Съвременни измерения на системата на административното материално право – специална част в България
Райна Николова Резюме: Статията представя нов научен подход за систематизация на подотраслите на административното право – специална част, които се обособяват като: административно право на гражданите, административно териториално право, административно стопанско право и административно нестопанско право. За разграничителни критерии се използват основните конститутивни елементи на държавата: население, територия, държавна власт. В публикацията се изразява надежда, че този теоретичен метод ще съдейства за постигането на кодификация на многобройните (над 250) нормативни актове, които формират позитивното българско административно законодателство. Ключови думи: Административно материално право – специална част, Административно нестопанско право, Административно право на гражданите, Административно стопанско право, Административно териториално право. проф. Райна Николова, д. н. Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на държавната служба, общинско право, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, екологично право, медийно право и др. в департамент „Право“ на Нов български университет, секция „Публичноправни науки“. Магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996) и доктор по специалността административно право и административен процес (шифър 05.05.07) на Висшата атестационна комисия при МС (2004). Съдебен кандидат при Софийски градски съд и юрисконсулт в Централния кооперативен съюз (1996-1997). Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Член на Специализиран научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет на Република България (2007-2010). Член на Комисията по журналистическа етика (2014-2018) към фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Автор на проект на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия (2022). Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печат, съставител на сборници с научна правна тематика. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти. Въведение Преди няколко години административноправната доктрина постави началото на нова категоризация на елементите на административното материално право – специална част, посочвайки обществено-икономическите и правни основания за това. Системата на административното право е научно обоснована последователност на подреждане на административноправните институти и норми при осъществяване на изпълнителната дейност, организирана въз основа на определени принципи. Кой е принципът, въз основа на който се извършва тази систематизация? Съвременната структура на административното право – специална част следва основните съставни елементи на държавата, познати на конституционното право, доколкото този публичноправен отрасъл поставя рамката за развитие на другите подотрасли на публичното право, като административно материално право, административно процесуално право, финансово право, данъчно право, данъчен процес: а) население; б) територия и в) държавна власт. Административно право на гражданите При използването на признака „население“ за целите на систематизацията на административното материално законодателство се има предвид не едновременното приложение на правните норми спрямо всички фицически лица в цялост, обитаващи територията на Република България, а тяхното въздействие върху отделните граждани, субекти на административното право, които се ползват с определени права и на които се възлагат конкретни задължения. Административното право на гражданите е един от подотраслите на административното […]
Read more
Договори между възложители и изпълнители, сключени чрез вертикално възлагане (договори in house)
Аделина Ковачева Резюме: Статията обсъжда един изключително важен въпрос, свързан с разходването на публичен финансов ресурс при вертикално възлагане на обществена поръчка (in house). Публикацията анализира съдържанието на понятието „обществена поръчка“ като сключване на възмезден договор с предвидени взаимни задължения за подписалите го. Тя обръща внимание на задължителните условия за възлагане in house и коментира новата ал. 6 на чл. 14, приета със Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки от 20.10.2023 г., през призмата на разглеждани от Съда на Европейския съюз дела. Авторът изразява увереност, че само доброто познаване на Закона за обществените поръчки, Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз може да даде сигурност за възложителите, че сключените от тях договори при вътрешно вертикално възлагане, ще са законосъобразни. Ключови думи: възложител, вътрешно вертикално възлагане (in house) ,директива, изпълнител, обществена поръчка, Съд на Европейския съюз Аделина Ковачева е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има четиридесет и две години стаж като съдия последователно в Районен съд – Перник, Окръжен съд – Перник и Върховен административен съд. В Четвърто отделение на Върховния административен съд е съдия от септември на 1999 г. до септември на 2021 г., когато се пенсионира. Автор е на четири книги, анализиращи Закона за обществените поръчки, и на редица публикации в специализирани списания. Лектор на семинари и обучения по тълкуване и прилагане на ЗОП. Въведение Темата за сключване на договори между публични възложители и контролирани от тях икономически субекти, без провеждане на предвидените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) конкурентни процедури, от много години е в центъра на общественото внимание и не слиза от страниците на медиите. За съжаление коментарите са традиционно негативни – тенденция, която сама по себе си поражда тревога, тъй като никое общество, независимо на кое ниво на демокрацията се намира, не може да се лиши от използването на този механизъм. Сключването на договори между възложители и контролирани от тях икономически субекти, без процедури за обществени поръчки, е известно като „вътрешно вертикално“ възлагане. Добило е популярност още и като възлагане in house (ин хаус). Под каквото и наименование да го срещнем, важно е да го отличаваме от т. нар. „хоризонталното“ възлагане – сключване на договори между публични възложители при осъществяване на сътрудничество между тях с цел постигане на поставени пред тях общи цели. Хоризонталното сътрудничество, наричано още „публично-публично“ партньорство и предвидено в чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗОП, ще остане извън настоящия коментар, независимо от факта, че също има своето запазено място в обществено-икономическия живот на всяка страна, в това число и на нашата. Избрах да пиша по тази тема, поради факта, че национална съдебна практика за правилното тълкуване и прилагане на чл. 14 ЗОП почти липсва. Това е лесно обяснимо, доколкото преди сключването на такива договори не се провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, съответно няма обжалвания и постановени въз основа на тях съдебни решения от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), Четвърто отделение в качеството му на касационна съдебна инстанция по чл. 216 и следващите от закона. Отделно […]
Read more
Мултидисциплинарни отрасли на административното стопанско право
Райна Николова Резюме: Статията е посветена на общовалидни администравноправни подотрасли на науката с мултидисциплинарен характер, които изпълняват активна роля за пълноценното упражняване на предприемаческата дейност от правните субекти във всички аспекти на административното стопанско право – аграрно, индустриално и административно право на услугите. Това са: конкурентното административно право, потребителското административно право, изобретателското административно право, стандартизационното административно право, трудовото административно право. Публикацията проследява историческите измерения на развитие на законодателството в тази материя; предмета на регулация; принципите, въз основа на които се развиват тези общи за административното стопанско право институти; нормативната уредба, която урежда обществените отношения в тях; както и компетентните административни органи, които извършват административен надзор. Ключови думи: административен надзор, изобретателско административно право, конкурентно административно право, мултидисциплинарни отрасли, потребителско административно право, стандартизационно административно право, трудово административно право. Въведение Съществуват няколко базови компонента, които са задължителни за извършването на която и да е предприемаческа дейност по занятие. Те се комбинират и допълват, като осигуряват равенство във възможностите на всички участници на пазара. На първо място, това са механизми, които защитават лоялната конкуренция и гарантират свободата на стопанската дейност. Нелоялните търговски практики влияят отрицателно върху икономическите интереси на потребителите. От важно значение за добросъвестната търговска практика е запазване на уникалността и оригиналността на произвежданите стоки и предоставяните услуги, като се цели генерирането на печалба от тяхната размяна. Към това следва да се добавят всички задължителни стандарти за качеството на стоките и услугите, предлагани на потребителите. Благоприятната работна среда, при която се произвеждат стоките и доставят услугите, и икономическите гаранции за упражняването на труд са ключов фактор за благоденствието на обществото и благосъстоянието на работоспособните граждани. Принципите, на които се подчинява административното стопанско право, се съдържат в правилата относно: – осъществяването на конкуренцията и предприемачеството при действието на „защитните икономически механизми на свободния пазар“ (конкурентно административно право) и защитата на потребителите (потребителско административно право); – закрилата на индустриалната собственост и стандартизацията на стоките и услугите (изобретателско административно право и стандартизационно административно право); – административноправното регулиране на трудовия пазар (трудово административно право). В рамките на Европейския съюз (ЕС) разпределение на компетентността между ЕС и националните административни органи в областта на административното стопанското право е следната: а) Изключителна е компетентността, когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза. Изключителна компетентност ЕС има в областта на конкуренцията и Общата търговска политика. б) Споделена компетентност е налице, когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите-членки упражняват отново своята компетентност, доколкото Съюзът е решил да спре да упражнява своята. Такава е тя относно социална политика; селско стопанство и рибарство, с изключение на опазването на морските биологични ресурси; защита на потребителите; транспорт; енергетика. в) Подпомагаща е компетентността на ЕС, когато в определени области и при условията, предвидени от Договорите, Съюзът разполага с компетентност да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки, […]
Read more
Необичайно благоприятна оферта
Аделина Ковачева Резюме: Статията обръща внимание на един изключително съществен момент в процеса на договаряне при възлагането на обществена поръчка. Публикацията проследява пътя на синхронизиране на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за обществените поръчки с Директива 2014/24/ЕС по повод института на необичайно ниска оферта. Анализира практиката на Комисията за защита на конкуренцията и обсъжда множество казуси от съдебната практика на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз. Разглежда преюдициално запитване до Съда на ЕС по дело С-669/2020. Обръща внимание и разглежда различни хипотези при предлагането на необичайно благоприятна оферта. Коментира процедурата при проверка на подадената информация и даваните разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Ключови думи: Върховен административен съд, необичайно благоприятна оферта, Комисия за защита на конкуренцията, обществени поръчки, преюдициално запитване, разходи, Съд на Европейския съюз, цена. Увод Необичайно благоприятната оферта е неразделно свързана с прилагането на критериите за възлагане. Регламентирана в чл. 72 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тя систематически завършва Глава осма от закона „Критерии за възлагане на поръчките“. Така се следва концепцията, застъпена в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), където чл. 69 е част от Подраздел 3 „Възлагане на поръчките“. Идеята е ясна – независимо дали възложителят ще избере за критерий „най-ниската цена“ или „оптималното съотношение качество/цена“, и в двата случая цената представлява съществен елемент от оценката на офертите. По аналогичен начин стои въпросът и с нивото на разходите. Това никак не е случайно. Представянето на оферта с необичайно ниска стойност, позволяваща избора на оферента за изпълнител, оказва негативно влияние върху конкурентите и нарушава принципа на свободна конкуренция, прогласен в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Икономически неоправданото и самоцелно намаляване на цената под едни установени от съответния пазар параметри, винаги се е считало като проявление на нелоялна конкуренция, наказуемо от гледна точка на правилата за защита на конкуренцията. Това е причината във всеки нормативен акт от първичен или вторичен характер, уреждащ функционирането на общия пазар на Европейския съюз, да съществува разпоредба, съдържаща правила за поведение на възлагащите органи в случаи на подадени оферти с необичайно ниски стойности. Предназначението им е едно – да определят коя оферта е икономически най-изгодна, без да е необичайно ниска по начин, застрашаващ конкурентите. Това обяснява факта, че изясняването на произхода на необичайно благоприятната оферта винаги е стояло на вниманието на европейския, а от там и на националния законодател и е намерило своето отражение в европейската и националната съдебна практика. Никое изследване на института на необичайно ниската цена не може да претендира за пълнота, ако не се спомене решението по Дело C-285/99 и C-286/99 – известно, като делото Lombardini и Mantovani. То е от изключителна важност и към днешна дата, доколкото дава общоважим отговор на въпрос, който много възложители приемат за даденост и дори не го идентифицират като въпрос. В ядрото на спора е италианското законодателство, според което, при изясняване произхода на необосновано ниската цена, публичната администрация може да взема предвид само обяснения, основани на икономичността на строителния метод или избраните технически решения, или изключително благоприятните условия, налични за оферента, но не и обяснения, свързани […]
Read more
Административноправен режим на дейността на обменните бюра и на търговците, извършващи добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
Валери Димитров Резюме: Административният режим, регулиращ обменните бюра и „златарите“, както е установен във Валутния закон (ВЦ) и в издадените за неговото прилагане подзаконови актове, представлява типичен административен и контролен режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Този режим се състои, първо, от административно регулиране на дейността на тези търговци със специален предмет на дейност, изразен чрез забрани и задължения, и второ, от специализиран административен контрол, осигуряващ спазването и прилагането на регулаторните забрани и задължения. Целта на този режим е да защити интересите на потребителите на услугите, предоставяни от обменните бюра и златарите. Ключови думи: административен контрол, административен режим, административно регулиране, валутно право, „златари“, обменни бюра. проф. д-р Валери Димитров Валери Димитров е професор, доктор по право. Преподава банково право, борсово право и финансово право в катедра „Публичноправни науки“ при Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. В периода 1991-2000 г. е правен съветник на управителя и юридически секретар на управителния съвет на Българската народна банка. В периода 1996 -2000 г., като представител на БНБ, е член на съвета на директорите на Централния депозитар. В периода 2001-2005 г. е народен представител и е председател на Комисията за икономическа политика, член на Комисията по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси. В периода 2005-2014 г. е председател на Сметната палата Административноправният режим на обменните бюра и на търговците, извършващи добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях се съдържа във Валутния закон (ВЗ). Законовите норми са доразвити и конкретизирани на подзаконово равнище чрез две наредби. Това са съответно: Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра (Наредба № 4 за обменните бюра), издадена от министъра на финансите, и Наредба от 2004 г. за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие (Наредба за „златарите“), издадена от Министерския съвет. Анализът на законовата и подзаконовата уредба ясно показва, че тази уредба съдържа на първо място специален административен регулативен режим за дейността на обменните бюра и на златарите. Този режим се изразява в административни забрани и задължения, които трябва да спазват и, съответно, изпълняват посочените две категории търговци. На следващо място, спазването и изпълняването на регулативните изисквания се осигурява от функционирането на валутен контрол, упражняван от министъра на финансите, министъра на икономиката и от органите на Националната агенция за приходите (НАП). Забраните и задълженията, адресирани до обменните бюра и до златарите, са типично административно регулиране по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Според тази разпоредба административното регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. Именно такъв контрол е валутният контрол, упражняван от министъра на финансите, от министъра на икономиката и от НАП по отношение на двата вида търговци, осъществяващи специализиран предмет на дейност. В този смисъл ВЗ в частта си, отнасяща […]
Read more
Ограничаването на правото на свобода и тайна на кореспонденцията и другите съобщения при извършване на проверки на място от Комисията за защита на конкуренцията и българската национална идентичност в светлината на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз
Асен Мингов Резюме: Статията обсъжда административнопроцесуалната същност на проверките на място, които извършва Комисията за защита на конкуренцията за събиране на доказателства при разследване на твърдени нарушения, свързани със забранени споразумения, решения, съгласувани практики и злоупотреби с господстващо/монополно положение. Публикацията обсъжда конституционноправната уредба на възможните ограничения на неприкосновеността на кореспонденцията и на другите съобщения, както и международноправното регулиране на тези въпроси от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и съобразното постановките в Хартата на основните права на Европейския съюз по този въпрос. Обсъждат се процесуалните аспекти на ограниченията на тайната на кореспонденцията и съответствието на Закона за защита на конкуренцията с българската Конституция, правото на ЕС, международния договор. Ключови думи: Административен съд – София – област, Договор за Европейския съюз, Комисия за защита на конкуренцията, Конституция на Република България, национална идентичност, проверки, разрешение от съда, тайна на кореспонденцията и другите съобщения Асен Мингов е магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ и докторант по административно право и административен процес. Професионалната му дейност е следната: от 2012 г. – Съдебен помощник във Върховен административен съд от 2014 г. – Хоноруван асистент, Катедра по административноправни науки от 2015 г. – Процесуален представител на Върховен административен съд 2016 г. – 2018 г. – Съучредител и член на Управителния съвет на Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт 2018 г. – 2021 г. – Заместник-председател на Управителния съвет на Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт от 14.03.2022 г. – Съдия в Административен съд – София област от 18.03.2022 г. – Член на Звеното за анализи и тълкувателна дейност във Върховен административен съд Проверки на място извършвани от Комисията за защита на конкуренцията. На Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), в качеството ѝ на независим специализиран държавен орган е възложено със Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) да осигурява защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност в Република България, както и да обезпечава прилагането на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията. За изпълнението на тези цели, КЗК е снабдена с изключително богат инструментариум от властнически актове, с които едностранно да въздейства върху обществените отношения в стопанската дейност, като установява и коригира всяко отклонение в пазарното поведение на участниците на съответните пазари, което е в противоречие с принципите на конкурентното право. С цел събиране на достатъчно убедителни доказателства за издаването на законосъобразни властнически актове на Комисията за защита на конкуренцията са предоставени и широки правомощия за извършване на проучването в отделните производства. Един от най-ефективните способи за събиране на доказателства е извършването на проверки на място. Проверките на място са инструмент за събиране на доказателства от органите за защита на конкуренцията при разследване на твърдени нарушения, свързани със забранени споразумения, решения, съгласувани практики и злоупотреби с господстващо/монополно положение (най-тежките форми на нарушение на конкурентното право). Това са изненадващи проверки, при които КЗК разполага с правомощия да влиза в помещенията, превозните средства и/или другите обекти (включително в домовете на всеки представител или член на управителните органи или на персонала на предприятия или на сдружения на предприятия, в случай на основателни съмнения, че документи или други записи, които са свързани със стопанската […]
Read more