Конституционна практика
Конституционно правосъдие в областта на екологичното административно право Решение № 10 от 10.07.1995 г. по к. д. № 8 от 1995 г. на на Конституционния съд (КС), обн., ДВ, бр. 67 от 28.07.1995 г. 1 „Първото основание за противоконституционност се свързва с нарушението на чл. 41, ал. 2 от Конституцията, предвиждащ, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Нарушението на текста се свързва преди всичко с предвидената в чл. 23г възможност строителството да се извърши само въз основа на експертно становище на министъра на околната среда, без предварително обсъждане, като окончателният доклад и свързаното с него обсъждане за оценката на въздействието върху околната среда се изготви в срок не по-дълъг от една година след въвеждане в експлоатация на обекта. Приема се, че липсата на първоначален доклад и обсъждане представлява нарушение на правото на информация, закрепено в чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Искането за обявяване на противоконституционност на атакуваните текстове, свързано с нарушаването на чл. 41, ал. 2 от Конституцията, е неоснователно. Новосъздаденият чл. 23г не ограничава правото на информация, чиято регламентация обстойно е развита в глава втора на ЗООС. И след изменението на ЗООС за държавните и общински органи не е отпаднало задължението да дават информация за съществуващото и предполагаемото бъдещо въздействие върху околната среда. Тази информация следва да бъде предоставена на всички заинтересувани лица. Тя, наред с останалите данни, включва и експертното становище, одобрено от министъра на околната среда. Нещо повече, правото на информация в изключителната хипотеза, визирана в чл. 23г, трябва да обхваща не само данните за въздействието върху околната среда, но и данните относно наличието на изключителност на случая и съществуването на ситуация, създаваща опасност за живота и здравето на населението. И по основните хипотези, и по изключителната хипотеза на чл. 23г информацията за наличните данни за екологичната обстановка и предполагаемото въздействие върху нея безусловно трябва да се предоставя на поискалите я, поради което не би могло да се твърди, че се нарушава чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Изискванията на глава втора от ЗООС, подробно регламентираща това право, не са изменени. В същата глава е предвидена защита по административен или съдебен ред за лица, на които е отказан достъп до такава информация“. Тълкувателно решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4 от 1997 г. на КС, обн., ДВ, бр. 89 от 7.10.1997 г.2 „[…] Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията „Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.” Тълкувателното питане е за това, дали белегът „национално значение“ се отнася и до водите и горите, или само до парковете. В искането е директно указан и правният интерес от тълкуването. Това е начинът, по който да бъдат подготвени законопроектите от Министерския съвет за водите и горите. За да изтълкува по най-точен начин текста, Конституционният съд преди всичко потърси ясни опорни точки относно волята на конституционния законодател, изявена при приемането на текста на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на второ и трето четене. Въпреки твърде противоречивата дискусия, остава впечатлението, че намерението е […]
Read moreСъдебна практика
Правосъдие по екологични дела заради допуснато предварително изпълнение на административен акт 1. Процесуална легитимация на природозащитни организации / Върховен административен съд, Шесто отделение Определение № 8374 от 5.07.2024 г. по адм. дело № 6698 от 2024 г. Относно Българска фондация за биоразнообразие (БФБ) обжалва Решение № 89/11.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е допуснато предварително изпълнение на решение № 5-ПР/2024 г. относно липсата на необходимост от ОВОС за изменението на проекта за Лот 3.2 на АМ „Струма“. Министърът не приема процесуалната легитимация на БФБ, като твърди, че организацията няма пряк и непосредствен правен интерес от обгалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Кратко изложение на фактите Министърът на околната среда и водите е постановил Решение № 5-ПР/2024 г., с което е приел, че за изменението на инвестиционното предложение за Лот 3.2 на АМ „Струма“ – Източен вариант Г 10.50 не е необходимо извършването на ОВОС. Впоследствие, с Решение № 89/11.06.2024 г., министърът е допуснал предварително изпълнение на това решение по реда на чл. 60 АПК, мотивирайки се с особено важния обществен и държавен интерес от своевременното изграждане на участъка. Българска фондация „Биоразнообразие“ обжалва решението за предварително изпълнение. Фондацията твърди, че реализацията на проекта без нова процедура по ОВОС и оценка за съвместимост може да доведе до нарушения на правилата за опазване на биоразнообразието и защитените зони. Министърът възразява срещу жалбата, като наред с доводите за нейната неоснователност оспорва и активната процесуална легитимация на БФБ, тъй като според него фондацията няма пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Правни изводи Върховният административен съд приема, че БФБ има процесуална легитимация да обжалва акта. Съдът смята, че БФБ представлява „засегната общественост“ по смисъла на чл. 2, § 5 от Орхуската конвенция. Причината е, че фондацията е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, с предмет на дейност опазване на околната среда. Не е необходимо БФБ да доказва индивидуално засягане на свое право. Чрез позоваването на чл. 9, § 2 и § 5 от Конвенцията ВАС приема, че за екологичните организации, отговарящи на изискванията на Конвенцията, съществува специално основание за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Орхуската конвенция е част от приложимата правна рамка. Съдебната инстанция изрично отбелязва, че Конвенцията е ратифицирана със закон и е в сила за България. Поради това нейните разпоредби относно „засегнатата общественост“ и достъпа до правосъдие са релевантни при преценката на процесуалната легитимация. Съдът отделя процесуалната легитимация от основателността на жалбата. Това е същественото в определението. Приема, че БФБ има право да обжалва, но това право не означава, че жалбата трябва да бъде уважена. След като признава процесуалната легитимация на фондацията, съдът разглежда жалбата по същество и я отхвърля. Орхуската конвенция не разширява предмета на конкретното производство. Макар БФБ да има достъп до правосъдие като „засегната общественост“, тя трябва да докаже основанията, относими към конкретния предмет на делото. В случая това е предварителното изпълнение, а не законосъобразността на самото решение, че не е необходим ОВОС. Значение Определението има значение най-вече по отношение на достъпа до правосъдие на екологичните организации. Признава процесуалната легитимация на БФБ като „засегната общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция. Това означава, че организация […]
Read more