предотвратяват риск от радиационно замърсяване;

б) нарушаване условията на лиценз или разрешение по чл. 139;

в) нарушаване на изискванията за ядрена, физическа и радиационна защита по чл. 141;

г) неосигуряване на безопасност при спиране или прекратяване на дейността по чл. 142;

д) нарушаване на забраните с препращане от чл. 145:

– за внос на радиоактивни отпадъци по чл. 17, т. 4 за предотвратяване на замърсяването на околната среда и на защита на почвите, водите и въздуха от радиоактивно замърсяване;

– за повишаване радиоактивността на храни, фуражи, играчки, бижута и козметични продукти по чл. 17, т. 2 за опазване на околната среда от разпространение на радиоактивни вещества.

Административнонаказващ орган е председателят на АЯР или оправомощено от него длъжностно лице.

ІІІ. Административноправно регулиране на опазването на биологичните компоненти на околната среда

1. Общи въпроси на административноправната уредба на опазването на биологичните компоненти на околната среда

Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи. В предходната част бяха разгледани административноправните аспекти на опазването на небиологичните елементи на околната среда. В тази част от изложението ще бъдат обсъдени въпросите по закрила на биологичните компоненти. Няколко са рамковите закони, които се занимават с опазването на биологичното разнообразие в различни негови аспекти.

1.1. Административноправно регулиране на опазването на околната среда

Законът за опазване на околната среда вече бе обсъден по-горе, поради което няма да се прибягва отново до неговия анализ. Ще посочим, че ЗООС разглежда биологичното разнообразие (растения, животни, микроорганизми и техните местообитания) като съществен компонент на околната среда. Законът изисква опазване, възстановяване и устойчиво използване на природните ресурси, така че да се запазят за бъдещите поколения. Предвижда мерки за предотвратяване на увреждането на екосистемите, защитените видове и местообитанията. Въвежда процедури като оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка, чрез които се предотвратява реализирането на дейности, които могат да нанесат значителни вреди на природата. Осигурява контрол, мониторинг и санкции при нарушения, свързани с увреждане на природните ресурси и биологичното разнообразие. Използва същите принудителни административни мерки, каквито и тези, насочени към закрила на абиотичните компоненти на околната среда, както и идентични административни наказания за същите административни нарушения.

1.2. Административноправно регулиране на опазването на биологичното разнообразие

Законът за биологичното разнообразие (ЗБР)⁹⁰ има за основен обект на регулация опазването на биологичното разнообразие в Република България. Той урежда защитата на дивите растителни и животински видове, техните естествени местообитания и екосистеми. Той определя мерките за създаване и управление на защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, както и правилата за устойчиво използване на природните ресурси. Освен това законът регулира опазването на редките и застрашени видове, контрола върху инвазивните чужди видове и условията за достъп до генетични ресурси. Основната му цел е да съхрани природното богатство и екологичното равновесие в интерес на обществото и бъдещите поколения.

Биологичното разнообразие е разнообразието от всички живи организми и екологичните комплекси, от които те са част. То включва три основни нива:

а) генетично разнообразие (различията между индивидите в рамките на един вид),

б) видово разнообразие (разнообразието от растителни, животински и други видове);

в) екосистемно разнообразие (различните местообитания, екосистеми и природни процеси).

Освен този специален административен закон с пряко отношение към биологичното разнообразие са и наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях⁹¹ – ключовият акт, чрез който Европейският съюз въвежда Конвенцията CITES (Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна) в своя вътрешен правов ред, с оглед защитата на видовете от дивата флора и фауна и гарантирането на тяхното опазване чрез регулиране на търговията с тях;

– Регламент (ЕО) № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно търговията с тюленови продукти⁹² – контролира международната търговия със застрашени видове и продукти от тях;

– Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета⁹³ – изрично цели дългосрочна екологична устойчивост на риболовните дейности и опазване на морските екосистеми и биологичното разнообразие;

– Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове⁹⁴ – урежда мерки срещу инвазивни чужди видове, които застрашават местните екосистеми и видове, като допълва контрола и санкциите в рамките на националното законодателство;

– Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета⁹⁵ – насочен е към опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми чрез технически мерки (риболовните уреди, зони и периоди, забранени или ограничени за риболов, минимални референтни размери за опазване на видовете, мерки за намаляване на нежелания улов, вкл. на защитени, застрашени видове (морски бозайници, птици, костенурки) чрез задължителни устройства за избягване на прилов; мерки за опазване на чувствителни местообитания, като коралови рифове, полета от морска трева и други уязвими морски екосистеми, засегнати от определени видове уреди (напр. дънни тралове);

– Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013⁹⁶ – създава Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) за периода 2021–2027 г. и отменя предходния Регламент (ЕС) № 1293/2013;

– Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010⁹⁷ – инструмент на екологичното право на ЕС, който съчетава класическата защита на природните ресурси (гори, биоразнообразие) с механизми на търговската политика за постигане на глобален екологичен ефект отвъд границите на Съюза;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869⁹⁸ – въвежда цели за възстановяване на деградирали екосистеми, местообитания и видове, който се прилага пряко изисква адаптация на националните политики и мерки за биоразнообразие относно дългосрочно възстановяване на биологично разнообразни и устойчиви екосистеми в сухоземните и морските територии на ЕС; подобряване на състоянието на увредени местообитания и популации на видове; подпомагане на адаптацията към изменението на климата; принос към постигане на целта за неутралност по отношение на деградацията на земите; подобряване на екосистемните услуги, включително защита от наводнения, опрашване, съхранение на въглерод и устойчивост на земеделието.

Принципите, въз основа на които се съхранява природното богатство, са следните:

а) опазване на биологичното разнообразие;

б) устойчиво използване на биологичните ресурси;

в) предотвратяване и ограничаване на уврежданията;

г) прилагане на превантивния принцип;

д) възстановяване на увредени екосистеми и местообитания.

По силата на закона действат няколко разрешителни режима:

– за изключения от общите забрани за защитени видове за улов, убиване, обезпокояване, събиране, продажба и др. на защитени животински и растителни видове;

– за улов за научноизследователски цели;

– или регистрационни режими по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) за внос, износ, реекспорт и вътрешна търговия с екземпляри от застрашени видове;

– за дейности в защитени територии и зони от Натура 2000, които биха могли да засегнат предмета на опазване в защитени зони (строителство, промяна на предназначението на земи, планове и програми);

– за интродукция или реинтродукция на видове;

– за регулиране на числеността на защитени видове.

Законът въвежда принудителни административни мерки (чл. 121-123 от ЗБР):

а) мерки по чл. 122, ал. 1 (преустановителни), прилагани от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, с които:

– по т. 1 се спират административни разпореждания, които противоречат на който и да е режим по закона, например разрешават дейност в нарушение на защитена зона или защитен вид;

– по т. 2 се спира изпълнението на планове и инвестиционни проекти, одобрени без оценка за съвместимост или в противоречие с режима на защитените зони;

– по т. 3 се затваря зоологическа градина, когато не изпълнява законовите изисквания за регистрация, условия за отглеждане, ветеринарни грижи, участие в програми за опазване и др.;

– по т. 4 се отнемат лицензи на зоологически градини по чл. 62, ал. 4 заради неизпълнение на задължителни предписания или системни нарушения;

– по т. 5 се отнема разрешение за работа с инвазивни чужди видове или се спират действията по отглеждане, транспортиране, размножаване и др., извършвани в нарушение на Регламент (ЕС) № 1143/2014;

б) мерки по чл. 122, ал. 2 (преустановителни, с изключение по т. 4), прилагани от директори на РИОСВ, с които:

– по т. 1 се спира конкретната дейност (сеч, строителство, паша, земеползване, водоползване и др.), когато противоречи на тези актове;

– по т. 2 се спира дейност или експлоатация на обект, когато причинява увреждане или замърсяване над допустимите норми;

– по т. 3 се спират незаконосъобразни разпореждания на директори на регионални дирекции по горите, директори на държавни горски и ловни стопанства, директори на природни паркове и кметове на общини;

– по т. 4 се издават предписанията за възстановяване на местообитание, премахване на незаконно съоръжение, преустановяване на определена дейност (възстановителна и превантивна);

в) мерки по чл. 122, ал. 3 (преустановителни), издавани от органи (директори и други длъжностни лица) на регионални дирекции по горите, на държавни горски и ловни стопанства, на природни паркове, с които се спират строителство или дейност, извършвани в противоречие на действащите планове за управление.

Администартивната принуда чрез налагането на административни наказания „глоби“ и понасянето на имуществена отговорност за неизпълнение на административни задължения (имуществени санкции) се осъществява въз основа на състави на административни нарушения, които се съдържат в чл. 124-129а от ЗБР:

а) нарушения, свързани със защитени зони и регулираното им ползване (чл. 124):

– по ал. 1:

1. нарушаване на забрани или ограничения, наложени със заповед по чл. 12, ал. 6 (обявяване на защитена зона);

2. нарушаване на временна (до 2 години) забрана или ограничение по чл. 19 за отделни действия преди обявяване на зоната за защитена;

3. неизпълнение на мерки по чл. 29 (мерки от плана за управление, вкл. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти – предмет на защита);

4. неспазване на режимите или условията по заповед за регулирано ползване на видове от приложение № 4;

– по ал. 2 – неспазване на условие в разрешително, издадено по ЗБР (доколкото не съставлява друго нарушение);

– по ал. 3 – неизпълнение на принудителна административна мярка (заповед за спиране на дейност или строителство);

б) нарушения, свързани с нарушаване на забрани и ограничения относно защитени видове, регулирано ползване, търговия, вековни дървета (чл. 125, ал. 1):

– по чл. 38 – забрани за животни от приложение № 3 (улавяне или убиване, преследване или обезпокояване, унищожаване на яйца/гнезда, вземане на мъртви екземпляри, притежаване, пренасяне или търговия с взети от природата или препарирани екземпляри);

– по чл. 39, ал. 1 – задължение за уведомяване на компетентния орган в 3-дневен срок при намерен или убит без умисъл екземпляр;

– по чл. 40 – забрани за ползване на действия спрямо видове от приложение № 3 (бране, изкореняване, притежаване, търговия);

– по чл. 41, ал. 3 – забрани за действия спрямо птици от приложение № 4 в размножителен период (ловуване или обезпокояване, увреждане на гнезда, унищожаване на яйца);

– по чл. 44 – забрана за използването на неселективни уреди, средства, методи спрямо екземпляри от приложение № 5 при улов или убиване;

– по чл. 46 – забрани за всички останали диви птици (улов или убиване, задържане, увреждане на гнезда или яйца, обезпокояване);

– по чл. 47, ал. 1 – забрана за търговски сделки, транспорт или предлагане за продажба на живи или мъртви птици извън приложение № 3;

– по чл. 60, ал. 2 и 3 – неизпълнение на задължения (документиране, етикетиране, поддържане на информация) при опазване извън естествената среда в зоопаркове (настаняване при подходящи условия, ветеринарни грижи, предотвратяване на бягство);

– по чл. 100 – нарушаване на изискване търговията да съответства на закона и чл. 8 от Регламент 338/97 (да е издадено разрешително за търговия на изброени растения и животни);

– по чл. 102, ал. 1 – забрана за търговски сделки с нерегистрирани екземпляри или с недоказан законен произход;

– по чл. 111 – неизпълнение на задължения на собственика на защитено дърво:

1. по опазване, уведомяване, съгласуване, достъп и

2. забрана за увреждащи дейности;

в) извършване на дейност без лиценз или разрешение (чл. 126):

– без лиценз по чл. 62, ал. 1 (зоологическа градина);

– в нарушение на забрана по чл. 62а (внос или развъждане на опасни или неподходящи видове извън одобрени места);

– без разрешение по чл. 67, ал. 3 (въвеждане на неместни видове) или чл. 68, ал. 2 (повторно въвеждане на местни видове);

г) нарушение по чл. 127 – препращаща норма към чл. 16 от Регламент (ЕО) № 338/97, от който хипотезите по букви „а“–„м“ на чл. 16 обхващат: внасянеили изнасяне без валидни документи, притежаване или търговия без документи, представяне на неверни данни, фалшифициране на разрешителни и др.;

д) нарушения по чл. 127а – препращаща норма към чл. 4 и 7 от Регламент (ЕС) № 511/2014 при умишлено непредоставяне на информация (дължима грижа при ползване на генетични ресурси);

е) нарушения по чл. 127б – препращаща норма към Регламент (ЕС) № 1143/2014, по-контретно:

– по ал. 1 и 2 – нарушения по чл. 7, § 1 от регламента (умишлено въвеждане, отглеждане, транспортиране, пускане на пазара, използване, размяна, допускане на размножаване, освобождаване в природата на инвазивни чужди видове);

– по ал. 3 – неспазване на изискванията на разрешителното по чл. 8, § 2 и 3 от регламента;

ж) нарушения на регистрационни и информационни задължения (чл. 128):

– по чл. 41а, ал. 2 – непредставяне на копие от документ за придобиване в 1-месечен срок;

– по чл. 92, ал. 1 – незаявяване за регистрация в 15- или 40-дневен срок;

– по чл. 94, ал. 1 – неуведомяване при промяна на обстоятелства (собственик, адрес, смърт или загуба на екземпляр);

– по чл. 102, ал. 4 – невписване на изискуемите данни във фактурата при продажба;

– по чл. 102б, ал. 5 – непредставяне на документи за произход в 10-дневен срок при поискване;

ж) нарушения, свързани с внос, транспорт, маркиране, достъп (чл. 128а):

– по чл. 43а, ал. 1–3 – внос на тюленови продукти без изискуемо разрешително; –

– по чл. 73, ал. 2 – неспазване на изискванията на CITES/IATA при транспорт на живи животни;

– по чл. 90, ал. 1 – липса на регистрация на подлежащ на регистрация екземпляр;

– по чл. 102, ал. 2 – непредаване на регистрационна карта или сертификат при продажба;

– по чл. 102а, ал. 1 и 2 – липса на маркиране или етикетиране на екземпляр;

– по чл. 119, ал. 2 – отказ за осигуряване на достъп за контрол;

з) нарушения при оценка за съвместимост (чл. 128б):

– неспазване на условия, изисквания или мерки, определени с влязло в сила решение по чл. 31, ал. 14;

– за длъжностни лица – одобряване на план/проект въпреки отрицателно решение (чл. 31, ал. 17);

и) нарушения по чл. 128в бланкетен (резервен) състав, което включва всяко друго нарушение на ЗБР, Регламент 338/97, Регламент 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС) № 1143/2014, което не съставлява престъпление и не е обхванато от предходните текстове.

1.3. Административноправно регулиране на опазването на защитените територии

Законът за защитените територии⁹⁹ (ЗЗТ) е другият общ нормативен акт, чийто предмет е регулацията на обществените отношения, свързани с определянето на категориите защитени територии, тяхното предназначение, режима на тяхното опазване и ползване, както и редът за тяхното обявяване и управление. Поставя съхраняването на природата (биологичното разнообразие, екосистемите и забележителните природни обекти) над всяка друга дейност в тях. Промяна в предназначението им е възможна само по специален ред, а правомощията по обявяването им принадлежат на министъра на околната среда и водите. Законът балансира тази защита с правата на собствениците на гори и земи в тези територии, гарантирайки им достъп, но и ограничавайки възможността им да ги ограждат.

Законът функционира съвместно със Закона за опазване на околната среда; Закона за биологичното разнообразие; Закона за водите; Закона за горите; Закона за устройство на територията; Закона за лечебните растения; Закона за лова и опазване на дивеча; Закона за рибарството и аквакултурите. Освен това с пряко действие в българския правен ред по отношение на защитата на природните ресурси са и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях¹⁰⁰ – има значение за защитените територии, тъй като подпомага опазването на редки и застрашени видове, които често са обект на опазване в защитени зони;

– Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове¹⁰¹ – защитава тези територии косвено, като създава режим за контрол на инвазивните чужди видове – една от основните заплахи за природните местообитания и биологичното разнообразие в тях;

– Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013¹⁰² – финансов инструмент за подпомагане на природозащитни проекти, включително управление на защитени територии и мрежата „Натура 2000“;

– Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (когато дейността попада в неговия обхват)¹⁰³ – външен (пазарен) инструмент за защита на горите, който подпомага опазването на защитените територии;

– Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) ¹⁰⁴ – макар и косвено свързан, той предвижда мерки за адаптация към изменението на климата, които засягат управлението и устойчивостта на защитените екосистеми;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869¹⁰⁵ – неговата цел е възстановяване на увредени екосистеми, като защитените територии са сред приоритетните места за прилагане на мерки.

Предмет на ЗЗТ е определяне на категориите защитени територии, тяхното предназначение, режимите за опазване и ползване, както и редът за тяхното обявяване и управление. Законът има за цел да съхранява защитените територии като национално и общочовешко богатство. Той поставя опазването на природата с предимство пред всички останали дейности в тези територии.

Законът дефинира различните категории защитени територии:

а) резервати,

б) национални паркове,

в) природни паркове,

г) природни забележителности,

д) поддържани резервати и

е) защитени местности.

В него се предвиждат правилата за тяхното използване, както и ограниченията и забраните, които гарантират съхраняването на природните ресурси. Законът предвижда изработването на планове за управление, които определят режимите и мерките за опазване. Основната му цел е да осигури дългосрочното опазване на биологичното разнообразие, природните екосистеми и ценните природни обекти в България. Строителството и поставяне на съоръжения се допуска, когато е изрично разрешено от режима на конкретната защитена територия, предвидено е в плана за управление (ако има такъв), не уврежда предмета на опазване и са спазени изискванията на екологичното законодателство. Компетентен да издаде такова разрешение е министърът на околната среда и водите, директорът на РИОСВ или директорът на националния или природния парк – според категорията на защитената територия и вида на обекта.

Законът за защитените територии въвежда множество административни процедури в защита на териториите:

а) Режим за извършване на специални дейности: научни изследвания (теренни проучвания; геоложки изследвания; мониторинг; поставяне на измервателна апаратура); събиране на екземпляри (растения; гъби; животни; минерали; фосили); туристически дейности (състезания; масови прояви; спортни мероприятия; организирани експедиции); стопански дейности (санитарни сечи; възстановителни дейности; поддържащи мероприятия; изграждане на минимално необходима инфраструктура).

б) Съгласувателен режим за съгласуване на промени в режимите, дейности и инвестиционни предложения с компетентните органи и собствениците за план, проект или инвестиционно предложение.

в) Одобрителният режим за планове за управление¹⁰⁶; устройствени планове; проекти за възстановяване; проекти за поддържане; специализирани програми за управление; други документи, предвидени в закона.

г) Режимът на изключения от забраните за определени дейности в защитените територии (при законово основание; липса на по-благоприятна алтернатива; да не се засягат съществено целите на опазване; компетентният орган да мотивира изрично решението си).

По ЗЗТ принудителните административни мерки са следните:

а) спиране по чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ на разпореждания на централни ведомства, когато те:

– нарушават разпоредби на ЗЗТ;

– не съответстват на режима на опазване и ползване на конкретната защитена територия (преустановителна);

б) спиране по чл. 79, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на реализацията на устройствени и технически планове и проекти, когато те са:

– утвърдени в нарушение на ЗЗТ;

– несъобразени с режима на защитената територия;

– несъвместими с целите на нейното опазване (преустановителна);

в) спиране чл. 79, ал. 2, т. 1 от ЗЗТ на дейности по ползване на природни ресурси и строителство (преустановителна)¹⁰⁷, която са компетентни да приложат директорите на РИОСВ;

г) отстраняване на основание чл. 78 от ЗЗТ на вредните последици от нарушението е възстановителна принудителна административна мярка, макар да е изпусната думата „възстановяване“: „и на вредните последици от тях“.

Изпълнителното деяние на административните нарушения по ЗЗТ са следните¹⁰⁸:

а) по чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ извършване на дейности в нарушение на режима на защитена територия, определен със ЗЗТ; със заповедта за обявяване на защитената територия; с плана за управление; с други устройствени и управленски планове, когато са приложими;

б) по чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ извършване на дейност без необходимото разрешение или съгласуване:

– строителство без изискуемо съгласуване;

– провеждане на дейност, подлежаща на разрешителен режим;

– ползване на територията извън разрешените параметри;

в) по чл. 81, ал. 2 от ЗЗТ незаконно строителство в защитена територия:

– извършване на строителство в нарушение на режима;

– извършване на строителство без необходимото разрешение или съгласуване;

г) нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ ще е налице чрез разработване на площи (земни площи, терени) в защитена територия в нарушение на установения режим, като:

– подготовка и използване на терени за дейности, несъвместими с предназначението им;

– трайна промяна на терена;

– извършване на дейности, водещи до изменение на природната среда;

д) нарушения от длъжностни лица (чл. 82 от ЗЗТ):

– разрешаване на извършването на дейност или строителство в нарушение на режима;

– допускане на извършване на нарушение чрез неизпълнение на служебни задължения;

– непредприемане на предвидените мерки за предотвратяване или прекратяване на нарушение;

– несъгласуване на дейности, когато това е задължително.

1.4. Законът за генетично модифицираните организми влияе върху биологичното разнообразие, като цели да предотврати неблагоприятното въздействие на ГМО върху живите организми, екосистемите и природните генетични ресурси. Това се постига чрез контрол, оценка на риска и ограничения при използването на ГМО.

Министърът на околната среда и водите има следните правомощия в тази насока:

1. издава, изменя и отнема разрешения за:

а) работа с ГМО в контролирани условия в случаите, определени по закона;

б) освобождаване на ГМО в околната среда;

2. регистрира помещенията за работа с ГМО в контролирани условия;

3. организира обществените обсъждания за освобождаване на ГМО в околната среда, предвидени по този закон;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на ГМО.

Дейността на министъра е подпомагана от консултативна комисия по генетично модифицирани организми, която:

1. дава становища на министъра на околната среда и водите относно:

а) издаването, измененението и отнемането на разрешения за работа с ГМО в контролирани условия и за освобождаване на ГМО в околната среда;

б) регистрацията на помещенията за работа с ГМО в контролирани условия;

2. дава становища на министъра на земеделието и храните относно издаването, изменението и отнемането на разрешения за пускането на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти;

3. дава становища на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и храните по други въпроси;

4. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с биобезопасността.

Първата мярка за защита на биологичните компоненти на околната среда от въздействието на ГМО е предотвратяване на увреждане на дивите видове и екосистемите, тъй като ГМО могат да повлияят на биологичното разнообразие чрез пренасяне на изменени гени към диви сродни видове (генен трансфер); промяна на хранителни вериги; въздействие върху нецелеви организми (например насекоми, птици, почвени микроорганизми). Затова ЗГМО въвежда задължение за извършване на оценка на риска за околната среда преди освобождаване на ГМО, като в чл. 16 посочва, че при освобождаване на ГМО в околната среда се извършва оценка на риска, която включва възможните преки, косвени, непосредствени и късни въздействия върху околната среда.

Вторият механизъм е насочен към ограничаване на разпространението на ГМО в природата. Неконтролираното разпространение на ГМО може да доведе до намаляване на генетичното разнообразие на местни видове или до изместване на естествени популации. На това основание чл. 17 и сл. от ЗГМО уреждат условията за издаване на разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда. Законът изисква компетентният орган да прецени дали използването на ГМО няма да създаде риск за околната среда.

Задължителна оценка на риска за биоразнообразието преди всяко освобождаване е изискване на ЗГМО. Оценката на риска обхваща преценка за всеки отделен случай на всички потенциални неблагоприятни последици върху здравето на човека и животните, околната среда и биологичното разнообразие, които могат да настъпят пряко или косвено при освобождаването в околната среда или пускането на ГМО на пазара, включително анализ на потенциалните кумулативни дългосрочни последици от освобождаването или пускането на ГМО на пазара (чл. 43, ал. 1).

Поетапното освобождаване и спиране при установено въздействие съдейства да се извърши нужната превенция. Освобождаването на ГМО в околната среда се извършва поетапно. Към следващ етап се пристъпва само ако при предходния етап не са установени неблагоприятни въздействия върху околната среда или здравето на хората, животните и биоразнообразието (чл. 51, ал. 5).

Въведена е пълна забрана за определени видове ГМО, независимо от оценка на риска. Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури (чл. 79, ал. 1). Също така, на основание § 4, ал. 2 от ДР на ЗГМО се забранява освобождаването в околната среда на генетично модифицирани животни.

Друга проява на държавна намеса е защитата на местните видове и генетичните ресурси, като законът закриля биологичното разнообразие и поставя ограничения върху дейности, които могат да застрашат естествените видове и техните местообитания. Нормата на чл. 80 от ЗГМО предвижда забрана за освобождаване и отглеждане на определени ГМО в защитени територии и места, когато това може да застраши околната среда, включително в границите на защитените територии по Закона за защитените територии и в границите на защитените зони от Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; на отстояние по-малко от 30 км от границите на защитените територии; на отстояние по-малко от 10 км от стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството; на отстояние по-малко от 7 км от площи с биологичен начин на производство на селскостопанска продукция. Законът се прилага във връзка със защитата на природата и изискванията на Закона за биологичното разнообразие. На предварителната фаза на контрола министърът на околната среда и водите може да откаже да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие на поле с традиционен начин на производство, разположено на отстояния по-малки от определените, от поле с биологичен начин на производство и от стационарни пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството, разположени на отстояния по-малки от определените (чл. 52, ал. 2).

Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност (чл. 81). Тази мярка е насочена срещу разпространение на резистентност в диворастящи популации и почвени микроорганизми.

Друг способ за обезпечаване на опазването на биологичното разнообразие са контролът и мониторингът на въздействието върху природата. Дори след разрешаване на използването на ГМО се следи дали няма негативни последици за видовете и екосистемите. Разпоредбите на чл. 35 и сл. от ЗГМО уреждат наблюдението и контрола след освобождаване на ГМО в околната среда. Целта е да се установят евентуални непредвидени ефекти върху биологичното разнообразие.

След разрешено освобождаване на ГМО на последващ етап се извършва наблюдение за възможни непредвидени въздействия. Това позволява ранно установяване на промени в екосистемите и предприемане на превантивни мерки. Тогава лицата, които работят с ГМО, могат да бъдат задължени да предприемат действия за предотвратяване на вредното въздействие – например ограничаване на разпространението или отстраняване на последствията при оценка на риска за околната среда преди освобождаване на ГМО.

Отвъд тези хипотези е възможно отнемане¹⁰⁹ или изменение на разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда, когато се появят нови научни данни за опасност за околната среда, разрешението за работа с ГМО може да бъде преразгледано, изменено или отменено при възникване на риск или неспазване на условията. Това позволява бърза реакция при установяване на вредно влияние върху диви видове, защитени територии или екосистеми (чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „б“).

На основание чл. 117, ал. 1 от ЗГМО министърът на околната среда и водите може да приложи принудителни административни мерки от следното естество:

а) спиране или ограничаване на дейности с ГМО, свързани с използване, освобождаване или разпространение на ГМО, когато се установи риск за околната среда и биологичното разнообразие¹¹⁰;

б) унищожаване на ГМО и продукти, които се състоят от ГМО или съдържат ГМО;

в) задължаване на лицето, получило разрешение за работа с ГМО в контролирани условия, да промени условията на работата, да преустанови временно или да прекрати извършването ù (чл. 39, ал. 2).

Административнонаказателна отговорност възниква при:

а) освобождаване на ГМО в околната среда без разрешение (чл. 125);

б) подаване на невярна информация в заявлението за освобождаване на ГМО в околната среда с цел получаване на разрешение (чл. 124);

в) освобождаване на ГМО в околната среда в нарушение на условията, посочени в разрешението за освобождаване в околната среда (чл. 126);

г) нарушаване на забрана по чл. 79 да се освобождава в околната среда на тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури) или забрана по чл. 80 за освобождаване в околната среда на ГМО в определени територии (чл. 134);

д) неизпълнение на мерки, определени от министъра на околната среда и водите в нарушение на чл. 39, ал. 2 (чл. 123); неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 117 (чл. 140);

е) възпрепятстване от проверяван на достъп на длъжностните лица и непредоставяне на необходимата информация и документи при проверки (чл. 138)).

Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Административното наказание по чл. 134 се налага от Върховния административен съд. Административното нарушение се установява с доклад на комисия, определена от министър-председателя, който се изпраща на съда (чл. 143, ал. 4).

2. Административноправно регулиране на защитата на растенията

Опазването на биоразнообразието по отношение на растенията се осъществява от Закона на защита на растенията, Закона за лечебните растения и Закона за горите.

2.1. Административноправно регулиране на опазването на растенията

Законът за защита на растенията (ЗЗР)¹¹¹ има за обект преимуществено административноправното регулиране на растениевъдството като част от аграрното административно право (административно стопанско право), но той урежда и мерките за предпазване на земеделските култури от вредители. Неговото пряко отношение към биоразнообразието се изразява в изискването за прилагане на интегрирано управление, което дава приоритет на биологичните и механичните методи на обработка и третиране на растенията пред химичните, които се използват в земеделието, когато превантивните, агротехническите и биологичните методи не са достатъчни, като така се запазват полезните видове и поддържат устойчиви земеделски екосистеми. Нормативният акт въвежда специфични ограничения при третиране на площи, за да се минимизира рискът от натравяне на неприцелни организми, сред които най-застрашени са опрашителите (пчели и други опрашители, полезни насекоми, птици, водни организми, почвени микроорганизми и др.). Чрез тези правила законът ограничава токсичното замърсяване на почвите и водите, предпазвайки дивите растителни и животински видове в съседните естествени екосистеми. По този начин фитосанитарната безопасност се балансира с дългосрочното съхранение на екологичното равновесие в природата.

Освен ЗЗР няколко регламента на ЕС имат отношение къз опазване на биологичното разнообразие:

– Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита¹¹² – регулира създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита и косвено влияе върху обществените природозащитни отношения, за да получи сертификат за допълнителна защита, обаче, продуктът трябва да премине през процедури за разрешаване, при които се оценяват рискът за околната среда; въздействието върху неприцелни организми; остатъчните количества в околната среда и хранителната верига;

– Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета¹¹³ – урежда разрешаването и употребата на продукти за растителна защита, като при оценката на продуктите се разглеждат рисковете за пчели и други опрашители; птици; водни организми; почвени организми; други неприцелни видове;

– Регламент (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/EИО, 93/85/EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета¹¹⁴ – създава единна европейска система за предотвратяване на навлизането, установяването и разпространението на опасни вредители по растенията;

– Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол)¹¹⁵ – въвежда официалния контрол по прилагането на законодателството относно здравето на растенията; продуктите за растителна защита; предотвратяването на навлизането и разпространението на вредители;

– Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003¹¹⁶ – има косвено значение за опазването на биологичното разнообразие, тъй като насърчава по-устойчивото използване на торовете и кръговата икономика;

– Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011¹¹⁷ – общ правоприлагащ механизъм (проверки, санкции, митнически контрол, сътрудничество между органи), чрез който реално се прилагат секторни екологични правила – изисквания за екопроектиране, химикали, отпадъци, а в определени случаи и продукти, свързани с риск от обезлесяване (пряко засягащи биоразнообразието).

Принудителните административни мерки в областта на опазване на растенията по ЗЗР са следните:

а) принудителните административни мерки, които предотвратяват инвазии на вредни организми, застрашаващи местните видове:

– превантивни:

1. по чл. 20 – временни спешни фитосанитарни мерки при новоустановен риск от вредител, приложими до пълна оценка на риска (забрана или ограничаване на вноса, придвижването или разпространението на определени растения и растителни продукти; поставяне под карантина; унищожаване на заразени растения или партиди; извършване на задължителни обработки, проверки и лабораторни изследвания);

2. по чл. 33, ал. 2 – не допуска влизане на заразени пратки на територията на страната;

– преустановителни:

1. по чл. 28, ал. 1 – поставяне под карантина на растения, растителни продукти и обекти при съмнение или установена зараза от карантинен вредител (спира по-нататъшното разпространение до изясняване на случая)¹¹⁸;

2. по чл. 30, ал. 1, т. 1-2 – поставяне под карантина и забрана за засяване, засаждане и размножаване на гостоприемни растения при установена зараза;

– възстановителни:

1. по чл. 30, ал. 1, т. 3-4 – химична, физична или механична обработка, съответно унищожаване на заразени растения, растителни продукти и обекти – премахва вредителя и възстановява фитосанитарното здраве на средата;

2. по чл. 33, ал. 2 (мерки при внос: разпореждане за отстраняване на заразени части, унищожаване, подходяща обработка на пратката) чрез елиминиране на риска от разпространение на карантинни вредители

б) принудителни административни мерки с контролно-пазарна насоченост, но косвено предотвратяват екологична вреда от неразрешени продукти:

– преустановителни:

1. по чл. 121, ал. 1, т. 1-2 – спиране на дейността в обекта и поставяне под възбрана на партиди продукти или растения;

2. по чл. 122, ал. 1, т. 1 – незабавно преустановяване на търговията, преопаковането и употребата на нестандартен продукт за растителна защита и изтеглянето му от пазара;

– възстановителни:

1. по чл. 122, ал. 1, т. 2-4 – разпорежда преетикетиране, преработка, износ или обезвреждане на нестандартен продукт за растителна защита съгласно ЗУО;

2. по чл. 123, ал. 1 – при установена употреба на неразрешен продукт за растителна защита върху растения при първично производство разпорежда

2.1. извършване на фитосанитарни обработки, коригиране на етикети или предоставена информация

2.2. забрана или ограничаване на пускането на пазара, движението, внасянето в Съюза (ЕС) или изнасянето на засегнатите растителни пратки;

2.3. изземване, изтегляне, отстраняване и унищожаване на стоките (с възможност за алтернативно използване, ако е допустимо);

2.4. задължаване на оператора да увеличи честотата на собствените си проверки или подлагане на дейността му на систематичен официален контрол;

2.5. унищожаване на засегнатите растения и продукти.

Принудителните административни мерки се прилагат от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) или оправомощени от него длъжностни лица и фитосанитарни инспектори на БАБХ.

Административнонаказателна отговорност се носи за следните административни нарушения по ЗЗР:

а) по чл. 158 – замърсяване на околната среда:

– неправилно използване на продукти за растителна защита, при което препарат попада извън обработваната площ;

– замърсяване на почви, води или други компоненти на околната среда вследствие на третиране с препарати;

– изхвърляне на остатъчни разтвори от препарати на неподходящи места;

– замърсяване при съхранение, употреба или третиране с продукти за растителна защита в нарушение на установените правила;

б) по чл. 155 във връзка с чл. 107, т. 2 – нарушения при употребата на продукти за растителна защита – употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ;

в) по чл. 157 – неправомерно биологично изпитване на продукти за растителна защита или изпитване без необходимите разрешения;

г) по чл. 162 – пускане на пазара или продажба на семена, третирани с неразрешени продукти за растителна защита; нарушения при търговията с продукти за растителна защита;

д) по чл. 163 – използване на професионални продукти за растителна защита без необходимия сертификат или неспазване на изисквания по Регламент (ЕО) № 1107/2009;

е) по чл. 165 – нарушаване на забрани относно определени продукти за растителна защита и тяхната употреба;

ж) по чл. 166 – пускане на пазара на негодни или несъответстващи торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.

Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощени от него длъжностни лица на основание чл. 174 от ЗЗР.

2.2. Административноправно регулиране на опазването на лечебните растения

Законът за лечебните растения (ЗЛР)¹¹⁹ урежда обществените отношения по опазването, устойчивото ползване и управлението на лечебните растения като природен ресурс, включително тяхното събиране, добив и търговия. Той въвежда мерки за защита на естествените находища, местообитанията и популациите на лечебните растения. Чрез режима на опазване на лечебните растения се цели съхраняване на биологичното разнообразие, включително на генетичните ресурси и екосистемите, в които тези видове съществуват. Законът установява принципа на устойчивото използване на природните ресурси, като ограничава дейности, които могат да доведат до увреждане или унищожаване на растителни популации. В системата на екологичното законодателство ЗЛР допълва защитата на биологичното разнообразие, като съчетава интересите от използване на лечебните растения с необходимостта от тяхното дългосрочно опазване.

Освен ЗЛР отношение към административноправното регулиране на ползването и опазването на лечебните растения имат и няколко регламента на ЕС с пряко юридическо действие:

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях¹²⁰ – приложим е за лечебни растения, когато определени видове са включени в приложенията към него (например видове, застрашени от прекомерна експлоатация), и има пряка връзка с опазването на биологичното разнообразие, тъй като въвежда разрешителен режим за износ, внос и търговия с чувствителни видове;

– Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза¹²¹ – има значение при използването на лечебни растения като генетични ресурси за научни изследвания, селекция и разработване на продукти, като свързва използването на растителното разнообразие с принципа за устойчиво и справедливо използване на биологичните ресурси;

– Регламент (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/EИО, 93/85/EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета¹²² – има отношение към здравния статус на растенията и растителните продукти, включително при отглеждане, размножаване и търговия с лечебни растения, като целта му е предотвратяване разпространението на вредители, които могат да застрашат растителното биоразнообразие и природните екосистеми;

– Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета¹²³ – приложим е при култивиране на лечебни растения по методите на биологичното земеделие и е свързан с екологичните принципи за устойчиво управление на природните ресурси, ограничаване употребата на синтетични вещества и опазване на почвеното и видовото разнообразие.

Надзорът при опазването на лечебните растения се извършва с помощта на следните принудителни административни мерки:

а) спиране на основание чл. 64г, ал. 1, т. 1 с мотивирана заповед на дейности по ползването на лечебни растения в техните естествени находища, извършвани в нарушение на закона, като ограничават или забраняват достъп до естествени находища на лечебни растения за определен период (преустановителна);

б) издавата задължителни предписания на основание чл. 64г, ал. 1, т. 2 за мерки за опазване, поддържане и възстановяване на естествените находища на лечебни растения, както и за предотвратяване и/или отстраняване на нарушения и вредните последици от тях с определяне на срокове и отговорници за изпълнението им (възстановителна);

в) ограничават или забраняват на основание чл. 64г, ал. 2, т. 2 достъп до естествени находища на лечебни растения за определен период (възстановителна).

Директорите на дирекции на национални паркове съобразно териториалната си компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица прилагат мерките по чл. 64г, ал. 1 от ЗЛР. Директорите на държавни горски стопанства, директорите на държавни ловни стопанства и кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица съобразно териториалната си компетентност прилагат принудителните административни мерки по чл. 64г, ал. 2, т. 2 от ЗЛР, като уведомяват за това съответната РИОСВ.

Административното наказване се осъществява за извършване на следните административни нарушения:

а) нарушения на режимите за опазване на лечебните растения:

– неприлагане на мерки за опазване на лечебните растения, когато това е предвидено в планове, програми и проекти; неизпълнение на предписания на РИОСВ за опазване на лечебните растения (чл. 65, ал. 1 и ал. 2);

– нарушаване на специалния режим на опазване и ползване на лечебни растения чрез събиране, изкупуване, първична обработка и търговия с билки в нарушение на заповеди по чл. 10, ал. 2 и 5 (чл. 66);

– паша извън определените райони и места съгласно горскостопанските планове и програми; паша в земеделски земи в нарушение на изискванията на закона (чл. 70);

б) незаконно събиране, ползване, изкупуване и търговия с билки:

– ползване на лечебни растения за стопанска дейност без издадено позволително (чл. 72, ал. 1);

– ползване на лечебни растения извън параметрите на издаденото позволително – различен вид, количество, район, находище, начин или срок на ползване (чл. 72, ал. 2);

– продажба, изкупуване и/или превозване на билки или генетичен материал без позволително за ползване или удостоверение за култивиране (чл. 73а);

в) нарушения при издаване и използване на позволителни

– издаване на позволително за ползване от длъжностно лице в нарушение на правилата и изискванията по наредбата по чл. 27 (чл. 71, ал. 1);

– издаване на позволително в нарушение на чл. 28, без спазване на планове, програми, проекти и режими за опазване и ползване (чл. 71, ал. 2);

г) неправомерно увреждане на находища и ресурси чрез ползване на лечебни растения по начин или със средства, които водят до увреждане на находищата, намаляване на ресурсите, затруднено възобновяване на популациите или намаляване на биологичното разнообразие (чл. 73);

д) нарушения на отчетността, документирането и контрола:

– нарушения при организацията на билкозаготвителни пунктове; изкупуване на билки без необходимите документи; непредставяне на позволителни и удостоверения; липса на отчетност за количества и произход; възпрепятстване на контролните органи (чл. 74);

– непредоставяне на обобщена информация за изкупени, реализирани и налични на склад билки (чл. 75);

– предоставяне от длъжностно лице на трети лица на информация, представляваща търговска или фирмена тайна (чл. 76)

– непредставяне или липса на изискуеми документи – позволително за ползване на лечебните растения; удостоверение за отглеждане на лечебни растения в култура или други документи, удостоверяващи произхода на билките (чл. 76б);

– нарушаване на изискванията на правилата за събиране на билки; към времето и начина на събиране; за опазване на находищата; за събиране на генетичен материал; към качеството и обработката при събиране и за устойчиво ползване (чл. 73б)

е) неизпълнение на принудителни административни мерки по чл. 64г (чл. 76в);

ж) други нарушения на ЗЛР, за които няма специално предвидена санкция и които не представляват престъпление (чл. 76г).

Административните наказания и имуществени санкции по ЗЛР се налагат от:

а) министъра на околната среда и водите и министъра за нарушения, свързани с ползването на лечебните растения;

б) кметовете на общините са компетентни по отношение на нарушения, свързани с ползването на лечебните растения на територията на общината, включително в предвидените от закона случаи;

в) директорите на дирекциите на националните паркове за нарушения на нормите относно ползването на лечебните растения на територията на националните паркове;

г) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за извършени нарушения, свързани с ползване на лечебни растения в горските територии;

д) директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства в рамките на предоставените им правомощия на територията на стопанствата при нарушения, свързани ползването на лечебните растения.

2.3. Административноправно регулиране на опазването на горите

Законът за горите (ЗГ)¹²⁴ от гледна точка на опазването на биологичното разнообразие е свързан с устойчивото управление и съхраняване на горските екосистеми и техните компоненти. Той урежда опазването на горските територии като местообитания на множество растителни и животински видове. Въвежда правила за защита на редки, застрашени и ценни видове, както и за поддържане на естествените процеси в горите. Чрез ограничения върху дейности като сечи, промяна на предназначението на горски земи и други въздействия се цели предотвратяване на загубата на биоразнообразие. Законът насърчава устойчивото ползване на горските ресурси, което съчетава икономическите, екологичните и обществените функции на горите.

Освен ЗГ с непосредствено действие в националната правна система във връзка с биологичното разнообразие са и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях¹²⁵ – свързан е с опазването на застрашени видове, включително видове, обитаващи горски екосистеми, чрез контрол върху международната търговия с екземпляри и продукти от тях;

– Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010¹²⁶ – има потенциално значение за диворастящи или култивирани растителни суровини, когато тяхното производство или добив е свързан с промени в земеползването и увреждане на екосистеми.

Законът за горите въвежда следните специални административни режими по повод ползването и опазването на горските територии:

а) Режим за защитни и специални горски територии, като специални са горските територии, които са в границите на защитени територии по Закона за защитените територии; в защитени зони по Закона за биологичното разнообразие; с въведени особени режими по други закони; семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и учебно-опитни гори; дендрариуми; гори с рекреационно, ландшафтно или високо консервационно значение. В тези територии ползването е ограничено и се извършва само при съобразяване с целта, за която е определен специалният статут.

б) Режим за извършване на сечи по чл. 101-111 от ЗГ (режими за ползване на дървесина и извършване на сечи).

в) Режим за достъп и движение в горските територии по чл. 148 от ЗГ за предотвратяване на пожари; за опазване на горските територии; при провеждане на лесовъдски мероприятия; за защита на гражданите.

г) Режим за промяна на предназначението на горски територии по чл. 73 и сл. от ЗГ. Особено ограничен е режимът за защитни гори; специални гори; гори с висока консервационна стойност.

д) Режим за опазване от пожари по чл. 134-139 от ЗГ със забрана или ограничаване на дейности при пожарна опасност; поддържане на противопожарни съоръжения; контрол върху паленето на огън; задължения на собствениците и ползвателите.

е) Режим за добив на недървесни горски продукти по чл. 120-124 от ЗГ (билки; гъби; горски плодове; смола и други продукти). В зависимост от собствеността на гората и начина на ползване може да се изисква: позволително; разрешение; заплащане на такси.

ж) Режим за паша в горски територии по чл. 123 и свързаните разпоредби относно ползването на горски територии.

з) Режим за строителство и специални обекти в горите по чл. 54-69 от ЗГ за изграждане на горски пътища; туристическа инфраструктура; съоръжения за управление на горите; обекти с обществено предназначение.

Принудителните преустановителни административни мерки, които се прилагат по ЗГ за опазването на горите и горските територии, са следните:

По чл. 253, ал. 1:

а) спиране на разпореждания на централни ведомства или областни управители, които са в нарушение на този закон;

б) спиране на реализацията на планове, утвърдени в нарушение на ЗГ.

По чл. 253, ал. 2:

а) спиране на разпореждания на регионалните дирекции по горите и на държавните предприятия, които са в нарушение на ЗГ;

б) спиране на реализацията на програми, утвърдени в нарушение на ЗГ.

По чл. 253, ал. 2:

а) спиране на дейности в горските територии, които не са предвидени в съответните горскостопански планове и програми или когато такива планове и програми липсват;

б) спиране на строителство в горските територии:

– когато то се извършва без приет по съответния ред проект или в нарушение на такъв проект;

– на обекти и съоръжения за борба срещу ерозията и пороите, за които не е приет технически проект за борба срещу ерозията и пороите, или когато строителството се извършва в нарушение на предвидените в проекта горскостопански дейности;

– в които предназначението на територията не е променено в случаите и по реда на този закон;

в) спиране на дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по прилагането им;

г) спиране на дейности или обекти, които увреждат или замърсяват горските територии;

д) спиране на дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.

Принудителните административни мерки се прилагат от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице (чл. 253, ал. 1 от ЗГ); изпълнителния директор на ИАГ (чл. 253, ал. 2 от ЗГ); директорите на регионалните дирекции по горите (чл. 253, ал. 3).

Административните наказания¹²⁷ се налагат заради следните административни нарушения по ЗГ:

а) незаконна сеч (чл. 266 от ЗГ) е основният административнонаказателен състав за защита на горите срещу незаконно ползване на дървесин, като се санкционира сечта, извозването, транспортирането, съхраняването и разпореждането с дървесина в нарушение на закона;

б) неизпълнение на задължения за предотвратяване на незаконни дейности (чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ) от страна на длъжностни лица или лица, упражняващи лесовъдска практика, които не вземат своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията;

в) неизпълнение на заповед за спиране на дейности (продължаване на дейност след издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка или след забрана от контролен орган по чл. 273, ал. 1 от ЗГ) и административни наказания, налагани на основание чл. 275 от ЗГ¹²⁸ и др.

Административните наказания и имуществени санкции относно нарушаване на режимите по ползване и опазване на горите се налагат от съответния директор на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице. С подобно правомощие е снабден и изпълнителният директор на ИАГ при нарушения, установени от служители на ИАГ или когато законът предоставя такава компетентност (нарушения при опазване на горските територии по чл. 266 от ЗГ).

3. Административноправно регулиране на опазването на животните

Административноправното регулиране на опазването на животните като част от биологичното разнообразие се осъществява от Закона за защита на животните; Закона за пчеларството; Закона за лова и опазването на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите.

3.1. Административноправно регулиране на опазването на животните

Законът за защита на животните (ЗЗЖ)¹²⁹ урежда правилата за хуманното отношение към животните и тяхната защита от жестоко и неправомерно третиране. Законът допринася за съхраняването на видовото разнообразие, като регулира опазването на животните като част от природните екосистеми. Той въвежда мерки за предотвратяване на страданието, изчезването на видове и нарушаването на естествения баланс. Чрез тези разпоредби се подпомага устойчивото използване на природните ресурси и запазването на биологичното равновесие.

Освен ЗЗЖ се прилагат и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (CITES в рамките на ЕС)¹³⁰ – има важно значение за опазване на биологичното разнообразие, като контролира международната търговия със застрашени видове;

– Регламент (ЕО) № 1523/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за забрана на пускането на пазара и вноса или износа от Общността на котешка и кучешка кожа и продукти, съдържащи такава кожа¹³¹ – защитава животните чрез ограничаване на търговията с продукти, получени от тях.

Законът за защита на животните въвежда следните регистрационни режими:

а) на диви животни, отглеждани извън специализирани обекти – зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч (чл. 22, ал. 1 от ЗЗЖ);

б) издаване на регистрационна карта за диви животни (чл. 22а, ал. 1 от ЗЗЖ);

в) на приюти за безстопанствени животни (чл. 41 от ЗЗЖ);

г) на организации за защита на животните (чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ);

д) на животни, използвани за научни цели (чл. 26 и сл. от ЗЗЖ).

Принудителните административни мерки по чл. 66 от ЗЗЖ нямат пряко отношение към запазване на жизнеспособността на отделни екземпляри и предотвратяване на отрицателно въздействие върху популациите и видовото разнообразие.

Административните наказания и имуществените санкции се налагат по ЗЗЖ за извършването на слените административни нарушения и неизпълнение на задължения:

а) проявяване на жестокост към животно в нарушение на чл. 7 от ЗЗЖ (причиняване на болка, страдание, нараняване, смърт и др.) по чл. 62, ал. 1 от ЗЗЖ;

б) стрелба по животни (безстопанствени животни; опитомени животни; животни в плен; диви животни,) в нарушение на закона (Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за биологичното разнообразие) по чл. 62, ал. 4 от ЗЗЖ;

в) нарушения при използване на животни за научни цели при използване на животни за научни, образователни и други цели чрез неспазване на изискванията за условията за използване на животни; минимизиране на болката и страданието; допустимите методи и процедури по чл. 63, ал. 1 от ЗЗЖ;

г) нарушения, свързани с диви животни, отглеждани извън естествената им среда в нарушение на чл. 21 от ЗЗЖ по чл. 64, ал. 1 от ЗЗЖ; като на основание чл. 64, ал. 2 от ЗЗЖ животното се отнема в полза на държавата и разпореждането с него се извършва при условията на Закона за биологичното разнообразие;

д) нарушение на задължения на собственици на животни при изпълнение на предписанията на контролните органи по чл. 67 от ЗЗЖ;

е) други нарушения по ЗЗЖ:

– неизпълнение на изискванията на закона;

– неспазване на задължения за грижа и защита на животните;

– нарушения на подзаконови актове, издадени въз основа на ЗЗЖ по чл. 68, ал. 1 ЗЗЖ и за професионални лица и юридически лица чл. 68, ал. 2 ЗЗЖ.

3.2. Административноправното регулиране на опазването на пчелите

Административноправното регулиране на опазването на пчелите се извършва от Закона за пчеларството (ЗПч)¹³², който подпомага опазването на биологичното разнообразие, като насърчава отглеждането и защитата на пчелите – едни от най-важните опрашители в природата. Той определя правила за регистрацията и разполагането на пчелините, за да се осигурят подходящи условия за пчелните семейства. Законът предвижда мерки за предпазване на пчелите от отравяне при употреба на продукти за растителна защита. Освен това насърчава сътрудничеството между пчелари, земеделски производители и държавни институции за опазване на околната среда. Чрез защитата на пчелите законът допринася за съхраняването на растителните видове, екосистемите и биологичното разнообразие.

Освен националния закон с пряко действие в българската правна система са и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета¹³³ относно пускането на пазара на продукти за растителна защита – основният акт, който изисква оценка на риска за пчелите при разрешаването на пестициди, като активни вещества не могат да бъдат одобрени, ако представляват неприемлив риск за медоносните пчели;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869¹³⁴ (Nature Restoration Regulation) – задължава държавите членки да предприемат мерки за възстановяване на популациите на опрашителите и да обърнат тенденцията на техния спад най-късно до 2030 г.

Законът за пчеларството предвижда регистрационни режими на пчелините в съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

Основните цели на регистрациите са:

– осигуряване на официален отчет на пчелините;

– опазване здравето на пчелите;

– проследимост на пчеларската дейност;

– осигуряване на селекционен контрол;

– подпомагане на държавната политика и финансирането.

Административното наказване в областта на опазване на пчелите се упражнява при извършването на следните административни нарушения:

а) третиране с препарати по начин, който нарушава правилата за защита на пчелите (чл. 44 във връзка с чл. 32 от ЗПч);

б) нарушения по чл. 41 във връзка с чл. 20 от ЗПч:

– внос на пчелни семейства без необходимите документи;

– внос от непозволени източници;

– въвеждане на чужд генетичен материал без контрол;

– преместване на пчели в нарушение на установения ред;

в) нарушения по чл. 40 във връзка с чл. 19 от от ЗПч:

– извършване на развъдна дейност без необходимата регистрация;

– производство на пчелни майки без спазване на изискванията;

– продажба на пчелен материал, който не отговаря на изискванията;

– нарушаване на правилата за селекция;

г) нарушения по чл. 38 във връзка с чл. 15 от ЗПч:

– разполагане на пчелин без спазване на изискваните отстояния;

– поставяне на пчелни семейства на неподходящо място;

– неспазване на изискванията за безопасност.

Административнонаказващи органи са министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица.

3.3. Административноправно регулиране на опазването на дивеча

Законът за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД)¹³⁵ урежда опазването, устойчивото използване и управлението на дивечовите видове като част от биологичното разнообразие. Той определя правила за защита на дивите животни, поддържане на техните местообитания и запазване на естествените популации. Законът регулира лова чрез определяне на разрешени видове, ловни сезони, квоти и мерки срещу бракониерството. Той насърчава възстановяването на застрашени или намалели популации и поддържането на екологичния баланс в природата. Чрез тези мерки законът допринася за съхраняването на генетичното, видовото и екосистемното разнообразие на дивата природа в България.

Освен ЗЛОД в областта на опазваните на дивеча действат и някои наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях¹³⁶ (CITES в ЕС) – контролира международната търговия със защитени видове и продукти от тях, за да предотврати намаляването на популациите;

– Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове¹³⁷ – въвежда мерки за ограничаване на видове, които могат да застрашат местните екосистеми и дивечовите популации;

– Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869¹³⁸ (Nature Restoration Regulation) – въвежва задължения за държавите членки да възстановяват увредени екосистеми и местообитания, което има значение и за опазването на дивечовите видове чрез подобряване на условията за тяхното съществуване

Основните цели на ЗЛОД са:

– съхраняване на генофонда и видовото разнообразие;

– увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси;

– запазване на екологичното равновесие.

В рамките на закона действат следните административни режими с ефект върху опазване на биологичното разнообразие:

а) разрешителен по чл. 57 и чл. 58 от ЗЛОД – чрез него се контролира правото на лов, като по този начин се предотвратява прекомерното изземване на дивечови запаси и се осигурява устойчиво ползване;

б) лицензионен режим за правоспособност за ловец по чл. 21 и чл. 22 от ЗЛОД– чрез обучението и изпитите се гарантира, че ловците познават правилата за опазване на дивеча, безопасността при лов и принципите на устойчивото управление на популациите;

в) регистрационен по чл. 29 и чл. 30 от ЗЛОД– осигурява контрол и отчетност върху дейности и субекти, свързани с дивеча, като ловни сдружения, ловностопански райони, дивечови стопанства и други обекти, свързани с управлението и опазването на дивеча.

Пинудителните административни мерки по повод опазването на дивеча и на биологичното разнообразие могат да се категоризират така:

а) превантивна:

– по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите министърът на земеделието и храните може да ограничи временно, за срок до два месеца, добива на дървесина в отделни държавни горски територии с цел осигуряване спокойствието на дивеча в периоди на размножаване (чл. 54, ал. 13);

– през брачния сезон на благородния елен и глухара в района на трайно установените места за размножаване се преустановяват горскостопански, строителни, ремонтни и други работи, нарушаващи спокойствието на дивеча, включително преминаването на камиони и друга горскостопанска и селскостопанска техника (чл. 70, ал. 3);

б) преустановителни:

– спиране на дейности, свързани с лов и ползване на дивеча при нарушения:

1. лов в забранено за лов време, място или със забранени средства;

2. убийство или улов на дивеч извън определените дата, място на ловуване, брой и вид дивеч;

– отнемане на оръжия и средства, свързани с нарушението (чл. 54 от ЗЛОД);

– прекратяване на неправомерно стопанисване на дивеч (чл. 30 и сл. от ЗЛОД);

в) възстановителна – отнемане на незаконно придобит дивеч, ловни трофеи, оръжия и средства, свързани с нарушението.

Принудителните административни мерки се прилагат от служители на ИАГ, директорите на регионалните дирекции по горите.

Административни наказания се налагат за извършването на следните административни нарушения:

а) незаконно убиване, улавяне или добиване на дивеч (бракониерство), което води до пряко намаляване на числеността на дивечовите популации чрез добив без правно основание, извън разрешените квоти, видове, места или срокове (чл. 86 от ЗЛОД);

б) ловуване без разрешение или извън установения режим, което нарушава системата за устойчиво ползване на дивеча, което може да доведе до прекомерно изземване на ресурсите (чл. 84 от ЗЛОД);

в) незаконно придобиване, присвояване, укриване или пренасяне на дивеч, което води до отнемане на дивечови екземпляри извън установения контрол и затрудняване на управлението и отчетността на популациите (чл. 85 от ЗЛОД);

г) незаконен оборот на дивеч, дивечови продукти и ловни трофеи – води до създаване на условия за стимулиране на незаконен добив и застрашаване на популациите на ценни видове (чл. 90 от ЗЛОД);

д) използване на забранени средства и методи за лов предизвиква неселективно или масово унищожаване на животни, включително засягане на други видове, различни от целевия дивеч (чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД и чл. 93, ал. 2 от ЗЛОД);

е) повреждане или унищожаване на съоръжения за управление и опазване на дивеча води до нарушаване на условията за възпроизводство, зимно подхранване, укритие и поддържане на дивечовите запаси (чл. 93, ал. 1 от ЗЛОД);

ж) нарушения при стопанисване и опазване на дивеча съдейства за неспазване на задълженията за възпроизводство, охрана и устойчиво управление на дивечовите запаси (чл. 83 и сл. от ЗЛОД);

з) повторно извършване на нарушения, засягащи дивечапоражда повишена опасност за устойчивостта на популациите поради системно нарушаване на режима за опазване (чл. 89 от ЗЛОД).

Административнонаказващи органи са министърът на земеделието и храните и оправомощени от него длъжностни лица.

3.4. Административноправно регулиране на опазването на рибите

Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА)¹³⁹ регулира опазването и устойчивото използване на водните биологични ресурси. Той предвижда мерки за защита на видовото разнообразие на рибите и другите водни организми и предотвратяване на тяхното изчерпване. Законът въвежда ограничения за риболова, забранява унищожителни практики и защитава уязвими видове и местообитания. Определя развитието на аквакултурите по начин, който намалява негативното им въздействие върху естествените екосистеми. Чрез контрол и опазване на водните местообитания законът допринася за запазване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие.

Паралелно със ЗРА се прилагат и следните наднационални източници (регламенти на ЕС):

– Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН риболов), за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999¹⁴⁰ – регулира проследяването и контрола на произхода на рибните продукти;

– Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета¹⁴¹ – допринася косвено чрез подкрепа на устойчиви практики и ограничаване на натиска върху рибните ресурси;

– Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР), за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета¹⁴² – определя принципите за устойчиво управление на рибните запаси, опазване на морските екосистеми и предотвратяване на прекомерния улов.

Даконът за рибарството и аквакултурите урежда следните основни административни режима с отношение към биологичното разнообразие:

а) разрешителен за контрол върху експлоатацията на рибните ресурси:

– по чл. 17а от ЗРА – стопански риболов се извършва въз основа на разрешително за стопански риболов, издадено от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), като се контролират броят на риболовците, използваните уреди, районите и видовете, които могат да бъдат обект на улов;

– по чл. 35–37 от ЗРАотносно ограниченията и забраните за риболов, включително забранени периоди, размери на уловените екземпляри и защитени видове, като целта е да се осигури възстановяване на популациите и запазване на размножителния потенциал;

– по чл. 40 от ЗРА – регламентира улова на риба и други водни организми за научни цели чрез специално разрешение и предотвратява неконтролирано въздействие върху редки или чувствителни видове;

б) регистрационен за проследяване и контрол на дейностите:

– по чл. 25 и сл. от ЗРА относно лицата, които извършват дейности по развъждане и отглеждане на риба и други водни организми (аквакултури), което позволява контрол върху използваните видове; условията на отглеждане; риска от навлизане на неместни (инвазивни) видове; въздействието върху естествените водни екосистеми;

– по чл. 16 от ЗРА, определящ воденето на регистри от ИАРА за дейностите, свързани с рибарството и аквакултурите, данните от които подпомагат оценката на натиска върху рибните ресурси и планирането на мерки за опазване.

Принудителните административни мерки по ЗРА във връзка с опазване на биологичното разнообразие са следните групи:

а) превантивни, чиято цел е предотвратяване на нарушения и ограничаване на бъдещо увреждане на биологичното разнообразие:

– отказ за издаване или прекратяване на разрешителни при неспазване на условията по чл. 17а и сл. ЗРА (разрешителен режим за стопански риболов), като се предотвратява прекомерната експлоатация на рибните запаси, уловът на защитени видове и използването на неподходящи риболовни практики;

– забрана за извършване на риболов в определени периоди и места по чл. 32-35 ЗРА (забрана за улов на риба и други водни организми през размножителни периоди) по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, като така се защитава размножаването и възстановяването на популациите, като ограничават човешкия натиск върху уязвими видове;

– забрана за използване на определени риболовни уреди и методи по чл. 35 и свързаните разпоредби на ЗРА, с което се предотвратява унищожаването на непреднамерено уловени организми (прилов), увреждането на местообитания и намаляването на видовото разнообразие;

– отнемане и унищожаване на забранени риболовни уреди по чл. 90 от ЗРА, като предотвратява повторно използване на средства, които могат да причинят увреждане на водните съобщества;

б) преустановителни с цел спиране на вече извършено нарушение или вредно въздействие:

– спиране на незаконен риболов по чл. 65 и сл. от ЗРА (контролни правомощия на органите на ИАРА);

– изземване на незаконно използвани риболовни уреди и средства по чл. 90 и сл. от ЗРА с цел премахване на средствата, чрез които се извършва незаконен улов или унищожаване на водни организми;

– временно ограничаване или спиране на дейности в обекти за аквакултури по чл. 25 и сл. от ЗРА с цел при риск от замърсяване, разпространение на болести или навлизане на инвазивни видове може да се ограничи дейността;

в) възстановителни с цел възстановяване на увредени природни ресурси и екологично равновесие:

– връщане във водата на незаконно уловени живи екземпляри по чл. 90 и сл. от ЗРА за възстановяване на жизнеспособни екземпляри и запазване на числеността на популациите;

– мерки за възстановяване на рибните запаси чрез зарибяване по чл. 15 и сл. от ЗРА, подпомагащи възстановяването на намалели популации и поддържането на екологично равновесие.

Принудителните административни мерки по ЗРА се прилагат от длъжностни лица от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

От гледна точка на биологичното разнообразие административнонаказателната защита по ЗРА¹⁴³ се концентрира в следните основни направления:

а) нарушения, свързани с незаконното извличане и прекомерната експлоатация на водни биологични ресурси:

– незаконен стопански риболов (чл. 56 от ЗРА) – без разрешително; във воден обект, различен от разрешения по чл.17 режим, като с административното наказване се предотвратява нерегламентираното изземване на рибни запаси и нарушаването на устойчивото ползване на популациите;

– улов извън определена квота (чл. 69а от ЗРА), с което нарушава чл.27а, ал. 1 от ЗРА, но с административното наказание се предпазват от изчерпване ограничени рибни ресурси;

б) нарушения, засягащи размножаването и възстановяването на популациите:

– риболов през размножителни периоди (чл. 70 от ЗРА) – ловене на риба и други водни организми в забранени периоди по чл. 30, ал. 3, т. 1; чл. 30, ал. 4 и ал. 5; чл. 32, ал. 1 от ЗРА, като биоразнообразния ефект е защита на размножаването и естественото възстановяване на популациите;

– улов на маломерни екземпляри (чл. 75 от ЗРА) – ловене, пренасяне, превозване или продажба на риба и други водни организми под минималните размери; под минималното тегло в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗРА, а биоразнообразния ефект е, че чрез задържане на прилов в нарушение на чл. 38, ал. 5 се запазват младите екземпляри до достигане на възраст за размножаване;

в) нарушения, свързани със защитата на местообитанията и естественото възпроизводство:

– риболов в защитени зони за възпроизводство (чл. 67а от ЗРА) – юридическо лице нарушава режима за зоните за любителски риболов по чл. 22а, ал. 5, биолазнообразният аспект е защита на места за естествено размножаване и възстановяване на рибните ресурси;

– нарушаване на водния режим, необходим за миграцията на рибите (чл. 77а от ЗРА) – неизграждане или липса на съоръжения, предотвратяващи преминаването на риба в нарушение на чл. 44а, ал. 1;

– неосигуряване прехвърлянето на риба и други водни организми в друг воден обект (чл. 77б) в нарушение на чл. 44а, ал. 2;

– неизграждане на рибни проходи, позволяващи миграция (чл. 77в от ЗРА) в нарушение на чл. 44б, ал. 1 и ал. 2;

– неподдържане на оптимално водно ниво при ВЕЦ; бентове; прагове; други водни съоръжения (чл. 77г от ЗРА) в нарушение на чл.44в, като биоразнообразният ефект от наказването е опазване на екологичната свързаност на водните екосистеми и миграционните маршрути;

г) нарушения чрез използване на унищожителни и неселективни методи за улов:

– забранени риболовни уреди средства; принадлежности; приспособления (чл. 73 от ЗРА) в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5, 7; чл. 36; чл. 37; чл. 39а, ал. 1, а биоразнообразният ефект от наложената санкция е предпазване от унищожаване на нецелеви видове и прилов;

– тежки форми на незаконен риболов – прилага се при най-опасните форми на незаконен улов (чл. 74 от ЗРА) в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6; чл. 35, ал. 6;

д) нарушения, засягащи защитени видове

– раци (чл. 76 от ЗРА) – незаконен улов; пренасяне; превозване; продажба на речни и каменни раци в нарушение на чл. 42;

– морски бозайници (чл. 77 от ЗРА) – ловене, пренасяне, превозване или продажба на морски бозайници в нарушение на чл. 43, като с наказанието се защитават видове с висока природозащитна стойност;

е) нарушения, свързани с аквакултури и генетичното разнообразие:

– незаконни аквакултури (чл. 68 от ЗРА) – развъждане и отглеждане на риба и други водни организми без регистрация в нарушение на чл. 25, като така се контролира въвеждането на чужди видове; рискът от генетично замърсяване; разпространението на заболявания;

– нарушения при отглеждане на водни организми (чл. 69 от ЗРА) – нарушение на изискванията за аквакултури по чл. 27, т. 1, 6, 7 и 8;

ж) нарушения, свързани с незаконната търговия и проследимостта на ресурсите (чл. 71, 82, 82в, 85, 86 от ЗРА).

Административните наказания се налагат от министъра на земеделието и праните или оправомощено от него длъжностно лице.

ІV. Отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети

Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети¹⁴⁴ (ЗОПОЕЩ) регулира дейности с потенциално невисок и такива висок риск за околната среда. Тази отговорност е въведена в българското административно законодателство чрез Директива 2004/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети¹⁴⁵, наричана „Директива 2004/35/ЕО“. Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета¹⁴⁶ допълва с процедурни правила въведения в ЗОПОЕЩ режим относно мониторинг, информация и докладване.

Нейният произход, свързан с френското административно право в субективните и обективни измерения, в българската административноправна доктрина е обсъждан още през 80-те години на миналия век опосредствено през анализ на съдържанието на книгата на Патрик Жирод „Възстановяване на екологическата вреда“ (Girod, Patrick „La réparation du dommage écologique“. Paris: Librarie Générale de droit et de jurisprudence, 1974, 288 p.): „Интерес представлява класификацията на основанията на екологическата отговорност, подреждаща ги в два класификационни раздела – основания от субективно и обективно естество. При субективните основания на първо място се поставят отношенията на съседство като генератор на екологическа отговорност. При обективните основания представляват интерес разработките за ролята и значението на риска в екологическата сфера (с. 97-101)“¹⁴⁷.

Отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети се реализира от компетентни административни органи – министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ директорите на басейновите дирекции за управление на водите или директорите на националните паркове (чл. 6 от ЗОПОЕЩ).

Тя е субективна (виновна), когато се отнася до ниско рискови за екологията стопански дейности, и обективна (безвиновна), когато съществува потенциална непосредствена заплаха от щети или такива вече са причинени във високо рискови за екологията стопански дейности.

Стопанските дейности с висок риск са:

– експлоатация на инсталации и съоръжения с комплексно разрешително (по чл. 117 от ЗООС), с изключение на тези, използвани само за изследователска дейност и изпитания на нови продукти;

– дейности с отпадъци – събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане (вкл. опасни отпадъци), изискващи разрешение или регистрационен документ по ЗУО;

– дейности, свързани с води – зауствания на опасни вещества в повърхностни води, отвеждане на вещества в подземни води, инжектиране на замърсители, водовземане и завиряване, изискващи разрешително по Закона за водите;

– производство, употреба, съхранение и изпускане на опасни химични вещества и смеси, класифицирани по Регламент (ЕО) № 1272/2008;

– дейности с продукти за растителна защита (производство, употреба, съхранение и др.);

– дейности с биоциди по смисъла на съответния закон;

– превоз на опасни товари – автомобилен, железопътен, морски/речен и въздушен;

– дейности с ГМО – работа в контролирани условия, освобождаване в околната среда, пускане на пазара, внос, износ, транзит;

– превоз на отпадъци, вкл. внос, износ и транзит;

– управление на минни отпадъци по Закона за подземните богатства;

– експлоатация на места за съхранение на въглероден диоксид в земните недра.

В областта на растениевъдството като част от аграрното административно право се използват различни препарати. Същото се отнася и до освобождаването в околната среда на генетично модифицирани организми. Високо рискови за екологията са също така добивната индустрия; преработващата индустрия (хранително-вкусова; текстилна; кожарска, включително обувна; дървообработваща; хартиена; полиграфическа; химическа; металургична), машиностроителна, мебелна, енергийна, строителната индустрия като съставен елемент на индустриалното административно право. Стопанската дейност в областта на предоставянето на промишлени услуги по геоложки проучвания на участъци, свързани с добива на нефт и газ; различни видове сондажни дейности, монтаж, ремонт и демонтаж на сондажните кули, чрез запушване и други; втечняване и повторно превръщане в газ на природния газ с цел транспортиране, извършвани на мястото на добива; услуги по отводняване (дрениране) и изпомпване на кладенци; вземане на сондажни проби, свързани с добива на нефт и газ; осигуряването на търговските услуги: а) по извършването на специализиран ремонт, техническо поддържане и инсталиране на машини и съоръжения; б) транспортните услуги, свързани с осигуряване на превоз на пътници или товари по разписание или не – с железопътен, тръбопроводен, автомобилен, воден или въздушен транспорт и свързаните с него дейности като експлоатация на терминали, паркинги, обработка на товари, складиране и други; в) туристическите услуги; също се свързват с възникването на екологични проблеми и са обект на научен анализ от административното право на услугите. Аграрното административно право, индустриалното административно право и административното право на услугите са обект на изследване от административното стопанско право¹⁴⁸ и извършваните в рамките на тях стопански дейности изискват предварително издаването на лиценз, разрешение, регистрация или уведомление като административен режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Поради това тези режими не се изследват от екологичното административно право. Общата допирна точка е заплахата или засягането на обществените отношения по опазването на някои от компонентите на околната среда при извършването на регулираната от административното право търговска дейност.

Тъй като настъпва в рискови дейности, се приема, че за нейното предотвратяване се предприемат „превантивни“ мерки, когато представлява непосредствена заплаха. Във връзка с реализацията ù операторите, извършващи дейности по Приложение № 1, са длъжни сами да оценяват риска от непосредствена заплаха или вече причинена екологична щета. При непосредствена заплаха от щета операторът е длъжен „незабавно“ да предприеме превантивни мерки, без да чака административно предписание. При вече настъпила щета той предлага „оздравителни“ мерки за отстраняване, но окончателните мерки се определят от компетентния административен орган. Целта на оздравителните мерки е реално възстановяване на увредената среда, а не само парично обезщетение.

Законът предвижда процедура за обществено обсъждане, при която граждани и организации могат да представят становища преди определяне на мерките. Когато операторът не изпълни мерките доброволно, компетентният орган може да възложи изпълнението на трето лице за негова сметка.

Законът предвижда три разновидности на принудителните административни мерки:

а) спиране на дейността на операторите, непосредствено свързана с настъпването на екологичните щети;

б) спиране на достъпа до територии на собствениците и ползвателите;

в) налагане на забрани или ограничения за ползване на водите (чл. 59, ал. 1).

Всяка една от тях не може да бъде определена еднозначно дали е превантивна или преустановителна. Когато мярката се налага преди да са настъпили щети, с цел да се предотврати тяхното причиняване, тя има превантивен характер. Пример за такъв вид мярка е спиране на дейност на оператор, при която е установен реален риск от предстоящо замърсяване. Когато щетата вече е започнала или е налице, а мярката цели да прекрати по-нататъшното ѝ развитие или разширяване, тя е преустановителна (пресекателна). Пример за такъв вид мярка е спиране на дейност, която в момента продължава да причинява замърсяване; прекратяване на водовземане, докато трае увреждането. Компетентният да приложи мярката орган е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. При прилагане на принудителни административни мерки министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции и директорите на националните паркове или оправомощени от тях длъжностни лица със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед дейността на операторите, причинила екологични щети, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване (чл. 59, ал. 2).

Отговорността за екологични щети е административна по няколко причини.

Първо, тя е вид юридическа отговорност, която съществува самостоятелно спрямо административнонаказателната, гражданската, дисциплинарната и наказателната отговорност. Тази отговорност не е „екологична“ поради самостоятелно съществуване на екологичното право като правен отрасъл. Тя е административна, защото се реализира в резултат на административно правоотношение¹⁴⁹. Това административно правоотношение се поражда непосредствено по силата на закона. Следователно това е отговорност ex lege. Тя не произтича от административен акт на орган на изпълнителната власт.

Второ, страни по това правоотношение са държавата чрез нейните административни органи, компетентни да я реализират – министърът на околната среда и водите, директорите на РИОСВ директорите на басейновите дирекции за управление на водите или директорите на националните паркове, и оператор – физическо или юридическо лице – субект на административното право.

Трето, уредена е в специален административен закон и поради това е административна.

Четвърто, реализира се при две предпоставки – „непосредствена заплаха от щети“ (достатъчно голяма вероятност за настъпване на екологични щети в бъдеще по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗОПОЕЩ) или при настъпила вече вреда;

Пето, специфична особеност на тази отговорност е нейният обект – тя защитава обществения интерес чрез опазване на компонентите на околната среда – „природни ресурси“, т. е. защитени видове и природни местообитания, вода и почва по смисъла на §1, т. 22 от ДР на ЗОПОЕЩ. Следователно предмет на защита не са индивидуалните имуществени права на гражданите или техните организации, а обществените отношения, свързани със съхраняването и възстановяването на природната среда. Държавата (фискът) търси обезщетение, тъй като е нанесена щета на един от нейните конститутивни елементи на държавата (територия) в някоя от разновидностите ù (води, сухоземна територия – земя, почва или природни местообитания, често пъти намиращи се в защитените територии).

Шесто, паралелно с обезщетителната ù функция се реализират превантивни или оздравителни мерки от областта на екологичното административно право.

Седмо, тази имуществена отговорност се дължи поради наличието на публичноправна претенция: „тя почива на едно публично правоотношение между държавата, от една страна, и отговорния оператор, от друга страна. Околната среда е публично благо и нейното увреждане представлява публичноправен деликт и обосновава публичното право на държавата срещу причинителя на вредите.“¹⁵⁰.

Осмо, доколкото се свързва с рискови дейности, тя е изрично призната от закона и е продължение на основния принцип „замърсителят плаща“.

Девето, това е безвиновна (обективна) отговорност, тъй като възниква без да е резултат от нечий личностен волеви акт, свързан с някоя от формите на вината (умисъл или непредпазливост).

Заключение

Направеният по-горе анализ относно систематиката и съдържанието представя екологичното административно право като нестопанско административно материално право, което регулира обществените отношение по опазване на небиологични (абиотични) компоненти на околната среда (въздух, води, почви, земни недра с подземни изкопаеми, климат, радиация) и елементите на биологичното разнообразие (растения, животни, гъби и микроорганизми) в една обща природна симбиоза, като при непосредствена заплаха или при нанасянето на екологични щети от високо рискови дейности се носи обективна (безвиновна) специфична административна отговорност.

БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES

Голева, П. За понятията „екологична отговорност“ и „екологична щета“. – Правна мисъл, 2008, № 3, с. 42-59. // Goleva, P. Za ponyatiyata „ekologichna otgovornost“ i „ekologichna shteta“. – Pravna misal, 2008, № 3, pp. 42-59.

Зиновиева, Д. Лицензионни административни актове. София: Сиела, 1998. // Zinovieva, D. Litsenzionni administrativni aktove. Sofia: Siela, 1998.

Кушлев, Ст. Интересно юридическо изследване на екологическите вреди във Франция. – Правна мисъл, 1981, № 5, с. 105-108. // Kushlev, St. Interesno yuridichesko izsledvane na ekologicheskite vredi vav Frantsia. – Pravna misal, 1981, № 5, pp. 105-108.

Лялев, Т. Основни международни споразумения по опазване на природната среда. – В: Световният екологичен проблем. София: Партиздат, 1984, с. 216-296. // Lyalev, T. Osnovni mezhdunarodni sporazumenia po opazvane na prirodnata sreda. – V: Svetovniyat ekologichen problem. Sofia: Partizdat, 1984, pp. 216-296.

Михайлов, Р. Ефективност на административнонаказателната отговорност при незаконното строителство в защитените територии. – В: Образование, научни изследвания и иновации. София: Университет по библиотекознание и информационни технологии, 2025, с. 61-65. // Mihaylov, R. Efektivnost na administrativnonakazatelnata otgovornost pri nezakonnoto stroitelstvo v zashtitenite teritorii. – V: Obrazovanie, nauchni izsledvania i inovatsii. Sofia: Universitet po bibliotekoznanie i informatsionni tehnologii, 2025, pp. 61-65.

Николова, Р. Опит за една нова систематизация на административното материално право – специална част. – Годишник на департамент „Право“ на Нов български университет за 2019 г., 2020, с. 118-167. Nikolova, R. Opit za edna nova sistematizatsia na administrativnoto materialno pravo – spetsialna chast. – Godishnik na departament „Pravo“ na Nov balgarski universitet za 2019 g., 2020, pp. 118-167.

Николова, Р. Съвременни измерения на системата на административното материално право – специална част в България. – Административно правораздаване, 2025, № 1, с. 10-26. //

// Nikolova, R. Savremenni izmerenia na sistemata na administrativnoto materialno pravo – spetsialna chast v Bulgaria. – Administrativno pravorazdavane, 2025, № 1, pp. 10-26.

Николова, Р. Осигурително административно право. – Административно правораздаване, 2026, № 2, с. 32-56. // Nikolova, R. Osiguritelno administrativno pravo. – Administrativno pravorazdavane, 2026, № 2, pp. 32-56.

Пенчев, Г. Относно усъвършенстването на правната уредба на адмнистративнонаказателната отговорност за опазване на водите в Република България. – Правна мисъл, 1996, № 2, с. 58-67. // Penchev, G. Otnosno usavarshenstvaneto na pravnata uredba na admnistrativnonakazatelnata otgovornost za opazvane na vodite v Republika Bulgaria. – Pravna misal, 1996, № 2, pp. 58-67.

Пенчев, Г. Относно усъвършенстването на административноправната защита на подземните природни богатства в Република България. – Правна мисъл, 1996, № 3, с. 18-23. // Penchev, G. Otnosno usavarshenstvaneto na administrativnopravnata zashtita na podzemnite prirodni bogatstva v Republika Bulgaria. – Pravna misal, 1996, № 3, pp. 18-23.

Пенчев, Г. Административнонаказателна отговорност за защита на природата. – Правна мисъл, 1998, № 2, с. 52-59. // Penchev, G. Administrativnonakazatelna otgovornost za zashtita na prirodata. – Pravna misal, 1998, № 2, pp. 52-59.

Пенчев, Г. Правна защита на въздуха от замърсяване в Република България. – В: Развитие на публичното право. Традиции и съвременност. Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски“, 2013, с. 38 274-285. // Penchev, G. Pravna zashtita na vazduha ot zamarsyavane v Republika Bulgaria. – V: Razvitie na publichnoto pravo. Traditsii i savremennost. Plovdiv: PU „Paisiy Hilendarski“, 2013, pp. 38 274-285.

Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми. – Правна мисъл, 2018, № 2, с. 70-89. // Penchev, G. Upravlenie na deynosti po opazvane na morskata sreda po vtorichnoto evropeysko pravo: aktualni problemi. – Pravna misal, 2018, № 2, pp. 70-89.

Пенчев, Г. Екологичното право като отрасъл на правото на Република България. – Съвременно право, 2018, № 4, с. 53-65. // Penchev, G. Ekologichnoto pravo kato otrasal na pravoto na Republika Bulgaria. – Savremenno pravo, 2018, № 4, pp. 53-65.

Пенчев, Г. Правна защита на околната среда от радиоактивно замърсяване в Република България. – Studia Iuris, 2018, № 2, с. 63-80. // Penchev, G. Pravna zashtita na okolnata sreda ot radioaktivno zamarsyavane v Republika Bulgaria. – Studia Iuris, 2018, № 2, pp. 63-80.

Пенчев, Г. Правен режим на рационалното използване на водите в Република България. – Studia Iuris, 2019, № 2, с. 1-16. // Penchev, G. Praven rezhim na ratsionalnoto izpolzvane na vodite v Republika Bulgaria. – Studia Iuris, 2019, № 2, pp. 1-16.

Пенчев, Г. Екологоправен режим на защитените природни територии в Република България. – Studia Iuris, 2021, № 2, с. 7-27. // Penchev, G. Ekologopraven rezhim na zashtitenite prirodni teritorii v Republika Bulgaria. – Studia Iuris, 2021, № 2, pp. 7-27.

Пенчев, Г. Екологично право – обща част (учебно помагало), 3 прераб. и доп. издание. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo – obshta chast (uchebno pomagalo), 3 prerab. i dop. izdanie. Sofia: Siela, 2023.

Пенчев, Г. Екологично право – специална част (учебно помагало), 3 прераб. и доп. издание. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo – spetsialna chast (uchebno pomagalo), 3 prerab. i dop. izdanie. Sofia: Siela, 2023.

Сивков, Цв. Административно наказване (материалноправни и процесуални проблеми). София: Софи-Р, 1998. // Sivkov, Tsv. Administrativno nakazvane (materialnopravni i protsesualni problemi). Sofia: Sofi-R, 1998.

Стоилова, Р. Какви административни актове са програмите за качеството на атмосферния въздух? – De Jure, 2019, № 2, с. 193-202. // Stoilova, R. Kakvi administrativni aktove sa programite za kachestvoto na atmosfernia vazduh? – De Jure, 2019, № 2, pp. 193-202.

Стоилова, Р. Какво промени решението по дело C-375/21 на Съда на Европейския съюз в процедурите по издаване на разрешителни за промишлени инсталации? – De Jure, 2024, № 1, с. 129-138. // Stoilova, R. Kakvo promeni reshenieto po delo C-375/21 na Sada na Evropeyskia sayuz v protsedurite po izdavane na razreshitelni za promishleni instalatsii? – De Jure, 2024, № 1, pp. 129-138.

Стоянов, В. Горски територии. – В: Правен режим на земеделските земи и горските територии (авт. колектив: Стоянов, В., С. Куртева, Ю. Стойкова). София: ИК „Труд и право“, София: 2011, с. 368-375. // Stoyanov, V. Gorski teritorii. – V: Praven rezhim na zemedelskite zemi i gorskite teritorii (avt. kolektiv: Stoyanov, V., PP. Kurteva, Yu. Stoykova). Sofia: IK „Trud i pravo“, Sofia: 2011, pp. 368-375.

Христова, Н. Мерки на административна принуда за опазване на защитените природни територии. – В: Правен режим на защитените природни територии (научно-практически анализ), авт. колектив: Пенчев, Г., Н. Христова. София: УНСС, 2023, с. 127-158. // Hristova, N. Merki na administrativna prinuda za opazvane na zashtitenite prirodni teritorii. – V: Praven rezhim na zashtitenite prirodni teritorii (nauchno-prakticheski analiz), avt. kolektiv: Penchev, G., N. Hristova. Sofia: UNSS, 2023, pp. 127-158.

Чернева, Г. Оспорване на административни актове по административен ред по АПК. София: Сиела, 2025. // Cherneva, G. Osporvane na administrativni aktove po administrativen red po APK. Sofia: Siela, 2025.

Янева, М. Правната уредба на екологичните оценки като аспекти на превантивния контрол в опазването на околната среда. – Административно правосъдие, 2007, № 5, с. 20-42. // Yaneva, M. Pravnata uredba na ekologichnite otsenki kato aspekti na prevantivnia kontrol v opazvaneto na okolnata sreda. – Administrativno pravosadie, 2007, № 5, pp. 20-42.

Янкулова, С. Имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. – De Jure, 2019, № 2, с. 168-174. // Yankulova, S. Imushtestvenata sanktsia po chl. 83 ot Zakona za administrativnite narushenia i nakazania. – De Jure, 2019, № 2, pp. 168-174.