Нова пресечна точка между ДДС и прякото данъчно облагане – сложното взаимодействие между трансферно ценообразуване и ДДС
– Лора Тeрзиева Лора Терзиева е адвокат с опит в областта на административното и данъчното право. Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийски университет. От 2017г. е член на Софийска адвокатска колегия. През 2017 г. Лора се присъединява към екипа на Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ с фокус върху консултирането на клиенти и представителството им както пред национални съдилища, така и пред Съда на Европейския съюз (СЕС) и други европейски институции. От 2020 г. до сега Лора е автор на редица публикации в национални и международни издания, както и водещ на обучения в областта на облагане с ДДС и прилагане на Стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF–T). Резюме: В усложняващата се среда на все повече международни сделки със стоки или услуги в рамките на големи групи от предприятия правилното определяне на данъчните задължения на отделните участници в тях придобива голямо значение. В този контекст в актуален въпрос се превръща как и дали конкретни уговорки между свързани лица, направени за целите на трансферното ценообразуване, могат да повлияят на техните задължения за ДДС. Исторически, трансферното ценообразуване и ДДС рядко са обсъждани съвместно. До скоро на тях се гледаше като два въпроса, свързани с данъчното облагане, но крайно далечни и различни един от друг. За това свидетелства и националната съдебна практика. Съдебната практика на СЕС подчертава концептуалните припокривания и сблъсъка между двата режима, оставяйки известна яснота за данъкоплатците и данъчните органи, но все още със значителни тълкувателни предизвикателства и нерешени въпроси. Зачестилите запитвания до СЕС през последните години показват, че споровете между данъчните администрации и задължените лица тепърва ще се усложняват. Ключови думи: годишни корекции, ДДС, данъчно облагане, доставки, трансферни цени Въведение „Трансферно ценообразуване“ е понятие, използвано по отношение на определянето на цените по сделките между свързани лица. От гледна точка на данъчното облагане отношенията между свързани лица или т. нар. вътрешногрупови сделки са особено интересни в международен аспект или, с други думи, в ситуации, в които едната страна по сделката е установена в една държава, а другата страна – в различна държава. Значителен обем от световната търговия се състои от международни прехвърляния на стоки и услуги, капитал и нематериални активи. Отношенията между свързани лица не се управляват непременно от пазарните механизми, а може до голяма степен да са движени от общите интереси на групата от предприятия като цяло. Цените или други условия, при които се извършват тези вътрешногрупови сделки, ще засегнат доходите и/или разходите на съответните предприятия във връзка с тези сделки и в резултат на това ще окажат въздействие върху размера на печалбата, която всяко дружество от групата отчита за данъчни цели. По-високата цена увеличава приходите на продавача и намалява тези на купувача. По-ниската цена намалява приходите на продавача и увеличава тези на купувача. Следователно трансферната цена оказва влияние върху данъчната основа както на държавата на продавача, така и на държавата на купувача, участващ в сделката. В международен контекст това може да изкуши свързани лица от една група да „местят“ печалби там, където се облагат по-малко или ползват някакво данъчно облекчение за целия си доход или категория доходи (например авторски и лицензионни възнаграждения). От своя страна, ДДС (данък върху добавената стойност) е данък, който облага всяка доставка на стока […]
Read more
Отговорност на получателя по доставката за данъка върху добавената стойност
– проф. д-р Ганета Минкова Ганета Минкова е професор по финансово право. Завършва специалността „Право“ в СУ „Кл. Охридски“ (1985). Защитава дисертация пред Института за държавата и правото на Българската академия на науките и получава научната и образователна степен „доктор“ (1990), след което е назначена за научен сътрудник в института. Заемала е различни административни длъжности: съветник в отдел „Правен“ на Министерския съвет, началник на отдел „Нормативни актове“ в дирекция „Държавно юрисконсултство“ в Министерството на финансите, главен секретар на Министерството на външните работи. От 1993 г. до настоящия момент е адвокат в Софийска адвокатска колегия. Професор Минкова е била хоноруван преподавател в различни университети: СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, ПУ „Паисий Хилендарски“. Резюме: В настоящата статия се разглежда въпросът за отговорността на получателя за данък върху добавена стойност в случаите, когато е извършена облагаема доставка и данъкът е деклариран, но не е платен от доставчика. Особено внимание се обръща на решение на Съда на Европейския съюз, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от български административен съд. Основният въпрос в преюдициалното запитване е дали получателят носи отговорност за данъка върху добавената стойност, който не е платен от доставчика, когато този доставчик е престанал да съществува преди датата на данъчната ревизия. Анализът на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на националния съд показва, че държавата може да реализира допълнителни приходи при наличие на данъчна измама и укриване на данъци, макар това да изглежда парадоксално. Поради тази причина се предлага нов подход към подобни случаи, а именно цялата верига от доставки да не се взема предвид както по отношение на начисления данък върху добавена стойност, така и по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит. Ключови думи: данъчна измама, отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. Въведение Отговорността за чужд дълг (данъчната субституция)1 е институт и на данъчното право. Тя може да бъде привативна, при която субституентът замества длъжника, каквато е отговорността по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и кумулативна, при която субституентът отговаря солидарно2 с длъжника, каквато е и отговорността по чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)3. Освен това отговорността за чужд дълг може да бъде пълна, при която друго лице е задължено за цялото задължение, или частична, при която третото лице е задължено до определена част. Трябва да посочим, че отговорността за чужд дълг и в двете ù форми (солидарна/кумулативна и привативна) е била обект на критика в теорията4, защото третото лице няма нито фактическа, нито юридическа връзка с обекта на облагане, а връзката между обекта и субекта на облагане е съществен елемент на материалното данъчно задължение. Въвеждането на института на отговорността за чужд дълг е обусловено изключително от фискални съображения5, но, също така, служи като средство за противодействие на заобикалянето на данъчния закон и на данъчните измами. Съгласно чл. 205 от Директива № 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС Директивата), държавите членки могат да предвидят, че лице, което е различно от платеца на данъка, е солидарно отговорно за плащането на ДДС, т. е., налице е кумулативна отговорност за чужд дълг. Това е опция, […]
Read more
Конституционни основи на правосъдието по данъчни дела
– проф. д-р Иван Стоянов Иван Стоянов е професор по финансово право. Завършва с отличен успех право в СУ „Кл. Охридски“ (1978). Младши адвокат в Софийска адвокатска колегия (1980-1981). Придобива научната степен „кандидат на юридическите науки“ (1985). Избран за научен сътрудник II степен (1985), старши научен сътрудник ІІ степен (1992) и научен секретар (1993-1995) в Института по науките за държавата и правото при БАН. Доцент по финансово право и данъчно право (1999). Ръководител на катедра „Публичноправни науки” и заестник- декан на ЮФ на ПУ „П. Хилендарски“ (2000-2001). Професор (2005). Член на Съвета по законодателството при 40-то НС. Член на Правната комисия при Висшата атестационна комисия при МС (2006-2011). Член на Комисията за методическо ръководство и конституционност на законите при ВКП (2009-2011). Автор на над 120 научни публикации. Преподавал във всички юридически факултети в страната, без този на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Резюме: За първи път в българската правна наука се поставя въпросът за комплексния характер на данъчното право. Основание за това дава обектът на данъчно облагане, който има частноправен произход. От гледна точка на конституционните основи на данъчното право статията защитава тезата, че данъчното право е комплексен правен отрасъл, защото съчетава публичноправния характер на държавната данъчна власт (imperium) с гражданскоправния произход на основните обекти на данъчно облагане – доходи, имущество, доставки на стоки и услуги. Конституционната рамка се извежда преди всичко от чл. 60 от Конституцията на Република България, който установява принципа на законоустановеност на данъците и определя основните граници на данъчното облагане. Авторът подчертава, че задължението за плащане на данъци е неразривно свързано с конституционно гарантираното право на защита и съдебен контрол върху данъчните актове. Според изложението действащата уредба на ревизиите по чл. 122 и чл. 124 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс поражда съмнения за противоречие с конституционните принципи на презумпцията за невиновност и облагането на действително установени, а не предполагаеми доходи. В заключение се предлага усъвършенстване на данъчния процес чрез отпадане задължителността на административната фаза на обжалване на ревизионния акт, тъй като подобно законодателно решение, освен ускоряване на данъчния процес, би имало и известен антикорупционен ефект. Ключови думи: данъчен обект, данъчно право, конституционни основи, правосъдие. За сложността на икономическата и финансовата ситуация у нас показателни са становищата на двама финансови авторитети: „…разбиране на основите на съвременната макроикономика, която се нуждае от експанзивна монетарна и фискална политика, когато е изправена пред икономическа рецесия“1. И от друга страна, предупреждението: „Прекалено експанзионистичната парична политика или силният политически натиск да се провежда такава политика води до инфлационна паника“2. Важно е да напомним „трите класически правила на финансовата наука – умерена стопанска дейност, балансиран бюджет и неутрална финансова политика“3. Уместно е да добавим: умерена монетарна и фискална политика. Както и предупреждението на Дж. Стиглиц за „пазарния волунтаризъм“ (цит. съч.). 1. В дискусионен порядък бихме поставили въпроса за комплексния характер на данъчното право4. Обектът на данъчно облагане дава основание за поставянето на този въпрос (вж. по-долу). Този проблем се поставя за първи път в нашата данъчноправна доктрина. Доколкото ни е известно, той не е поставян в руската и френската данъчноправна литература. В правната литература все още няма единно становище дали данъчното право е самостоятелен отрасъл. Според някои автори данъчното право е подотрасъл или […]
Read more
Административноправно регулиране на криптоактивите
– проф. д. н. Райна Николова Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печаг. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти. Резюме: Студията изследва административноправната уредба на криптоактивите и тяхното място в системата на финансовите услуги, отчитайки нарастващото им значение в икономическия оборот. Предмет на проучването е административноправният режим, на който подлежат дейностите с криптоактив, регулиран основно от Регламент (ЕС) 2023/1114 и ЗПКА, като надзорът се осъществява от Комисията за финансов надзор. Обхватът на анализа включва лицензионния режим за издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги, изискването за изготвяне и одобряване на „бяла книга“ при определени видове токени, мерките за предотвратяване на изпирането на пари и защита на инвеститорите. Акцент е поставен върху административната принуда при нарушения – приложимите принудителни административни мерки, отнемането на лицензи и налагането на глоби и имуществени санкции. Ключови думи: административна принуда, административно право на услугите, виртуална валута, криптоактиви, лицензиране, финансови услуги Въведение До момента в научната доктрина темата за криптоактивите е разглеждана в нейните гражданскоправни проявления1. Използването на криптоактивите като платежно средство в гражданския оборот непрекъснато нараства. През 2016 г. 5 милиона души по света използват криптовалута, като до края на ноември 2022 г. техният брой достига до 402 милиона души2. Публичноправната регулация на обществените отношения по повод добиване, търгуване, разплащане и други сделки с криптоактиви се съдържат в административното право – специална част и данъчното право. Нормативната уредба на административния режим на криптоактивите включва няколко административни специални закона. Те регулират обществените отношения по доставка на услуги за криптоактиви. В системата на административното материално право – специална част административното стопанско право е онова, което се занимава с въпросите относно регулирането на стопанската дейност на организациите на гражданите и упражняването на административен надзор върху нея от административни органи или от административнонаказателни юрисдикции. Съществен дял от административното стопанско право заема административното право на услугите, което има за предмет обществените отношения по доставката (всяко извършване) на услуги от промишлен, търговски, занаятчийски характер и от дейности на свободни професии. Разграничението на тези видове услуги се съдържа в чл. 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). 1. Нормативна уредба на понятието „финансови услуги“ Административноправното регулиране на предоставянето на услуги включва отделни разновидности на тези дейности. От особено значение за настоящата тема са банкови, финансови и застрахователни услуги, осъществявани на капиталовите пазари3 (дейности на регулираните пазари на ценни книжа, пазарните оператори, инвестиционните посредници, обвързаните агенти, многостранните системи за търговия, включително на пазарите за растеж, на организираните системи за търговия, централните депозитари на ценни книжа, Фонда за компенсиране на инвеститорите, одобрените механизми за публикуване, […]
Read more
Данъчноправен режим на криптоактивите в системата на преките и косвените данъци
– д-р Николета Нешева Николета Нешева е магистър по право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2017). Доктор по финансово право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с тема на защитения дисертационен труд „Облагане на доходи от криптовалути“ (2026). Участник в десет научни конференции в България и в Упсалския университет, Швеция; Виенския икономически университет, Австрия и в Рим, Италия (2022-2025). Хоноруван асистент по данъчно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2023 – досега). Хоноруван асистент по финансово право, данъчно право и данъчен процес в Нов български университет от 2024 г. насам. Адвокат, член на Софийска адвокатска колегия от 2020 г. до настоящия момент. Специалист по административно право, фискален контрол и данъчно право, занимаващ се с процесуално представителство по административни, данъчни и търговскоправни спорове. Старши адвокат в данъчния отдел на Ernst&Young Bulgaria от (2023-2025). Автор на статии в периодични научни издания в България и чужбина. Резюме: Статията анализира данъчното третиране на криптоактивите в България в светлината на прякото и косвеното облагане, както и развитието на европейската и националната нормативна уредба в тази област. По отношение на подоходното облагане се разглежда подходът на българския законодател, който третира криптоактивите като финансови активи, а също и съдебната практика и указанията на Националната агенция за приходите относно доходите „от“ и „в“ криптоактиви (последните като доходи в натура по чл. 10, ал. 2 ЗДДФЛ), включително проблемите при тяхното остойностяване. Специален фокус е поставен върху различните категории криптоактиви по Регламента за пазарите на криптоактиви и въпроса дали те следва да се облагат еднакво независимо от икономическия си модел и функция. Във връзка с косвеното облагане се разглеждат приложимите режими в светлината на практиката на българските съдилища и на Съда на ЕС. Ключови думи: данъчно право, данъци, данъчнорелевантни събития, доходи, криптоактиви, цифрови активи. Въведение Криптоактивите се утвърдиха като обект на гражданския оборот, използван както като средство за размяна и инвестиция, така и като технологичен инструмент в рамките на децентрализирани цифрови мрежи. Нарастващото им икономическо значение и все по-широкото им приложение обуславят необходимостта от анализ на тяхното правно и данъчноправно третиране. Именно поради това през последните години както националното, така и наднационалното законодателство претърпяват динамично развитие, насочено към създаване на регулаторна рамка относно криптоактивите и свързаните с тях дейности, включително за данъчни цели. Особено значение в тази връзка представлява обнародваният през 2023 г. Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (РПКА / Регламент за пазарите на криптоактиви)1. Освен че въвежда легална дефиниция за „криптоактив“2, РПКА разграничава три категории криптоактиви3, които подлежат на различни регулаторни изисквания в зависимост от съответните за всяка категория рискове4: токени за електронни пари; токени, обезпечени с активи; и други криптоактиви. Какво точно съдържат с няколко думи. Наред с това и в българското законодателство са предприети последователни изменения, свързани с утвърждаването на криптоактивите като обект на правно регулиране. В тази насока следва да бъдат посочени измененията в Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)5, с които доставчиците на услуги, свързани с виртуални валути, бяха включени сред задължените лица по закона и бяха въведени изисквания […]
Read more
Принципите на съответстващото тълкуване и на забраната за тълкуване contra legem в системата на приложимите стандарти на данъчното право
проф. д-р Евелина Димитрова Евелина Димитрова е професор по финансово право. Завършва СУ „Климент Охридски“, Юридически факултет, специалност „Право“ (1986). Доктор по право (2004). Асистент в ЮФ (хоноруван от 1993; редовен от 1995). Старши асистент (1997). Главен асистент (2004). Доцент (2012). Професор (2024). Специалист е по финансово, данъчно и международно данъчно право. Има над 40 публикации в областите на научни интереси. Член на Международната данъчна асоциация-клон България. Член на Софийска адвокатска колегия (от 2000). Ръководител на катедра „Административноправни науки“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Резюме: Статията разглежда принципа на съответстващото тълкуване като задължителен стандарт на вътрешното данъчно право на държавите членки на ЕС и границите на неговото приложение, определени от общите принципи на правото и от забраната за тълкуване на националното право contra legem. Ключови думи: принцип на съответстващото тълкуване; принцип на забрана на тълкуването на вътрешното данъчно право „contra legem“. Облагането с данъци на територията на вътрешния пазар е компетентност на държавите членки (ДЧ) и се регулира от стандарти (правни норми и принципи) на вътрешното и на съюзното право. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изрично предвижда хармонизиране на законодателството относно косвените данъци (данък върху добавената стойност (ДДС), акцизи и други косвени данъци) предвид потенциалния им изкривяващ ефект върху вътрешния пазар1. Въпреки че облагането с преки данъци не е споменато изрично като цел на данъчната интеграция в учредителните договори, хармонизацията обхваща и законодателството на ДЧ относно преките данъци2. Съгласно ДФЕС, при установяването на преки данъци ДЧ са длъжни да спазват (да не нарушават) правилата на съюзното право, свързани с гарантираните от него свободи3. Приемането на общозадължителни съюзни данъчни правни норми от различен ранг има за цел премахването на данъчните бариери пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали; недопускането на нелоялна данъчна конкуренция между държавите членки на ЕС и осигуряването на приходи в бюджета им, а по отношение на данъка върху добавената стойност – и на бюджета на ЕС. Въпреки задълбочаващия се процес на позитивноправната данъчна интеграция в Европейския съюз (ЕС), установяването и събирането на данъци остава резервирано за държавите членки, чийто фискален суверенитет е защитен от процедурата за приемане на съюзните данъчни правила с единодушие, по специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет. Освен позитивноправната (положителната) интеграция, данъчните законодателства на ДЧ се сближават и чрез мерки на т. нар. правораздавателна (негативна) интеграция. Всички национални юрисдикции са длъжни да прилагат вътрешните си правни норми (в т. ч. данъчните), като ги тълкуват в духа на нормите на правото на ЕС4 и да блокират приложението на тези, които налагат ограничение на основните свободи, представляват дискриминационна мярка или противоречат на правото на ЕС5. Това осигурява ефективното прилагане на Съюзното право на национално ниво. Но задължението за тълкуване „в светлината на“ правото на ЕС (т. нар. индиректен ефект) има граници. Така, ако съответстващото тълкуване е в противоречие с ясна национална правна норма и националната юрисдикция, прилагайки принципа на примата на правото на ЕС, я остави неприложена, би се стигнало до тълкуване на националния закон по начин, който е очевидно несъвместим с неговите правила или цел – до тълкуване на националното право contra legem, което противоречи на основни принципи на правото: на правна сигурност […]
Read more