Същност на медицинското административно право

Резюме: Статията разглежда предмета на медицинското административно право и включените в него основни групи обществени отношения. Централно място в изследването заемат общите административноправни институти относно организацията и управлението на здравеопазването – дейността на държавните органи по планиране и управление на здравната система. Във фокуса на вниманието са режимите по регистрация, лицензиране и акредитация на лечебни заведения и медицински дейности. Статията обсъжда контролът и надзорът върху качеството на медицинската помощ и спазването на здравното законодателство. Обсъжда административната отговорност при нарушения в областта на здравеопазването.

Ключови думи: акредитация, здравеопазване, контрол, лечебни заведения, лицензиране, медицински дейности, медицинска помощ, медицинско административно право, надзор, регистрация.

проф. Райна Николова, д. н.

Райна Николова е професор, доктор на юридическите науки. Преподава административно право, административен процес, правен режим на защита от дискриминация, правен режим на храните, административно право на гражданите, медийно право и др. в Нов български университет. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997-2003). Член на Съвета за електронни медии (2004-2010). Консултант по управление на качеството по стандарт ISO 9001:2008 и юрисконсулт на „ВГБ“ ООД (2011-2015). Главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII Народно събрание (2013-2014). Член на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти. Автор на монографии, учебник, учебни помагала, десетки студии и статии в

специализирания научен и периодичен печаг. Участник и ръководител на международни и национални образователни, научно-изследователски и институционални проекти.

1. Характеристики на медицинското административно право

В българската административноправна теория проф. д. н. Дарина Зиновиева поставя основите на задълбочените изследвания, посветени на административноправното регулиране в областта на здравеопазванетоi. По-сетне в научната литература се появяват и други монографични произведения по тематаii.

Въпрос, поставян на дискусия в научната литература, е доколко медицинското право е самостоятелен правен отрасъл, предвид административноправните, гражданскоправните и наказателноправните измерения на обществените отношения, свързани с правото на здраве и системата на здравеопазване в Република България. Основателно е мнението, че медицинското право не може да претендира за самостоятелност като правен отрасъл, нито да бъде причислено към друг такъв в системата на българското правоiii. То, обаче, може да отговори на критериите на всеки един от изброените правни отрасли в сферата на здравните грижи спрямо конкретни и специфични правни институти, поради което е напълно приемливо да разглеждаме съдържанието на медицинското административно право, медицинското гражданско право и медицинското наказателно право.

Както методът на правно регулиране – властнически по своята същност, така и особеностите на обществените отношения, които регулира, насочени към защита на обществения интерес, превръщат медицинското административно право в елемент на публичното право. Доколкото става въпрос за изпълнителната дейност на административни органи, които прилагат административно законодателство, принадлежността му към административното материално право – специална част е неоспоримаiv.

В исторически план административноправната доктрина го разглежда именно като компонент на специалната част на административното правоv, който обхваща комплекс от мерки за осигуряване на здравето на населението: създаване на благоприятни санитарни условия за населението; лечебно-профилактична помощ; развитие на мрежата на здравните заведения; създаване на кадри по здравеопазването; опазване здравето на майката и детето; санитарно-курортно лечение; организация на физическата култура и спорта; медицинска експертиза; сигуряване на необходимите лекарства и протезна помощ.

2. Предмет на регулация на медицинското административно право

В по-ново време предметът на медицинското административно право го поставя в структурата на нестопанското административно право. То включва административното регулиране на обществените отношения в здравеопазването, свързани с:

а) дейността на болници и подобни лечебни заведения по настаняване, диагностика и лечение на хоспитализирани пациенти с различни заболявания;

б) медицинските дейности в извънболничната помощ – консултиране и лечение, извършвано от лекари по обща медицина, лекари специалисти и хирурзи, както и практиката на лекари по дентална медицина с общ и специализиран характер и ортодонтски дейности;

в) дейност на стационарни заведения, предоставящи професионални здравни грижи за лица с умствени и психични увреждания или заболявания, както и за лица, зависими от наркотични вещества или алкохол;

г) трудова медицина във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на трудvi.

Струва ни се, че към това следва да се добавят обществените отношения по реализиране на лекарствената политика и административноправният режим на аптеките и дрогерииге, санитарният контрол и др. Извън обхвата на медицинското административно право трябва да остане осигурителното административно право, което обсъжда здравното осигуряване по причини, изложени в нарочна публикация по темата по-долу.

Медицинското административно право е съвкупност от норми и институти от областта на здравеопазването, уреждащи обществените отношения с властническия метод на правно регулиране, прилагането на които норми и институти се осъществява от административни органи, административни юрисдикции по правоприлагането и административнонаказателни юрисдикцииvii, снабдени със специална материална компетентностviii, изпълняващи функциите по контрол или надзор и по упражняване на административна принуда чрез прилагането на принудителни администартивни мерки и налагането на административни наказания.

3. Система на медицинското административно право

В предметното съдържание на медицинско административно се включват обществените отношения по осъществяването на медицинските дейности:

3.1. оказването на болнична помощ и извънболнична помощ (медицинско обслужване);

3.2. административноправен статус на лечебните заведения, аптеките и дрогериите и свързаните с тях административноправни режими по регистрация, разрешение и акредитация;

3.3. лекарствоснабдяване и свързаните с него разрешителните режими, без производството на лекарства, което се разглежда от административното стопанско право, по-специално от индустриалното административно право и неговата съставна част – преработвателната химическа индустрия;

3.4. осигуряване на диетични храни, бе тяхното производство, което е предмет на обсъждане от административното стопанско право, индустриално административно право и компонент на преработвателната хранително-вкусова индустрия;

3.5. осигуряване на медицински изделия и помощни средства, без производството им, доколкото създаването на подобни медицински изделия се проследява от административното стопанско право, по-специално от индустриалното административно право и неговата съставна част – машиностроителна индустрия;

3.6. трудова медицина;

3.7. санитарен контрол;

3.8. органно донорство и органна, тъканна и клетъчна трансплантация.

Надзорните функции в областта на медицинското административно право са поверени на министъра на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по трансплантация

i Зиновиева, Д. Медицинско право. София: Сиела, 2004, 556 с. ISBN: 954-649-747-9. Второ преработено и допълнено издание е публикувано през 2016 г. Зиновиева, Д. Медицинско право. София: Сиела, 2016, 832 с. ISBN: 978-954-28-2063-5.

ii Вълканова, В. Медицинско право. Варна: ИК Стено, 2014, 315 с. ISBN: 978-954-449-762-0.

iii Зиновиева, Д. Медицинско право, 2-ро издание. София: Сиела, 2016, с. 19.

iv Зиновиева, Д. Административноправен режим на здравеопазването. В: Административно право – специална част. Курс лекции (съставител Цветан Сивков). София: Сиби, 2015, с. 115-135.

v Стайнов, П., А. Ангелов, Д. х. Димитров, В. Христофоров. Административно право – специална част (под редакцията на проф. Петко Стайнов). София: Наука и изкуство, 1949, с. 336-356; Костадинов, Г. Управление на народното здраве и социалните грижи. В: Административно право, специална част. София: Наука и изкуство, 1973, с. 312-327.

vi Николова, Р. (2020). Опит за една нова систематизация на учебната дисциплина, изучаваща административното материално право – специална част. – Годишник на департамент „Право“ на НБУ за 2019 г. София: Нов български университет, 2020, с. 161-162.

vii За разграничението на административни отменителни и административнонаказващи юрисдикции вж повече в Стайнов, П. Особените юрисдикции в областта на администрацията. София: Българска академия на науките, 1956, с. 81. Съвременните измерения на това категоризиране е залегнало в Янкулова, С. Административни юрисдикции. София: Монт ООД, 2021, с. 136-140.

viii Зиновиева, Д. Компетентност на административните актове. София: Сиела, 2018, с. 22.