Социалната не/сигурност в контекста на изискването за правна сигурност
Резюме: Студията представя практически проблем в областта на социалното и пенсионно осигуряване, резултат от действащата понастоящем законодателна уредба и административната практика по приложението ù, разпростиращ се и засягащ изключително широк кръг лица. Публикацията отразява констатираните недостатъци и представя предложения за преодоляването им. Анализира се съдебна практика както на националните съдилища, така и на Конституционния съд на Република България, Съда на Европейски съюз и Европейският съд по правата на човека. Ключови думи: възобновяване на производство по издаване на административни актове; оправдани правни очаквания; право на пенсия; правна сигурност. Младен Семов Младен Семов е съдия в Трето отделение на Административен съд София-град, разглеждащо споровете по приложение на КСО и секторното законодателство в областта на социалното и пенсионно осигуряване. Магистър по специалността „Право“ на Софийския университет „Свети Климент Охредски“. Завършил магистратура по Право на Европейския съюз в Европейски университетски център – Нанси, Франция, работил като главен секретар на Върховния административен съд, хоноруван преподавател в Университетата за национално и световно стопанско по дисциплината „Процесуално право на ЕС“, автор на статии и публикации, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските административни съдии. Една от целите, поставени пред редакционната колегия, във връзка с подготовката и съставянето на електронно списание „Административно правораздаване“, е осигуряването на широк обществен достъп до правна информация по актуални теми на административното правораздаване. Настоящият брой е тематично посветен отчасти на социалното и здравно осигуряване, поради което с настоящото експозе ще си позволя да акцентирам върху възможността за безсрочна отмяна или изменение на актовете, с които се предоставя право на пенсия и/или обезщетение за безработица, през призмата на изискването за правна сигурност. Възможност, засягаща изключително широк кръг лица, при това – представители на уязвими социални групи. Възможност, поставяща под съмнение стабилността на обществените отношения, предмет на регулация в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с оглед правното съдържание на относимите разпоредби и административната практика по прилагането им. Възможност поставяща въпроса за практическата не/доказуемост на придобитият някога, признат след това, но отречен впоследствие осигурителен и трудов стаж. Воден от необходимостта за намиране на разрешение на този проблем, ще си позволя да споделя няколко предложения. Принцип на правна сигурност Изискването за правна сигурност е основен компонент на принципа за правовата държава: „Съвкупността от формалните и материалните елементи дава многопластовото съдържание на конституционния принцип и откроява неговата специфика. „Правова държава“ означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност. Възможна е и конкуренция, дори конфликт между отделни компоненти, тъй като всеки от тях, за да бъде приложим, е снабден с гаранции за реализацията си. Най-често такова напрежение се констатира между постулата за правна сигурност и изискването за справедливост, особено в периоди на преход, както и при динамично законодателство“i. Принципът на правната сигурност е основополагащ за всяка държава, стремяща се да бъде правова. В областта на социална сигурност съблюдаването и приложението на този принцип изискват особено внимание и повишена чувствителност, предвид факта, че участници в обществените отношения са особено уязвими социални групи (болни, възрастни, непълнолетни, лица с придобита категория инвалидност и прочее). Още с преамбюла на Конституцията на Република България […]
Read moreНякои процесуални въпроси на осигурителното административно право
Резюме: Статията разглежда оспорването по административен ред на актове на длъжностни лица на териториалните поделения на Национален осигурителен институт по Кодекса за социално осигуряване като форма на вътрешен контрол в рамките на осъществяването на социалния модел на осигуряване. Анализират се основанията за това. Разглеждат се актовете, подлежащи на оспорване. Трудът обсъжда началото на производството, неговото развитие и произнасяне по същество и приключването на процедурата. Обсъждат се характеристиките на съдебното оспорване. Ключови думи: вътрешен контрол; жалба; оспорване по административен ред; оспорване по съдебен ред. проф. Райна Николова, д. н. Защитата на правата на гражданите е основно конституционно право. Един от подотраслите на специалната част на административното материално право, и по-конкретно на административното нестопанско право, е осигурителното административно право, чиито материалноправни аспекти бяха разгледани в друга публикация в този брой на „Административно правораздаване“. Към материалноправните въпроси, свързани с осигурителното административно право, в настоящата статия ще се спрем на някои процесуални аспекти на оспорването на индивидуални административни актове, издавани по повод упражняването на осигурителните права на гражданите, които по своята правна същност са индивидуални икономически административни права на гражданите (право на пенсия, право на парично обезщетение, право на помощи и др.), тъй като същите се дължат от страна на държавата заради съпричастността на гражданите към социалния модел на осигуряване в България. Анализът е насочен към тези икономически блага, защото те са дължими на определена категория граждани – осигурените, тези с принос към обществената солидарна система на осигуряването. 1. Подлежащите на оспорване индивидуални администартивни актове Нормативната уредба на това специално административно производство се съдържа в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Подлежащите на оспорване индивидуални администартивни актове и съдържание на документ са изброени в чл. 117, ал. 1 от КСО. Това са: 1. разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на териториалното поделение (ТП) на НОИ (Националния осигурителен институт), с които неправилно е определен размерът или са изплатени парични обезщетения при временна неработоспособност (общо заболяване; трудова злополука; професионална болест; бременност и раждане; гледане на болен член на семейството; карантина) и трудоустрояване; парични обезщетения при майчинство (при бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 2-годишна възраст, за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя); 2. разпореждания: 2.1. за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ; 2.2. за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица; 2.3. за признаване или непризнаване на злополуката за трудова; 2.4. за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване (пенсии, невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи); 2.5. за отказ за изплащане на парични обезщетения при временна нетрудоспособност, трудова злополука, майчинство или помощи; 2.6. за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения при временна нетрудоспособност, трудова злополука, майчинство, безработица и на пенсиите; 3. задължителни предписания на контролните органи за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и […]
Read moreИздаване и оспорване на административни актове с неизяснен правен статут в здравеопазването
Резюме: Статията анализира правния характер на административни актове в сферата на здравеопазването, чиито характеристики се намират между нормативни актове, общи административни актове и актове на т. нар. „меко право“. Изследва се приложението на процедурите по Закона за нормативните актове, особено относно оценката на въздействието и обществените консултации при изработване на подзаконови актове. Авторът разглежда и ролята на Върховния административен съд при определянето на правната природа на такива актове чрез съдебната практика. Представени са конкретни казуси от практиката в здравеопазването, които илюстрират трудностите при квалифицирането на тези актове и при оспорването им. Ключови думи: административни актове в сферата на здравеопазването, актове на т. нар. „меко право“, нормативни актове, общи административни актове, оспорване. проф. Дарина Зиновиева, д. н. В статията „Административни актове с неизяснен правен статут в здравеопазването“ направихме анализ на видовете актове, които са регламентирани в закони, като посочихме няколко специфични актове, като Етични кодекси на професионално съсловните в здравеопазването, Правила за добра практика, Позитивен лекарствен списък и др. За една част от актовете в сферата на здравеопазването имаше спор дали са общи или нормативни и това бяха административни актове, издавани от регионалните здравни инспекции (РЗИ), по време на пандемията от Ковид 19, касаещи предимно административноправния режим за излизане от домовете, за действия от битов порядък, придвижване и пр. Съдебната практика даде яснота и беше последователна в определянето им като общ административен акт. Издаването на административния общ акт е уредено ясно и конкретно в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по тази причина проблеми в производството почти не се създават. Докато издаването на подзаконови нормативни актове е уредено едновременно в АПК, в Закона за нормативните актове (ЗНА) и в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА и все още подлежат на дискусия някои практически проблеми, като производството по оценка на въздействие. Най-сложни са казусите относно прилагането на нормите на ЗНА при издаване на актовете, които имат неизяснен правен характер, като Кодекси за професионална етика, Правила за добра практика и др. В здравеопазването приемането на актове за т. нар. „добра практика“ са често срещана хипотеза както в лечебната дейност, така и във фармацевтичния сектор. В някои случаи тези правила за добра практика се приемат с нормативен акт, като например Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика, които правила се ползват при паралелния внос на лекарства от страните-членки на Европейския съюз (ЕС). Обаче, съществува правна регламентация в различни професионално-съсловни закони в здравеопазването, уреждаща производство по издаване на Правила за добра практика, без те да се приемат чрез подзаконов нормативен акт. Именно този вид актове са предмет на дискусия както относно техния правен характер, така и относно прилагането на процесуалните норми за тяхното издаване. Ще се спрем по-подробно на първия проблем в производството, свързан с прилагане на чл. 19 и сл. от ЗНА – оценката на въздействие. В чл. 19, ал. 1 от ЗНА се предвижда, че съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон i. В глава втора на ЗНА са регламентирани подробно производството по извършване както на предварителна оценка на въздействие, така и производството по „обществени консултации” с граждани и юридически лица. Условията да се инициират тези […]
Read moreПридобиване право на пенсия от служителите от специалните ведомства в секторите сигурност и отбрана
Резюме: Студията представя задълбочен административноправен анализ на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст с конкретен фокус върху специалния пенсионен режим на служителите в сектор „Сигурност и отбрана“. Разглежда института на ранното пенсиониране при първа и втора категория труд. Изследването обсъжда противоречивата съдебна практика относно приложението на чл. 69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване и представя окончателно формираната правна концепция за разграничаване на двата режима. Ключови думи: действителен стаж, навършена възраст, общ осигурителен стаж, категория труд, право на пенсия. д-р Сибила Симеонова Сибила Симеонова е магистър по право на Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2000). Доктор по право по научна специалност „Международно право и международни отношения“ с дисертационна тема: „Международноправен режим на корабоплаването по Дунава в европейската водна транспорта система река – море“ (2009). В периода 2001 – 2007 г. е юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав“ – Русе. В периода от 2007 г. до 2017 г. е съдия в Административен съд – Русе. Тя е съдия във Върховния асминистративен съд от 1.02.2017 г. Ръководи Шесто отделение на Върховния административен съд от 29.09.2022 г. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на българските административни съдии. Въведение В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е закрепено основното право на гражданите на обществено осигуряване и на социално подпомаганеi, като израз на посочените в преамбюла защитени ценности на човешко достойнство и сигурностii. Правото на обществено осигуряване и социално подпомагане е неотменимо право, съгласно чл. 57, ал. 1 от Основния закон, чиято конституционноправна защита включва както задължението на държавата да създаде законова система на обществено осигуряване, така и да гарантира реализацията на осигуряването в неговите различни форми при настъпване на условията за получаване на съответните плащанияiii. Социалната държава, от своя страна, е немислима, ако не е основана на солидарност и взаимопомощ между членовете на обществотоiv. Конституционноправната теория социалното подпомагане посочва, че то може да е парична престация от страна на държавата или определени вещи, предоставяни в критични ситуации, каквото е бедственото положение. Общественото осигуряване може да е дългосрочно или краткосрочно, а социаялното подпомагане да се осигурява чрез еднократна или периодична помощv. Научната доктрина класифицира административните права в пет категории, като ги обособява в отделен подотрасъл на административното право – специална част като административно право на гражданитеvi. Сред тези пет групи съществено място заемат социалните административни права, които в правната теория се зефинират по следния начин: „онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни материални и духовни потребности, насочени към постигането на социален прогрес; утвърждаване на човешкото достойноство и чувството на икономическа сигурност на гражданите; получаване на различни форми на подкрепа и закрила при състояние на уязвимост“vii. Функцията на конституционно прогласеното право на обществено осигуряване произтича от същността на установената в държавата система на обществено осигуряване – система на взаимопомощ и солидарностviii, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени лица се обезпечава материална защита на изпадналите в нужда членове на обществото, които поради настъпване на определени осигурителни рискове – майчинство, болест, злополука, старост и др., са в […]
Read moreОсигурителното административно материално право
Резюме: Научното съчинение се занимава с административноправната уредба на социалния и либерален модел на осигуряване в Република България. Статията разглежда предмета на осигурителното административно право, който се изразява в регулиране на обществените отношения, възникващи при административното управление, организацията и контрола на общественото и здравното осигуряване. Трудът изяснява съдържанието на отношенията по създаването и функционирането на осигурителната система. Ключови думи: здравно осигуряване, контрол, либерален модел на осигуряване, осигурително административно право, социален модел на осигуряване. проф. Райна Николова, д. н. 1. Същност на осигурителното административно право Осигурителното право е сложна, съставна и комплексна система от правни норми, които регулират материалното „осигуряване на гражданите, когато в резултат на предвидени в закона причини те не могат да придобиват средства за издръжката си срещу личния си труд или трябва да посрещат нови, допълнителни към обичайните им разходи“i. В правната теория се застъпва становището, че осигурителното право няма собствен единен и общ метод на правно регулиране, като взаимства от административноправното регулиране централистичния властнически императивен метод на правна уредба на обществените отношения и диспозитивното регулиране на обществените отношения по повод допълнителното доброволно осигуряване, обединени в „смесения“ метод на правно регулиранеii, както и че „административното право присъства постоянно при упражняването на осигурителните права и изпълнението на осигурителните задължения“iii, като вярно е по-скоро обратното – осигурителното право присъства в специалната част на административното материалноiv и процесуалноv право. От гледна точка на метода на правното регулиране както множество другиvi „отрасли“vii, така и осигурителното право се развива на две хоризонтални паралелно съществуващи нива. Затова можем да кажем, че в своята социална природа представлява квазиотрасъл на правото. Социалната политика е формирана от няколко компонента – нулев, първо, втори, трети и четвърти стълбviii: Нулев стълб – социално подпомагане и грижи, които са предмет на разглеждане на социалното административно материално и процесуално право и финансовото право. Първи стълб – обществена солидарна форма на социалното осигуряване, която е обект на изследване от осигурителното административно материално и процесуално право и финансовото, данъчното материално и процесуално право. Втори стълб – задължителна капиталова форма на социалното осигуряване е предмет на анализ отново от осигурителното административно материално и процесуално право и финансовото, данъчното материално и процесуално право. Трети стълб – доброволна капиталова форма на социалното осигуряване е обект на регулиране от осигурителното административно материално и процесуално право и търговското право. Четвърти стълб – благотворителност на организации с идеална цел, взаимопомощ в и между семействата – попада в сферата на регулация на облигационното право чрез гражданскоправния институт на дарението, макар след Първата световна война да са направени опити за административноправно и данъчноправно регулиране на проблема по повод появата на стотици хиляди сирашки семейства чрез законодателна инициатива в този смисъл (Законопроект за благотворителносттаix). Според нашето мнение осигурителното право има две основни проявления – публичноправно (конституционноправноx, административноправно материално и процесуално и финансовоправноxi, вкл. данъчноправно материалноxii и процесуалноxiii) и частноправно (в областта на търговското право) в зависимост от модела на осигуряване – социалният (общественият) или либералният, поради факта, че моделите на осигуряване имат различно юридическо основание, развито в практиката на Конституционния съд на Република Българияxiv. Социалният (общественият) модел на осигуряване „съответства на прогласената в преамбюла на Основния закон цел за създаването на социална държава“ и е задължителен. Намира изява чрез т. нар. разходопокривен […]
Read moreАдминистративни актове с неизяснен правен статут в здравеопазването
Резюме: Статията разглежда правната природа на актове в здравеопазването с неизяснен правен статут, като Правилата за добра практика и етичните кодекси на професионално-съсловните организации. Анализира се съотношението между специалното законодателство, разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Закона за нормативните актове, както и съдебната практика по въпроса. Изследват се критериите за разграничаване между подзаконов нормативен акт и актове от типа „soft law“, като се прави извод за необходимостта от по-ясна законодателна уредба на техния правен статут. Ключови думи: актове с вътрешнослужебен характер, актове в здравеопазването, общ административен акт, подзаконов нормативен акт, soft law актове. проф. Дарина Зиновиева, д. н. Дарина Зиновиева завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. Професор е по административно право и процес. Специализира в Белгия, Англия, САЩ, Испания. Работи в Института за държавата и правото при БАН и в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на десетки монографии, студии и статии. Заемала е длъжностите: ръководител катедра „Публичноправни науки“, декан на ЮФ в ПУ „П. Хилендарски“. Била е правен експерт към Комисията по здравеопазване в 39-ото Народно събрание, на НЗОК, министъра на здравеопазването; член на Етичната комисия по трансплантация към Министерския съвет. Била е експерт по законодателството към Министерския съвет, член на Правния съвет на Президента на Република България, независим експерт към Европейската комисия, на Консултативния съвет по законодателството към 44-ото Народно събрание. В сферата на здравеопазване се приемат редица административни актове, които детайлизират правната уредба на закон или подзаконов нормативен акт. С оглед обширната и разнородна материя в здравеопазването, тези актове са свързани с фармацевтичната правна регулация, със съсловните организации на медицинските специалисти, със здравноосигурителните отношения, с лечебната дейност и др. Такива актове са например Кодексът за професионална етика на лекарите, приет от Българския лекарски съюз, както и аналогичните по съдържание „етични кодекси“ на няколко професионално-съсловни организации – Български фармацевтичен съюз, Български зъболекарски съюз, Съюз на специалистите по здравни грижи. Освен етичните кодекси съществуват Правила за добра практика, които се приемат от професионално-съсловните организации. Законово изискване е тези Правила за добра практика задължително да се съставят, приемат и прилагат. Във фармацевтичния сектор има спорове относно правната характеристика на Позитивния лекарствен списък. Също в този сектор на здравеопазването съществува спор относно Механизъм за финансово разпределяне на печалбата. В здравното осигуряване дългогодишен беше спорът за правната характеристика на Националния Рамков Договор (НРД), докато не се прие нормата на чл. 4а от Закона за здравното осигуряване, с която статутът му бе определен като подзаконов нормативен акт. Тълкуването на правната характеристика на тези актове, които условно тук ще наречем „актове с неизяснен правен статут“ има значение с оглед правните последици, които създават, както и с оглед оспорването им и всички специфики на приложимите процесуални норми в съответното дело. Практиката до момента показва, че в Закона за нормативните актове (ЗНА) липсват норми, които изцяло да припокриват критериите за определяне на някой от изброените по-горе административни актове като нормативни. В Административнопроцесуалния кодекс (АПК) също липсва пълно припокриване на елементите, които определят вида на административния акт с елементите на съдържанието на актовете с неизяснен правен статут. По тези причини, съдебната практика е водеща при анализа и определянето вида на тези актове, когато те са предмет на административно съдебно производство. Прегледът на тази съдебна практика […]
Read moreСъщност на медицинското административно право
Резюме: Статията разглежда предмета на медицинското административно право и включените в него основни групи обществени отношения. Централно място в изследването заемат общите административноправни институти относно организацията и управлението на здравеопазването – дейността на държавните органи по планиране и управление на здравната система. Във фокуса на вниманието са режимите по регистрация, лицензиране и акредитация на лечебни заведения и медицински дейности. Статията обсъжда контролът и надзорът върху качеството на медицинската помощ и спазването на здравното законодателство. Обсъжда административната отговорност при нарушения в областта на здравеопазването. Ключови думи: акредитация, здравеопазване, контрол, лечебни заведения, лицензиране, медицински дейности, медицинска помощ, медицинско административно право, надзор, регистрация. проф. Райна Николова, д. н. Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печаг. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти. 1. Характеристики на медицинското административно право В българската административноправна теория проф. д. н. Дарина Зиновиева поставя основите на задълбочените изследвания, посветени на административноправното регулиране в областта на здравеопазванетоi. По-сетне в научната литература се появяват и други монографични произведения по тематаii. Въпрос, поставян на дискусия в научната литература, е доколко медицинското право е самостоятелен правен отрасъл, предвид административноправните, гражданскоправните и наказателноправните измерения на обществените отношения, свързани с правото на здраве и системата на здравеопазване в Република България. Основателно е мнението, че медицинското право не може да претендира за самостоятелност като правен отрасъл, нито да бъде причислено към друг такъв в системата на българското правоiii. То, обаче, може да отговори на критериите на всеки един от изброените правни отрасли в сферата на здравните грижи спрямо конкретни и специфични правни институти, поради което е напълно приемливо да разглеждаме съдържанието на медицинското административно право, медицинското гражданско право и медицинското наказателно право. Както методът на правно регулиране – властнически по своята същност, така и особеностите на обществените отношения, които регулира, насочени към защита на обществения интерес, превръщат медицинското административно право в елемент на публичното право. Доколкото става въпрос за изпълнителната дейност на административни органи, които прилагат административно законодателство, принадлежността му към административното материално право – специална част е неоспоримаiv. В исторически план административноправната доктрина го разглежда именно като компонент на специалната част на административното правоv, който обхваща комплекс от мерки за осигуряване на здравето на населението: създаване на благоприятни санитарни условия за населението; лечебно-профилактична помощ; развитие на мрежата на здравните заведения; създаване на кадри по здравеопазването; опазване здравето на майката и детето; санитарно-курортно лечение; организация на физическата култура и спорта; медицинска експертиза; сигуряване на необходимите лекарства и протезна помощ. 2. Предмет на регулация на медицинското административно право В по-ново време предметът на медицинското административно право го поставя в структурата […]
Read more