Съвременни измерения на системата на административното материално право – специална част в България

Райна Николова

Резюме: Статията представя нов научен подход за систематизация на подотраслите на административното право – специална част, които се обособяват като: административно право на гражданите, административно териториално право, административно стопанско право и административно нестопанско право. За разграничителни критерии се използват основните конститутивни елементи на държавата: население, територия, държавна власт. В публикацията се изразява надежда, че този теоретичен метод ще съдейства за постигането на кодификация на многобройните (над 250) нормативни актове, които формират позитивното българско административно законодателство.

Ключови думи: Административно материално право – специална част, Административно нестопанско право, Административно право на гражданите, Административно стопанско право, Административно териториално право.

проф. Райна Николова, д. н.

Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на държавната служба, общинско право, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, екологично право, медийно право и др. в департамент „Право“ на Нов български университет, секция „Публичноправни науки“.

Магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996) и доктор по специалността административно право и административен процес (шифър 05.05.07) на Висшата атестационна комисия при МС (2004).

Съдебен кандидат при Софийски градски съд и юрисконсулт в Централния кооперативен съюз (1996-1997). Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по  културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014).

Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Член на Специализиран научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет на Република България (2007-2010). Член на Комисията по журналистическа етика (2014-2018) към фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.

Автор на проект на Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия (2022).

Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в специализирания научен и периодичен печат, съставител на сборници с научна правна тематика. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти.

 

Въведение

Преди няколко години административноправната доктрина постави началото на нова категоризация на елементите на административното материално право – специална част, посочвайки обществено-икономическите и правни основания за това. Системата на административното право е научно обоснована последователност на подреждане на административноправните институти и норми при осъществяване на изпълнителната дейност, организирана въз основа на определени принципи. Кой е принципът, въз основа на който се извършва тази систематизация? Съвременната структура на административното право – специална част следва основните съставни елементи на държавата, познати на конституционното право, доколкото този публичноправен отрасъл поставя рамката за развитие на другите подотрасли на публичното право, като административно материално право, административно процесуално право, финансово право, данъчно право, данъчен процес: 

а) население; 

б) територия и 

в) държавна власт.

 

1. Административно право на гражданите

При използването на признака „население“ за целите на систематизацията на административното материално законодателство се има предвид не едновременното приложение на правните норми спрямо всички фицически лица в цялост, обитаващи територията на Република България, а тяхното въздействие върху отделните граждани, субекти на административното право, които се ползват с определени права и на които се възлагат конкретни задължения. 

Административното право на гражданите е един от подотраслите на административното право – специална част, който се занимава с разглеждането на личните, политическите, икономическите, социалните и културните права и задължения на гражданите в контекста на постигането на баланс между обществения интерес и индивидуалните потребности на гражданите при осъществяването на държавно управление.

 

2. Административно териториално право

Територията е другият разграничителен критерий за подотрасловото обособяване на административното материално право – специална част. Територията е вторият конститутивен елемент на държавата след народа, хората. Конституцията на Република България (КРБ) използва термина „територията на страната“ (чл. 84, т. 11), с който се „означава държавната територия на Република България, т. е. онази част от земното пространство, върху която се разпростира суверенитетът на българската държава“. В Тълкувателно решение № 6 от 1994 г. Конституционният съд (КС) на Република България определя наличието на различни части на държавната територия: „сухопътна, водна, въздушна, подземна, както и приравнени към държавната територия обекти. […] Най-напред това е сухопътната част от държавната територия – материкова и островна. Що се отнася до водната част от нея, това са вътрешните национални (неморски) води и вътрешните морски води. Териториалното море е безспорно част от българската държавна територия, но за него съществува право на мирно преминаване на кораби на всички държави в съответствие с изискванията на националния закон и международното право. Въздушната част от територията на страната се състои от въздушното пространство над нейната сухопътна територия и над нейните вътрешни и териториални води. […] Към държавната територия спада още подземната част от територията (недрата под сухопътната и под водната територия)“. От това следва, че КРБ разглежда държавната територия в цитираните няколко измерения:

– сухопътна част;

– водна част;

– подземна част;

– въздушна част.

Административното териториално право е съвкупност от административно-правни норми, които уреждат еднородни и социално-значими обществени отношения при използването и защитата на сухопътната, водната, подземната и въздушната част от територията на Република България, в качеството ѝ на природен ресурс и обект на собственост, с цел осигуряване на устойчивото развитие на държавата и оптималното съчетаване на интересите на гражданите и обществото.

Системата на административното териториално право е научно обоснована последователност на подреждане на административно-правните институти и норми относно територията на страната в зависимост от тяхната значимост, роля и съдържание поради естеството на регулираните социални отношения. Тя е определена от Конституцията на Република България и административното законодателство и се състои от:

2.1. Административноправно регулиране на обществените отношения по повод използването и защитата на сухопътната територия, свързани с:

а) териториалното и селищното устройство (урбанизираните територии или в отделни поземлени имоти извън тях);

б) земеделските територии;

в) горските територии;

г) защитените територии;

д) пътищата.

2.2. Административноправно регулиране на обществените отношения по повод използването и защитата на водната територия, свързани с:

а) водите;

б) водните обекти;

в) защитените територии.

2.3. Административноправно регулиране на обществените отношения по повод използването на подземните природни богатства.

2.4. Административноправно регулиране на обществените отношения по повод използването на въздушната територия.

 

3. Административно стопанско право

Държавните органи упражняват държавната власт, а според чл. 8 от КРБ тази власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна и органите на държавната власт са органи на законодателната, на изпълнителната и на съдебната власт. Изпълнителната дейност като едно от проявленията на държавната власт е държавна, юридическа с публично-правен характер, подзаконова, властническа, регулаторна, контролна, организационна, творческа и динамична дейност, упражнявана от орган на държавно управление или приравнен нему друг орган, оправомощен да действа като такъв въз основа и в изпълнение на закона, чието едностранно волеизявление, произтичащо от отношения на власт и подчинение, непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на гражданите или техните организации, правните последици от която дейност при необходимост могат да бъдат приведени в изпълнение с помощта на административна принуда. 

Третият елемент от критерия, с помощта на който се извършва систематизацията на административното право – специална част, представлява реализирането на държавното управление чрез прилагането на надзор по отношение на дейностите, осъществявани от гражданите и от техните организации при упражняването на правата и задълженията им на територията на Република България. Административният надзор е такава форма на обезпечение на законността в определена сфера на стопанската или нестопанска дейност на организациите, при която надзорният орган, стоящ извън структурата на контролираните субекти и без да е в йерархични отношения с тях, извършва проверка и оценка на законосъобразността на издадените от тях актове и действията им въз основа на изрични разпореждания на устройствен закон, чието прилагане той наблюдава, като притежава компетентност да спре или отмени издадения акт или действие, без да замества контролирания субект в съответната дейност. 

Конституционният съд в своята практика е направил достатъчно ясна характеристика на неабсолютния характер на стопанската дейност: „Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди съответно да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред. Такива са хипотезите на чл. 18 от Конституцията (относно държавната собственост и държавния монопол) или на чл. 19, ал. 2 от Конституцията (предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защитата на потребителя). Свободната стопанска инициатива може винаги да бъде ограничена и с оглед защитата на други конституционни ценности – например суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост; опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната; особената закрила на земята; защитата на българския език и на националното историческо и културно наследство и т. н. Свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана винаги в хипотезите на чл. 57, ал. 2 и 3 от Конституцията.“. От това конституционно решение можем да направим извода, че упражняването на държавната изпълнителна власт може да се разглежда като форма на ограничение както спрямо стопанската дейност, така и спрямо нестопанската дейност (сигурност, екология, национален език, национално историческо и културно наследство и др.). Въз основа на този признак стопанска или нестопанска е контролираната от административните органи дейност, която извършват гражданите и техните организации, можем да обособим два подотрасъла на административното право – специална част. Това са административното стопанско право, изградено на базата на „стопанско законодателство“, и административното нестопанско право. 

Административноправният статус на юридическите лица се разглежда от административното материално право – обща част. Той обхваща регистрацията на търговските субекти пред публичната администрация. Административното стопанско право е съвкупността от публичноправни норми, които осъществяват административноправното регулиране на дейности от промишлен характер, търговски характер, на занаятчиите и дейности на свободните професии или най-общо казано стопанската предприемаческа дейност и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба (преценява се „самата дейност per se без значение под каква точно форма или по какъв точно начин се осъществява“), реализирано чрез:

а) външна намеса на държавата под формата на надзор;

б) въвеждането на концесионен режим;

в) вътрешно участие в икономиката посредством присъствието на държавата и общините в капитала и управлението на различни публичноправни компании. 

Административното стопанско право има за предмет административноправното регулиране на всяка дейност по предлагане на стоки и услуги на пазара, както и всяка дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара, независимо дали от това се формира и разпределя печалба или друг доход, включително предоставянето за ползване на материално и нематериално имущество и права (арг. § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавните помощи). 

Системата на административното стопанско право се състои от три основни дяла – аграрно право, индустриално право, административно право на услугите. Разграничителният критерий между тези структурни елементи е естеството на получавания от стопанската дейност резултат:

– селскостопански  продукт на почвата, на животновъдството, на комбинирано производство на растителна и животинска продукция, на рибарството (арг. чл. 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ДФЕС и §1, т. 6 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, ЗПООПЗПЕС);

– стока (арг. §13, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който препраща към §6, т. 18 от ДР на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, и чл. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, ЗДДС);

– услуга (арг. чл. 57 от ДФЕС, §13, т. 14 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 8 от ЗДДС).

Съвременната икономическа доктрина определя с най-висок относителен дял на развитие сектора на услугите в България, особено през 90-те години на миналия век, когато държавата губи значителна част от външните си пазари на селскостопански и индустриални стоки. Този ръст е стимулиран допълнително от либерализирането на редица услуги – банкови, телекомуникационни, медийни и други, които са обект на чуждестранни инвестиции в началото на настоящото столетие. Споделяме становището, че отсъствието от водещата роля в националната икономика на индустриалното производство не позволява да се развие реалната нейна конкурентноспособност, като се разчита приоритетно на обслужващия сектор на услугите.

 

3.1. Аграрното административно право урежда обществените отношения, свързани с растениевъдството, животновъдството и рибарството, в резултат на които се генерират селскостопански продукти, както и пряко свързани с тези продукти, и се състои от следните видове дейности:

3.1.1. Растениевъдство, което включва:

а) отглеждане на едногодишни растения; 

б) отглеждане на многогодишни растения;

в) дейности на разсадници, свързани с  производството на посадъчен материал от растителен произход, без горските.

3.1.2. Горско стопанство, което включва:

а) възпроизводство на гори;

б) дърводобив;

в) събиране на диворастящи и недървесни продукти.

3.1.3. Животновъдство, включително лов с търговска цел. 

3.1.4. Стопански риболов, което включва:

а) океански и морски риболов;

б) сладководен риболов;

в) развъждане и отглеждане на риба и други водни организми в солени  и сладководни басейни.

 

3.2. Индустриалното административно право има за предмет обществените отношения, свързани с производството на стоки и/или преработката на суровини, материали, вещества или компоненти в нови продукти и се състои от следните видове промишленост:

3.2.1. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на добивната индустрия, свързани с извличане на твърди (въглища, руди, минерали), течни (нефт) или газообразни (природен газ) полезни изкопаеми от земните недра, както и допълнителни операции, имащи за цел да подготвят суровините за пазара, например – раздробяване, смилане, пречистване, сушене, сортиране, обогатяване на руди, втечняване на природния газ и агломериране на твърди горива. 

3.2.2. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на преработващата индустрия, свързани с физическата или химическата трансформация на материали, вещества или компоненти в нови продукти, които в резултат на значителните промени, обновяване или реконструкция могат да се потребяват или използват като полуфабрикат – вход за по-нататъшно производство:

а) хранително-вкусова;

б) текстилна;

в) кожарска, включително обувна;

г) дървообработваща;

д) хартиена; 

е) полиграфическа;

ж) химическа;

з) металургична (производство на основни метали и на метални изделия, включително за военната индустрия: въоръжение и боеприпаси).

3.2.3. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на машиностроителната индустрия, свързани с производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; електрически съоръжения; машини и оборудване, с общо и специално предназначение; автомобили, ремаркета и полуремаркета; превозни средства, без автомобили.

3.2.4. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на други индустриални сектори, свързани с производство на разнообразни стоки (бижута и подобни изделия, музикални инструменти, спортни стоки, игри и детски играчки, медицински и зъболекарски инструменти и средства) и други производства (метли и четки; предпазни и защитни средства).

3.2.5. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на мебелната индустрия, свързани с производство на мебели от всякакъв материал, без камък, бетон или керамика.

3.2.6. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на енергийната индустрия, свързани с:

а) производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, включително търговия (продажба на потребителите с електрическа енергия;

б) производство и разпределение на газообразни горива по газоразпределителните мрежи, включително търговия (продажба на потребителите) с газообразни горива по газоразпределителните мрежи;

в) производство и разпределение на топлинна енергия;

г) производство на ядрена енергия.

3.2.7. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на строителната индустрия, свързани  с  общо и специализирано строителство на сгради и съоръжения, както и с ремонт, поддържане и реконструкция на сгради и съоръжения, монтаж на сглобяеми строителни елементи и временни постройки върху строителната площадка.

 

3.3. Административно право на услугите урежда обществените отношения по доставката (всяко извършване) на услуги от промишлен, търговски, занаятчийски характер и от дейности на свободни професии, чието разграничение се съдържа в чл. 57 от ДФЕС, като включва няколко вида услуги:

3.3.1. Административноправното регулиране на промишлените услуги обхваща:

а) Услуги по геоложки проучвания на участъци, свързани с добива на нефт и газ; различни видове сондажни дейности, монтаж, ремонт и демонтаж на сондажните кули, циментиране на нефтените и газовите кладенци, изпомпване на кладенци, консервиране чрез запушване и други; втечняване и повторно превръщане в газ на природния газ с цел транспортиране, извършвани на мястото на добива; услуги по отводняване (дрениране) и изпомпване на кладенци; вземане на сондажни проби, свързани с добива на нефт и газ.

б) Услуги по извършването на специализиран ремонт, техническо поддържане и инсталиране на машини и съоръжения.

3.3.2. Административноправното регулиране на търговските услуги включва:

а) Услуги по доставяне на води, канализационни услуги и управление на отпадъци и възстановяване.

б) Транспортни услуги, свързани с осигуряване на превоз на пътници или товари по разписание или не – с железопътен, тръбопроводен, автомобилен, воден или въздушен транспорт и свързаните с него дейности като експлоатация на терминали, паркинги, обработка на товари, складиране и други.

в) Куриерски и пощенски услуги.

г) Далекосъобщителни услуги, осъществявани чрез фиксирани мрежи, по безжичен път, чре спъкник; предоставяне на специализирани обществени електронни съобщителни приложения и други дейности в областта на информационните и комуникационните технологии.

д) Туристически услуги, свързани с предоставянето на средства за подслон и места за краткосрочно настаняване (хотелиерство), както и предлагането на храни и напитки за непосредствена консумация и услуги (ресторантьорство), с туристическа агентска и операторска дейност, с пътувания и резервации (услуги на свободното време).

е) Банкови, финансови и застрахователни услуги, осъществявани на капиталовите, пенсионни, застрахователни пазари.

ж) Медийни и други услуги, свързани със създаването и разпространението на продукти в областта на т. нар. творчески индустрии:

– Издателска индустрия – книгоиздаване и публикуване на периодични издания (вестници, списания и др.).

– Филмова индустрия – производство на филми и други аудио-визуални произведения и продуцентска дейност.

– Медийна индустрия – радио, телевизия, интернет, видео и др. (услуги на свободното време).

– Софтуерна индустрия – издаването на програмни продукти, включително база данни и компютърни игри.

з) Услуги по организирането на хазартни игри (услуги на свободното време).

и) Услуги, свързани с охрана и разследване.

3.3.3. Административноправното регулиране на занаятчийските услуги се отнася до:

а) Народни художествени занаяти: 1) художествена обработка на кожа; 2) изработване на изделия от кожа; 3) изработване на накити; 4) изработване на изделия от ковано желязо; 5) художествено леене; 6) звънчарство; 7) ножарство; 8) изработване и ремонт на старинно оръжие; 9) везбарство; 10) художествено плетиво; 11) изработване на национални кукли; 12) изработване на художествена керамика; 13) грънчарство; 14) художествена обработка на дърво и дърворезба; 15) изработване на художествени тъкани; 16) гайтанджийство; 17) изработване на национални костюми; 18) изработване и ремонт на български народни музикални инструменти; 19) художествена обработка на камък; 20) бакърджийство (медникарство); 21) изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство; 22) ръчно килимарство.

 б) Други: 23) леярство на камбани; 24) изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло; 25) рисуване и гравиране върху стъкло; 26) ръчно книговезване; 27) изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях; 28) изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й; 29) часовникарство; 30) гравьорство; 31) изработване на камини, кахлени печки; 32) изработване на елементи и монтаж на облицовки на стрехи; 33) покривни работи – редене на керемиди, поставяне на улуци, изграждане на комини; 34) коминочистене; 35) тенекеджийство; 36) калайджийство; 37) ковачество; 38) изграждане на кладенци; 39) каменоделство; 40) точиларство; 41) ключарство; 42) бъчварство; 43) коларство; 44) кошничарство, изработване на рогозки и метли; 45) тъкачество (платно, аби, пътеки, черги, китеници и сродни) и мутафчийство; 46) седларство и сарачество; 47) обущарство; 48) шапкарство; 49) въжарство; 50) производство на боза (бозаджийство) и шекерджийство, производство на нзделия от захарен сироп; 51) вулканизация; 52) поправка на велосипеди; 53) шивашки услуги; 54) тапицерство; 55) ръчна изработка и ремонт на мебели; 56) ръчна изработка на табели и реклами; 57) фризьорство.

3.3.4. Административноправното регулиране на услуги в областта на селското стопанство, свързани с дейности по:

1. подготовка на полетата и почвата; засяване и засаждане на растенията; обработване на растенията; наторяване и пръскане, вкл. от въздуха; резитба на овощни дървета и лози; пресаждане на ориз, прореждане на цвекло и други подобни дейности прибиране на реколтата от селскостопанските продукти); борба с вредителите по растенията (вкл. с дивите зайци) чрез поддържане на земеделските земи в добро агроекологично състояние и чрез експлоатация на машини и оборудване за селскостопанско напояване (свързани с растениевъдството);
2.  дейности, подпомагащи развъждането – аклиматизиране, прираст и продуктивност на животните; тестване и изследване на състоянието на стадата, услуги по съпровождане и паша на стадата, кастриране на домашни животни, почистване на кафези и птичарници; изкуствено осеменяване на животни; услуги в конюшни (отглеждане, грижи за расови коне за разплод); стригане на овце; подслоняване и изхранване на селскостопански животни в стопанства (свързани с животновъдството);
3. дейности след прибиране на реколтата (свързани с растениевъдството);
4. обработка на семена за посев (свързани с растениевъдството);
5. извършването на лесовъдни дейности (свързани с горското стопанство);
6. дейности в дърводобива (свързани с горското стопанство).

 

4. Административно нестопанско право

Административно нестопанско право е съвкупността от норми, които осъществяват административноправното регулиране на дейността на гражданите, на доброволни и самоуправляващи се организации, създадени с цели от патриотичен, философски, филантропски, образователен, здравен, екологичен, културен, спортен (включително отдих и туризъм), социален или граждански характер, както и от стопански субекти, които съдействат за постигането на обществена кауза, установяване на социални контакти, извършвано за удовлетворяване на духовни индивидуални или колективни потребности на гражданите. Такъв тип е дейността на здравноосигурителните фондове или на Асоциацията на българските банки, например. 

 

Административното нестопанско право съдържа: 

4.1. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на околната среда, свързани с управлението, контрола и опазването на биологичното разнообразие и защитените природни територии и отстраняване на замърсявания на почви, води, въздух на мястото на замърсяването, веднага или впоследствие, с помощта на механични, химични или биологически методи (Екологично административно право). 

4.2. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на здравеопазването, свързани с:

а) дейността на болници и подобни лечебни заведения по настаняване, диагностика и лечение на хоспитализирани пациенти с различни заболявания;

б) медицинските дейности в извънболничната помощ – консултиране и лечение, извършвано от лекари по обща медицина, лекари специалисти и хирурзи, както и практиката на лекари по дентална медицина с общ и специализиран характер и ортодонтски дейности;

в) дейност на стационарни заведения, предоставящи професионални здравни грижи за лица с умствени и психични увреждания или заболявания, както и за лица, зависими от наркотични вещества или алкохол;

г) трудова медицина във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд (Медицинско административно право). 

4.3. Административноправно регулиране на обществените отношения по полагането на грижи и усилия от страна на държавата и обществото за подпомагане на уязвими групи граждани на принципа на обществената солидарност, взаимопомощ, милосърдие:

а) децата, включително и тези, останали без грижа на близките си; 

б) възрастните граждани, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество; 

в) безработните граждани; 

г) бездомните граждани; 

д) гражданите с физически (в това число военноинвалидите) и с психически увреждания; ветераните от войните (Социално административно право). 

4.4. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на държавното и частно образование на всички нива по Международната стандартна класификация на образованието, във всякакви форми и за различни професии и специалности, които обхващат:

а) предучилищното образование;

б) началното образование;

в) прогимназиалното и средно образование;

г) образованието след завършено средно образование – включва образование, което е между средното и висшето образование, както и висше образование във всички степени – бакалавър, магистър и доктор;

д) неформалното образование извън регламентираната училищна система с общ характер или с професионална насоченост, осъществявано чрез курсове, семинари, обучение на работното място и други форми (Образователно административно право).

4.5. Административноправно регулиране на обществените отношения по повод:

а) условията, организацията и реда за произвеждане на изборите за народни представители за Народно събрание; народни представители за Велико Народно събрание; президент и вицепрезидент на републиката; членове на Европейския парламент от Република България; общински съветници; кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства в Република България;

б) оспорването на резултатите от изборите;

в) условията и реда за попълване на мандати (Изборно административно право).

4.6. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на културата, свързани с:

а) дейности по създаване и представяне на представления на живо като театрални, оперни, оперетни, балетни, циркови и други сценични произведения;

б) творчески дейности от областта на литературата и изкуствата;

в) дейности на библиотеки и архиви;

г) дейности на музеи от всякакъв вид;

д) дейности на ботанически и зоологически градини;

е) опазване на културно-исторически паметници и забележителности (Културно административно право).

4.7. Административноправно регулиране на обществените отношения, свързани с научно-изследователската и развойна дейност по повод извършваните фундаментални и приложни изследвания и експериментални разработки в областта на:

а) биотехнологиите;

б) естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки, без биотехнологиите;

в) хуманитарните науки;

г) обществените науки (Изследователско административно право). 

4.8. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на спорта и спортно-туристическата дейност, свързани с:

а) дейности по експлоатация на спортни зали, стадиони и други съоръжения за спорт, открити или закрити, само оградени или изцяло покрити, със или без места за сядане и наблюдение, както и организиране и управление на спортни прояви за професионалисти или аматьори от организации, които притежават собствени спортни съоръжения;

б) дейности на спортни клубове за професионалисти или аматьори, осигуряващи възможност на членовете си да се занимават със спортни дейности; 

в) дейности на фитнес и бодибилдинг центрове и зали;

г) дейности на организатори на спортни прояви, притежаващи или не собствени спортни съоръжения;

д)  дейности на индивидуални спортисти и атлети, съдии, рефери;

е) дейности на професионални групи (лиги) и управляващите ги органи;

ж) дейности, свързани с промотиране на спортни прояви;

з) дейности на спортни конни и кучешки бази;

и) ползване на обекти за спортен лов и риболов;

к) дейност на планински водачи (Спортно административно право). 

4.9. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на отбраната, свързани с:

а) управление и контрол на дейностите в областта на националната отбрана – въоръжени сили (сухопътни, военноморски, военновъздушни) инженерни, транспортни, съобщителни, разузнавателни, материални и други невъоръжени сили; запасни и спомагателни сили на националната отбрана; военна логистика (осигуряване на бойна и друга техника, сгради, имущество, провизии и други); медицински грижи за личния състав по време на учения и подготовка на открито;

б) гражданската защита при извънредно положение, бедствия, аварии;

в) разработване на планове за действие при извънредни обстоятелства и провеждане на обучение и тренировки, в които участват граждански институции и цивилно население;

г) изследователската и развойната политика и нейното финансиране в областта на отбраната (Военно административно право и гражданска защита).

4.10. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на обществения ред и сигурност, свързани с:

а) дейности на полицейски сили, финансирани от държавата, редовни и допълнителни (пристанищна и гранична полиция, брегова охрана и други специални полицейски части), вкл. контрол върху безопасността на движението по пътищата, контрол върху режима на пребиваване на чужденци и поддържане на полицейски архиви;

б) снабдяване на населението с продоволствие при стихийни бедствия, аварии и катастрофи в мирно време (Полицейско административно право).

4.11. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на правосъдието, свързани с:

а) процесуално представителство и юридически консултации от името на държавата;

б) ръководство и контрол на охраната на органите на съдебната власт;

в) дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариусите, съдиите по вписванията и със синдиците, както и административният надзор върху тази дейност;

г) администрирането на международната правна помощ и международното осиновяване;

д) обезпечаване на правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури; 

е) управлението на затворите и местата за задържане (Правоохранително административно право).

4.12.  Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на правосъдието, свързани с:

а) регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър; 

б) регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

в) действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях по БУЛСТАТ (Регистърно административно право).

4.13. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на административното правораздаване, свързани с:

а) устройството и дейността на районните и  административни съдилища;

б) правния статус на Върховния административен съд; 

в) правното положение на Висшия съдебен съвет;

г) административноправното положение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (Съдебно административно право).

4.14. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на външната политика на държавата, свързани с:

а) дейността на дипломатическите и консулските представителства и мисии в чужбина или в службите на международни организации;

б) управлението и подпомагането на информационни и културни дейности, предназначени да бъдат разпространявани в чужбина;

в) помощ за други страни, предоставяна пряко или чрез посредничеството на международни организации; 

г) оказване на военна помощ на чужди държави;

д) управление на външната търговия, както и финансови и технически въпроси с международен характер;

е) дейността на чуждестранните дипломатически мисии и консулски служби на територията на страната (Миграционно административно право). 

4.15. Административноправно регулиране на обществените отношения в областта на външната политика на държавата, свързани с:

а) дейността на дипломатическите и консулските представителства и мисии в чужбина или в службите на международни организации;

б) управлението и подпомагането на информационни и културни дейности, предназначени да бъдат разпространявани в чужбина;

в) помощ за други страни, предоставяна пряко или чрез посредничеството на международни организации; 

г) оказване на военна помощ на чужди държави;

д) управление на външната търговия, както и финансови и технически въпроси с международен характер;

е) дейността на чуждестранните дипломатически мисии и консулски служби на територията на страната (Дипломатическо административно право).

 

Заключение

Съвременните обществени отношения изискват нов научен подход за систематизация на подотраслите на административното право – специална част на административно право на гражданите, административно териториално право, административно стопанско право и административно нестопанско право, като за разграничителни критерии се използват основните конститутивни елементи на държавата: население, територия, държавна власт. Този теоретичен метод съдейства за постигането на кодификация на многобройните (над 250) нормативни актове, които формират позитивното административно законодателство на Република България.

 

БИБЛИОГРАФИЯ / REFERENCES

Близнашки, Г. Конституционно право: Принципи. Том І. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020. // Bliznashki, G. Konstitutsionno pravo: Printsipi. Tom І. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2020.

Господинова, С.  (2021). Фактори, обусловили доминиращата роля на сектора на услугите в съвременните икономики. – Бизнес управление, 2021, № 2. // Gospodinova, S.  (2021). Faktori, obuslovili dominirashtata rolya na sektora na uslugite v savremennite ikonomiki. – Biznes upravlenie, 2021, № 2.

Конкурентно право (състав. Румяна Карлова и Георги Сулев). Сборник практика на Съда на Европейския съюз, Европейската комисия, Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията, 2021. // Konkurentno pravo (sastav. Rumyana Karlova i Georgi Sulev). Sbornik praktika na Sada na Evropeyskia sayuz, Evropeyskata komisia, Varhovnia administrativen sad i Komisiyata za zashtita na konkurentsiyata, 2021.

Михайлова, Е. Тоталитарната държава и право в България (1944-1989). София: Нов български университет, 2016. // Mihaylova, E. Totalitarnata darzhava i pravo v Balgariya (1944-1989). Sofiya: Nov balgarski universitet, 2016.

Николова, Р. Опит за една нова систематизация на учебната дисциплина, изучаваща административното материално право – специална част. (2020). Годишник на департамент „Право“ на НБУ за 2019 г. София: Нов български университет, 2020. // Nikolova, R. Opit za edna nova sistematizatsiya na uchebnata distsiplina, izuchavashta administrativnoto materialno pravo – spetsialna chast. (2020). Godishnik na departament „Pravo“ na NBU za 2019 g. Sofiya: Nov balgarski universitet, 2020.

Николова, Р. Административни права и задължения на гражданите – същност и видове. (2022) Административно правосъдие – София: Сиела, 2022, № 6. // Nikolova, R. Administrativni prava i zadalzheniya na grazhdanite – sashtnost i vidove. (2022) Administrativno pravosadie – Sofiya: Siela, 2022, № 6. 

Николова, Р. Лични административни права и задължения на гражданите. (2023). – Правосъдие и права на човека. София: Институт за правосъдие и права на човека, 2023, № 2. // Nikolova, R. Lichni administrativni prava i zadalzheniya na grazhdanite. (2023). – Pravosadie i prava na choveka. Sofiya: Institut za pravosadie i prava na choveka, 2023, № 2.

 

Contemporary dimensions of the system of administrative substantive law – special part in Bulgaria

Prof. Raina Nikolova, Dr. Habil.

Abstract: The article presents a new scientific approach to the systematisation of the sub-branches of administrative law – special part, which are distinguished as: administrative law of citizens, administrative territorial law, administrative economic law and administrative non-economic law. The main constitutive elements of the state are used as distinguishing criteria: population, territory, state power ( ). The publication expresses the hope that this theoretical method will contribute to the codification of the numerous (over 250) normative acts that form the positive Bulgarian administrative legislation.

Keywords: Administrative substantive law – special part, Administrative non-commercial law, Administrative law of citizens, Administrative commercial law, Administrative territorial law.