Административноправна защита на водите в Република България

– проф. д. ю. н. Георги Пенчев

Георги Пенчев е професор по екологично право. Завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ (1983). Защитил е дисертация за придобиване на научната степен „кандидат на юридическите науки“ след редовна докторантура в Института за държавата и правото при Българската академия на науките на тема „Имуществена отговорност за замърсяване на водите в НР България“ по научната специалност „природозащитно право“ (1990). Старши научен сътрудник втора степен в Института за държавата и правото при Българската академия на науките (1999). Професор (2009). Професор в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2009-2025). Доктор на науките със защитена тема „Принципи на българското екологично право“ (2017).

Резюме: Настоящото научно изследване е посветено на административноправната защита на водите в Република България. Анализирани са правните мерки за опазването на този природен ресурс на законово равнище, както по Закона за водите от 2000 г., така и по други закони, които имат субсидиарно значение в тази област. В заключението са направени някои по-общи изводи от разгледаната правна уредба, както и предложения за нейното усъвършенстване.

Ключови думи: административноправна защита, води, правни мерки.

Увод

Известно е, че водите имат важно значение за жизнената дейност в биосферата, за битовото, стопанското и културното развитие на човешката цивилизация. Първоначално ще бъде извършена обща характеристика на опазването на водите като екологичен и правен проблем, тъй като тя, по мое мнение, има значение за по-задълбоченото изясняване на необходимостта от административноправната им защита. За целта трябва да се изтъкне обстоятелството, че опазването на този природен ресурс има два основни аспекта. Единият от тях е свързан с опазването им от замърсяване, а другият – с опазването им от разхищаване. Опазването на водите от замърсяване е свързано с качествената страна на проблема за опазване на водните ни ресурси, а опазването им от разхищаване – с количествената страна на този проблем. Поради особената актуалност на този екологичен проблем за нашата страна е необходимо да бъдат посочени някои факти, които обуславят необходимостта от установяване на правна регламентация на обществените отношения в тази област. В светлината на изтъкнатото по-горе, тези факти могат условно да бъдат обособени на две групи:

а) свързани с опазването на водите от разхищаване, и

б) свързани с опазването им от замърсяване.

І. Нормативни актове

Специалният (устройственият) закон в разглежданата област е Законът за водите (ЗВ)¹, който обедини материята по опазване на водите от замърсяване, регулирана преди него в Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване² и материята по опазване на водите от разхищаване, уредена в действащия до приемането му Закон за водите³.

Субсидиарно приложение могат да намерят: Законът за опазване на околната среда (ЗООС)⁴, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ)⁵, Законът за сдружения за напояване (ЗСН)⁶, Законът за защитените територии (ЗЗТ)⁷, Законът за биологичното разнообразие (ЗБР)⁸, Законът за лечебните растения (ЗЛР)⁹, Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ)¹⁰, Законът за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ)¹¹, Законът за устройство на територията (ЗУТ)¹², Законът за здравето (ЗЗ)¹³, Законът за управление на отпадъците (ЗУО)¹⁴, Законът за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)¹⁵, Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ)¹⁶, Законът за защита при бедствия (ЗЗБ)¹⁷, Законът за обществените поръчки (ЗОП)¹⁸, Законът за концесиите (ЗК)¹⁹, Законът за храните (ЗХ)²⁰, както и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.

ІІ. Правни мерки за опазване на водите

1. Правни мерки по Закона за водите

Правните мерки за опазването на водите по този закон условно могат да бъдат подразделени на три основни групи, а именно:

а) правни мерки с по-общо значение за опазването на водите, т. е. приложими както по отношение на опазването им от замърсяване, така и на рационалното им използване;

б) правни мерки за опазване на водите от замърсяване; и

в) правни мерки за опазване на водите от разхищаване.

По-долу те ще бъдат разгледани обобщено с оглед на изтъкнатото им групиране.

1.1. Правни мерки с по-общо значение за опазването на водите

Могат да бъдат посочени следните правни мерки в разглежданата насока по ЗВ:

1. Изчерпателно изброяване на правните принципи, върху които трябва да се базират дейностите и действията на правните субекти по опазване на водите (чл. 2а, ал. 1)²¹. Тe са:

а) „признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава“ (т. 1);

б) „определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление“ (т. 2)²²;

в) „определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите“ (т. 3);

г) „координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси“ (т. 4);

д) „прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите“ (т. 5);

e) „прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им“ (т. 6);

ж) „предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите“ (т. 7);

з) „предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване“ (т. 8);

и) „поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите“ (т. 9);

й) „замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите“ (т. 10);

к) „възмездност на водните услуги“ (т. 11); л) „възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда“ (т. 12);

м) „предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане“ (т. 13);

н) „свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване“ (т. 14)²³;

2. Установяване на общо задължение за физическите и юридическите лица – водоползватели и ползватели на водни обекти да опазват околната среда при извършване на „общото“ и „стопанското“ водоползване (чл. 8, ал. 3). При прилагането на тази правна мярка трябва да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, уредени в § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР):

„водоползване“ са водните услуги заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и земеползване, за която при характеризирането на водните тела, извършено при условията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9, е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл. 192, ал. 2, т. 1“ (т. 80);

„воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи“ (т. 34)²⁴.

3. Установяване на задължение за лицата, които стопанисват канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснатата им нормална експлоатация (чл. 126, ал. 1);

4. установяване на специални правила относно целите за опазване на околната среда по отношение на водите (чл. 156а–156ж).

5. Установяване на специални правила, свързани с характеризирането на района за басейново управление на водите (чл. 156з–156л). За реализацията на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие „район за басейново управление“, регламентирана в т. 66 на § 1, ал. 1 от ДР, където е указано, че това е „област от територията на земната повърхност или морето, съставена от един или повече граничещи си речни басейни заедно с прилежащите им подземни и крайбрежни води“.

6. Установяване на специални правила относно програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите (чл. 156м–156р).

7. Установяване на специални правила, свързани с плановете за управление на речните басейни (чл. 157–160)²⁵. Те се приемат от МС по предложение на министъра на околната среда и водите (чл. 160).

Дефиниция на правното понятие „речен басейн“ се съдържа в т. 28 на § 1, ал. 1 от ДР, където е посочено, че това е „територията от земната повърхност, от която посредством поредица от потоци, реки и езера целият повърхностен отток се влива в морето в единствено речно устие, естуар или делта“²⁶.

8. Установяване на специални правила относно информирането на обществеността и консултациите с компетентните органи (чл. 168а–168г).

9. Установяване на специални правила, свързани с мониторинга на водите (чл. 169–175).

Компетентният орган в тази насока е МОСВ. В чл. 170, ал. 1 са изброени 4-те вида „мрежи за мониторинг на водите“, а именно: за валежи и повърхностни води, включително плаващи наноси; за подземни води; за морските води; контролно-информационна система за отпадъчните води.

За реализацията на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие „мониторинг на водите“, установена в т. 18 на § 1, ал. 1 от ДР, където е отбелязано, че това са „измервания, наблюдения и оценки за определяне на състоянието на водите“²⁷.

По данни на МОСВ за 1996 г., състоянието на повърхностните води у нас се наблюдава в 298 пункта, от които (257 са на речната мрежа – б. а.), 15 – на езера и 26 – на крайбрежните морски води²⁸, а качеството на подземните води се следи в 235 хидрогеоложки наблюдателни пунктове²⁹.

По данни на МС за 2001 г. в тази насока се наблюдават известни различия. Посочва се, че Националната мрежа за определяне на качеството на повърхностните води обхваща 253 пункта за наблюдения и измервания, от които 24 – морски³⁰; Националната мрежа за мониторинг на подземните води се състои от 213 хидрогеоложки пункта³¹, а оперативната месечна информация за водните ресурси се осигурява от 40 метеорологични станции, 18 хидрометрични станции и 53 язовири³².

По данни на някои наши учени, качеството на водите по българския участък на река Дунав се наблюдава от 21 пункта, а подземните води се наблюдават в 285 пункта, включително 43 извора. Отпадъчните води се наблюдават в 4342 стопански обекти и канализационни системи³³;

10. установяване на специални правила относно контрола върху (дейности, свързани с – б. а.) водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения (чл. 185-191). В тях е конкретизиран обхватът на контрола в тази насока, който се упражнява от отделни органи на централната и местната администрация, и по-специално: министър на околната среда и водите, директора на басейнова дирекция, министъра на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав към министъра на транспорта и съобщенията, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на отбраната и кметовете на общините.

11. Специалните правила относно финансовата организация и икономическото регулиране на опазването на водите (чл. 192–198). В чл. 192 са формулирани изчерпателно 2 принципа на т. нар. „икономическо регулиране“ на опазването на водите. По същество става дума за правни принципи на икономическата организация на опазването на водите като правен институт на водното ни право. Те са:

а) „възстановяване на разходите за водните услуги, включително на тези за околната среда и за ресурса“ (т. 1); и

б) „замърсителят плаща“ (т. 2)³⁴.

Правният принцип по чл. 192, т. 1 се реализира чрез разпоредбите на чл. 192, ал. 2, членове 192а-в, чл. 194, ал. 1, точки 1, 2 и 4, алинеи 2, 3, 4 и 6, ал. 9, т. 1, ал. 10 и 13, членове 194а, 194б, 195, 195а, 195б, 195в и членове 196-198.

Правният принцип по чл. 192, т. 2 се реализира чрез разпоредбите на чл. 192, ал. 2, т. 2, членове 192а, 192б, 192в, чл. 194, ал. 1, т. 3, алинеи 5, 6, 7, 8 и 9, т. 2, членове 194а, 194б, 195а, 195б, 195в, 196 и 197.

В разглежданата насока може да се отбележи и Решение № 5 от 14.06.2022 г. по к. д. № 13 от 2021 г. на Конституционния съд (КС)³⁵, което е свързано с конституционосъобразността на чл. 194, ал. 4, т. 1 от закона, където е регламентирана таксата за изземване на наносни отложения от българския участък на р. Дунав и водохранилищата. Съдът е констатирал, че тази разпоредба е конституционосъобразна и не нарушава принципа на еднакви условия за стопанска дейност, вкл. в аспекта му на защита срещу нелоялна конкуренция по чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), тъй като различията в определянето на таксите за изземване на наносни отложения от българския участък на р. Дунав и водохранилищата, от една страна, и, от друга страна, за водоползване, са свързани с ползването на различни природни ресурси (т. е. земна маса – наносни отложения – във воден обект и водна маса в такъв обект)³⁶. Същото становище съм изразил в правното ми мнение до КС по това конституционно дело³⁷, а в една моя публикация съм анализирал по-цялостно горепосоченото решение на КС³⁸.

12. Прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) (чл. 199-199б).

Административноправният им режим се отнася до:

а) изчерпателно изброяване на случаите, при които се прилагат ПАМ от министъра на околната среда и водите (чл. 199, ал. 1, т. 1-3)³⁹;

б) лимитативно изброяване на проявните форми на ПАМ (чл. 199а, ал. 1)⁴⁰;

в) изчерпателно изброяване на начините, по които се прилагат тези ПАМ от оправомощени от министъра на околната среда и водите длъжностни лица (чл. 199а, ал. 2)⁴¹;

г) оправомощаване на председателя на ДАМТН или оправомощено от него длъжностно лице да прилага със заповед определени ПАМ (чл. 199б, ал. 1)⁴²;

д) оправомощаване на МС с решение да прилага ПАМ по ал. 1 на чл. 199б спрямо язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от закона (чл. 199б, ал. 7).

1.2. Правни мерки за опазване на водите от замърсяване

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки в тази насока по Закона за водите:

1. Установяване на разрешителен режим за отвеждането на замърсители в подземните води в случаите по чл. 182, ал. 2, т. е. в малки количества за научни цели (чл. 52, ал. 1, б. „в“, подбуква „бб“–чл. 87), като разрешението се издава от министъра на околната среда и водите. За реализацията на тази правна мярка е необходимо да се има предвид дефиницията на правното понятие „подземни води“, уредена в т. 24 на § 1, ал. 1 от ДР, където е указано, че това са „всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните пластове“⁴³.

2. Установяване на разрешителен режим за инжектирането на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти (чл. 52, ал. 1, б. „в“, подбуква „вв“–чл. 87), за което разрешението се издава също от министъра на околната среда и водите.

3. Установяване на разрешителен режим за заустването на отпадъчни води (чл. 52, ал. 1, б. „в“, подбуква „аа“–чл. 87). И в тази хипотеза разрешението се издава от министъра на околната среда и водите, като практически тя обхваща всички други случаи на изхвърляне на различни видове замърсители във водите и водните обекти, извън предходните две хипотези.

4. Нормиране на качеството на водите (чл. 118, ал. 4, чл.чл. 120, 122 и 135). И в областта на опазването на водите от замърсяване, подобно на опазването на въздуха от замърсяване, тези норми имат две основни разновидности: имисионни и емисионни⁴⁴. Имисионните норми се определят, в зависимост от вида на водоползването, от различни министерства (по арг. от чл. 135, ал. 1, т. 3–5, 7, 8 и 11)⁴⁵ или от МС (чл. 135, ал. 1, т. 17 и 19). Емисионните норми се определят от министъра на околната среда и водите (чл. 135, ал. 1, т. 13)⁴⁶. Освен това пределно допустимите норми (имисионни и емисионни – бел. авт.) за наличие на радионуклеиди във водите се утвърждават от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването (по арг. от чл. 118, ал. 4).

Компетентните органи, издаващи разрешение за заустване на отпадъчни води (министърът на околната среда и водите), или издаващи комплексно разрешително (КР) по реда на ЗООС (Изпълнителният директор на ИАОС) могат да предвидят в разрешителното т. нар. индивидуални емисионни ограничения чрез „комбиниран подход“, които не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми (чл. 120, ал. 2)⁴⁷. Тези индивидуални емисионни ограничения обаче могат да бъдат по-строги от емисионните норми, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 (отнасящи се до допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти), когато това е необходимо за: а) „постигане на целите за опазване на околната среда“ (чл. 122, т. 1)⁴⁸; б) използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн (чл. 122, т. 2). За прилагането на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, уредени в § 1, ал. 1 от ДР: „индивидуални емисионни ограничения“ са стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време“ (т. 11)⁴⁹; „емисионна норма“ са стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време“ (т. 48); „комбиниран подход“ е регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло – приемник на отпадъчните води, от друга страна; в случаите на дифузни източници на замърсяване регулирането включва при необходимост и най-добрите екологични практики“ (т. 53).

5. Установяване на специални правила, свързани с опазването на подземните води от замърсяване (чл. 118а–118з). При реализацията на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид дефиницията на правното понятие „замърсяване“, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР, където е изтъкнато, че това е „всяко пряко или непряко въвеждане във въздуха, водите или почвата в резултат на човешка дейност, на вещества или топлина, които могат да: а) бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или на пряко зависещи от тях сухоземни екосистеми; б) причиняват материални вреди; в) влошат или възпрепятстват законоустановеното ползване на околната среда“⁵⁰.

6. Установяване на задължение за ВиК операторите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, да осигуряват пречистване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (чл. 119, ал. 3).

7. Установяване на задължение за създаване на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих (чл. 119, ал. 4, т. 2).

Редът за тяхното създаване се определя с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 135, т. 6 във връзка с чл. 119, ал. 5).

8. Установяване на забрана за въвеждане в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без пречиствателни съоръжения, освен в случаите, когато те не са необходими (чл. 127, ал. 2).

1.3. Правни мерки за опазване на водите от разхищаване

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки в тази насока по Закона за водите:

1. Установяване на специални правила относно публичната и частната собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения (чл. 6–38). В тази насока може да се отбележи обстоятелството, че в чл. 7 са формулирани 4 принципи на „уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения“. По същество става дума за правни принципи относно упражняването на правото на собственост върху водите като правен институт на водното ни право. Те са:

а) „обществената значимост на водата като ценен природен ресурс“ (т. 1);

б) „многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права“ (т. 2);

в) „закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването и не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система“ (т. 3); и

г) „упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система“ (т. 4)⁵¹.

Държавната собственост (публична и частна) върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения е регламентирана в чл. 11-17 от ЗВ, като в чл. 14 са изброени изчерпателно тези води, които са изключителна държавна собственост (вътрешните морски води, териториалното море и минералните води по приложение № 2 към ЗВ). Във връзка с правото на изключителна държавна собственост върху водите, като пример от практиката на КС на Република България може да бъде посочено неговото Решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4 от 1997 г.⁵², в което той е тълкувал чл. 18, ал. 1 от КРБ относно това, дали изразът „национално значение“, употребен в тази разпоредба, се отнася до водите и горите или само до „парковете“ (в случая се имат предвид националните паркове като категория защитени природни територии – б. а.)⁵³. Следователно това решение е от значение не само за правния режим на водите, но и за правния режим на горите (горските територии) и защитените (природни) територии⁵⁴. Следва да се отбележи и обстоятелството, че “политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях” се провежда от ДАМТН (чл. 10, ал. 4).

Общинската собственост (публична и частна) върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения е регламентирана в чл. 18-22 от ЗВ, като в чл. 19 от с.з. са изброени изчерпателно тези от тях, които са публична общинска собственост.

Частната собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения е регламентирана в чл. 23-26 от ЗВ.

За прилагането на тази правна мярка е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 3, където е указано, че „води на територията на страната са:

1. повърхностните води⁵⁵;

2. подземните, включително минералните води;

3. вътрешните морски води и териториалното море;

4. водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в рамките на държавната граница на Република България“, както и дефинициите на следните правни понятия, уредени в § 1, ал. 1 от ДР:

„повърхностни води“ са водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море“ (т. 23)⁵⁶;

„минерални води“ са подземните води от находищата, посочени в приложение № 2 към този закон, а в останалите случаи, за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването “ (т. 17)⁵⁷;

„язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени“ (т. 94)⁵⁸.

2. Установяване на специални правила, свързани с ползването на водите и водните обекти (чл. 39–49). Сред тях фигурират редица изисквания, свързани с:

а) „общото“ водоползване (чл. 41);

б) правото на индивидуално „безвъзмездно водовземане“⁵⁹ до 10 куб. м/денонощие за лични нужди (чл. 43, ал. 2) и на такова „безвъзмездно водовземане“ в случаите на експлоатация на „плитки геотермални ресурси“ и изграждане на свързани геотермални системи при условията на Закона за енергията от възобновяеми източници⁶⁰ (ЗЕВИ)⁶¹;

в) разрешителното за водовземане (чл. 44);

г) разрешителното за ползване на воден обект (чл. 46);

д) концесиите за добив на минерални води, както и за ВиК и хидроенергийни услуги (чл. 47 и 47а)⁶²;

e) общите задължения на водоползвателите (чл. 48) и др.

При прилагането на тази правна мярка е необходимо да се имат придвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1, ал. 1 от ДР: „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти“ (т. 7);

„ползване на водния обект“ е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите“ (т. 25)⁶³.

3. Установяване на разрешителен режим за „водовземане“ и за „ползване на водни обекти“ (чл. 50–87). Разрешителните се издават, в зависимост от вида на водоползването, териториалното местоположение на водния обект или собствеността върху него, от министъра на околната среда и водите, директора на басейнова дирекция, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав към МТС или кмета на общината (чл. 52, ал. 1), а когато се използват части от река Дунав или Черно море в границите на националната ни юрисдикция – от директора на басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и министъра на транспорта и съобщенията (чл. 52, ал. 2). Процедурата за издаване на тези разрешителни включва следните етапи:

а) подаване на молба за издаване на разрешително;

б) преценка на молбата от компетентния орган;

в) обявяване на молбата, респ. обнародването ѝ;

г) подаване на ново заявление от първоначалния кандидат със или без заявления и от други евентуални кандидати за разрешително;

д) издаване на разрешително или отказ за издаването му. Реквизитите на разрешителното като стабилен административен акт от вида на облагоприятстващите са изброени нелимитативно в чл. 56, ал. 1-4⁶⁴.

4. Установяване на специални правила относно концесионния режим за добив на минерални води (чл.чл. 98, 101 и 102)⁶⁵.

5. Установяване на специални правила, свързани с поземлените сервитути, свързани с водните обекти (чл. 103–115)⁶⁶.

6. Установяване на специални правила относно опазването на водите и водните обекти (чл. 116–136). Сред тях фигурират изисквания, свързани с:

а) определянето на съдържанието на плановете за управление на речните басейни (чл. 119)⁶⁷;

б) създаването на „зони за защита на водите“ (чл. 119а и 119б);

в) канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води (чл. 125) и др.

7. Установяване на специални правила, свързани със защитата срещу вредното въздействие на водите (чл. 137–146т). Сред тях фигурират изисквания, свързани с:

а) определянето на съдържанието на тази защита, а именно: защита от наводнения⁶⁸; защита от ледови явления; защита на речните легла и бреговете на реките от ерозия; защита на бреговете от вълново въздействие; защита от опасно повишаване или понижаване на равнището на подземните води; защита на водосборните басейни от водна ерозия; защита от изкуствен самоизлив на подземни води; защита от предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони (чл. 137, ал. 1), като защитата се подразделя на оперативна и постоянна (чл. 138);

б) аварийните планове на водностопанските системи и съоръжения, изготвяни от собствениците или ползвателите им (чл. 138а);

в) правомощието за Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, създадено с чл. 139а, ал. 1 от закона, да извършва организацията и техническата експлоатация на язовири при спор или неяснота относно собствеността върху тях (чл. 138б)⁶⁹, както и да управлява язовирите, прехвърлени безвъзмездно в собственост от общината към държавата (чл. 139а, ал. 6)⁷⁰;

г) специфичните задължения за собствениците на хидротехнически съоръжения и за някои държавни органи относно предотвратяване на вредното въздействие на водите (чл. 139, 140, 141, 142 и 145), както и специфичните изисквания относно подразделянето на язовирите с оглед на техните размери и спепените на опасност при функционирането им (чл. 141а и 141б);

д) забраните за определени дейности и действия за осигуряване на такава защита (чл. 143 и 144);

е) предварителната оценка на риска от наводнения (чл. 146а–146г);

ж) картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения (чл. 146д–146з);

з) плановете за управление на риска от наводнения (чл. 146и–146о);

и) информирането на обществеността относно действията по предотвратяване на наводнения (чл. 146п–146т).

При реализацията на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид следните дефиниции на правни понятия, уредени в § 1, ал. 1 от ДР:

„речно легло“ е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици“ (т. 81);

„наводнение“ е временното покриване с вода на земен участък, който обичайно не е покрит с вода, включително от реки, планински потоци и предизвикани от морето наводнения на крайбрежни райони; наводняването на земни площи от канализационни системи не е наводнение по смисъла на този закон“ (т. 87);

„риск от наводнения“ е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията“ (т. 88);

„заплаха от наводнение“ е вероятността от заливане на определени територии; под заплаха от наводнение са тези територии, които при настъпване на наводнение с определената вероятност остават под вода“ (т. 90).

8. Установяване на специални правила относно органите за управление на водите (чл. 148–156). Държавната политика за управление на водите се провежда („осъществява“) от министъра на околната среда и водите, като в случаите на управление на трансгранични води в българския им участък – съвместно с министъра на външните работи (чл. 150, ал. 1 и чл. 151, ал. 2, т. 2, б. „а“), а басейновото управление на водите се провежда от директорите на басейнови дирекции (по арг. от чл. 153). Освен това Народното събрание е оправомощено да приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор (чл. 151, ал. 1)⁷¹. При реализацията на тази правна мярка е необходимо да се имат предвид дефинициите на следните правни понятия, фигуриращи в § 1, ал. 1 от ДР:

„трансгранични води“ са повърхностни или подземни води, които пресичат границата между Република България и една или повече съседни държави“ (т. 29)⁷²;

„управление на водите“ включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие“ (т. 30).

9. Установяване на специални правила относно специализираните карти, регистри и информационни системи за водите и за водностопанските системи и съоръжения (чл. 176–181). Те се отнасят до собствеността върху водите, състоянието на водните обекти („тела“) и до водностопанските системи и съоръжения (чл. 176, ал. 1) и се водят от директорите на басейнови дирекции или от министъра на регионалното развитие и благоустройството в зависимост от конкретната законоустановена хипотеза (чл. 178, ал. 1)⁷³.

10. Установяване на специални правила за воденето на (водностопански) регистри⁷⁴ (чл. 182–184). Те се отнасят до разрешителните за водоползване, концесионните договори, кладенците и обектите за общо водоползване и се водят от органите на централна или местна администрация в зависимост от конкретната законоустановена хипотеза.

11. Установяване на специални правила, свързани с разрешителния режим за извеждането от експлоатация или ликвидацията на язовири и съоръженията към тях (чл. 190в), като разрешенията се издават от председателя на ДАМТН.

12. Установяване на специални правила, свързани с управлението, планирането и изграждането на ВиК системи, предоставянето на ВиК услуги, Единната информационна система за ВиК услуги и регистрирането на асоциации по ВиК и на ВиК оператори (чл. 198а–198х)⁷⁵.

2. Правни мерки по някои други закони

По-долу накратко ще бъдат изтъкнати правни мерки по някои други закони, които могат да намерят субсидиарно приложение в разглежданата област.

2.1. Правни мерки по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България

От значение за разглежданата област може да се изтъкне една правна мярка, а именно установяване на специални правила относно опазването на морската среда (чл. 53–59).

2.2. Правни мерки по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат споменати следните правни мерки по този закон:

1. Установяване на задължение за МС да приема отраслова стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години (чл. 4, ал. 2)⁷⁶.

2. Установяване на специални правила, свързани с регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, като компетентният орган в тази насока е Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 5–8).

3. Установяване на специални правила относно регулирането на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 9–11).

4. Установяване на специални правила, свързани с регулирането на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 12–20).

5. Установяване на специални правила относно контрола върху водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 21–28).

6. Установяване на специални правила, свързани с поддържането на информационна система за водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 29–30).

2.3. Правни мерки по Закона за сдружения за напояване

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки по този закон, които имат значение в разглежданата област:

1. изчерпателно изброяване на видовете дейности, за извършването на които се създават сдружения за напояване (чл. 3);

2. установяване на специални правила, свързани с взаимоотношенията на сдруженията с доставчиците на вода и с водоползвателите, които не са членове на сдружението (чл. 56–64).

2.4. Правни мерки по Закона за здравето

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки по този закон, имащи значение в разглежданата област:

1. Установяване на специални правила, свързани с осигуряването на здравословна жизнена среда (чл. 31–48).

2. Установяване на специални правила относно защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали (чл. 73–74).

3. Прилагане на ПАМ (чл. 38). От значение за разглежданата проблематика са следните техни проявни форми:

а) Задължителни предписания при неспазване на здравните изисквания в обекти с обществено предназначение или при извършване на дейности със значение за здравето на човека и определяне на срок за отстраняване на нарушенията (чл. 38, ал. 1). Тези ПАМ са възстановителни и се прилагат от държавните здравни инспектори в регионалните здравни инспекции.

б) Спиране на експлоатацията на обекта или на части от него или спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията, при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок (чл. 38, ал. 2), като тези ПАМ са преустановителни и се прилагат от директорите на регионалните здравни инспекции. Логическото тълкуване на посочените разпоредби може да ни доведе до извода, че те се отнасят и до изискванията за качество на водите.

2.5. Правни мерки по Закона за опазване на земеделските земи

Сред кръга на правните мерки по този закон, в разглежданата област могат да бъдат споменати:

1. Установяване на задължение за собствениците на земеделските земи да не нанасят вреди на качеството на повърхностните и подземните води при ползването на тези земи (чл. 5, ал. 1).

2. Установяване на забрана за използване за напояване на води, „които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми“ (чл. 6, ал. 2).

2.6. Правни мерки по Закона за защитените територии

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат посочени следните правни мерки по този закон:

1. Посочване на „водните площи“ (т. е. водите и водните обекти) като един от основните компоненти на защитените (природни) територии (чл. 6, ал. 1).

2. Установяване на задължение разпоредбите на ЗЗТ да се прилагат за всички защитени (природни) територии независимо от собствеността върху „водните площи“ в тях (чл. 7, ал. 1).

3. Установяване на задължение определянето на забраните и ограниченията за извършване на дейности в границите на вътрешния пояс от санитарно-охранителните зони (около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих – б. а.), попадащи в защитени (природни) територии, да се извършва по реда на ЗВ (чл. 7, ал. 2).

4. Установяване на специални правила относно предназначението и режима на опазване и ползване на защитените (природни) територии (чл. 16–34).

5. Установяване на специлни правила, свързани с обявяването и промените в защитените (природни) територии (чл. 35–45).

6. Установяване на специални правила относно управлението и охраната на защитените (природни) територии (чл. 46–73).

7. Установяване на специални правила, свързани с финансирането на дейности в защитените (природни) територии (чл. 74–77).

2.7. Правни мерки по Закона за биологичното разнообразие

Може да се отбележи една правна мярка по този закон, която има значение за разглежданата област, а именно установяване на специални правила, свързани с „Националната екологична мрежа“ (чл. 3–34).

2.8. Правни мерки по Закона за лечебните растения

От значение за разглежданата област може да бъде спомената една правна мярка по този закон, а именно установяване на специални правила за опазване на лечебните растения, намиращи се във водите и водните обекти (чл. 19).

2.9. Правни мерки по Закона за устройството на територията

Сред кръга на правните мерки по този закон могат да бъдат отбелязани следните правни мерки от значение за разглежданата проблематика:

1. Установяване на специални правила, свързани с основите на устройството на територията (чл. 1–98).

2. Установяване на специални правила относно устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителство (чл. 99–179).

2.10. Правни мерки по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки по този закон, имащи значение в разглежданата област:

1. Дефиниране на правното понятие „екологични щети“, в което са включени и щетите върху водите (чл. 4, ал. 1, т. 2)⁷⁷.

2. Установяване на специални правила, свързани с правомощията на органите на изпълнителната власт за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети (чл. 6–14). В тази насока са уредени правомощията на министъра на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейнови дирекции, директорите на Дирекциите на националните паркове, ицпълнителния директор на ИАОС и областните управители.

3. Установяване на специални правила относно публичния регистър на операторите на инсталации и съоръжения, извършващи дейности по приложение № 1, както и относно предоставянето на информация (чл. 15–19).

4. Установяване на специални правила, свързани с превантивните и оздравителните мерки за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (чл. 20–36).

5. Установяване на специални правила относно имуществената отговорност и финансово-икономическата организация (чл. 37–46).

6. Установяване на специални правила, свързани с искането на съответните физически или юридически лица до компетентния орган за предприемане на действия – оздравителни мерки (чл. 47–48).

7. Установяване на специални правила относно сътрудничеството с други държави и докладването до Комисията на ЕС (чл. 49–55).

8. Установяване на специални правила, свързани с контрола за прилагането на превантивните и оздравителните мерки в тази насока (чл. 56–58).

2.11. Правни мерки по Закона за управление на отпадъците

Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки по този закон от значение в разглежданата област:

1. Установяване на специални правила, свързани с изискванията за събиране, превоз и третиране на отпадъците (чл. 29–43).

2. Установяване на специални правила, свързани с разрешителния режим и контрола върху дейности по отпадъците (чл. 67–125).

2.12. Правни мерки по Закона за храните

Този закон урежда обществените отношения, свързани с производството, преработката и дистрибуцията на натурални минерални, трапезни и изворни води (по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 8). В тази насока е необходимо да се имат предвид предимно разпоредбите на, от една страна, чл. 23-42 – относно регистрацията на обекта, като компетентният орган е директорът на режионалната здравна инспекция (чл. 23, ал. 2, т. 2), а, от друга страна, чл. 65-77 – относно специфичните изисквания към тези води, като компетентният орган в тази насока е министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър (чл. 67, ал. 1). С чл. 117, ал. 1 е създаден Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган към МС, а неговите правомощия са изброени изчерпателно в чл. 119.

2.13. Правни мерки по Закона за опазване на околната среда

В светлината на разглежданата проблематика могат да бъдат посочени следните правни мерки по този закон:

1. Установяване на общи правила за опазване на водите (чл. 35-38). Сред тях могат да бъдат посочени:

а) общо задължение използването на водите и водните обекти да се основава на дългосрочна държавна политика (чл. 35, ал. 1);

б) общо задължение дългосрочната държавна политика по опазване на водите и водните обекти да се основава на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води – подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество вода за:

аа) питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;

бб) благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони; вв) стопанските и социалните дейности (чл. 35, ал. 2);

в) очертаване на съдържанието на правното понятие „използване на водите и водните обекти“ чрез изтъкване на следните дейности: водовземане⁷⁸ и ползване на водни обекти (чл. 36, ал. 1);

г) отбелязване на начините, по които се извършва използването на водите и водните обекти, а именно:

аа) без разрешително;

бб) с разрешително;

вв) чрез предоставяне на концесия (чл. 36, ал. 2);

д) общо задължение когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, да се прилага по-тежкият режим (чл. 36, ал. 3);

е) общо задължение водовземането и ползването на водните обекти да е свързано с осигуряването на минимално допустимия отток в реките⁷⁹ (чл. 36, ал. 4);

ж) общо задължение опазването на водите и водните обекти да осигурява:

аа) баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване (чл. 37, т. 1);

бб) съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води (чл. 37, т. 2);

з) общо задължение използването на водите и водните обекти да се извършва при условията и по реда на ЗООС и на специалните закони (чл. 38).

2. Установяване на общи правила за опазване на околната среда от замърсяване с азбест (чл. 59а)⁸⁰. Сред тях могат да бъдат отбелязани:

а) правомощие на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването да определя с наредба:

аа) изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на водите с азбест;

бб) методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадъчни води, съдържащи азбест;

вв) случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките, свързани с предотвратяване и намаляване на замърсяването на водите с азбест (ал. 1, точки 1, 3 и 4);

б) правомощие на министъра на околната среда и водите да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати (ал. 2).

3. Предоставяне на комплексно разрешително за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към закона, включително тяхното разширение, водещо до съществено изменение в експлоатацията им, както и за такива извън обхвата на приложение № 4., но по молба на съответните оператори, като тези разрешителни се издават от изпълнителният директор на ИАОС (чл. 117–129)⁸¹.

4. Екологична оценка (чл. 81–91).

5. Оценка на въздействието върху околната среда (чл. 81–83 и чл. 92–102).

6. Право на информация за околната среда (чл. 17–31).

7. Право на Национална система за мониторинг на околната среда (чл. 143–147). Тя се ръководи от министъра на околната среда и водите чрез изпълнителния директор на ИАОС, с изключение на компонента ѝ относно мониторинга на шума в околната среда, който се ръководи от министъра на здравеопазването.

8. Право на предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (чл. 60–64).

9. Право на Национален доверителен екофонд (чл. 66–68).

10. Разработване и утвърждаване на стратегии и програми за опазване на околната среда (чл. 75–80). Като пример в тази насока е необходимо да се изтъкне Стратегията за единно управление на водите в Република България (институционални аспекти), одобрена с т. 13.1. от Решение по протокол № 84 на МС от 17.11.1997 г. (необнародвана).

11. Право на Национална схема за управление по околната среда и одитиране (чл. 132–136 и чл. 142).

12. Право на Национална схема за екомаркировка (чл. 132 и чл. 137–142).

13. Прилагане на ПАМ (чл. 158–161).

ІІІ. Административнонаказателна отговорност на физическите лица и екологоправна имуществена отговорност на юридическите лица за нарушаване на ЗВ

Правната уредба в разглежданата област фигурира в чл. 200–201 и чл. 202а от ЗВ⁸². Първоначално е необходимо да се направи едно уточнение. Проблемът, свързан с отговор на въпроса дали юридическите лица са субект на административнонаказателна отговорност с оглед на имуществените санкции, които им се налагат за съответните извършени правонарушения, в случая на ЗВ, в светлината на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е дискусионен в правната ни доктрина и следва да бъде предмет на самостоятелни научни изследвания⁸³. По мое мнение юридическите лица не са субект на административнонаказателна отговорност в контекста на чл. 83 от ЗАНН, а на друг специфичен (специален) вид отговорност, която оперделям като „екологоправна имуществена отговорност“ в случаите, когато те нарушават екологичното ни законодателство, вкл. водното, като тази отговорност е обективна (безвиновна). Аргументите ми за този извод са следните.

Първо, юридическото лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по арг. от членове 6, 13, 24 и 26 от ЗАНН. Това обстоятелство се изтъква и в съдебната ни практика – в Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 10 от 28.09.1973 г., озаглавено „По някои въпроси относно практиката по административнонаказателен характер дела”⁸⁴ и Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. по т. д. № 5 от 2013 г. на ВАС, ОСС от I и II колегии.

Второ, реализацията на отговорността на юридическото лице не е свързана с обезщетяване на вреди.

Трето, специфична е формата на наказанието – „имуществена санкция“, която се налага за нарушаване на определен законов режим⁸⁵.

По-долу ще бъдат разгледани по-обобщено отделните разпоредби на ЗВ, определящи наказания за извършените нарушения на този закон.

В чл. 200, ал. 1 от ЗВ фигурират 43 проявни форми на нарушения на определени разпоредби на ЗВ (съответно точки 1-43), като т. 43 на ал. 1 от чл. 200 обхваща нарушенията на всички останали разпоредби, източник на административноправния режим на опазването на водите по този закон⁸⁶. В алинеи 2-4 на чл. 200 от ЗВ са регламентирани квалифицирани състави на нарушения, а именно:

а) свързани с личността на правонарушителя (физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно нарушение – ал. 2); б) „когато нарушението по ал. 1, т. 2, 3, 7 и 13 е извършване на строителство“ (ал. 3); и в) при повторно извършване на нарушенията по ал. 1 и 2 (ал. 4).

Като слабост на разпоредбите на чл. 200 от ЗВ може да се отбележи еднаквият размер на глобата на физическите лица и имуществената санкция на юридическите лица, въпреки че определянето на тези санкции е в определен количествен диапазон – „от-до“. По-добре щеше да бъде, ако законодателят беше дефиринцирал размера на тези санкции, с оглед на определяне на по-голям размер на имуществените санкции, налагани на юридическите лица в сравнение с глобите, налагани на физическите лица.

В чл. 200а, ал. 1 е регламентирано административно наказание „глоба“ за „длъжностно лице, което допусне включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води към канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания, в случаите, в които канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води преди изменение на издадените или издаването на нови разрешителни за заустване на отпадъчни води и преди изграждането или разширението на необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води“. Спецификата е както в качеството на правонарушителя – „длъжностно лице“, така и в извършеното деяние, свързано със заустването на отпадъчни води в канализационните системи на урбанизирани територии, които не могат да осигурят отвеждането и пречистването на тези води поради претоварването им с включването на нови потребители.

В алинеи 2 и 3 на чл. 200а от ЗВ са регламентирани квалифицирани състави на нарушения, извършвани от длъжностно лице, което:

а) „не изпълни задълженията си по закона или допусне друго лице да не изпълни задълженията си по закона извън случаите по ал. 1“ (ал. 2);

б) „наруши императивни разпоредби на нормативните актове по прилагането на закона“ (ал. 3). Във връзка с качеството на правонарушетеля някои руски автори поддържат становището, че глобата е „най-ефективната мярка на административно въздействие при нарушаване на водното законодателство“, а когато тя се налага спрямо ръководители на промишлени предприятия, „оперативно се ликвидират причините, водещи до замърсяване на водните ресурси“⁸⁷.

В чл. 201 от ЗВ са регламентирани компетентните административнонаказващи органи при нарушения на ЗВ. Става дума за министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на енергетиката, директора на Регионалната здравна инспекция, председателя на ДАМТН и областния управител. Мислима е констатацията, че многото на брой административнонаказващи органи от различни ведомства в разглежданата област крие риска от снижаване на ефективността на упражнявания контрол по опазване на водите⁸⁸.

В чл. 202а от ЗВ е установено задължението наложените глоби и имуществени санкции да се заплащат по сметката на контролиращия орган, посочена в акта, с който се налагат.

Заключение

Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба може да се направят няколко по-общи изводи.

Първо, ефективното прилагане за законодателството по опазване на водите, в аспекта им на опазване от замърсяване, неминуемо ще спомогне за решаването на два значими не само на национално, но и на световно равнище екологични проблеми:

а) снабдяването на населението с вода, отговаряща на необходимото качество за питейно-битови цели с оглед на поддържането на добро здравословно състояние;

б) осигуряване на необходимото качество на водите, необходимо за развитието на промишлеността, селското стопанство и туризма⁸⁹.

Второ, назряла е необходимостта от разработване и приемане на нов Закон за водите, в който да се регламентира публична държавна собственост върху водните ни ресурси, т. е. върху всички видове води, както и само един орган, който да ги управлява в контекста на опазването им от замърсяване и рационалното им използване, а именно министърът на околната среда и водите. Този закон трябва да отчита последиците от изменението на климата и взаимната връзка между природните ресурси и екосистеми. Във връзка с това следва да се отбележи обстоятелството, че за периода 1999-2026 г. ЗВ е претърпял множество изменения и допълнения и една поправка, а това не е добър показател за нормотворчество и стабилност в прилагането му.

Трето, ефективното прилагане на законодателството по опазване на водите от разхищаване ще спомогне за решаването на друг значим, също на световно равнище, екологичен проблем, а именно преодоляването на опасността от недостиг на достатъчно количество питейни (сладки) води, необходими за различните видове водоползване⁹⁰.

БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES

Атанасова, Д. Наказателноправна защита на водите в Република България. София: Издателство „Пропелер“, 2025. // Atanasova, D. Nakazatelnopravna zashtita na vodite v Republica Balgaria. Sofiya: Izdatelstvo “Propeler”, 2025.

Божанов, С. Законодателна уредба в областта на околната среда. София: Арго Пъблишинг, 2006. // Bozhanov, S. Zakonodatelna uredba v oblastta na okolnata sreda. Sofiya: Agro Publishing, 2006.

Бринчук, М. Экологическое право. Москва: Городец, 2009. // Brinchuk, M. Ekologicheskoe pravo. Moskva: Gorodetz, 2009.

Бринчук, М. Экологическое право: объекты экологических отношений. Москва: РАН-ИГП, 2011. // Brinchuk, M. Ekologicheskoe pravo: obaekti ekologiceskih otnosheniy. Moskva: RAN–IGP, 2011.

Доцова, М. Правен режим на експлоатацията на хидрогеотермалните ресурси и опазването на водите. – Бизнес и право. София, 2023, № 2, с. 67-75. // Dotzova, M. Praven rezhim na eksploatatziyata na hidrogeotermalnite resursi i opazvaneto na vodite. – Biznes i pravo. Sofiya, 2023, № 2, pp. 67-75.

Зиновиева, Д. Компетентност на административните органи. 2. акт. изд. по АПК от 2018 г. София: Сиела, 2018. // Zinovieva, D. Kompetentnost na administrativnite organi. 2. Akt. izd. po APK ot 2018 g. Sofiya: Siela, 2018.

Ковачев, Я. Собственост върху язовирите и водите в тях. – Собственост и право, 2024, № 4, с. 27-34. // Kovachev, Ya. Sobstvenost varhu yazovirite i vodite v tyah. – Sobstvenost i pravo, 2024, № 4, pp. 27-34.

Колбасов, О. Право водопользования промышленных предприятий. – Советское государство и право, 1969, № 2, с. 88–96. // Kolbasov, O. Pravo polzovaniya promishlennih predpriyatiy. – Sovetskoe gosudarstvo i pravo, 1969, № 2, pp. 88-96.

Львович, М. Вода и жизнь (Водные ресурсы, их преобразование и охрана). Москва: Мысль, 1986. // Lvovich, M. Voda i zhizn (Vodnie resursi, ih preobrazovanie i ohrana). Moskva: Misl, 1986.

Мирчев, М. Здравето и околната среда. София: Фондация “Свободна инициатива”, 1997. // Mirchev, M. Zdraveto i okolnata sreda. Sofiya: Fondatziya “Svobodna initziativa”, 1997.

Наумова, С. Основни въпроси на екологичното право. 2. прераб. и доп. изд. София: Българска академия на науките – Институт за държавата и правото, 2012. // Naumova, S. Osnovni vaprosi na ekologichnoto pravo. 2. prerab. i dop. izd. Sofiya: Balgarska akademiya na naukite – Institut za darzhavata i pravoto, 2012.

Орсов, З. Поземлено право. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022. // Orsov, Z. Pozemleno pravo. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, 2022.

Пенчев, Г. Правното понятие „замърсяване на водите“. – Проблеми на морското право, 1988, № 3, с. 58–70. // Penchev, G. Pravnoto ponyatie “zamarsyavane na vodite”. – Problemi na morskoto pravo, 1988, № 3, pp. 58-70.

Пенчев, Г. Историческо развитие на законодателството на НР България за опазване на водите от замърсяване. – Проблеми на морското право, 1989, № 2-3, с. 48–55. // Penchev, G. Istorichesko razvitie na zakonodatelstvoto na NR Balgariya za opazvane na vodite ot zamarsyavane. – Problemi na morskoto pravo, 1989, № 2-3, pp. 48-55.

Пенчев, Г. Контролът за опазване на водите от замърсяване. – Съвременно право, 1993, № 6, с. 74–79. // Penchev, G. Kontrolat za opazvane na vodite ot zamarsyavane. – Savremenno pravo, 1993, № 6, pp. 74-79.

Пенчев, Г. Правни средства за рационално използване на водите в Република България. – Юридически сборник. Бургас, 1995, Т. 3, с. 122–178. // Penchev, G. Pravni sredstva za ratzionalno izpolzvane na vodite v Republica Balgariya. – Yuridicheski sbornik. Burgas, 1995, T. 3, pp. 122-178.

Пенчев, Г. Относно усъвършенстването на правната уредба на административнонаказателната отговорност за опазване на водите в Република България. – Правна мисъл, 1996, № 2, с. 59–63. // Penchev, G. Otnosno usavarshenstvaneto na pravnata uredba na administrativnonakazatelnata otgovornost za opazvane na vodite v Republica Balgariya. – Pravna misal, 1996, № 2, s. 59-63.

Пенчев, Г. Сравнителноправен анализ на водното законодателство на някои страни-членки на Европейския съюз, във връзка със законопроекта за водите на Република България. – Правна мисъл, 1999, № 2, с. 3–17. // Penchev, G. Sravnitelnopraven analiz na vodnoto zakonodatelstvo na nyakoi strain–chlenki na Evropeyskiya sayuz, vav vrazka sas zakonoproekta za vodite na Republica Balgariya. – Pravna misal. Sofiya, 1999, № 2, pp. 3-17.

Пенчев, Г. Принципи на българското екологично право. София: Фондация „Граждани на Новата епоха“, 2017. // Penchev, G. Printzipi na balgarskoto ekologichno pravo. Sofiya: Fondatziya “Grazhdani na Novata epoha”, 2017.

Пенчев, Г. Бележки върху Решение № 5 от 14.06.2022 г. по к.д. № 13 от 2021 г. на Конституционния съд на Република България. – Предизвикай правото! [онлайн]. София, 2.10.2022 г. // Penchev, G. Belezhki varkhu Reshenie № 5 ot 14.06.2022 g. po k.d. № 13 ot 2021 g. na Konstitutzionniya sad na Republika Balgariya. – Predizvikay pravoto! [onlain]. Sofiya, 2.10.2022.

Пенчев, Г. Екологично право. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo. Obshta chast. 3. prerab. i dop. izd. Sofiya: Siela, 2023.

Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. // Penchev, G. Ekologichno pravo. Spetzialna chast. 3. prerab. i dop. izd. Sofiya: Siela, 2023.

Пенчев, П. Методи на хидроложките изследвания. София: Софийски университет „Климент Охридски“, 1987. // Penchev, P. Metodi na hidrolozhkite izsledvaniya. Sofiya: Sofiyski universitet “Kliment Ohridski”, 1987.

Робинсон, Н. Правовое регулирование природопользования и охраны окружающей среды в США (перевод с английского). Москва: Прогресс, 1990. // Robinson, N. Pravovoe regulirovanie prirodopolzovaniya I ohrani okruzhayushchei sredi v SSHA (perevod s angliyskogo). Moskva: Progress, 1990.

Стайнов, П. Водите и собствеността върху тях. – Юридически преглед. София, 1928, № 4-5, с. 153-163. // Staynov, P. Vodite i sobstvenostta varhu tyah. – Yuridicheski pregled. Sofiya, 1928, № 4-5, pp. 153-163.

Стайнов, П. Правото върху водата днес. – Юридически преглед. София, 1928, № 7-9, с. 289-296. // Staynov, P. Pravoto varhu vodata dnes. – Yuridicheski pregled. Sofiya, 1928, № 7-9, pp. 289-296.

Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: БАН, 1970. // Staynov, P. Zashtita na prirodata (pravni izsledvaniya). Sofiya: BAN, 1970.

Тодоров, С. Актуални проблеми в режима на язовирите. – Собственост и право, 2018, № 8, с. 36-46. // Todorov, S. Aktualni problemi v rezhima na yazovirite. – Sobstvenost i pravo. Sofiya, 2018, № 8, pp. 36-46.

Узунов, Б, Щ. Щилянов, С. Григоров, Ц. Цачев, Р. Райков, М. Стаменов. Водните ресурси на България и тяхното комплексно използване. София: Земиздат, 1966. // Uzunov, B., SHT. Shtilyanov, S. Grigorov, TZ. Tzachev, R. Raykov, M. Stamenov. Vodnite resursi na Balgariya i tyahnoto kompleksno izpolzvane. Sofiya: Zemizdat, 1966.

Херес Крамер, Г. Общи принципи на административното право в римското право и в испанското право – сравнителен анализ. – Ius Romanum, 2018, № 1, с. 12-29. // Heres Kramer, G. Obshti printzipi na administrativnoto pravo v rimskoto pravo i v ispanskoto pravo – sravnitelen analiz. – Ius Romanum [onlain]. Sofiya, 2018, № 1, pp. 12-29.

Христова, Н. Административноправен режим на защитените зони. София: Издателски комплекс-УНСС, 2024. // Hristova, N. Administrativnopraven rezhim na zashtitenite zoni. Sofiya: Izdatelski kompleks – UNSS, 2024.

Цачев, Ц., К. Иванов, Д. Печинов, И. Тонев. Замърсяване на реките в България с органични вещества. София: БАН, 1977. // Tzachev, Tz., K. Ivanov, D. Pechinov, I. Tonev. Zamarsyavane na rekite v Balgariya s organichni veshtestva. Sofiya: BAN, 1977.

Alburquerque, J. M. Algunos fundamentos y convergencias de la experiencia administrativa romana sobre el medio ambiente, los recursos naturals y res publicae. – GLOSSAE. European Journal of Legal History, 2017, Vol. 14, pp. 27-53.

Alburquerque, J. М. Provisions or Rules of the Roman Administration in Defense of Natural Resources, Res Publicae and the Environment. – Ius Romanum, 2018, № 1, pp. 62-81.

Howarth, W. Makin Water Polluters Pay: England and Wales. – Environmental Liability, 1994, № 2, Vol. 2, pp. 29–37.

Howarth, W. Legal Approaches to the Prevention of Agricultural Water Pollution in England and Wales. – Drake Law Review. Des Moines (Iowa, USA), 1997, № 1, Vol. 45, pp. 197–217.

Hughes, D. Environmental Law. 2^nd Edition. London: Butterworths, 1992.

Pierzgalski, E. European Union Water Policy in Aspect of Rural Development. – EU Agrarian Law. Nitra (Slovakia), 2013, vol. II, No. 1, pp. 14–21.

Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi: UNEP, 2005.

Administrative Law Protection of Waters in Republic of Bulgaria

– Prof. Georgi Penchev, Dr. Habil.

ABSTRACT: The present research is devoted to the administrative and legal protection of waters in the Republic of Bulgaria. It analyses the legal measures for the protection of this natural resource at the statutory level, both under the Water Act of 2000 and under other acts that have subsidiary importance in this field. In the conclusion some more general conclusions are drawn from the legal framework examined, as well as suggestions for its improvement.

Keywords: administrative and legal protection, legal measures, Water Act.