Придобиване право на пенсия от служителите от специалните ведомства в секторите сигурност и отбрана

Резюме: Студията представя задълбочен административноправен анализ на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст с конкретен фокус върху специалния пенсионен режим на служителите в сектор „Сигурност и отбрана“. Разглежда института на ранното пенсиониране при първа и втора категория труд. Изследването обсъжда противоречивата съдебна практика относно приложението на чл. 69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване и представя окончателно формираната правна концепция за разграничаване на двата режима.

Ключови думи: действителен стаж, навършена възраст, общ осигурителен стаж, категория труд, право на пенсия. 

д-р Сибила Симеонова

Сибила Симеонова е магистър по право на Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2000). Доктор по право по научна специалност „Международно право и международни отношения“ с дисертационна тема: „Международноправен режим на корабоплаването по Дунава в европейската водна транспорта система река – море“ (2009). В периода 2001 – 2007 г. е юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав“ – Русе. В периода от 2007 г. до 2017 г. е съдия в Административен съд – Русе. Тя е съдия във Върховния асминистративен съд от 1.02.2017 г. Ръководи Шесто отделение на Върховния административен съд от 29.09.2022 г. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на българските административни съдии.

Въведение

В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е закрепено основното право на гражданите на обществено осигуряване и на социално подпомаганеⁱ, като израз на посочените в преамбюла защитени ценности на човешко достойнство и сигурностⁱⁱ. Правото на обществено осигуряване и социално подпомагане е неотменимо право, съгласно чл. 57, ал. 1 от Основния закон, чиято конституционноправна защита включва както задължението на държавата да създаде законова система на обществено осигуряване, така и да гарантира реализацията на осигуряването в неговите различни форми при настъпване на условията за получаване на съответните плащанияⁱⁱⁱ. Социалната държава, от своя страна, е немислима, ако не е основана на солидарност и взаимопомощ между членовете на обществото^iv. Конституционноправната теория социалното подпомагане посочва, че то може да е парична престация от страна на държавата или определени вещи, предоставяни в критични ситуации, каквото е бедственото положение. Общественото осигуряване може да е дългосрочно или краткосрочно, а социаялното подпомагане да се осигурява чрез еднократна или периодична помощ^v.

Научната доктрина класифицира административните права в пет категории, като ги обособява в отделен подотрасъл на административното право – специална част като административно право на гражданите^vi. Сред тези пет групи съществено място заемат социалните административни права, които в правната теория се зефинират по следния начин: „онези субективни изрично признати на гражданите в специален административен закон юридически релевантни блага и ценности, достъпът и използването на които, позволява задоволяването на конкретни материални и духовни потребности, насочени към постигането на социален прогрес; утвърждаване на човешкото достойноство и чувството на икономическа сигурност на гражданите; получаване на различни форми на подкрепа и закрила при състояние на уязвимост“^vii.

Функцията на конституционно прогласеното право на обществено осигуряване произтича от същността на установената в държавата система на обществено осигуряване – система на взаимопомощ и солидарност^viii, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени лица се обезпечава материална защита на изпадналите в нужда членове на обществото, които поради настъпване на определени осигурителни рискове – майчинство, болест, злополука, старост и др., са в невъзможност да придобиват средства срещу личен труд^ix.

Анализът на конституционната разпоредба, установена в чл. 51, ал.1, показва следното:

а) налице е субективно право;

б) негов предмет е осигуряването^x;;

в) осигуряването е всеобщо – субективното право принадлежи на всеки гражданин;

г) осигуряването е обществено; задължено за него е обществото като цяло, а не отделни свои части; като принадлежащ към обществото носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите; общественото осигуряване следователно е взаимно (солидарно) и задължително;

д) то е алеаторно – няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване;

е) субективното право е от вида на социалните права; осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка^xi.

Съществен дял от осигурителните обезпечения, предоставяни от държавното дългосрочно обществено осигуряване, са пенсиите. Техните основни правни белези са,както следва^xii:

а) Пенсията е парично плащане по дългосрочното обществено осигуряване. Тя се дължи поначало за продължително време. То не е календарно определено, а е определяемо и варира според вида на отделните пенсии: пожизнено, за времето, през което продължава трайната неработоспособност, или докато трае отсъствието на доходи за издръжка на лицата от осигурения и др.

б) Пенсията е периодично и ритмично парично плащане. Тя се определя и изплаща месечно за календарен месец.

в) Правното основание на пенсията е настъпилата завинаги или за продължително време трайна неработоспособност, която води до загуба на нормално получаваните от осигуреното лице трудови доходи, или безвъзвратната загуба на източник на доходи за издръжка поради смърт на осигуреното лице.

г) Пенсията по правило е уредена като субективно материално право на осигуреното лице. Тя е благо на осигурените лица. Субективното материално право на пенсия възниква при наличието на определени предпоставки и като се следва определено производство. Те са специфични за отделните видове пенсии.

Системата на пенсионното осигуряване в България се основава на развитието на т. нар. три стълба:

– първи стълб – задължително държавно пенсионно осигуряване като елемент на Държавното обществено осигуряване;

– втори стълб – допълнително задължително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;

– трети стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Действащото пенсионно законодателство по т. нар първи стълб урежда шест основни вида пенсии според основанието, на което се дължат.

Кодексът за социално осигуряване (КСО) урежда видовете пенсии в глава VI „Задължително пенсионно осигуряване“ в четири раздела: раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ (чл. чл. 68-70а); раздел II „Пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест“ (чл. чл. 71-79); раздел III „Наследствени пенсии“ (чл. чл. 80-84) и раздел IV „Пенсии, несвързани с трудова дейност – пенсии за военна и гражданска инвалидност“ (чл. чл. 85-88), социални пенсии (чл. 89а и 90а) и персонални пенсии (чл. 92).

Предмет на настоящия анализ са възникнали спорни въпроси в съдебната практика по приложение на раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ и в частност, съотношението и взаимовръзката на разпоредбите на чл. 69 от КСО, озаглавен „Придобиване право на пенсия от военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ и чл. 69б от КСО „Придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд“.

1. Предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст^xiii

Общите условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работещи при условията на трета категория труд, са предвидени в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Те се свеждат до определена сума (точки) от възрастта и осигурителния стаж на осигурено лице. Тези две предпоставки – възраст и осигурителен стаж е необходимо да са налице кумулативно за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Изискването за възрастта е обусловено от характера на осигурителния риск (старост), който предполага биологичен обрат в развитието на функциите на човешкия организъм, непозволяващ лицето повече да извършва трудова дейност. Възрастта като предпоставка за придобиване на пенсия е нормативно определена. Във връзка с нарастващата продължителност на живота и необходимостта от унифициране на пенсионната възраст при двата пола е приета схема за ежегодно нарастване на възрастта. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

В съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Изискването за осигурителен стаж определя трудовия (контрибутивния) характер на пенсията, който предполага предходно участие в набирането на средства по осигурителния фонд, от който тя се изплаща.

По правило осигурителният стаж, необходим за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е общ. Това означава, че е придобит както при съществуване и изпълнение на всяко правоотношение – основание за осигуряване (при осъществяване на трудова дейност, върху възнаграждението от която се внасят осигурителни вноски), така и в приравнени по чл. 9 от КСО случаи (неплатен отпуск, отглеждане на малко дете и др.).

В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съобразно нормативното предписание на чл. 68, ал. 4 от КСО при преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и ал. 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие, че лицето не получава друг вид пенсия.

По силата на чл. 68, ал. 5 от КСО, след 31 декември 2037 г. възрастта по ал. 1 се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.

Субектите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са физическите лица, включени в кръга на осигурените за социалния риск „старост“. Кръгът на осигурените лица за пенсия е диференциран. Пенсиите биват различни видове и всеки от тях има „свой“ кръг от осигурени лица, т. е., „свои“ потенциални субекти на правото на пенсия, в зависимост от различните осигурени социални рискове, при настъпването на които възниква правото на съответен вид пенсия, както и специфични предпоставки при наличието на които възниква правото на пенсия, но също и специфичен ред за отпускането ù и т. н. Това е израз на присъщата на осигурителното право диференциация на правното регулиране на осигурителните правоотношения, която в пенсионното осигуряване намира една от своите най-ярки прояви.

На фона на общата уредба на предпоставките за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работниците и служителите поради особеностите в съдържанието на изпълняваната работа, на характера и условията, при които се полага трудът, се открояват редица специфики по отношение на определени категории осигурени лица. Това налага тяхното разграничение и обособяване на изискванията за възраст и осигурителен стаж, с оглед отликите по между им, в съответствие с упражняваната трудова дейност от осигурените лица.

Субективното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при наличието на определени в закона предпоставки, които не са еднакви и общи за всички категории осигурени лица за риска „старост“, а показват известни особености и могат да бъдат разделени на две групи:

а) Предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на цивилни лица, осигурени за всички социални рискове – работници и служители, държавни служители, член-кооператори в производствени кооперации, изпълнители на договори за управление и контрол в търговски дружества и на осигурените само за общо заболяване, водещо до инвалидност, старост и смърт (чл. 4, ал. 1, т. 1-3, т. 5-10 и ал. 3, т. 5-10 от КСО). За краткост, тази разнородна група от осигурени лица се наричат условно и обобщено работници и служители. Това е най-масовата група и изразява нормалното и типичното при възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

б) Предпоставките с конкретно съдържание за възраст и осигурителен стаж на осигурените лица във всяка от тези група са изрично определени и уредени в отделни разпоредби на КСО по правилата на законодателната целесъобразност: а) държавни служители в сектор сигурност и отбрана – военнослужещи, държавни служители в МВР и др. (чл. 69); б) балерини, балетисти и танцьори (чл. 69а); в) работещи при условията на І и ІІ категория труд (чл. 69б); г) учители (чл. 69в).

2. Правото на пенсия на служителите от специалните ведомства в секторите сигурност и отбрана(чл. 69 КСО)

Правото на пенсия на военнослужещите и някои изчерпателно изброени категории държавни служители се отличава съществено от правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по кръга на лицата, които имат право на пенсия, и по предпоставките, при наличието на които правото на пенсия възниква. Тези особености разкриват наличието на един специален режим, установен в чл. 69 КСО. Основанието за това са характерът, тежестта и особените изисквания за висока физическа и психическа годност и издръжливост при изпълнение на службата от лицата от системите сигурност и отбрана.

Режимът за придобиване и упражняване правото на пенсия от лицата по чл. 69 от КСО, в зависимост от промяната в законовата уредба, съдържаща се в КСО, и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, следва да бъде обособен в два периода – до края на 2015 г. и след промените от началото на 2016 г., въведени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).

2.1. Придобиване право на пенсия от служителите в специалните ведомства в секторите сигурност и отбрана до 1.01.2016 г.

До 1.01.2016 г. военнослужещите и другите лица по чл. 69 от КСО придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им, ако са изпълнили и останалите изисквания на чл. 69 от КСО – притежават общ осигурителен стаж и две трети действително изслужен „специален“ стаж.

Кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) придобиват право на пенсия при уволнение независимо от тяхната възраст при наличие на 25 г. осигурителен стаж, от които поне 2/3 са действително изслужени на кадрова военна служба. Аналогични са критериите за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и за държавните служители по чл.11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), за държавните служители, осъществяващи дейност по охрана на съдебната власт, следователите и младшите следователи.

За посочените по-горе категории служители, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, като в тази категория попадат и парашутистите, членовете на екипажите на подводните съдове и водолазният състав с 15 години на подобна длъжност е въведена възможност да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от възрастта.

Първата стъпка в посока на въвеждане на по-високи изисквания в привилегированите режими е направена с промени в кодекса от 2012 г., когато се увеличава изискуемият общ осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работещите в системата сигурност и отбрана – от 25 на 27 години, от които две трети действително изслужени на длъжност, посочена в съответните закони.

2.2. Придобиване право на пенсия от служителите в специалните ведомства в секторите сигурност и отбрана след 1.01.2016 г.

След 1.01.2016 г. е премахнато изискването за освобождаване от служба, но е въведено изискване за навършена конкретна минимална възраст, като условие за придобиване право на пенсия. В действащата правна уредба, чрез разпоредбата на чл. 69 от КСО е предвидено изключение от общия принцип за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (по чл. 68, ал. 1- 2 от КСО) за следните категории лица от специални ведомства:

• военнослужещи по ЗОВСРБ и резервистите на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ);

• държавните служители по ЗМВР, по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и по ЗИНЗС;

• държавните служители по чл. 11 от ЗПУ;

• държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ/ЗПК);

• държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт (ЗСВ);

• следователите и младшите следователите с положен стаж на тези длъжности до 9.08.2016 г.;

• държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР);

• офицерите и сержантите от „Национална служба за охрана“ (НСО);

• държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (ЗДАНС);

• служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР;

• служителите на длъжност „водолаз“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на ММР.

С оглед придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (по чл. 69 от КСО), от 1 януари 2026 г. горепосочените осигурени лица следва да отговарят на изискване за възраст и осигурителен стаж, установен по години в таблица № 1, приложена.

а) Условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на военнослужещите

 

Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 1 януари 2026 г. – при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ и/или като резервисти на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по ЗРВСРБ на основание чл. 69, ал. 1 от КСО.

От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

б) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ на служителите от МВР, по ЗСРС, по ЗИНЗС, по ЗПУ, по ЗПККОНПИ/ЗПК, на държавни служители по охрана на съдебната власт, по ЗСВ и следователите и младши следователите

Държавните служители по ЗМВР, по ЗСРС и по ЗИНЗС, държавните служители по чл. 11 от ЗПУ, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от ЗПКОНПИ (до 5.10.2023 г. включително) и по чл. 15, ал. 3, т. 1 от ЗПК (от 6.10.2023 г.), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 9.08.2016 г. придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 1 януари 2026 г. – при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи за времето до 9 август 2016 г. на основание чл. 69, ал. 2 от КСО.

От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

в) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ на служителите от ДАНС

Държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ придобиват право на пенсия при изискваща се възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 1 януари 2026 г. – при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по ЗДАНС, на военна служба или по изброените специални закони в на основание чл. 69, ал. 3 от КСО.

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

г) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ на служителите от летателния състав, парашутисти, водолази и екипажи на подводни съдове

Лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав по чл. 69, ал. 1-3 от КСО придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 44 години и 6 месеца и 15 години на тези длъжности (арг. чл. 69, ал. 4 от КСО).

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.

д) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ на служителите от ДАР

Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“ придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по ЗДАР), на военна служба или по изброените специални закони в в чл. 69, ал. 1-3 от КСО на основание чл. 69, ал. 5 от КСО.

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

При преценка правото на пенсия се отчита, че агенцията е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба (Националната разузнавателна служба на основание § 2, ал. 1-2 от ПЗР на ЗДАР).

е) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ за служителите от НСО

Офицерите и сержантите от Национална служба по охрана придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по ЗНСО, на военна служба или в изброените специални закони в чл. 69, ал. 1-3 от КСО на основание чл. 69, ал. 5а от КСО.

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

ж) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ за служителите от ГД „ПБЗН“ на МВР

Служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, придобиват право на пенсия от 1.01.2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени в системата на гражданска защита (чл. 69, ал. 6 от КСО).

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

з) Условия за придобиване на право на пенсия за ОСВ на водолази от ГД „ПБЗН“ на МВР

Служителите на длъжност „водолаз“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 44 години и 6 месеца и 15 години на длъжност „водолаз“ в тази дирекция (чл. 69, ал. 7 от КСО).

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.

3. Общи разпоредби за придобиване на право на пенсия за ОСВ при специфични условия на труд

Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО може да допълва осигурителния стаж по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО.

Право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1-9 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по по изброените специални закони в чл. 69, ал. 1-3, 5 и 5а от КСО, както и лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, но също и служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО.

4. Пенсии за осигурителен стаж и възраст на лицата, работили в условията на I-ва и II-ра категория труд (по чл. 69б от КСО)

Условия за придобиване на правото на ранно пенсиониране на лица, работили при тежки и вредни условия на труд

От 1 януари 2016 г. правилата за придобиване право на пенсия от държавното обществено осигуряване (ДОО) на лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, са уредени в разпоредбата чл. 69б от КСО (Нов – ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).

Нормативните изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са:

4.1. Лицата да са работили 10 години при условията на първа категория труд и да са изпълнили следните условия:

• навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

• от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Изискващата се възраст за 2026 г. е 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете.

4.2. Лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд и да са изпълнили следните условия:

• навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

• от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Изискващата се възраст за 2026 г. е 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете.

4.3. Лицата, които до 31 декември 2015 г. имат 10 години осигурителен стаж, положен при условия на труд под земята, в тунелното и подземното минно строителство (чл. 104, ал. 3 от КСО), могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по общия ред, предвиден в (чл. 68 от КСО, при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 точки и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените. Изискващата се възраст за 2026 г. е 49 години за жените и 53 години и 10 месеца за мъжете.

4.4. Ако трудовият договор на лицата, които работят при условия на труд под земята, в тунелното и подземното минно строителство по чл. 104, ал. 3 от КСО бъде прекратен поради закриване на предприятието или поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ), те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при тези условия на труд съобразно чл. 104, ал. 3 от КСО. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените. Изискващата се възраст за жени и мъже за 2026 г. е 46 години и 10 месеца.

Пенсия по изброените точки се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия (чл. 168 от КСО) от ППФ или са променили осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО (чл. 4в от КСО). За определяне на правото на пенсия по т. 4.2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Когато лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, не придобили право на срочна ранна пенсия по чл. 168 от КСО от ППФ, поискат да им бъде отпусната пенсия от ДОО по изброените точки, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление обр. УП-23 (Заявление за прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване), с което искат средствата по индивидуалната им партида в ППФ да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, в който лицето е осигурено, едновременно с подаването на заявлението за отпускане на пенсия от ДОО. В седемдневен срок от отпускане на пенсията териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО съобразно чл. 4в КСО. В тези случаи пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на ДОО в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионноосигурителното дружество уведомява НОИ за това. Заявление обр. УП-23 се подава лично или от лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се представя заедно със заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО.

Специфичното тук е, че се създава правна възможност за осигурените лица да упражнят правото си на избор еднократно, за да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, като по този начин упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават – пенсия в пълен размер от ДОО, определена на разходопокривен принцип, или на по-късен етап – когато придобият право на срочна пенсия по чл. 168 от КСО за ранно пенсиониране от ППФ. Последната се определя на капиталопокривен принцип съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от ППФ по чл. 168 от КСО могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО по чл. 69б от КСО само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО.

3.2. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лица, работили при тежки и вредни условия на труд по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО

Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лица, работили при тежки и вредни условия на труд по чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО след 31 декември 2025 г. е показано по години в приложената към студията таблица № 2.

Правата и условията за отпускане на срочна ранна пенсия от професионален пенсионен фонд на лица, работили при тежки и вредни условия на труд, са уредени в чл. 142, ал. 1 от КСО.

Осигуряването в професионален пенсионен фонд (ППФ) на лицата, работили при тежки и вредни условия на труд съобразно 142, ал. 1 от КСО, дава право на:

• срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, отпусната по част втора от КСОпо чл. 168 от КСО);

• еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;

• еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.

От 1 януари 2016 г. осигурените лица в ППФ придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране от ППФ при:

• не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;

• не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст 5 години по-ниска от възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Пенсията, отпусната от ППФ, се изплаща до навършване на възрастта за пенсиониране по общия ред и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност, отпуснати от ДОО по дял I от КСО.

Изискващият се осигурителен стаж за право на пенсия от ППФ се доказва с удостоверение от НОИ, като при определяне правото на пенсия осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на натрупаните средства в индивидуалната партида, от срока за нейното получаване и от техническия лихвен процент, прилаган в актюерските разчети на пенсионния фонд.

Професионалната пенсия е срочна и се изплаща до навършване на възрастта за пенсиониране по общия ред от ДОО.

4. Съдебна практика при тълкуване на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО

По въпросите относно нормативно установените предпоставки за придобиване право на пенсия, залегнали в чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО, и подзаконовата регламентация, въведена с разпоредбите на чл. 17, ал. 2 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 18, ал. 4 от НПОС в съдебната практика са застъпени две противоречиви становища.

В първата група съдебни актове се приема, че разпоредбите на чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактическия състав, който уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете, следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. Развити са съображения, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 от НПОС и чл. 17, ал. 2 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО. Обоснован е извод, че нормите от подзаконовия акт имат указателен характер, а при противоречие с норми от КСО последните на основание чл. 5, ал. 1 от АПК намират приложение. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС, с която се посочва, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, означава, че трудът е от първа категория, а не, че е от друга категория, но за нуждите на осигурителното право се третира като първа категория, като така по тълкувателен път се създава несъществуваща в законодателството правна фикция. Възприето е становище досежно липсата на подобно разграничение в нормативната уредба.

В обобщение се налага изводът, че право на пенсия по чл. 69б от КСО възниква за лицата по чл. 69 от КСО не само когато на тях не им достига осигурителен стаж съгласно последната норма и чл. 18, ал. 4 от НПОС, но и във всички случаи на недостигаща възраст съгласно изискванията на чл. 69 от КСО. В подобен смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, Шесто отделение, застъпена в следните съдебни актове:

Решение № 5684 от 2.06.2025 г. по адм. д. № 48 от /2025 г., Решение № 5568 от 28.05.2025 г. по адм. д. № 2434 от 2025 г., Решение № 1468 от 18.02.2025 г. по адм. д. № 10885 от 2024 г., Решение № 2076 от 4.03.2025 г. по адм. д. № 11285 от 2024 г., Решение № 56 от 22.01.2025 г. по адм. д. № 11098 от 2024 г., Решение № 13432 от 10.12.2024 г. по адм. д. № 5649 от 2024 г., Решение № 7109 от 11.06.2024 г. по адм. д. № 11052 от 2023 г., Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879 от 2020 г., Решение № 2259 от 2021 по адм. д. № 10189 от 2020г. наи др.

Във втората група съдебни актове като контратеза се приема, че разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО следва да се тълкува през призмата на чл. 104, ал. 1 от КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Изложени са мотиви, че нормата на чл. 69 от КСО има различни по обхват съдържание и персонална насоченост, в сравнение с чл. 69б, ал. 1 от КСО. Обоснован е извод, че условията за пенсиониране по чл. 69б от КСО са различни от тези по чл. 69 от КСО, но нормата на чл. 69б от КСО може да се приложи спрямо лицата, изпълняващи длъжности, респ. извършващи дейност по посочените в чл. 69 от КСО само, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта гражданите трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. По отношение действието на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е прието, че същата е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО, като предоставя на лицата от специалните ведомства – държавни служители, възможността да се ползват от условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО само, когато са налице обстоятелства, поради които трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО.

Във връзка с приложението на чл. 17, ал. 2 от НПОС, според която осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, се поддържа становище, което отразява отчетливо разликата между лицата, полагащи първа категория труд, тъй като упражняват определени длъжности и професии, посочени в ПКТП (отм.) и НКТП, с оглед тежестта на извършваната от тях дейност и условията, при които се изпълнява. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е изведено, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен.

В горния смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, Шесто отделение, обективирана в следните съдебни актове: Решение № 10747 от 3.11.2025 г. по адм. д. № 3754 от 2025 г., Решение № 9289 от 7.10.2025 г. по адм. д. № 2774 от 2025 г., Решение № 8955 от 29.09.2025 г. по адм. д. № 2033 от 2025 г., Решение № 8343 от 4.08.2025 г. по адм. д. № 3613 от 2025 г., Решение № 8339 от 1.08.2025 г. по адм. д. № 1061 от 2025 г., Решение № 7986 от 17.07.2025 г. по адм. д. № 2947 от 2025 г., Решение № 7823 от 14.07.2025 г. по адм. д. № 872 от 2025 г., Решение № 7629 от 9.07.2025 г. по адм. д. № 589 от 2025 г., Решение № 7471 от 7.07.2025 г. по адм. д. № 2619 от 2025 г., Решение № 7399 от 4.07.2025 г. по адм. д. № 798 от 2025 г., Решение № 7201 от 26.06.2025 г. по адм. д. № 3326 от 2025 г., Решение № 7142 от 25.06.2025 г. по адм. д. № 3299 от 2025 г. на ВАС и др.

5. Преодоляване на противоречивата съдебна практика

След осъществен анализ и съпоставка на правните аргументи по всяка от тезите, поддържани в двете групи противоположни становища, обусловени от последователно проведено историческо и систематично тълкуване относно приложението и взаимовръзката между разпоредбите на чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО и действащата подзаконова нормативна уредба на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от НПОС, противоречието в съдебната практика е преодоляно и последователно се поддържа следната правна концепция:

Правната уредба на категориите труд се съдържа в чл. 104 от КСО и в издадената за неговото прилагане Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране от 1998 г. На основание § 4 от Заключителните разпоредби на НКТП управителят на НОИ издава инструкция по прилагането на наредбата. Такъв акт е Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

Действащата нормативна уредба разпределя всички трудови дейности и видове работи в страната в три категории. Категориите труд са необходими за определянето на възрастта и осигурителния стаж като предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Самата „категория труд“ представлява оценка за съдържанието на полагания труд и условията, при които се полага той.

Първата и най-висока категория обхваща 9 вида трудови дейности, всяка от които включва по няколко длъжности, близки по характер работи и трудови функции, като: работници и инженерно-технически персонал, заети в атомна електроцентрала, заети на подземна работа, във въздухоплаването, в металургията и др. Те са изчерпателно изброени.

Втората категория обхваща 45 групи трудови дейности и длъжности, като: заетите под земята, без включените в първа категория, локомотивни машинисти, ватмани и шофьори на автобуси и тролейбуси, заети в багрилни кухни на текстилното производство и др. Изброяването и тук е изчерпателно.

Третата категория обхваща всички останали „работници, служители и специалисти, които не са включени в първа и втора категория труд“.

Различните видове длъжности и трудови дейности се разпределят и отнасят към трите различни категории труд. Това разпределение се нарича „категоризиране на труда“. С него трудът се подрежда в следната поредност: най-висока е първа категория, следващата е втора категория и най-ниската е общата трета категория труд.

Критериите, установени в закона, според които се извършват категоризирането и разпределението на труда, са:

а) Характер на труда. Това е естеството на трудовата функция, изискванията за разход на умствена и физическа енергия и сили, които предявява за изпълнението ù, тяхната интензивност, напрежение, сила на изхабяване на човешкия организъм и т. н.

б) Особени условия на труда. Това са условията на работната среда и на обстановката, при която трудът се полага: физическата обстановка като част от географското пространство – под земята, под водата, високо над земята и т. н.; физическата атмосфера, при която се работи, концентрацията на вредни вещества в нея или температурата на въздуха и т. н. Именно в тези и подобни на тях компоненти на работната среда се изразяват „особените условия на труда“. Колкото по-тежки и по-вредни са тези условия, толкова по-висока е категорията труд, и обратно^xiv.

„Особени условия“ означават условия на труд, които се отклоняват от най-често срещащите се и обичайни условия на труд. Не всички „особени условия” са с неблагоприятно въздействие при видовете пенсии по чл. 69-69г от КСО. При тях преобладава спецификата в упражняваната трудова дейност. И затова законодателят урежда тези пенсии като отделни видове трудови пенсии^xv.

В нормативните актове, с които е установено кой труд към коя категория се причислява, са определени лимитативно хипотезите на кои граждани, при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд, като са посочени отраслите и съответните длъжности, чийто труд при пенсионирате се зачита от първа или втора категория. Това са дейности, които се извършват при тежки, вредни и/или опасни условия на работа и поради спецификата и условията на труд, работещите при първа и втора категория труд имат възможност да се пенсионират при по-облекчените условия, свързани с продължителността на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране.

Лицата от специалните ведомства, които имат право да се пенсионират по реда и условията на чл. 69 от КСО не са обхванати от цитираните по-горе нормативни актове, които уреждат категоризирането на труда, съобразно неговия характер и особените условия на труд.

Трудът на лицата по чл. 69 от КСО се зачита при пенсиониране за първа категория труд по силата на изрична законова фикция^xvi, установена в чл. 17, ал. 2 от НПОС. Цитираната разпоредба не квалифицира стажът/трудът в условията на първа категория, а приравнява съответния осигурителен стаж при определени законови условия и предпоставки на такъв от първа категориясамо във връзка с преценка относно правото на пенсия. Зачитането на стажа от първа категория на основание чл. 17, ал. 2 от НПОС на лицата по чл. 69 от КСО е с оглед на заеманата длъжност по конкретно изброени закони. След като лицето попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО като държавен служител, трябва да се съблюдават изискванията за придобиване на право пенсия от държавните служители от специалните ведомства, вкл. и за навършена изискуема по закон пенсионна възраст^xvii.

Разликата между лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, и лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 69 от КСО, е ясно очертана и в начина на тяхното социално осигуряване. По принцип за всички лица, за които е предвидена възможност за ранно пенсиониране, е въведен по-висок размер на осигурителната вноска и/или е създаден специален фонд, който осигурява изплащането на техните пенсии.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 69 от КСО, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, са за сметка на държавния бюджет (чл. 6, ал. 5 от КСО). За изплащане на пенсиите на лицата по чл. 69 от КСО е създаден специален фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“, в който постъпва осигурителна вноска в размер на 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и 55,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г.

За лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съответното съотношение по чл. 6, ал. 3, т. 6, 8 и 9 от КСО. Тези лица подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд, като размерът на осигурителните вноски е 12 на сто за лицата, работещи при условията на първа категория труд, и 7 на сто – за лицата, работещи при условията на втора категория труд. Именно поради това за полагащите първа и втора категория труд,съгласно НКТП и за лицата, посочени в разпоредбата на чл. 69 КСО, съществуват различни условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективирани в разпоредбите на чл. 69б и чл. 69 от КСО, като и двата режима са по-благоприятни от условията за пенсиониране, уредени в основния текст на чл. 68 от КСО.

При анализ на нормата чл. 69 от КСО е видно, че е въведена минимална възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица, еднаква както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените граждани дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените, назначени на съответните длъжности по посочените специални административни закони. Прави впечатление, че при определяне на изискванията за придобиване на право пенсия по изброените специални нормативни актове законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж. Действителният стаж означава, че той е придобит при заемането и изпълнението на съответната длъжност. Действителният стаж в разглеждания случай е част от общия осигурителен стаж, но с не по-малка от определената в закона продължителност. Тази продължителност е предвидена в съотношение с общия осигурителен стаж – две трети (в случаите по чл. 69, ал. 1-3 от КСО) или фиксирана – 15 години (в случаите на чл. 69, ал. 4 от КСО).

При въвеждане на предпоставките за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието „категория труд“, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони.

От анализа на разпоредбата на чл. 69 от КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като е налице съществена разлика в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 ог КСО.

От своя страна, изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са обусловени от нормативно предвиденото условие за реално и действително полагане на осигурителния стаж първа и/или втора категория труд.

Разликата в условията на труд по категории е свързан с различно възнаграждение, добавки за вредни условия и други, който довод подкрепя тезата, че специалните закони и КСО влагат различно съдържание в условия на труд и зачитане при пенсиониране на осигурителен стаж от първа категория.

Логиката на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО е, че лицата по първата имат специална уредба, която е по-благоприятна, ако нямат стаж от първа и втора категория труд.

Със ЗИД на КСО, в сила от 1.01.2016 г., с цел създаване на съответствие на подзаконовата нормативна уредба е изменен и кореспондиращият текст в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а именно чл. 18, ал. 4. С него е предвидено, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Условието е правото на пенсия по чл. 69 от КСО да се препятства от недостигащ осигурителен стаж, а не от по-ниска възраст от предвидената в чл. 69 от КСО.

Нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е съобразена с императивното изискване за навършена пенсионна възраст по чл. 69 от КСО и предвижда привилегия по отношение и на двата пола, като допуска при навършена възраст и недостигащ осигурителен стаж лицата по чл. 69 от КСО да се пенсионират при условията на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

Този извод се подкрепя и от историческото тълкуване на текста на чл. 18, ал. 4 от НПОС от датата на неговото приемане до настоящия момент, винаги облагодетелстващ лицата,непридобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, но изпълняващи изискванията за навършена възраст по чл. 69 от КСО. Това е така, защото обичайно става въпрос за лица по чл. 69 от КСО, напуснали съответните ведомства по чл. 69 от КСО и нямащи възможност да придобият общ или специален стаж.

В контекста на изложеното следва, че разпоредбата на чл. 69б от КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС, а не възможност за заобикаляне на изискването за навършване на определената възраст по чл. 69 от КСО.

В този смисъл, промените и условията, предвидени за пенсиониране по реда на чл. 69 и 69б от КСО, са осъществени в тяхната взаимовръзка, породени са от една и съща причина и трябва да бъдат разглеждани с оглед целта на законодателя при тяхното приемане. При проследяване на историческите редакции на нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е видно, че нейните изменения са обвързани и тясно обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл. 69 и 69б от КСО.

Обратното тълкуване би дало необоснована допълнителна привилегия и предимство на лицата, заемащи длъжности по чл. 69 от КСО, като им се осигурява възможност да се пенсионират още по-рано от предвидената по-ранна възраст за пенсиониране спрямо общите условия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, с което би се нарушил принципът на равнопоставеност, като се дава необосновано предимство на лицата по чл. 69б от КСО, работили действително при тежките условия на първа и втора категория труд.

Заключение

В обобщение се налага изводът, че при преценката винаги водещ следва да бъде характерът на упражняваната трудова дейност от лицето за периода на положения осигурителен стаж, тъй като същият определя реда за пенсиониране. С оглед на това законодателят е предвидил общи условия, по които се пенсионират лицата, чийто труд е от трета категория (чл. 68 от КСО), и специфични условия, при които да се пенсионират лицата от специалните ведомства (чл. 69 от КСО) и лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд (чл. 69б от КСО).

В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, Шесто отделение: Решение № 9289 от 7.10.2025 г. по адм. д. № 2774 от 2025 г., Решение № 8955 от 29.09.2025 г. по адм. д. № 2033 от 2025 г., Решение № 8343 от 4.08.2025 г. по адм. д. № 3613 от 2025 г., Решение № 8339 от 1.08.2025 г. по адм. д. № 1061 от 2025 г., Решение № 7986 от 17.07.2025 г. по адм. д. № 2947 от 2025 г., Решение № 7823 от 14.07.2025 г. по адм. д. № 872 от 2025 г., Решение № 7629 от 9.07.2025 г. по адм. д. № 589 от 2025 г., Решение № 7471 от 7.07.2025 г. по адм. д. № 2619 от 2025 г., Решение № 7399 от 4.07.2025 г. по адм. д. № 798 от 2025 г., Решение № 7201 от 26.06.2025 г. по адм. д. № 3326 от 2025 г., Решение № 7142 от 25.06.2025 г. по адм. д. № 3299 от 2025 г., Решение № 7406 от 04.07.2025 г. по адм. д. № 341 от 2025 г., Решение № 7474 от 7.07.2025 г. по адм. д. № 2658 от 2025 г., Решение № 7636 от 9.07.2025 г. по адм. д. № 2772 от 2025 г., Решение № 7637 от 9.07.2025 г. по адм. д. № 2123 от 2025 г., Решение № 9814 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 2771 от 2025 г., Решение № 9849 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 3504 от 2025 г., Решение № 9945 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 7727/2025 г., Решение № 9949 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 3578 от 2025 г., Решение № 10019 от 20.10.2025 г. по адм. д. № 4889 от 2025 г., Решение № 10169 от 22.10.2025 г. по адм. д. № 3962 от 2025 г., Решение № 10593 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 3755 от 2025 г., Решение № 10606 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 3611 от 2025 г. и др.

Таблица № 1

Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служители в сектор отбрана и сигурност (по чл. 69 КСО)

година на пенсиониране	Жени и мъже – Право по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО		Жени и мъже – Право по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО
	възраст	стаж специален/общ	Възраст	стаж специален
2026	54 г. и 6 м.	18/27	44 г. и 6 м.	15
2027	54 г. и 8 м.	18/27	44 г. и 8 м.	15
2028	54 г. и 10 м.	18/27	44 г. и 10 м.	15
2029	55 г.	18/27	45 г.	15

Таблица № 2

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лица, работили при тежки и вредни условия на труд (по чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО):

Година на навършване на възрастта по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО при наличието на определения осигурителен стаж за I-ва и II-ра категория труд.
за година	Жени		Мъже
	възраст I-ва категория	възраст II-ра категория	възраст I-ва категория	възраст II-ра категория
стаж/сбор	10 г./94 т.	15 г./94 т.	10 г./100 т.	15 г./100 т.
2026	51 г. и 4 м.	56 г. и 4 м.	54 г. и 6 м.	59 г. и 6 м.
2027	51 г. и 8 м.	56 г. и 8 м.	54 г. и 8 м.	59 г. и 8 м.
2028	52 г.	57 г.	54 г. и 10 м.	59 г. и 10 м.
2029	52 г. и 4 м.	57 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2030	52 г. и 8 м.	57 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2031	53 г.	58 г.	55 г.	60 г.
2032	53 г. и 4 м.	58 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2033	53 г. и 8 м.	58 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2034	54 г.	59 г.	55 г.	60 г.
2035	54 г. и 4 м.	59 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2036	54 г. и 8 м.	59 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2037	55 г.	60 г.	55 г.	60 г.