Административноправно регулиране на криптоактивите
– проф. д. н. Райна Николова
Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно
събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печаг. Участник и ръководител на международни и
национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти.
Резюме: Студията изследва административноправната уредба на криптоактивите и тяхното място в системата на финансовите услуги, отчитайки нарастващото им значение в икономическия оборот. Предмет на проучването е административноправният режим, на който подлежат дейностите с криптоактив, регулиран основно от Регламент (ЕС) 2023/1114 и ЗПКА, като надзорът се осъществява от Комисията за финансов надзор. Обхватът на анализа включва лицензионния режим за издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги, изискването за изготвяне и одобряване на „бяла книга“ при определени видове токени, мерките за предотвратяване на изпирането на пари и защита на инвеститорите. Акцент е поставен върху административната принуда при нарушения – приложимите принудителни административни мерки, отнемането на лицензи и налагането на глоби и имуществени санкции.
Ключови думи: административна принуда, административно право на услугите, виртуална валута, криптоактиви, лицензиране, финансови услуги
Въведение
До момента в научната доктрина темата за криптоактивите е разглеждана в нейните гражданскоправни проявления1. Използването на криптоактивите като платежно средство в гражданския оборот непрекъснато нараства. През 2016 г. 5 милиона души по света използват криптовалута, като до края на ноември 2022 г. техният брой достига до 402 милиона души2. Публичноправната регулация на обществените отношения по повод добиване, търгуване, разплащане и други сделки с криптоактиви се съдържат в административното право – специална част и данъчното право. Нормативната уредба на административния режим на криптоактивите включва няколко административни специални закона. Те регулират обществените отношения по доставка на услуги за криптоактиви. В системата на административното материално право – специална част административното стопанско право е онова, което се занимава с въпросите относно регулирането на стопанската дейност на организациите на гражданите и упражняването на административен надзор върху нея от административни органи или от административнонаказателни юрисдикции. Съществен дял от административното стопанско право заема административното право на услугите, което има за предмет обществените отношения по доставката (всяко извършване) на услуги от промишлен, търговски, занаятчийски характер и от дейности на свободни професии. Разграничението на тези видове услуги се съдържа в чл. 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
1. Нормативна уредба на понятието „финансови услуги“
Административноправното регулиране на предоставянето на услуги включва отделни разновидности на тези дейности. От особено значение за настоящата тема са банкови, финансови и застрахователни услуги, осъществявани на капиталовите пазари3 (дейности на регулираните пазари на ценни книжа, пазарните оператори, инвестиционните посредници, обвързаните агенти, многостранните системи за търговия, включително на пазарите за растеж, на организираните системи за търговия, централните депозитари на ценни книжа, Фонда за компенсиране на инвеститорите, одобрените механизми за публикуване, одобрените механизми за докладване, колективните инвестиционни схеми, националните инвестиционни фондове и управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, включително лицата, които управляват фондове за рисков капитал, фондове за социално предприемачество или фондове за дългосрочни инвестиции, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, агенциите за кредитен рейтинг, централните контрагенти, администраторите на бенчмарк, упълномощените съветници, доставчиците на услуги за колективно финансиране, пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър, издателите на криптоактиви, доставчиците на услуги за криптоактиви), застрахователните пазари и пенсионните пазари4. Тези дейности са обект на надзор от страна на Комисията за финансов надзор (КФН), която е орган за събиране на данни за целите на осигуряването на достъп чрез европейската единна точка за достъп на информацията относно финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (чл. 4а от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти5).
В административното законодателство има поне две дефиниции на понятието финансова услуга. Първата по време е сравнително най-лаконична: „всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги“ (§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние6).
Втората е формулирана в Закона за защита на потребителите (ЗЗП)7: „всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане“ (§13, т. 12 от ДР на ЗЗП).
В § 1, т. 1 от ДР на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и за разпространението на оръжие за масово унищожение8 също се съдържа обяснение за това какво представляват финансовите услуги. Легалното определение представлява продължение на казуистичното изброяване на видовете услуги и съдържа и две препращания към Закона за кредитните институции: „извършване на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги; всякакви услуги, свързани с виртуални активи, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги“. Тук се споменават „всякакви услуги, свързани с виртуални активи“, които представляват интерес за настоящото изследване.
Понятието „виртуална валута“ е част от официалната правна терминология на Европейския съюз по силата на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС9, като до този момент терминът се използва в доклади и становища на международни институции – Работната група за финансови действия (FATF) и Европейския банков орган10. В публичноправната доктрина11 се отбелязва, че първоначално нормативно употребяваният термин в националното законодателство е „виртуални валути“ и е възприет така в § 1, т. 24 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)12. Впоследствие, с приемането на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година13 относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, се въвежда понятието „криптоактив“ (чл. 3, параграф 1, т. 5)14.
Някои от разпоредбите относно обема на финансовите услуги, към които се препраща в Закона за кредитните институции, от своя страна, съдържат също препращане, но към Закона за платежните услуги и платежните системи. Става въпрос за изграден от администрацията на законодателния орган лабиринт от нормативна заплетеност, доказващ пълното игнориране на нормата на чл. 39, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА)15, която предвижда, че „препращане към разпоредби на същия или на друг нормативен акт се допуща по изключение“ с изброени три особени хипотези, но и указваща в ал. 3 на същия член, че „препращане не се допуска, ако води до неяснота на текста“. В резултат на това препращане, предметът на регулация на финансовите услуги набъбва и се разширява извън обхвата единствено на банковите услуги:
1) публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск;
2) сделки за собствена сметка с финансови инструменти;
3) поемане на емисии финансови инструменти и/или предлагане на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;
4) извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи:
4.1. услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
4.2. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
4.3. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги, като:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти; в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
4.4. изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
4.5. издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;
4.6. изпълнение на налични парични преводи;
4.7. изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите);
5) издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма);
6) депозит;
7) дейност като депозитарна или попечителска институция;
8) финансов лизинг;
9) гаранционни сделки;
10) търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
11) предоставяне на инвестиционни услуги и/или дейности, като:
11. 1. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти;
11.2. изпълнение на нареждания за сметка на клиенти;
11.3. сделки за собствена сметка с финансови инструменти;
11.4. управление на портфейл;
11.5. инвестиционни съвети;
11.6. поемане на емисии финансови инструменти и/или предлагане на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;
11.7. предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка (пласиране на финансови инструменти);
11.8. организиране на МСТ (многостранна система за търговия16);
11.9. организиране на OCT (организирана система за търговия17);
12) предоставяне на допълнителни услуги и дейности, като:
12.1. съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения, с изключение на централизираното водене на сметки за ценни книжа;
12. 2. предоставяне на заеми на инвеститори за извършване от тях на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че посредникът, който предоставя заема, участва в сделката;
12.3. съвети на предприятия относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и съвети и услуги, свързани с преобразуване и придобиване на предприятия;
12.4. предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за плащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги;
12.5. инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти;
12.6. услуги, свързани с поемане на емисии финансови инструменти;
12.7. инвестиционни услуги и дейности във връзка с базовите инструменти на деривативни финансови инструменти, когато са свързани с предоставянето на инвестиционни и допълнителни услуги;
13. парично брокерство;
14. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
15. издаване на електронни пари, включително на токени за електронни пари;
16. придобиване и управление на дялови участия;
17. отдаване под наем на сейфове;
18. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти;
19. дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране;
20. издаване на токени, обезпечени с активи;
21. предоставяне на услуги за криптоактиви;
22. други подобни дейности, определени с наредба на Българската народна банка (БНБ).
Следователно, криптоактивите са обект на финансовите услуги и дейности в рамките на пазарите на финансови инструменти, посочени изчерпателно в чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Те се разглеждат като елемент от извършваните инвестиционни услуги и дейности.
2. Нормативна уредба на криптоактивите
Някои от криптоактивите се определят като финансови инструменти по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 15 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС18, като Европейският орган за ценни книжа и пазари ги дефинира като такива, подлежащи на регулация от действащото законодателство в това им качество19. На ниво Европейски съюз вторичното законодателство урежда този институт с помощта на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, наричан „РПКА“ (РПКА)20. Криптоактив е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология (чл. 3, параграф 1, т. 5 от РПКА).
Видовете криптоактиви са:
а) токени, обезпечени с активи;
б) токените за електронни пари като специфичен вид криптоактив;
в) стейбълкойните или както по-правилно са наименовани от някои автори „стабилните криптопари“21, чиято стойност е обвързана с по-стабилни референтни активи – например, фиатни валути, банкови депозити, краткосрочнипазарни инструменти и дори други криптоактиви22.
Предмет на нормиране са обществените отношения по публичното предлагане и допускането до търговия на платформа за търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари, с токени, обезпечени с активи, и с токени за електронни пари, както и изисквания за доставчиците на услуги за криптоактиви (чл. 2).
Услуги и дейности, свързани с криптоактиви, са:
а) предоставяне на попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти;
б) управление на платформа за търговия с криптоактиви;
в) обмен на криптоактиви срещу средства;
г) обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви;
д) изпълняване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти;
е) пласиране на криптоактиви;
ж) получаване и предаване на нареждания, свързани с криптоактиви, от името на клиенти;
з) предоставяне на съвет относно с криптоактиви;
и) предоставяне на управление на портфейл, свързано с криптоактиви;
й) предоставяне на услуги за прехвърляне на криптоактиви от името на клиенти.
Законът за пазарите на криптоактиви23 урежда публичното предлагане на криптоактиви и допускането до търговия на платформа за търговия с криптоактиви, които се намират в основата на небанковия финансов сектор. Към него трябва да добавим Наредба № 77 от 12.03.2026 г. за условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от издателите на токени, обезпечени с активи, и от доставчиците на услуги за криптоактиви24. Административният надзор се упражнява от Комисията за финансов надзор по силата на устройствения Закон за Комисията за финансов надзор25 (чл. 1, ал. 2, т. 1).
Разпоредбата на чл. 86, ал. 5 от Закона дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране26 (ЗДКИСДПКИ) позволява управляващото дружество27 да предоставя услуги за криптоактиви, еквивалентни на управление на портфейл и допълнителните услуги (управление в съответствие със сключен с клиента договор на портфейл, включително портфейл на предприятие за колективно инвестиране, включващ финансови инструменти, по собствена преценка, без специални нареждания на клиента; както и инвестиционни консултации относно финансови инструменти), за които е получило лиценз. Предоставянето на услуги може да се осъществи, когато дружеството е уведомило Комисията за финансов надзор най-малко 40 работни дни преди предоставянето на тези услуги за първи път.
Освен това, на основание чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари28 (ЗМИП) доставчиците на услуги за криптоактиви, получили лиценз по ЗПКА, с изключение на дейността им по предоставяне на съвети относно криптоактиви, са длъжни да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, като:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация.
При неспазване на мерките, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 200 000 лв. (чл. 116, ал. 1-2 от ЗМИП).
Надзорът за прилагането на мерките е възложен на Комисията за финансов надзор и нейните органи, с изключение на доставчиците на услуги за криптоактиви, които са кредитни институции, по силата на чл. 12, ал. 1, т. 20 от Закона за КФН и чл. 14а, ал. 2, т. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение29.
В административноправната теория30 разглеждаме подаването на сигнали на специално основание31 при засягане на финансовите интереси на ЕС по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), изпратени до Комисията за финансов надзор на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения32, като форма на обществен контрол, доколкото е налице неспазване на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, сред които е и РПКА.
Два административни закона поставят изрично извън обхвата си дейността на издателите на криптоактиви и на доставчиците на услуги за криптоактиви. Това са: Законът за кредитните институции (чл. 5, т. 13) и Законът за пазарите на финансови инструменти (чл. 5, т. 14).
3. Лицензионен режим на издателите на криптоактиви и доставчиците на услуги за криптоактиви. Бяла книга, подлежаща на одобрение
Първоначално дейностите по добиване, търгуване, разплащане и други сделки с криптоактиви не подлежат на лицензиране от Българска народна банка и Комисията за финансов надзор33.
Съгласно т. 3 от приложението по чл. 9, ал. 2 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) дейността на доставчика на услуги за криптоактиви попада в списъка на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. Такъв режим може да се установява само за стопански дейности, които:
1. са свързани с обекти, изключителна държавна собственост съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с обекти, върху които държавата осъществява суверенни права съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България; или
2. пораждат повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда и са посочени в списъка-приложение към закона.
Още преди въвеждането в ЗОАРАКСД на четири административноправни режима на стопанската дейност, един от които е лицензионният, в административноправната теория се прави разграничение между лицензите и другите разрешителни актове. Изтъква се напълно аргументирано, че това отделяне, обособяване трябва да се извършва на основата на предмета на акта. При лиценза става въпрос за „дейност, контролирана от държавата поради нейната обществена значимост или опасност за потребителите ù“34. Следователно лицензът предполага по-висока степен на защита на интересите на гражданите-потребители. Именно по повод закрила на индивидуалните имуществени блага на гражданите или правата на юридическите лица се предвижда публичното предлагане на токени, обезпечени с активи, или допускането до търговия на лицата да се извършва въз основа на издаден лиценз. Като допълнителна гаранция за извършването на контрол от страна на държавата възниква ex lege задължение след издаването на лиценза правото на лицето да извършва дейност като доставчик на услуги за криптоактиви да се допълни в неговия предмет на дейност в търговския регистър на Агенцията по вписванията. Надзорът относно издаване, отказ за издаване или отнемане на лиценз за публично предлагане на токени, обезпечени с активи, и за допускането им до търговия с изключение на случаите, в които издател на токен, обезпечен с активи, е кредитна институция, се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Съществува и още една възможност за публично предлагане на токени, обезпечени с активи, чрез кандидатстване за допускането им до търговия. Това може да направи кредитна институция. Токен, обезпечен с активи, издаден от кредитна институция, може да бъде предлаган публично или допуснат до търговия, ако кредитната институция изготви бяла книга за криптоактива, представи бялата книга за криптоактива за одобрение от компетентния орган на своята държава членка по произход, като за Република България това е Комисията за финансов надзор, в съответствие с процедурата, определена в регулаторните технически стандарти, и бялата книга за криптоактива бъде одобрена от този компетентен орган (чл. 17, параграф 1, буква „а“ от РПКА).
Самата бяла книга за криптоактива по отношение на токен, обезпечен с активи, съдържа следната информация:
а) информация за издателя на токена, обезпечен с активи;
б) информация за токена, обезпечен с активи;
в) информация относно публичното предлагане на токена, обезпечен с активи, или за допускането му до търговия;
г) информация за правата и задълженията, свързани с токена, обезпечен с активи;
д) информация за използваната технология;
е) информация за рисковете;
ж) информация за резерва от активи;
з) информация за основните неблагоприятни въздействия върху климата и други свързани с околната среда неблагоприятни въздействия на механизма за консенсус, използван за издаване на токена, обезпечен с активи.
4. Принудителни административни мерки за нарушения при издаване, предлагане на криптоактиви или доставка на услуги за криптоактиви
Административната принуда е основен способ административния надзор в двете негови разновидности – прилагането на принудителни административни мерки и налагането на административни наказания (понасянето на административнонаказателна отговорност).
4.1. Принудителната административна мярка е предвидено в закон действие на компетентен административен орган спрямо адресат на правната норма, с цел прилагане на нейната диспозиция недоброволно и обезпечаване изпълнението на охранявания от правната норма ред на държавно управление, реализирано чрез издаването на индивидуален административен акт.
„Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. Този изключителен характер на принудителните административни мерки се подчертава недвусмислено от законодателя в разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, в която се установява, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Цитираният текст – чл. 23 ЗАНН налага да се съблюдава стриктното спазване на принципа за законност при вземането на различни принудителни мерки. ПАМ могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ (не и в друг нормативен акт) случаи. Следователно по смисъла на закона се изисква изчерпателно посочване на отделните случаи на принудителни административни мерки, а не примерно изброяване, което означава, че компетентният орган не може да ги налага произволно и по аналогия. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Всяка принудителна административна мярка следва да бъде прилагана по начин и ред, предвиден в правна норма“35. Изискването принудителните административни мерки да са установени в закон или указ е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата36. Тяхното прилагане засяга направо, пряко и непосредствено правната сфера на адресатите им чрез ограничения, насочени било към личността и имуществата на гражданите, било към дейността и имуществата на различни организации37. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт или с вътрешноведомствен акт не се допуска38:
Законът за пазарите на криптоактиви въвежда в специални клаузи принудителни административни мерки, когато е налице засягане чрез неправомерно поведение на административноправни норми. Предвидените принудителни административни мерки са от категорията на превантивните39 и на възстановителните40, изрично посочени в чл. 27, ал. 1 и ал. 2; чл. 29, ал. 1, т. 1 по следния начин: „конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията и на вредните последици от тях“.
Неправомерното поведение, провокирало прилагането на принудителните административни мерки, е с различен фактологичен произход:
а) издател, предложител или лице, кандидатстващо за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, или доставчик на услуги за криптоактиви, съответно членове на ръководния орган на тези лица или други физически лица, са извършили или извършват нарушение на РПКА, този закон и/или на актовете по прилагането им (чл. 27, ал. 1);
б) издател, предложител или лице, кандидатстващо за допускане до търговия с токени за електронни пари, съответно членове на ръководния му орган или други физически лица, са извършили или извършват нарушение на дял VI (Предотвратяване и забрана на пазарни злоупотреби с криптоактиви) от РПКА и/или на актовете по прилагането му (чл. 27, ал. 2);
в) кредитна институция, която е издател на токени, обезпечени с активи, или доставчик на услуги за криптоактиви, извършва дейността си в нарушение на РПКА, този закон и/или на актовете по прилагането им (чл. 28, ал. 2);
г) доставчик на услуги за криптоактиви, негови служители, член на ръководен орган на доставчик на услуги за криптоактиви, лица, които по договор изпълняват ръководни функции, както и лица, притежаващи квалифицирано дялово участие, са извършили или извършват дейност в нарушение на Регламент (ЕС) 2023/1113 и на актовете по прилагането му във връзка с прехвърлянията на криптоактиви (чл. 29, ал. 1);
д) доставчик на услуги за криптоактиви или издател на токени, обезпечени с активи, техни служители, членове на управителните или контролните им органи, са извършили или извършват дейност в нарушение на Регламент (ЕС) 2023/1113 или на актовете по прилагането му (чл. 30, ал. 1);
е) при основателни съмнения, че дадено лице предоставя услуги за криптоактиви без лиценз (чл. 32, ал. 1);
ж) дадено лице издава без лиценз токени, обезпечени с активи, или че дадено лице предлага или кандидатства за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, без да е подало уведомление за бялата книга за криптоактива (чл. 32, ал. 2).
Предприеманите форми на въздействие могат да се определят в своето съдържание като:
1. Мерки за превенция – като съдържание могат да се изразят в предупреждение, съставяне на протоколи, уведомяване на лицата и други действия, които по своята цел са насочени лицето да се въздържа от извършването на определено поведение.
2. Мерки за възбрана – забранява се извършването на определено действие.
3. Мерки за непосредствена принуда – пряко принуждаване на извършителя да спре вредоносното деяние.
4. Мерки за спиране на дейност, с която се създават условия за нарушаване на правни норми.
5. Мерки за спиране на машини, съоръжения и инсталации и други технически средства за предотвратяване извършването на нарушение или настъпването на вредоносни последици.
6. Мерки за ограничаване ползването на актове, документи, вещи и ценности се прилагат в случаите, когато правонарушението се извършва с тяхна помощ или пък в резултат на ограничаване ползването на документите, вещите или ценностите нарушението не може да бъде извършено.
7 Мерки за предписване на определено поведение – формулирани са като даване на задължителни предписания41 и указания, с които се предписва определен модел на поведение, който трябва да следва, за да се предотврати настъпването или да се възстановят вредите от неправомерното поведение:
4.3. Естеството на съдържанието на съответните мерки при извършването на административни нарушения при издаване, предлагане на криптоактиви или доставка на услуги за криптоактиви е изчерпателно изброено в нормата на:
а) чл. 28, ал. 1, т. 1-26 на специалния закон:
1. да спре или да разпореди на доставчик на услуги за криптоактиви да спре предоставянето на услуги за криптоактиви за не повече от 30 последователни работни дни за всеки отделен случай при наличието на основателни съмнения, че е налице нарушение на РПКА, този закон и/или на актовете по прилагането им (мярка за спиране на дейност);
2. да забрани предоставянето на услуги за криптоактиви, когато е установено нарушение на РПКА, този закон и/или на актовете по прилагането им (мярка за възбрана);
3. да оповести или да изиска от доставчик на услуги за криптоактиви да оповести цялата съществена информация, която би могла да окаже въздействие върху предоставянето на съответните услуги за криптоактиви, за да се гарантира защитата на интересите на непрофесионалните държатели на криптоактиви, както и нормалното функциониране на пазара (мярка за предписване на определено поведение);
4. да оповести публично факта, че даден доставчик на услуги за криптоактиви не изпълнява задълженията си съгласно РПКА (мярка за превенция);
5. да спре или да разпореди на доставчик на услуги за криптоактиви да спре предоставянето на услуги за криптоактиви, когато прецени, че положението на доставчика на услуги за криптоактиви е такова, че предоставянето на услугата за криптоактиви би било във вреда на интересите на клиентите и по-специално – на непрофесионалните държатели (мярка за спиране на дейност);
6. да разпореди прехвърлянето на съществуващи договори на друг доставчик на услуги за криптоактиви, в случай че лицензът на доставчика на услуги за криптоактиви бъде отнет, при условие че е налице съгласие между клиентите и доставчика на услуги за криптоактиви, на когото трябва да се прехвърлят договорите (мярка за предписване на определено поведение);
7. да задължи предложителите, лицата, кандидатстващи за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, издателите на токени, обезпечени с активи, да изменят своята бяла книга за криптоактива, когато установи, че бялата книга не съдържа изискващата се информация (мярка за предписване на определено поведение);
8. да задължи предложителите, лицата, кандидатстващи за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, издателите на токени, обезпечени с активи, да изменят своите маркетингови съобщения, ако маркетинговите съобщения не отговарят на изискванията на РПКА (мярка за предписване на определено поведение);
9. да задължи предложителите, лицата, кандидатстващи за допускане до търговия с криптоактиви, или издателите на токени, обезпечени с активи, да включат допълнителна информация в изготвените от тях бели книги за криптоактиви, когато това е необходимо с оглед на финансовата стабилност или защитата на интересите на държателите на криптоактиви и по-специално – на непрофесионалните държатели (мярка за предписване на определено поведение);
10. да спре публичното предлагане или допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, за не повече от 30 последователни работни дни за всеки отделен случай при наличието на основателни съмнения за нарушение на РПКА (мярка за спиране на дейност);
11. да забрани публичното предлагане или допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, когато установи нарушение или при наличието на основателни съмнения, че ще бъде извършено нарушение на РПКА (мярка за възбрана);
12. да спре или да изиска от доставчик на услуги за криптоактиви, управляващ платформа за търговия с криптоактиви, да спре търгуването на криптоактивите, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или на токените, обезпечени с активи, за не повече от 30 последователни работни дни за всеки отделен случай при наличието на основателни съмнения, че е налице нарушение на РПКА (мярка за спиране на дейност);
13. да забрани търгуването на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или на токени, обезпечени с активи, на платформа за търговия с криптоактиви, когато установи нарушение или когато са налице основателни съмнения, че ще бъде извършено нарушение на РПКА (мярка за възбрана);
14. да спре или забрани маркетингови съобщения, когато са налице основателни съмнения, че е извършено нарушение на РПКА (мярка за спиране на дейност или мярка за възбрана);
15. да задължи предложителите, лицата, кандидатстващи за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, издателите на токени, обезпечени с активи, или съответните доставчици на услуги за криптоактиви да прекратят или да спрат маркетинговите съобщения за не повече от 30 последователни работни дни за всеки отделен случай, когато са налице основателни съмнения, че е извършено нарушение на РПКА (мярка за спиране на дейност);
16. да оповести публично факта, че предложител, лице, кандидатстващо за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, издател на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или издател на токен, обезпечен с активи, не изпълнява задълженията си съгласно РПКА (мярка за превенция);
17. да оповести или да изиска от предложителя, от лицето, кандидатстващо за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, от издателя на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или от издателя на токен, обезпечен с активи, да оповестява цялата съществена информация, която може да окаже влияние върху оценката на криптоактива, който се предлага публично или е допуснат до търговия, за да се гарантира защитата на интересите на държателите на криптоактиви, както и нормалното функциониране на пазара (мярка за предписване на определено поведение);
18. да спре или да изиска от съответния доставчик на услуги за криптоактиви, управляващ платформа за търговия с криптоактиви, да спре търгуването на криптоактивите, когато счита, че положението на предложителя, на лицето, кандидатстващо за допускане до търговия с криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или с токени, обезпечени с активи, издателите на криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, или от токени за електронни пари, или на издателя на токен, обезпечен с активи, е такова, че търгуването би било във вреда на интересите на държателите на криптоактиви (мярка за спиране на дейност);
19. да разпореди писмено освобождаването на физическо лице от ръководния орган на издател на токен, обезпечен с активи, или на доставчик на услуги за криптоактиви (мярка за непосредствена принуда);
20. да разпореди намаляване на размера на позиция във или експозиция към криптоактиви (мярка за предписване на определено поведение);
21. да разпореди на издател на токен, обезпечен с активи, да въведе минимален номинален размер или да ограничи размера при издаване, когато липсват други ефективни средства за преустановяване на нарушението на РПКА и с цел да се предотврати рискът от сериозно увреждане на интересите на клиентите или на държателите на криптоактиви (мярка за предписване на определено поведение);
22. да разпореди корекция на оповестената невярна или подвеждаща информация, включително чрез изискване към предложител, лице, кандидатстващо за допускане до търговия, издател или друго лице, което е публикувало или разпространило невярна или подвеждаща информация, да публикува опровержение (мярка за предписване на определено поведение);
23. да отнеме или ограничи лиценза на доставчик на услуги за криптоактиви при нарушение на РПКА, като публично оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за злоупотреба с вътрешна информация, нарушаване на забрана за незаконно оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за манипулиране на пазара (мярка за ограничаване ползването на акт);
24. при нарушение на РПКА (публично оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за злоупотреба с вътрешна информация, нарушаване на забрана за незаконно оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за манипулиране на пазара) да забрани временно изпълняването на управленски функции при доставчик на услуги за криптоактиви – за всеки член на неговия ръководен орган или за всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението (мярка за възбрана);
25. да забрани на всеки член на ръководния орган на доставчик на услуги за криптоактиви или на всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява управленски функции за най-малко 10 години в случай на повторно нарушение на РПКА (публично оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за злоупотреба с вътрешна информация, нарушаване на забрана за незаконно оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за манипулиране на пазара) като мярка за възбрана;
26. при нарушение на РПКА (публично оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за злоупотреба с вътрешна информация, нарушаване на забрана за незаконно оповестяване на вътрешна информация, нарушаване на забрана за манипулиране на пазара) да забрани временно на всеки член на ръководния орган на доставчик на услуги за криптоактиви или на всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да търгува за собствена сметка (мярка за възбрана);
б) предвидените в чл. 29, ал. 1 т. 1-6 от специалния закон:
1. да задължи лицето да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях в определен срок;
2. да отправи писмена препоръка или предупреждение (мярка за превенция);
3. да отнеме или да ограничи лиценза на доставчик на услуги за криптоактиви (мярка за ограничаване ползването на акт);
4. да ограничи осъществяването на определена дейност или предоставянето на определена услуга от доставчик на услуги за криптоактиви за определен срок или до отстраняване на нарушението на Регламент (ЕС) 2023/1113 и/или актовете по прилагането му (мярка за спиране на дейност);
5. да разпореди писмено на доставчик на услуги за криптоактиви да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват, които носят отговорност за нарушението на Регламент (ЕС) 2023/1113, и да отнеме управителните и представителните права на това лице или лица до освобождаването им (мярка за предписване на определено поведение);
6. да забрани временно изпълняването на управленски функции при доставчици на услуги за криптоактиви – за всеки член на неговия ръководен орган или за всяко друго физическо лице, които носят отговорност за нарушението на Регламент (ЕС) 2023/1113 (мярка за възбрана);
в) да разпореди незабавно прекратяване на дейността без определяне на срок – мярка за спиране на дейността (чл. 32, ал. 1-2 от специалния закон).
По повод на съдържанието на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПКА следва да се подчертае, че това не представлява принудителна административна мярка, доколкото чрез нея не се описва конкретно проявление на мярката. Текстът представя две абстрактни възможности за реакция от страна на административния орган.
Освен това, прави впечатление, че при определянето на вида на принудителната мярка по чл. 28, ал. 1 и 2 КФН, съответно заместник-председателят, взема предвид обстоятелствата по чл. 43 (чл. 28, ал. 3). Обичайно в нормативната уредба отсъстват подобен вид указания към административния орган. В този случай нормите на чл. 43, ал. 1 и тази на ал. 2, към които препраща чл. 28, ал. 3, изцяло обвързват дейността на административния орган в безспорно административно производство42 не към обективни критерии от изпълнително-разпоредителния характер на неговите правомощия, които той упражнява в условията на оперативна самостоятелност, а към репресивната и санкционна дейност на административнонаказателна юрисдикция43. Изпълнително-разпоредителният орган се налага да съобрази своята преценка при упражняването на компетентността си с насоки, типични за едно спорно и състезателно производство44 (правораздавателна дейност, поверена на администрацията45), каквото е това по налагането на административни наказания по чл. 23, чл. 38, чл. 39, чл. 41, чл. 42 и чл. 123а, ал. 1 от ЗПКА. Сред обстоятелствата от значение за преценката на административния орган да приложи принудителната административна мярка са, включително:
1. тежестта и продължителността на нарушението;
2. дали нарушението е извършено умишлено, или поради небрежност;
3. степента на отговорност на физическо или юридическо лице;
4. финансовото състояние на отговорното за нарушението физическо или юридическо лице, определено според общия годишен оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;
5. размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба от отговорното за нарушението физическо или юридическо лице, доколкото може да се определи;
6. размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да се определи;
7. степента на съдействие, което отговорното за нарушението физическо или юридическо лице оказва на заместник-председателя и на Комисията, без да се засяга необходимостта от осигуряване на принудително връщане на реализираната печалба или избегнатата загуба от това лице;
8. степента на съдействие, което физическото или юридическото лице оказва на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Националната агенция за приходите, на определените длъжностни лица на Българската народна банка, на определените от органите на Комисията за финансов надзор длъжности лица или на оправомощените от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията служители;
9. предходни нарушения на РПКА от страна на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;
10. взетите мерки от страна на отговорното за нарушението физическо или юридическо лице за предотвратяването на риска от повторно извършване на нарушението;
11. въздействието на нарушението по отношение на интересите на държателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги за криптоактиви и по-конкретно – върху непрофесионалните държатели;
12. влезлите в сила по отношение на физическото или юридическото лице принудителни административни мерки и наказателни постановления по този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и актовете по прилагането им в последните 5 години, предхождащи датата на извършване на нарушението.
Важно е да уточним, че за разлика от налагането на административно наказание, когато съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, при прилагането на принудителните административни мерки не се поставя изобщо въпросът за вината и възникването на отговорност46. Освен това, принудителната административна мярка се прилага по повод и на други отрицателни явления (престъпления, деликти, дисциплинарни нарушения, събития)47 освен административните нарушения. Нещо повече, както се определя в доктрината48, която се позовава на съдебната практика, „образуваното административнонаказателно производство не само не се явява преюдициално за вземането на принудителната мярка, но няма каквото и да било значение за законосъобразността на нейното прилагане“49. Упражняването на тази форма на административен надзор се свежда до издаването на оттегляем и пререшаем индивидуален административен акт, докато налагането на административно наказание се извършва чрез издаването на наказателно постановление, което насочва към неповратимост50 в решаването на административнонаказателния спор.
Изложените аргументи ни дават основание категорично да възразим против възприетия законодателен подход и да отправим възможно най-острата си критика към него, тъй като в нормотворческата си дейност той не зачита достиженията на административноправната доктрина.
Принудителните административни мерки по чл. 27, чл. 28, ал. 1, т. 4, 7 – 9, 15, 16, 22, чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 30, ал. 1, т. 1 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а принудителните административни мерки по чл. 28, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 6, 10 – 14, 17 – 21, 23 – 26; чл. 29, ал. 1, т. 3 – 6; чл. 30, ал. 1, т. 2 и чл. 32 – с писмено мотивирано решение на Комисията, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му по реда на ал. 2 и 3 (чл. 31, ал. 4). При нормирането на административните процесуални отношения законодателят допуска терминологична неточност, като посочва, че едноличен административен орган, какъвто е заместник-председателят на КФН, издава „решение“, вместо „в контекста на правната традиция заповеди да се наричат актовете на еднолични държавни органи“51. В този текст не е взета предвид думата „заповед“, използвана за наименоване на постановяваните актове от централните и териториални конституционно предвидени административни органи в Република България (арг. чл. 24, ал. 1; чл. 25, ал. 4; чл. 26, ал. 2; чл. 30, ал. 2; чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Закона за администрацията).
Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано (чл. 31, ал. 5 от ЗПКА). Тук сме изправени пред втората обсъдена от доктрината52 хипотеза на допуснато предварително изпълнение на индивидуални административни актове, предвидено в материален специален административен нормативен акт, тъй като законодателят така е преценил поради наличието на особено важен обществен интерес. Тази правна възможност се презюмира и почива на повече от една нормативно предвидена цел. В конкретния случай това са гарантиране на добросъвестността на търговските сделки и борбата с измамите (арг. от §1, т. 22 от ДР на Закона за дейностите по предоставяне на услуги).
5. Административнонаказателна и имуществена отговорност за нарушения при издаване, предлагане на криптоактиви или доставка на услуги за криптоактиви
Другата форма на административна принуда е налагането на административни наказания. В ЗПКА се предвижда налагането на имуществени по характер административни наказания („глоби“) и на имуществени санкции. Националният нормативен акт препраща към текстовете на РПКА поради прякото му действие (арг. чл. 288 от ДФЕС и чл. 15, ал. 2 от ЗНА), които ако бъдат нарушени, следва да се понесе административнонаказателна отговорност от гражданите и имуществена отговорност от едноличните търговци53 и организациите на гражданите (юридически лица). Предвид факта, че административнонаказателните разпоредби в ЗПКА съдържат изцяло препращане към нормите на РПКА, настоящото изследване ще направи категоризиране на нарушенията, без претенции за изчерпателност:
5.1. Незаконно публично предлагане на криптоактиви (чл. 4):
а) публично предлагане на криптоактиви от субект на правото (гражданин или нерегистрирано обединение или организация без административна правосубектност), който не е юридическо лице;
б) публично предлагане на криптоактиви без изготвена бяла книга;
в) неуведомяване на КФН за наличието на бяла книга преди публичното предлагане на криптоактиви, като по този начин същата остава без одобрение;
г) непубликуване на бялата книга, която съществува, но не е достъпна за инвеститорите;
д) налични маркетингови материали, които не отговарят на стандартите, защото са непълни, съдържат подвеждащи твърдения или не предупреждават за риск;
е) непубликуване на маркетинговите съобщения по предвидения процесуален ред;
ж) неспазване на задълженията на предложителя е налице, когато се използват рекламни кампании, които не са публикувани съгласно изискванията на регламента, като: предоставяне на невярна информация; непредоставяне на необходима информация на притежателите на криптоактиви; нарушаване на задълженията за добросъвестност и прозрачност.
Възможно е комбинирането на някои от нарушенията при нерегламентирано публично предлагане, когато, например, българско дружество стартира първоначално предлагане на криптоактиви за нов потребителски токен и набира 5 млн. евро от инвеститори в ЕС чрез уебсайт, без да публикува бяла книга и без уведомяване на КФН.
Към примерните изброявания трябва да добавим:
з) неправомерно ползване на освобождаване под 1 млн. евро, като нарушението може да се изразява в това, че предложителят твърди, че попада в освобождаването, но реално общата стойност на предлагането надвишава 1 млн. евро за 12-месечен период или изкуствено разделя едно предлагане на няколко по-малки емисии, за да остане под прага;
и) формално ограничаване до 150 лица, като нарушението се извършва, защото предлагането официално е отправено към по-малко от 150 лица, но на практика е достъпно за неограничен кръг лица чрез интернет, социални мрежи или посредници;
к) неправилно квалифициране като предлагане само към квалифицирани инвеститори, а нарушението е понеже криптоактивите се продават и на непрофесионални инвеститори или липсва механизъм за проверка на статута на инвеститорите;
л) представяне на платен токен като „безплатен“, когато се изискват лични данни, маркетингови действия или други насрещни престации срещу криптоактиви; събират се такси или комисиони, макар криптоактивът да се рекламира като безплатен;
м) злоупотреба с изключението за „потребителски токен“54, когато се твърди, че токенът дава достъп до съществуваща услуга, но такава услуга реално не съществува или не функционира или потребителският токен фактически се продава като инвестиционен продукт;
н) злоупотреба с изключението за ограничена мрежа, при което криптоактивът уж е валиден само в ограничена мрежа от търговци, но на практика може да се използва широко извън нея или когато отсъстват реални договорни отношения между издателя и посочените търговци, както и при надвишаване на 1 млн. евро и не е подадено уведомление до компетентния орган;
о) листване на борса след позоваване на освобождаване, когато издателят на криптоактив използва освобождаване, но едновременно рекламира или подготвя допускане до търговия на криптоборса, както и когато публично е заявено намерение за листинг, което изключва прилагането на освобождаването;
п) продължаване на предлагане над допустимия срок е налице, когато потребителски токен за бъдеща услуга се предлага повече от 12 месеца след публикуване на бялата книга;
р) липса на необходима бяла книга се случва, когато предлагането не попада в нито едно освобождаване, но въпреки това не е публикувана бяла книга или е публикувана бяла книга, която не отговаря на изискванията на РПКА;
с) неправомерно използване на вече публикувана бяла книга се случва, когато при последващо предлагане се използва стара бяла книга без писменото съгласие на лицето, което я е изготвило или са настъпили съществени промени, но бялата книга не е актуализирана;
т) незаконно предоставяне на криптоуслуги настъпва, когато лице предоставя попечителство или трансфер на криптоактиви без необходимия лиценз, като неправомерно се позовава на освобождаването, или освободеният криптоактив впоследствие е допуснат до търговия, но услугите продължават да се предоставят без лиценз.
Нормата на чл. 4 от РПКА установява принципа на прозрачност при издаването и предлагането на криптоактиви. Всички основни нарушения по нея са формални, а не резултатни. За осъществяването им е достатъчно публично предлагане на криптоактиви при липса на някое от предвидените в чл. 4 условия и не се изисква доказване на конкретен вредоносен резултат.
5.2. Незаконно искане за допускане до търговия (чл. 5):
а) без изпълнение на изискванията по чл. 4;
б) без публикуван информационен документ;
в) от лице, което не е юридическо лице.
Примери за незаконно листване се свързват с поведение на издател, който договаря листване на криптоактив на европейска платформа за търговия, но не е публикувал необходимата бяла книга или когато издател подава заявление за търговия с криптоактив на европейска платформа, без предварително да е публикувал нужната информация за инвеститорите.
5.3. Непълна или подвеждаща бяла книга (чл. 6), която:
а) съдържа неверни данни;
б) пропуска съществени рискове;
в) не описва технологията, проекта или правата на притежателите или
г) представя прогнози като сигурни факти.
В обхвата на нарушения по този член попада хипотеза, при която проект твърди, че криптоактив ще се използва в работеща платформа, въпреки че такава все още не съществува. Като възможно нарушение би могло да се възприема обстоятелството, че в информационния документ е записано, че стойността на криптоактива „не може да намалее“, въпреки че пазарният риск е очевиден.
5.4. Подвеждащи маркетингови съобщения (чл. 7) – реклама, която:
а) не съответства на бялата книга;
б) премълчава рискове;
в) създава впечатление за гарантирана доходност;
г) представя регулаторно одобрение, което не съществува.
Такова нарушение биха били съобщения в социалните мрежи: „Инвестирайте днес и печелете гарантирано 25% месечно“, без предупреждение за риск или „100 % сигурна инвестиция без риск от загуба“.
5.5. Липса на уведомление до компетентния орган (чл. 8):
а) непредоставяне на информационния документ на компетентния орган;
б) непредоставяне на рекламните материали при наличие на такива.
Това се случва, когато дружеството започва продажба на токени в няколко държави от ЕС, без да е уведомило КФН.
5.6. Неправилно публикуване на информация (чл. 9) включва нарушения, свързани с бялата книга, която не е:
а) публично достъпна;
б) лесно достъпна онлайн;
в) публикувана преди началото на предлагането.
В първия вариант на нарушението бялата книга се изпраща само на избрани инвеститори по имейл, но не е качена на сайта на издателя.
5.7. Неправилно управление на набраните средства (чл. 10), когато съществуват нарушения при отчитане на резултатите и съхраняване на средствата:
а) липса на прозрачност относно броя продадени криптоактиви;
б) неосигуряване на адекватна защита на получените средства или криптоактиви.
Възможни нарушения на тази разпоредба от регламента е налице, когато събраните средства от предлагането се превеждат директно по лична сметка на управителя на дружеството. След приключване на предлагането дружеството отказва да разкрие не само колко средства са набрани, но и къде се съхраняват.
5.8. Нарушения след публикуване на бялата книга (чл. 11):
а) едностранна съществена промяна на проекта или условията на предлагането;
б) промяна на характеристиките на криптоактива без надлежно оповестяване.
Пример за незаконосъобразни действия след публикуване на информационния документ е ситуация, в която след началото на продажбата издателят увеличава броя на издаваните криптоактиви, което намалява стойността на вече закупените, или
5.9. Неразкрити съществени изменения (чл. 12) със следните проявни форми:
а) настъпила съществена промяна в проекта не е отразена в информационния документ;
б) неактуализиране на рекламните съобщения след промяна на обстоятелствата.
Пример за подобно потенциално нарушение би било налице, ако основният разработчик и ръководител на проекта напуска, но това обстоятелство не се съобщава на инвеститорите.
5.10. Нарушаване на правото на отказ (чл. 13):
а) неосигуряване на възможност за отказ в законоустановения срок;
б) създаване на технически или договорни пречки пред отказа.
Изпълнителното деяние на това административно нарушение се изразява в това, че лице заявява отказ от участие в предлагането, но платформата не му предоставя механизъм за възстановяване на средствата. Втората хипотеза е налице, когато след подписване на покупката инвеститорът няма техническа възможност да отмени поръчката в рамките на предвидения срок.
5.11. Нарушаване на общите задължения за добросъвестност и професионално поведение (чл. 14):
а) недобросъвестно отношение към инвеститорите;
б) укриване на конфликт на интереси;
в) предоставяне на различна съществена информация на различни групи инвеститори;
г) използване на вътрешна информация в полза на основателите на проекта.
Конфликт на интереси ще имаме, ако управителите продават собствените си криптоактиви непосредствено преди публично оповестяване на негативни новини. Друга проява на нарушение би възникнало, когато средства на проекта се прехвърлят към свързано дружество без знанието на инвеститорите. Възможно е ограничен кръг от инвеститорите да получават предварителна съществена информация за предстоящо прекратяване на проекта.
В обобщение на анализа на тази първа група нарушения може да се направи извод, че най-големи предизвикателства и рискове пред надзора биха донесли предлагането без информационен документ (чл. 4); невярната или подвеждаща информация в информационния документ (чл. 6); подвеждащата реклама (чл. 7); укриването на конфликт на интереси и недобросъвестно поведение спрямо инвеститорите (чл. 14). Такива могат да са липсата или дефектна бяла книга; неправилно съхраняване на клиентски средства; непубликуване на съществени промени; неравно третиране на инвеститорите; недостатъчни мерки за ИТ и киберсигурност.
5.12. Нарушения по повод разрешение за публично предлагане или допускане до търговия (чл. 16):
а) публично предлагане на токени, обвързани с активи, без необходимото разрешение;
б) допускане до търговия без изпълнение на законовите предпоставки;
в) извършване на дейността от неупълномощено лице.
Практическите измерения на такова нарушение ще се изявят, когато дружество създава токен, който твърди, че е обезпечен с кошница от евро, долари и злато, и започва да го предлага на граждани на ЕС чрез интернет платформа, без да е получило разрешение от компетентния орган – КФН.
5.13. Нарушаване на специалния режим за кредитни институции (чл. 17):
а) издаване на токени, обвързани с активи, без изпълнение на специалните условия за кредитни институции;
б) неподаване на изискуемите уведомления до компетентния орган;
в) предоставяне на непълна или невярна информация на надзорния орган.
Най-типичният пример за това административно нарушение е хипотезата банка да започне да предлага собствен токен, обвързан с валути, но не уведомява КФН и не публикува изискващата се информация.
5.14. Нарушения относно информационния документ (чл. 19):
а) непубликуване на информационен документ;
б) включване на невярна, неточна или подвеждаща информация;
в) пропускане на съществени рискове или характеристики на проекта.
Възможни нарушения могат да се определят:
– в информационния документ се посочва, че резервът е 100% обезпечен със средства по банкови сметки, а впоследствие се установява, че значителна част от средствата са вложени в рискови активи;
– премълчава се, че създателите на проекта могат едностранно да променят условията на токена.
5.15. Нарушения относно докладването към надзорните органи (чл. 22):
а) непредставяне на задължителни отчети и сведения;
б) представяне на неверни или непълни данни;
в) възпрепятстване на надзорната дейност.
В противоречие с нормата на чл. 22 от регламента ще е поведение на издателя, който докладва, че има 70 милиона евро резерви, а реално наличните резерви са 50 милиона евро.
5.16. Неспазване на ограничения при издаването на криптоактиви (чл. 23):
а) продължаване на издаването въпреки наложени ограничения;
б) неспазване на мерки, наложени от компетентните органи;
в) увеличаване на обращението на токените в нарушение на регулаторни ограничения.
Такава незаконосъобразност ще е налице, когато КФН разпорежда временно преустановяване на издаването на нови токени поради риск за притежателите, но дружеството продължава да ги емитира.
5.17. Нарушения, засягащи изменения в информационния документ (чл. 25):
а) извършване на съществени промени без актуализиране на информационния документ;
б) неизпълнение на задължението за уведомяване на надзорния орган;
в) непредоставяне на актуална информация на притежателите.
Пример за подобно нарушение би била хипотезата, при която резервът вече не се съхранява в европейски банки, а в трета държава, но притежателите не са уведомени.
5.18. Неспазване на изискванията за честно, справедливо и професионално поведение (чл. 27):
а) нелоялно, недобросъвестно или непрофесионално поведение;
б) действия в ущърб на притежателите на токени;
в) подвеждащи практики.
Подвеждаща практика би била реклама, която твърди, че печалбата е гарантирана и рискът е нулев.
5.19. Нарушения по повод публикуването на информация (чл. 28):
а) непубликуване на информационния документ;
б) публикуване на различна от одобрената версия;
в) ограничаване на достъпа до задължителната информация.
Липсата на достъп до задължителна документация може да се дължи на факта, че информационният документ е достъпен само след регистрация и одобрение от дружеството.
5.20. Неспазване на изискванията за рекламни съобщения (чл. 29):
Нарушението се изразява в това, че рекламата противоречи на официалната информация:
а) подвеждащи рекламни съобщения;
б) реклами, несъответстващи на съдържанието на информационния документ;
в) прикриване или омаловажаване на рисковете.
Най-често нарушението допуска в рекламите да се обещава постоянен растеж на стойността, докато в документацията е посочено, че стойността може да намалява.
5.21. Неизпълнение на задължения за информация към притежателите (чл. 30):
Нарушението се изразява в укриване на съществени събития:
а) непредоставяне на текуща информация на притежателите;
б) укриване на съществени обстоятелства;
в) забавяне на задължителни разкрития.
Такава хипотеза е напълно реална, когато издателят знае, че част от резервите са загубени вследствие на измама, но не уведомява притежателите.
5.22. Нарушения относно производството по подаване на жалби (чл. 31):
Нарушението се изразява в това, че липсва процедура за разглеждане на жалби:
а) липса на процедура за разглеждане на жалби;
б) допускат се необосновани откази за приемане или разглеждане на жалби;
в) липса на отговор в разумен срок.
Клиентите изпращат оплаквания, но никога не получават отговор.
5.23. Неизпълнение на задължение за управление на конфликти на интереси (чл. 32):
Нарушението се свързва с неуправлявани конфликти:
а) наличие на неразкрити конфликти на интереси;
б) неизпълнение на мерки за управление на конфликти;
в) сделки в собствен интерес за сметка на клиентите..
Например, ръководител на дружеството продава услуги на издателя чрез собствено дружество без разкриване на свързаността.
5.24. Нарушения във връзка с промени в управлението (чл. 33):
Нарушението се изразява в смяна на ръководството без уведомяване:
а) неподаване на уведомление за промени в управлението;
б) предоставяне на неверни сведения относно лицата, управляващи дейността.
Това нарушение ще настъпи, ако нов собственик придобива фактически контрол върху дружеството, но КФН не е уведомена за това.
5.25. Нарушения по повод организацията и управлението (чл. 34):
Съставът на нарушението е липсата на вътрешен контрол:
а) липса на ефективно вътрешно управление;
б) липса на механизми за вътрешен контрол;
в) недостатъчно управление на риска.
Отсъствието на разпределение на функциите позволява едно лице едновременно да одобрява плащанията, извършва ги и ги отчита.
5.26. Неизпълнение на изискванията за собствени средства (чл. 35):
Нарушение ще има при недостатъчен капитал:
а) неспазване на изискванията за собствен капитал;
б) поддържане на капитал под минимално допустимия размер.
Нарушението е налице, когато след натрупани загуби дружеството вече не разполага с минимално изискуемите средства.
5.27. Неизпълнение на изискванията относно резервните активи (чл. 36):
Нарушението се изразява в липса на пълно покритие:
а) недостатъчно обезпечаване на издадените токени;
б) непълно или несъответстващо поддържане на резервните активи.
Нарушението се проявява, когато са издадени криптоактиви за 100 милиона евро, а резервите са едва 70 милиона евро.
5.28. Неспазване на стандартите при съхранението на резервите (чл. 37):
Нарушението представлява смесване на резервите със собствени средства:
а) неправомерно съхранение на резервните активи;
б) смесване на резервните активи със собствени средства на издателя.
Изпълнителното деяние на нарушението е средствата за обезпечаване да се използват за плащане на заплати и наем.
5.29. Нарушаване на забрани при инвестиране на резервите (чл. 38):
Нарушението е поемане на прекомерен риск:
а) инвестиране на резервните активи в недопустими инструменти;
б) поемане на прекомерен риск с резервните активи.
Обичайно при това нарушение резервът е вложен в силно спекулативни криптоактиви.
5.30. Неизпълнение на задълженията по повод обратно изкупуване (чл. 39)
Нарушението е отказ или неоправдано забавяне:
а) отказ за обратно изкупуване;
б) забавяне на изплащането;
в) поставяне на необосновани ограничения пред притежателите.
При тази хипотеза нарушението е извършено, когато клиент подава искане за обратно изкупуване, а дружеството отказва без правно основание.
5.31. Неспазване на забрана за възнаграждение (чл. 40):
Нарушението се изразява в изплащане на доходност, прикрита като бонус:
а) предоставяне на възнаграждение, еквивалентно на лихва;
б) заобикаляне на забраната чрез различни схеми за доходност.
Нарушение е налице, когато всеки притежател получава допълнителни токени само защото държи криптоактива в продължение на определен период.
5.32. Неизпълнение на стандартите по повод значителното участие (чл. 41):
Нарушение има при придобиване на контрол без уведомяване:
а) придобиване на значително участие без уведомяване;
б) укриване на действителния контрол;
в) предоставяне на неверни сведения при оценка на придобиването.
Това се случва, ако инвеститор придобива фактически контрол чрез свързани дружества, без да разкрие това.
5.33. Неизпълнение на изискванията относно плана за възстановяване (чл. 46):
Нарушение възниква при липса на реалистичен план при криза:
а) липса на план за възстановяване при неблагоприятни събития;
б) неактуализиране на плана;
в) план, който не позволява реално възстановяване на дейността.
При загуба на резервни активи и няма предвидени мерки за възстановяване, възниква административнонаказателна или имуществена отговорност.
5.34. Неспазване на стандартите относно плана за обратно изкупуване (чл. 47):
Нарушение има поради липса на механизъм за защита на притежателите при прекратяване:
а) изобщо липса на план за обратно изкупуване;
б) налице е неспособност да се осигури защита на притежателите при прекратяване на дейността;
в) при неизпълнение на предвидените процедури.
Обичайно в такива случаи дружеството изпада в несъстоятелност и няма процедура за изплащане на притежателите.
5.35. Неспазване на изискванията, свързани с издавано разрешение (чл. 59):
Нарушението представлява предоставяне на услуги без лиценз:
а) предоставяне на услуги, свързани с криптоактиви, без разрешение;
б) извършване на дейности извън разрешения обхват.
Пример за подобно нарушение може да се открие, когато платформа приема клиенти от ЕС и извършва обмен на криптоактиви без разрешение.
5.36. Неизпълнение на задължения към финансови институции (чл. 60):
Нарушението настъпва, когато се извършват услуги без спазване на специалния режим:
а) предоставяне на услуги без необходимото уведомяване или одобрение;
б) неспазване на специалните условия за финансовите институции.
Най-често инвестиционен посредник започва да предлага услуги по съхранение на криптоактиви без необходимите уведомления.
5.37. Нарушение, настъпили след отнемане на разрешение (чл. 64):
Нарушението се проявява при продължаване на дейността след отнемане на разрешение:
а) продължаване на дейността след отнемане на разрешението;
б) неизпълнение на разпореждания на надзорния орган;
в) предоставяне на невярна информация, довела до издаване или запазване на разрешението.
Нарушението се проявява, когато платформата продължава да приема нови клиенти въпреки отнетото разрешение.
5.38. Трансгранично предоставяне на услуги без необходимата процедура (чл. 65):
а) предоставяне на услуги в друга държава членка без надлежно уведомяване;
б) неверни данни относно трансграничната дейност.
Пример за незаконосъобразно действие е условието дружество да започне дейност в България чрез интернет платформа, без да е уведомило компетентните органи.
5.39. Нелоялно отношение към клиентите (чл. 66):
а) несправедливо или недобросъвестно отношение към клиентите;
б) нарушаване на интересите на клиентите.
Административното нарушение настъпва с изпълнението на поръчки при неизгодни условия, когато има по-добри налични условия.
5.40. Недостатъчни капиталови изисквания (чл. 67):
Нарушение ще има при допуснати недостатъчни финансови ресурси и неспазване на изискванията за собствен капитал и финансови ресурси. Тогава дружеството няма достатъчно средства за покриване на оперативните рискове.
5.41. Лошо корпоративно управление (чл. 68):
Това нарушение предвижда лошо управление:
а) липса на ефективно управление и вътрешен контрол;
б) недостатъчно управление на оперативния риск.
Административнонаказателната отговорност възниква при отсъствието на система за предотвратяване на измами.
5.42. Подвеждаща информация (чл. 69):
Нарушението се изразява в предоставяне на невярна, непълна или подвеждаща информация на клиентите. Поддържаното твърдение, че клиентските активи са защитени, когато не са, представлява нарушение.
5.43. Неправилно съхранение на клиентски активи (чл. 70):
Изпълнителното на деянието е:
а) неправомерно съхраняване на криптоактиви или средства на клиенти;
б) смесване на клиентски и собствени активи.
Използването на клиентски криптоактиви за собствени сделки е такова нарушение.
5.44. Липса на механизъм за жалби (чл. 71):
Това нарушение се изразява в отсъствието на процедура за разглеждане на оплаквания.
5.45. Пораждане на конфликт на интереси (чл. 72):
Фактическият състав на нарушението включва неразкрити или неуправлявани конфликти на интереси, когато платформата насочва клиенти към свързано дружество без разкриване на връзката между тях.
5.46. Неправомерно възлагане на дейности (чл. 73):
Това нарушение има поне две проявни форми:
а) възлагане на дейности на трети лица без необходимите гаранции;
б) заобикаляне на регулаторните изисквания чрез външни изпълнители.
Често съхранението на клиентски активи е възложено на ненадежден изпълнител без контрол.
5.47. Липса на план за прекратяване на дейността (чл. 74):
Нарушението е резултат от липса на план за организирано прекратяване на дейността, като при закриване няма механизъм за връщане на активите.
5.48. Нарушения при съхраняването и администрирането на криптоактиви за сметка на клиенти (чл. 75):
Съхранение и администриране на криптоактиви от името на клиенти се извършва:
а) със смесване на клиентски и собствени активи (борсата държи биткойните на клиентите в същите портфейли, които използва за собствена търговия);
б) при липса на точни записи за собствеността, което означава, че не може да се установи кой клиент какъв актив притежава;
в) при недостатъчна защита на частните ключове поради липса на процедури за сигурност или контрол на достъпа;
г) при неправомерно използване на клиентски активи, с което доставчици на услуги за криптоактиви използват клиентски криптоактиви за собствена ликвидност или обезпечение.
Примери за такива нарушения могат да са:
а) Компания притежава 500 биткойна на клиенти и 100 биткойна свои средства, но ги държи в един общ портфейл без счетоводно разграничение.
б) След кибератака платформата не може да определи кои стабилни токени принадлежат на конкретен клиент.
в) Всички администратори използват една и съща възстановяваща фраза, записана в облачна услуга.
г) Борса залага клиентска криптовалута без изрично съгласие.
5.49. Нарушения при управлението на платформа за търговия с криптоактиви (чл. 76):
Издаването и предлагането на криптоактиви изисква справедливи правила за достъп, търговия и предотвратяване на пазарни злоупотреби и потенциалните нарушения биха били:
а) манипулативна организация на пазара;
б) дискриминационен достъп;
в) липса на правила за листване;
г) неспиране на очевидна манипулация.
Нарушенията е възможно да се изразяват в:
а) борсата допуска едно лице едновременно купува и продава един и същ актив, без реална промяна в собствеността, като целта е да се създаде изкуствена представа за висока ликвидност и интерес, което често се използва в криптоиндустрията и фондовите борси за заблуда на инвеститорите между свързани лица;
б) един маркет-мейкър получава по-бърз достъп до книгата на поръчките от останалите участници;
в) токени се допускат до търговия без предварителна проверка на проекта;
г) платформата наблюдава измамна инвестиционна схема и форма на пазарна манипулация, при която измамници изкуствено надуват цената на даден актив (акция, криптовалута), разпространявайки невярна или подвеждаща информация, след което продават (разтоварват) своите дялове на високата цена, което води до срив и загуби за подведените инвеститори, но не предприема действия.
5.50. Нарушаване на изискванията при обмяна на криптоактиви срещу средства или други криптоактиви (чл. 77):
Отнася се до обменните услуги и включва:
а) неясно ценообразуване;
б) скриване на такси;
в) изпълнение при по-неблагоприятни условия.
Такова нарушение може да предвижда следното поведение:
а) клиент вижда предложението курс 1 BTC = 100 000 EUR, но сделката се изпълнява на 96 000 EUR без предварително предупреждение;
б) Обявена е такса 0,3 %, но реално се начисляват допълнителни 5 % разлика между цената „купува“ и цената „продава“ за даден актив (валута, акция, криптовалута);
в) Доставчик на услуги за криптоактиви изпълнява сделка срещу собствената си книга вместо на по-добра налична пазарна цена.
5.51. Неизпълнение на задължението за действия в най-добрия интерес на клиенти (чл. 78):
Това нарушение предвижда да не се спази задължението от доставчик да действа в най-добрия интерес на клиента:
а) незаконна или неетична търговска практика, при която брокер или търговец купува или продава актив, предварително знаейки за предстояща голяма сделка на клиент;
б) неизпълнение по най-добър начин;
в) забавяне на изпълнението;
г) предпочитане на свързани лица.
Административното нарушение представлява хипотези, при които:
а) служител научава за поръчка за покупка на 10 млн. евро в BTC и купува предварително за собствена сметка;
б) поръчка се насочва към пазар с по-лоша цена, защото платформата получава комисиона;
в) клиентска поръчка стои няколко часа без причина при висока степен на колебания и несигурност;
г) поръчките на свързан инвестиционен фонд се изпълняват с приоритет.
5.52. Неспазване на изискванията при пласиране на криптоактиви (чл. 79):
Нарушението предвижда предлагането на криптоактиви на инвеститори:
а) с подвеждащи маркетингови твърдения;
б) чрез неразкриване на конфликт на интереси;
в) с помощта агресивни продажбени практики.
Съставът на нарушението показва:
а) реклама със съдържание „гарантирана доходност 20 % годишно“;
б) доставчик на услуги за криптоактиви, пласиращ токен, в който неговите директори вече държат значителни позиции;
в) служители убеждават клиенти да инвестират чрез натиск и подвеждащи обещания.
5.53. Нарушаване на условията при получаване и предаване на поръчки (чл. 80):
Доставчик на услуги за криптоактиви приема поръчки и ги препраща към друго лице за изпълнение, като:
а) се получава изкривяване на клиентска поръчка;
б) има неправилен избор на изпълнител;
в) получава се загуба или непредаване на поръчки;
Възможните хипотези на нарушението биха могли да са следните:
а) клиент подава поръчка за 50 ETH, а посредникът предава поръчка за 45 ETH.
б) поръчките винаги се изпращат към свързана борса независимо дали предлага най-добри условия;
в) поръчки се съхраняват локално и не достигат до изпълняващата платформа.
5.54. Недостатъци на направени консултации и извършено управление на портфейли (чл. 81):
Този член е близък до правилата за инвестиционни консултации при финансовите инструменти и означава:
а) отправяне на неподходяща препоръка;
б) липса на оценка на клиента;
в) поява на скрит конфликт на интереси;
г) управление извън мандата;
Нарушенията при консултациите и управлението на портфейли могат да са от различно естество, като например:
а) пенсионер с нисък риск получава препоръка да инвестира всичките си средства в силно спекулативен меме токен;
б) не се събират данни за знанията, опита и финансовото състояние на клиента;
в) консултант препоръчва конкретен токен, защото получава възнаграждение от неговия издател;
г) клиент е разрешил инвестиции само в BTC и ETH, а портфейлният мениджър купува високорискови токени.
5.55. Нарушения при предоставяне на услуги по прехвърляне на криптоактиви (чл. 82):
Тези услуги обхващат прехвърлянето на криптоактиви от името на клиентите и нарушенията се изразяват в:
а) неправилно изпълнен трансфер;
б) необосновано забавяне;
в) недостатъчни мерки за сигурност;
г) непълна информация за трансфера.
Обичайно нарушенията са следните:
а) клиент нарежда превод към един адрес, а средствата са изпратени към друг адрес;
б) трансферът е задържан с дни без техническа или правна причина;
в) липсва двуфакторно удостоверяване и хакер успява да прехвърли клиентски активи;
г) доставчик на услуги за криптоактиви не поддържа необходимите записи за подателя и получателя, когато това се изисква от приложимите правила.
5.56. Нарушения, допуснати при придобиване на участие (чл. 83):
Нарушение се изразява в скрито придобиване на контрол, при което лице придобива контрол чрез няколко свързани дружества, като всяко държи дял под прага за уведомяване, но общо упражняват контрол върху дружеството.
След анализ на нарушенията на разпоредбите на РПКА ще разгледаме предвидените в ЗПКА санкции за неспазване на правилата, въведени в регламента:
– по чл. 37:
Алинея 1: Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4 – 14, чл. 16, 17, 19, 22, 23, 25, чл. 27 – 41, чл. 46, 47, 59, 60, 64 и чл. 65 – 83 от РПКА, се наказва с глоба в размер от 1400 лв. до 700 000 лв., а при повторно нарушение – от 2800 лв. до 1 400 000 лв.
Алинея 2: За нарушения на чл. 4 – 14 от РПКА на юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и 1,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до по-голямата сума между 10 000 000 лв. и 3 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния му орган.
Алинея 3: За нарушения на чл. 16, 17, 19, 22, 23, 25, чл. 27 – 41, чл. 46 и 47 от РПКА на юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 20 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и 6,25 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 40 000 лв. до по-голямата сума между 10 000 000 лв. и 12,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган.
Алинея 4: За нарушения на чл. 59, 60, 64 и чл. 65 – 83 от РПКА на юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 25 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и 2,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 50 000 лв. до по-голямата сума между 10 000 000 лв. и 5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган.
Алинея 5: Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушение по ал. 1 – 4 може да бъде определена, физическото лице се наказва с глоба до двойния размер на реализираната печалба, съответно на избегнатата загуба, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв., съответно на юридическото лице се налага имуществена санкция до двойния размер на реализираната печалба, съответно на избегнатата загуба, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв.
Алинея 6: Когато юридическото лице по ал. 2 – 4 е предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка, което в съответствие със Закона за счетоводството трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, съответният годишен оборот е общият годишен оборот от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната финансова година.
– по чл. 38:
Алинея 1: Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 88 от РПКА, се наказва с глоба от 5000 лв. до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 2 000 000 лв.
Алинея 2: Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 89 – 92 от РПКА, се наказва с глоба в размер на 25 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 лв. до 10 000 000 лв.
Алинея 3: За нарушения по ал. 1 и 2 на юридически лица се налага имуществена санкция в размери, както следва:
1. за нарушения по ал. 1 – от 10 000 лв. до по-голямата сума между 2 500 000 лв. и едно на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и две на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;
2. за нарушения по ал. 2 – от 50 000 лв. до по-голямата сума между 15 000 000 лв. и 7,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 100 000 лв. до по-голямата сума между 30 000 000 лв. и 15 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган.
Алинея 4: Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушение по ал. 1 – 3 може да бъде определена, физическото лице се наказва с глоба до тройния размер на реализираната печалба, съответно на избегнатата загуба, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 10 000 лв., съответно на юридическото лице се налага имуществена санкция до тройния размер на реализираната печалба, съответно на избегнатата загуба, но не по-малко от 10 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 лв.
Алинея 5: Когато юридическото лице по ал. 3 е предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка, което в съответствие със Закона за счетоводството трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, съответният годишен оборот е общият годишен оборот от консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната финансова година.
– по чл. 39:
Алинея 1: Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по глави I, III, V и IX от Регламент (ЕС) 2023/1113 във връзка с прехвърляне на криптоактиви, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.
Алинея 2: На доставчик на услуги за криптоактиви, който извърши нарушение по глави I, III, V и IX от Регламент (ЕС) 2023/1113, се налага имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 80 000 лв.
– по чл. 40:
Алинея 1: Лице, което изпълнява ръководна длъжност в доставчик на услуги за криптоактиви или издател на токени, обезпечени с активи, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 5 – 14, 16 – 19 и 24 – 30 от Регламент (ЕС) 2022/2554 или на актовете по прилагането му, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв.
Алинея 2: На доставчик на услуги за криптоактиви или на издател на токени, обезпечени с активи, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 5 – 14, 16 – 19 и 24 – 30 от Регламент (ЕС) 2022/2554 или на актовете по прилагането му, се налага имуществена санкция от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 100 000 лв.
Интерес за настоящото изследване представляват разпоредби от нормата на чл. 41 от ЗПКА, която обвързва несъобразяването с приложена принудителна административна мярка с пораждането на субективна административнонаказателна отговорност чрез налагането на административното наказание „глоба“ или с понасянето на имуществена отговорност55 чрез налагането на имуществена санкция, която не е административно наказание заради извършено нарушение на установения ред на държавно управление, а санкция за неизпълнение на задължение към държавата56.
Нормата на 41 предвижда следното:
„В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по:
1. член 27 и 28 – извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 1400 до 700 000 лв., а при повторно нарушение – от 2800 до 1 400 000 лв.;
2. член 29 – извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.;
3. член 30 и 32 – извършителите и допустителите се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 се наказват и подбудителите, помагачите и укривателите, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.
(3) За нарушения по ал. 1 на юридически лица се налага имуществена санкция в размери, както следва:
1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 10 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и 1,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до по-голямата сума между 10 000 000 лв. и 3 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния му орган;
2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 80 000 лв.;
3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 100 000 лв.“.
Относно административното наказване в областта на предоставянето на услуги по търговия с криптоактиви се прилага правилото на чл. 10 от ЗАНН подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите да се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон (чл. 41 от ЗПКА).
Процесуална особеност е забраната по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН да се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години по ЗПКА.
Заключение
Административноправното регулиране в България на криптоактивите показва изчерпателност на обхванатите проблеми. Налице е нормативна уредба на родовото понятие „финансова услуга“, застъпено на няколко пъти, както и специален закон, който разглежда дейността по издаване и предлагане на криптоактиви и доставка на услуги за криптоактиви. Юридически оправдано е създаването на лицензионен режим за този вид дейност. Прието е по силата на закона предварително действие на индивидуалния административен акт, с който се прилагат принудителните административни мерки, доколкото следва да бъде защитен общественият интерес за добросъвестност на търговските сделки и забрана на изпирането на пари.
В контекста на ЗПКА са уредени различни видове принудителни административни мерки, насочени към предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушенията, свързани с издаването, предлагането и търговията с криптоактиви. Сред тях се включват предупреждения, забрани, спиране на дейност, задължителни предписания, ограничаване или отнемане на лицензи и временно отстраняване на ръководни лица. По този начин законът създава механизъм за ефективен надзор и защита на инвеститорите, финансовата стабилност и прозрачността на пазара на криптоактиви. По отношение на въведените принудителни административни мерки законодателят е допуснал съществени недостатъци, свързани с поставянето на института в контекста на критерии за определяне на административно наказание, неприсъщи на изпълнително-разпоредителната дейност.
Разгледаните множество хипотези на нарушения, включително липса на бяла книга или подвеждащо съдържание на бяла книга, подвеждаща реклама, неуведомяване на надзорните органи, конфликти на интереси, неправилно управление на клиентски средства и предоставяне на услуги без необходимото разрешение подчертават значимостта и необходимостта от строг надзор, с оглед на защитата на инвеститорите, прозрачността на информацията и задълженията на издателите и доставчиците на услуги за криптоактиви. Изводът е, че най-сериозните рискове за пазара произтичат от липсата на надеждна информация, подвеждащите практики и неспазването на надзорните и организационните изисквания, установени от РПКА.
1 Николаев, Ив. Правни проблеми при практическото използване на криптовалути. – Lex.bg [онлайн], 1.08.2022, достъпна на адрес: https://news.lex.bg; Нонева-Златкова, Й. Гражданскоправни аспекти на криптовалутите в Република България. В: Сборник с доклади от международната научна конференция, проведена по случай 30 години от създаването на Юридическия факултет на Пловдивския университет: Правото в XXI век – предизвикателства и перспективи. Пловдив: УИ ,,Паисий Хилендарски“, 2023, том 1, с. 132-143.
2 Калайджиева, В., Р. Юлева – Чучулайна. Актуални тенденции в развитието на международния бизнес. – Multidisciplinary Journal of Science, Education and Art, 2023, № 1 с. 14.
3 Вж по-подробно по тази тема в Николова, Р. Съвременни измерения на системата на административното материално право – специална част в България. – Административно правораздаване, 2025, № 1, с. 17-18.
4 Относно това, че осигурителното право има две основни проявления – публичноправно и частноправно в зависимост от модела на осигуряване – социалният (общественият) или либералният, като последният в областта на административноправното регулиране е относим към надзора на пенсионно-осигурителните дружества, извършван от Комисията за финансов надзор, виж в Николова, Р. Осигурителното административно материално право. – Административно правораздаване, 2026, № 2, с. 34-38.
5 Обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г.
6 Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.
7 Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г. Редакцията е от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.
8 Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г Редакцията от ДВ, бр. 49 от 17.06.2025 г.
9 OB L 156, 19.06.2018 г., с. 43-74.
10 Нешева, Н. Данъчни измерения на токените за електронни пари – между криптоактив и електронни пари. – Адвокатски преглед, 2025, № 4, с. 87.
11 Нешева, Н. Доходите от виртуални валути като обект на облагане. – Търговско право, 2023, № 1, с. 67.
12 Редакция, ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
13 OB L 150, 9.06.2023 г., с. 40-205.
14 Нешева, Н. Криптовалутите и новите юридически събития в данъчното право: добив, стейкинг и ейдроп. – Съвременно право, 2025, № 2, с. 71.
15 Обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г.
16 Това е „многостранна система, организирана от инвестиционен посредник или пазарен оператор, която обединява многобройни интереси на трети лица за покупка и продажба на финансови инструменти – в рамките на самата система и в съответствие с нейните недискреционни правила – по начин, който води до сключването на договор за инвестиционен посредник в страната или в чужбина, между инвестиционен посредник и обвързани агенти, за значим инвестиционен посредник, по повод предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги на клиент, при договор за управление на портфейл (§ 1, т. 18, б. „а“ от ДР на Закона за пазарите на финансови инструменти).
17 Това е „многостранна система, която не е регулиран пазар или МСТ и в която многобройни интереси на трети лица за покупка и продажба на облигации, структурирани финансови продукти, квоти за емисии или деривати могат да взаимодействат в системата по начин, който води до сключването на договор за инвестиционен посредник в страната или в чужбина, между инвестиционен посредник и обвързани агенти, за значим инвестиционен посредник, по повод предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги на клиент, при договор за управление на портфейл (§ 1, т. 18, б. „б“ от ДР на Закона за пазарите на финансови инструменти).
18 OB L 173, 12.6.2014 г., с. 349-496.
19 Николаев, Ив. Правни проблеми при практическото използване на криптовалути. – Lex.bg [онлайн], 1.08.2022, достъпна на адрес: https://news.lex.bg.
20 OB L 150, 9.6.2023 г., с. 40-205.
21 Станчев, Д. Обновената надзорна архитектура съгласно регламента относно пазарите на криптоактиви: следващата стъпка в еволюцията на финансовия сектор на ЕС. – Адвокатски преглед, 2024, № 3, с. 47.
22 Нешева, Н. Данъчни измерения на токените за електронни пари – между криптоактив и електронни пари. – Адвокатски преглед, 2025, № 4, с. 86.
23 Oбн., ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
24 Обн., ДВ, бр. 30 от 27.03.2026 г.
25 Oбн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г. Редакцията на нормата е въведена с ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
26 Oбн., ДВ, бр. 77 от 4.10.2011 г. Разпоредбата е въведена в закона средакцията, обн., ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
27 Управляващо дружество е акционерно дружество със седалище в Република България, получило лиценз, чийто предмет на дейност е управление на дейността на колективни инвестиционни схеми, включително:
1. управление на инвестициите;
2. администриране на дяловете, включително правни услуги и счетоводни услуги във връзка с управление на активите, искания за информация на инвеститорите, оценка на активите и изчисляване цената на дяловете, контрол за спазване на законовите изисквания, управление на риска, водене на книгата на притежателите на дялове, в случаите на извършване на дейност по управление на колективна инвестиционна схема с произход от друга държава членка, разпределение на дивиденти и други плащания, издаване, продажба и обратно изкупуване на дялове, изпълнение на договори, водене на отчетност;
3. маркетингови услуги (чл. 86, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ).
28 Обн., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г. и по силата на измененията, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г. в него.
29 Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г. Цитираната разпоредба е въведена с редакцията на закона, обнародвана в ДВ, бр. 54 от 4.07.2025 г.
30 Николова, Р. Обществен контрол върху изпълнителната дейност. – De Jure, 2025, № 2, с. 208-209.
31 Форма на упражняван обществен контрол са сигналите, подавани по общия процесуален ред в рамките на производството по реда на Глава осма от Административнопроцесуалния кодекс, в която глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни и други органи с публичноправни функции.
32 Обн., ДВ, бр. 11 от 2.2.2023 г., в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB, L 305/17 от 26 ноември 2019 г.), изменена с Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (OB, L 347/1, 20 октомври 2020 г.).
33 Нонева-Златкова, Й. Гражданскоправни аспекти на криптовалутите в Република България. В: Сборник с доклади от международната научна конференция, проведена по случай 30 години от създаването на Юридическия факултет на Пловдивския университет: Правото в XXI век – предизвикателства и перспективи. Пловдив: УИ ,,Паисий Хилендарски“, 2023, том 1, с. 137.
34 Зиновиева, Д. Лина цензионни административни актове. София: Сиела, 1998, с. 22.
35 Решение № 14497 от 29.11.2017 г. по адм. д. № 11411 от 2017 г. на ВАС, Петчленен състав. Също и Решение № 4929 от 30.4.2015 г. по адм. д. № 13869 от 2014 г. на ВАС, VII отделение.
36 Решение № 736 от 25.1.2016 г. по адм. д. № 2872 от 2015 г. на ВАС, VII отделение.
37 Решение № 1809 от 26.2.2002 г. по адм. д. № 7656 от 2001 г. на ВАС, IV отделение.
38 Решение № 12306 от 5.10.2012 г. по адм. д. № 3418 от 2012 г. на ВАС, VII отделение.
39 В административноправната теория се застъпва становището, че превантивните принудителни мерки имат за предназначение „да предотвратят извършването на административни (а в нормативно установени случаи и други) правонарушения и вредните последици от тях“. Лазаров, К. Принудителни административни мерки. София: Наука и изкуство, 1981, с. 84.
40 Този вид мерки са насочени към „отстраняване на вредните последици от административните (а в нормативно установени случаи и други) правонарушения“. Лазаров, К. Цит. съч., с. 199.
41 Задължителните указания съществуват в правния мир под формата на изричното им посочване като принудителни административни мерки или под скрита форма. Основателна е критиката на научната доктрина за тяхното недифиране от законодателя като форма на административна принуда. Чифчиева, М. Принудителни административни мерки. София: Сиби, 2022, с. 134.
42 Става въпрос за „безспорна юрисдикция“. Стайнов, П. Особените юрисдикции в областта на администрацията. София: Българска академия на науките, 1956, с. 15. Наричано още и „неспорно произвозство“. Ангелов, А. Административното производство в Чехословакия, Унгария и Полша (правно-сравнително проучване). – Годишник на Софийския университет, Юридически факултет, том LIII,1962, с. 19.
43 Стайнов, П. Цит. съч., с. 145.
44 Дерменджиев, И. Административни нарушения и наказания. В: Административно право. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 535-536.
45 В административноправната теория се е утвърдило становището, че налагането на административно наказание е израз на правораздавателна дейност, осъществявана от органите на изпълнителната власт. Стайнов, П. Цит. съч., с. 142 ; Дерменджиев, И. Цит. съч., с. 477; Костов, Д., Д. Хрусанов. Административен процес на Република България, 2 прераб. и доп. издание, София: Сиби, 2011, с. 333 и с. 343; Сивков, Ц. Административно наказване. Материалноправни и процесуални проблеми. София: Софи-Р, 1998, с. 13; Панайотова, Е. Основни принципи на изпълнителната дейност по АПК. София: Сиби, 2018, с. 30-31.
46 Лазаров, К. Цит. съч., с. 41.
47 Чифчиева, М. Цит. съч., с. 156.
48 Чифчиева, М. Пак там, с. 162.
49 Решение № 11696 от 25.09.2012 г. по адм. дело № 3285 от 2012 г. на ВАС, VІІ отделение.
50 Дерменджиев, И. Цит. съч., с. 552.
51 Решение № 9317 от 13.07.2020 г. по адм. д. № 14818 от 2019 г. на ВАС, VII отделение.
52 Николова, Р. Същност и съдържание на особено важни държавни и обществени интереси. – De Jure, 2025, № 1, с. 27-28.
53 По отношение на едноличните търговци в законодателството се въвежда имуществена отговорност с по-високи размери на имуществените санкции, отколкото са размерите на глобите по напълно икономически причини, макар едноличните търговци като физически лица да придобиват особено качество като граждани – субекти на административнонаказателната отговорност. На това основание при налагането на административното наказание „глоба“ спрямо тях не се извършва подвеждането им под класификацията на субекти със специалното им качество на осъществяващи търговска дейност. Хрусанов, Д. Субекти на административнонаказателната отговорност. – Годишник на Софийския университет, Юридически факултет, том LXXII,1979, с. 136-137.
54 „Потребителски токен“ означава вид криптоактив, който е предназначен единствено за даване на достъп до стока или услуга, предоставяна от издателя на този токен (чл. 3, параграф 1, т. 9 от РПКА).
55 Според автора отговорността по чл. 83 от ЗАНН е имуществена, гражданска, като единствената прилика с „административното наказване е, че осъществяването ù в първия вариант става чрез издаването на наказателно постановление“. Хрусанов, Д. Дискусионни разрешения на Закона за административните нарушения и наказания. – De Jure, 2012, № 2, с. 8.
56 В административноправната наука се посочва, че при имуществената санкция става въпрос за неизпълнение на задължение към държавата. Сивков, Ц. Цит. съч., с. 27. В доктрината се уточнява, че наказанието „глоба“ възниква заради нарушаване на установения ред на държавно управление, докато имуществената санкция е резултат от неизпълнение на задължение към държавата. Янкулова, С. Имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. – De Jure, 2019, № 2, с. 172.
Напиши коментар